РЕШЕНИЕ

Номер _276Година 01.02.2010 година град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ПЪРВИ граждански състав, в публично съдебно заседание на 05.10.2009 година, в състав:

Председател: МАРИАНА ХИТЕВА Членове: РУМЯНА ЦОНЕВА ДОЧКА ВЪРБЕВА

при участието на секретаря Росица Чолакова..............................,

и прокурор............................................................................., сложи за

разглеждане докладваното от съдията МАРИАНА ХИТЕВА В. гр. д. № 591 по описа за 2009 година.

За да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 27/13.04.2009 год., постановено по гр. д. № 1072/2008 год., Старозагорският окръжен съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Т. К. Г., ЕГН - 3109177660, в качеството му на ЕТ „Т." - гр. Г., ул."Б."- № 53, против „О." и „О." за заплащане на ю юо лева, от които: - неимуществени вреди в размер на юоо лева и имуществени вреди в размер на 9100 лева - 5100 лева пропуснати ползи, вследствие невъзможност за продължаване на стопанската дейност, частично предявен от ю ооо лева и 4000 лева вреди, свързани с премахването на обект - кафе-аперитив, на стойност 30 ооо лева, частично предявени от 25 ооо лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 26.07.2004 год. до окончателното заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

Решението е обжалвано от Т. К. Г., чрез процесуалният си представител адв. П. с оплаквания за порочност изцяло. Молбата е за отмяна на същото и постановяване на друго, с което се уважат предявените искове, ведно с присъждане на разноски.

По делото е постъпил ОТГОВОР от „О.", чрез процесуалният представител адв. Е.М.. Взема се становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а решението като правилно - следва да се остави в сила. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и процесуалният му представител.

За въззиваемите „О. съвет - Г. -гр. Г. и „О. - Г. - гр. Г. се явява ад в. Емилия М. - М,. която поддържа изложеното в депозирания писмен отговор. Моли, за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт. Претендират се разноски. Представя се писмена защита.

Представителят на Апелативна прокуратура, в качеството на контролираща страна счита, че жалбата е неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно -следва да се остави в сила.

Пловдивският апелативен съд, като прецени правилността на обжалваното решение, във връзка с развитите оплаквания и становищата на страните, намира следното:

Предявени са обективно съединени искове за заплащане на имуществени и неимуществени вреди от Т. К. Г., в качеството му на ЕТ „Т."- гр. Г. против „О. съвет - Г. Г. и „О. - Г. гр. Г., с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ.

Ищецът Т. К. Г. в качеството му на ЕТ „Т."- гр. Г. твърди в исковата си молба, че на 18.06.1999 год. между „О. - Г. и ЕТ „Т." е сключен Договор за наем за обект, представляващ „свободно общинско място" с площ от 57 кв. м., в кв. 162 по плана на гр. Г., за поставяне на павилион за стопанска дейност. Твърди, че Договорът е сключен след проведен от „О. - Г. конкурс за идейни проекти.

Наемателят участвал с изработен идеен проект, който отговарял на изискванията на О. и бил съобразен с петното, определено от администрацията за изграждането на обекта за стопанска дейност. Твърди също така, че на 04.01.2001 год. бил подписан Анекс № 1 към посочения Договор за наем, съгласно който, считано от 01.01.2001 год. всички права и задължения на ЕТ „Т.", произтичащи от Договора за наем от 18.06.1999 год. са прехвърлени със съгласието на „О. - Г. на ЕТ „Т."- гр. Г.. След изтичането на двегодишния срок от сключването на Договора за наем от 18.06.1999 год., ползването на имота от ЕТ „Т." е продължило без противопоставяне от страна на наемодателя -„О. - Г. , като същият Договор станал безсрочен.

Твърди, че в изпълнение на сключения Договор, върху определеното общинско място от 57 кв. м., в кв. 162 по плана на гр. Г. е изграден обект за стопанска дейност -кафе-аперитив, въз основа на одобрен архитектурен проект и е издадено разрешение № 56/11.12.1996 год., като обектът бил

въведен в експлоатация в съответствие с държавните изисквания.

След влизане в сила на ЗУТ, в законния шестмесечен срок ищецът подал молба вх. № 94 Т - 17 от 18.01.2001 год. до „О. съвет - Г. за допускане на процедура за изменение на действащия подробен устройствен план, с цел временния строеж, в случая изградената постройка -обект за стопанска дейност /като собственик/ да получи траен устройствен статут в съответстващите размери и вид, по реда на чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ /отм./.

След няколко поредни молби до „О. съвет Г. гр. Г. ищецът уведомил устно Кмета на „О. - Г. - гр. Г. за това, че органът по § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ бездейства, вследствие на което получил отговор с изх. № 94 - Т - 199 от 01.07.2004 год. от Кмета на „О. - Г. , с което бил уведомен, че тъй като ЗТСУ, по реда на който нормативен документ е изграден обекта е отменен, то понастоящем за него следва да се прилага разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Обекта следвало да бъде разположен по одобрена схема, съгласувана с експлоатационните дружества. И тъй като за неговия обект схемата не била одобрена, поради преминаване на ел. кабел под него, то „О. - Г. на основание чл. 238 от ЗЗД отправила едномесечно предизвестие за прекратяване на наемните отношения за празно общинско място в кв. 162 по плана на гр. Г., за поставяне на павилион за стопанска дейност и му съобщила, че в срока за предизвестие, следва да освободи общинския имот.

Предвид и на това счита, че е налице хипотезата на чл. 1 от ЗОДОВ, поради бездействието от страна на „О. съвет - Г. гр. Г. и „О. - Г. -гр. Г. за ангажиране на отговорността им по горния нормативен акт и в размер на исковете, /предявени и като частични/.

Ответниците „О. - Г. гр. Г. и „О. съвет - Г. гр. Г., чрез процесуалният си представител твърдят, че предявените искове с правно основание чл. i от ЗОДОВ са неоснователни и молят, за отхвърлянето им.

Окръжна прокуратура - гр. С. е на становище за неоснователност на иска.

Няма спор, че на 18.06.1999 год. между „О. -гълъбово"- гр. Г. и ЕТ „Т." е подписан Договор за наем за обект „свободно общинско място" с площ от 57 кв. м., в кв. 162 по плана на гр. Г., за поставяне на павилион за стопанска дейност. Няма спор също така, че на 04.01.2001 год., считано от 01.01.2001 год., е подписан Анекс № 1 към Договор за наем, съгласно който със съгласието на „О. -

Установено е, че след влизане в сила на § 17 от ЗУТ, на 02.oi.200i год., отменящ ЗТСУ, ищецът е подал молба в срока по ал. 2 на § 17 от ПР на ЗУТ, вх. № 94 Т - 17/18.01.2001 год. до Кмета на „О. - Г. ,/още осем са подадени до „О. съвет - Г. /, с която молба иска да се предостави траен градоустройствен статут на „мястото", което стопанисва в кв. 162 по плана на гр. Г.. В конкретните случаи, Общинският съвет не се е произнасял по молбите, а мълчаливият отказ не е обжалван.

Следва да се отбележи обаче, че Общинският съвет няма задължение да се произнесе, тъй като § 17 от ЗУТ се отнася до обекти по чл. 120, ал. 4 от ЗТСУ, а не за тези по чл. 197 от ЗТСУ. Или, за обекта на ищеца не е налице законово основание за предоставяне на траен градоустройствен статут.

Не е без значение и това, че преценката да се уважи или не молбата по § 17, ал. 2 от ЗУТ, е предоставена на административния орган, който не е длъжен да предостави искания статут, със законните от това последици.

Не допускането на процедурите по § 17, ал. 2 от ЗУТ не представлява неизпълнение на посочената разпоредба и не случайно законодателят с употребата на термина „могат", е предоставил възможността на компетентния орган да преценява, а не задължително да изпълнява.

Предвиденият шестмесечен срок създава временна компетентност на Общинските съвети за допускане на посочените в § 17, ал. 2 процедури, който е изтекъл на 02.07.2001 год. Издаването на какъвто и да било акт след този срок, е извън компетентността и влече след себе си нищожност на същия.

В настоящият случай, съдът правилно е стигнал до извода, че не се касае до бездействие или до действие, изразяващо се в неизпълнение на задължения, увреждащи ищеца, поради което и разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ е неприложима.

Обектът на ищеца е премахнат законосъобразно, което се установява от приложените като доказателство АХ дела № 373/2004 год. и № 333/2004 год. на Старозагорски окръжен съд. Липсват имуществени вреди, причинени на ищеца от при нуд ител 11 ото изпълнение. Самият той не е изпълнил Заповедта за премахване на обекта в срока за доброволно изпълнение.

Отделно от това, искът е предявен през м. о. год.- по време на действието на Закона за отговорността на Държавата за вреди, причинени на граждани. Законодателно е уреден въпроса, че не само юридическите, но и физическите лица в качеството им на Е. търговци, не могат да се ползват от реда за обезщетяване по ЗОДВПГ.

Или, ищецът като ЕТ „Т." не е сред кръга от лица, имащи право да претендират обезщетение за вреди по чл. 1 от ЗОДВПГ, който не се отнася за търговци, а само за физически лица.

Решението е правилно и следва да се потвърди, като жалбоподателят заплати разноските по производството на въззиваемите, в размер на 1200 лева.

Водим от горното, Апелативният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/13.04.2009 год., постановено по гр. д. № 1072/2008 год. по описа на Старозагорски окръжен съд.

ОСЪЖДА Т. К. Г., с ЕГН - 3109177660, съдебен адрес: - гр. С., ул."Ц."- № 46-А, офис 1 - адв. Д.П.., в качеството му на ЕТ „Т."- гр. Г., да ЗАПЛАТИ на „О."- гр. Г. и „О."- гр. Г., чрез процесуалният им представител - адв. М,. сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева - разноски по производството.

Решението може да се обжалва пред В КС, в месечен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

lw—--

ЧЛЕНОВЕ: