Р Е Ш Е Н И Е  581

гр. Пловдив, 01,07.2010 r.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и десета година в състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА

с участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 567/20110 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М. Ф. против решение № 17/05.03.2010 г., постановено по гр.д. № 158/2009 г. по описа на Смолянския окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен искът й за разликата над 15 100 лв. до пълния предявен размер от 25 100 лв. Жалбоподателката счита, че решението в тази част е неправилно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което предявеният иск да бъде уважен в пълния претендирай размер, както и да й бъдат присъдени изцяло направените разноски по водене на делото за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият И. У. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение и да потвърди решението в обжалваната част като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски.

Третото лице-помагач „З." АД - София моли да бъде оставена без уважение жалбата.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от М. Ф. против И. У. при участието на третото лице-помагач „З." АД - София иск по чл. 45 от ЗЗД. Ищцата твърди, че на 18.01.2008 г. внезапно, вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено от ответника, починал баща й И. Д. , а с влязла в сила присъда У. бил признат за виновен за извършеното по непредпазливост престъпление, като внезапната смърт на баща й, който бил в изключително добро за възрастта си здравословно състояние, била шокиращо за нея, същия ден той й бил на гости и 10 минути след като го изпратила, съпругът й съобщил, че кола е блъснала баща й, а всеки път, когато минава покрай местопроизшествието - на 20-30 м. от дома й, непрекъснато си спомня случилото се и кръвта на баща си. Твърди също, че смъртта му била изключителна загуба за нея, тъй като двамата имали много близки отношения и били изключително привързани един към друг, през целия й живот той й бил материална и морална подкрепа и затова не може да се примири със загубата му; след смъртта му здравословното й състояние, което и преди това било увредено, рязко се влошило, изпаднала в нервна криза и депресия, станала напрегната, с неспокоен сън и потиснато настроение, получавала сърцебиене, задушаване, схващане, изтръпване, треперене на ръцете, гадене, развила невротична декомпенсация, за което потърсила нееднократно лекарска помощ. Предвид изложеното Ф. моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати сумата 25 100 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди - мъка. болки и страдания, влошаване на здравословното й състояние поради внезапната смърт на баща й И. Д. , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 18.01.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът признава иска по основание, но го оспорва по размер. Претендира разноски.

Третото лице-помагач оспорва изцяло предявения иск по основание и размер и моли съда да го отхвърли.

Решението на Смолянския окръжен съд в частта, в която искът е уважен до размер от 15 100,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата и присъдените разноски по съразмерност, не е обжалвано от страните и е влязло в сила.

Предмет на въззивното производство е решението само в частта, в която искът е бил отхвърлен за разликата над 15 100,00 лв. до 25 100,00 лв.

От препис-извлечение от акт за смърт № 1/19.01.2008 г. и удостоверение № 11/23.01.2008 г., и двете на Община С., се установява, че И. А. Д. е починал на 18.01.2008 г. поради остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност и тежка гръдно-коремна травма поради блъскане и прегазване от камион, като е оставил като наследник дъщеря си М. И. Ф., поради което тя е активно легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на баща си /.III, т. 2 от ППВС № 4/1961 г./.

Видно от влязла в сила присъда № 15/08.07.2008 г., постановена по нохд № 41/2008 г. по описа на Смолянския окръжен съд, И. П. У. е признат за виновен в това, че на 18.01.2008 г. около 17,20 ч. на главен път II-86 на гр. Ч. гр. ., на кръстовището на ул. „Б." с ул. „М." при управление на МПС - товарен автомобил „В." с per. № СМ 43-47 АК, собственост на ЕТ „А." -Чепеларе, нарушавайки правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 1 и чл. 116 от ЗДП/, не е контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство, като временно е отклонил вниманието си от изменението на пътната обстановка пред товарния автомобил, не е бил внимателен и предпазлив към пресичащия престарял пешеходец И. Д. и го е блъснал с предната част на автомобила, в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта на И. Д. като той е осъден на пробация, включваща „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 12 месеца и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 12 месеца /вж. и решение № 227/22.10 2008 г. по внохд № 448/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд/.

В мотивите на присъдата е прието, че вина за настъпилия вредоносен резултат е имал и пострадалият Д. , който е извършил неправилно пресичане на ул. „М.", като е преминал пред предната страна на спрелия товарен автомобил, без да има предимство, като без предприемане на неправилното пресичане на пътното платно, той е нямало да бъде блъснат от

потеглящия камион, което е отчетено като смекчаващо обстоятелство наказателната отговорност на подсъдимия.

Доколкото влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 от ГПК/, тези обстоятелства следва да се приемат за установени.

От застрахователна полица № 150-0-306 се установява, че за процесния товарен автомобил „В", собственост на ЕТ „А." -- Ч. , е сключен договор със З. и презастрахователна компания „Л. И. - София по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на МПС за периода 20.02.2007 г. - 19.02.2008 г. с уговорено застрахователно обезщетение за вреди вследствие телесно увреждане или смърт за едно лице от 700 000 лв.

Видно от допълнително споразумение към трудов договор № 01/ 31.05.2007 г., към датата на произшествието И. У. е работил във фирмата на ЕТ „А." като шофьор на товарен автомобил.

Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза с вещо лице Б. К. , прието в първоинстанционното производство и което съдът като компетентно възприема, от около 10 години Ф. е с невротични декомпенсации с астено-вегетативна и депресивна систематика, за което е провеждала консултации с психиатър и медикаментозно лечение амбулаторно и в стационара на П. диспансер - Пловдив, след внезапната смърт на баща й разстройството е приело протрахиран, затегнат ход, въпреки проведената терапия, към момента диагнозата й е: „Декомпенсация със страхово-тревожно-депресивна систематика", това е психично разстройство, провокирано от отрицателни психологически и социални житейски събития, поддържано от особеностите на личностовата структура на пациента с нейните биологични и характерови особености, налице е влошаване на наличното й психично разстройство и то е в пряка причинна връзка с внезапната загуба на баща й при ПТП.

Посоченото здравословно състояние на Ф. се установява и от издадените й на 19.02.2008 г. и на 16.07.2008 г. амбулаторни листове и етапна епикриза от 29.04.2009 г.

От показанията на свидетелката В., разпитана в първоинстанционното производство и които съдът като непротиворечиви и отразяващи нейни преки впечатления, кредитира, се установява, че М. Ф. и баща й живеели в различни сгради на 200 м. р. един от друг, тя имала здравословни проблеми и той почти всеки ден я посещавал да й помага и да се грижи за нея, бил около 80-годишен, но здравословното му състояние било добро, сам се грижел за себе си, дори помагал на дъщеря си -копаел градината около къщата, готвел и носел храна, само вечер се прибирал, помагал й също финансово от получавани от него наеми от недвижими имоти, тя била единственото му дете и връзката между тях била много силна, М. имала здравословни проблеми, които след смъртта на баща й се засилили, главно психическото й заболяване, сега изпитва страх да остане сама, когато излезе на покупки, не може да се прибере, изпада в паника, когато мине покрай мястото на инцидента или си спомни за него, започва да трепери, плаче, втвърдяват й се ръцете, и досега не се е съвзела от смъртта на баща си.

Топлите взаимоотношения между баща и дъщеря се потвърждават и от показанията на свидетеля К./съпруг на ищцата/, според когото Д. , макар и на 82 години, бил много жизнен човек, във всяко отношение оказвал помощ на дъщеря си, когато тя ходела по болници, той бил неин придружител, защото съпругът и дъщеря й нямали такава възможност, бил всеотдаен, грижил се за двора пред къщата, финансово подпомагал младото семейство от получавани от него наеми от недвижими имоти, които доходи М. получава след смъртта му като единствена негова наследничка; срещите им били всекидневни, Ф. от 6 години имала нервни и чревни заболявания, трябвало да спазва безглутенова диета, изпадала в нервни кризи при психическо натоварване и се лекувала с ривотрил, след смъртта на баща й нещата се усложнили, по-често се появявали нервни кризи, получавала сърцебиене, схващане на крайниците, затруднявало се дишането, езикът й се подувал и не можела да диша, плачела, сънят й се нарушил, като по тази причина съпругът й напуснал работа като шофьор и започнал като охранител, за да я гледа; баща и дъщеря били много привързани и досега като мине покрай блока, в който е живял баща й, тя получавала нервна криза.

Здравословното състояние на починалия се установява от амбулаторен лист № 156/17.01.2008 г., от който е видно, че И. Д. е страдал от инсулинозависим захарен диабет с неврологични изменения, стенокардия, хипертонична болест на сърцето, увреждания на ретината и диабетна полиневропатия.

Съдът намира, че не следва да обсъжда вписаната допълнително забележка в амбулаторния лист от лекуващия лекар „Пациентът беше съхранен за годините. Провеждаше адекватно лечение", която по същността си представлява писмено свидетелско показание, което в този си вид е недопустимо доказателствено средство в гражданския процес.

За да бъде търсена и наложена отговорността по чл. 45 от ЗЗД, е необходимо кумулативното съчетаване на няколко предпоставки: на ищеца да е била причинена вреда, тази вреда да е произтекла от виновното противоправно поведение на ответника, както и да е налице причинно-следствена връзка между поведението на това лице и настъпилото увреждане.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че пътно-транспортното произшествие е настъпило вследствие на виновното противоправно поведение на ответника У., при което е починал бащата на ищцата И.. а от това на нея са били нанесени неимуществени вреди поради претърпените болки и страдания от внезапната му загуба и влошаване на здравословното й състояние, като между поведението на прекия причинител и настъпилото увреждане има пряка причинна връзка.

В същото време съдът приема за доказано, че И. Д. е -пресякъл неправилно ул. „М." в гр. Ч., като е преминал пред предната страна на спрелия товарен автомобил, без да има предимство, с което е допринесъл за настъпване на увреждането /чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/, като съдът определя това съпричинителство на 50 процента.

При приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и отчитайки реално претърпените неимуществени вреди от ищцата, възрастта й, възрастта на починалия й баща, отношенията между тях, характера на увреждането, начина, времето и обстоятелствата, при които то е извършено, интензитета и продължителността на болките и страданията на ищцата и бъдещите й страдания от липсата на близък човек, съдът счита, че на Ф. се дължи обезщетение в размер на 30 200 лв., което следва да бъде намалено с 50 % поради съпричиняване на увреждането от страна на И. Д. , като крайният размер на обезщетението, което следва да бъде присъдено, е 15 100 лв.

Неоснователно е възражението на ищцата, че тя няма принос за настъпването на вредите, поради което обезщетението не трябва да бъде намалявано. Юридическият факт, от който Ф. претендира правни последици, е смъртта на баща й, като на база на събраните доказателства следва да бъдат съобразени причините за неговото настъпване и съответно лротивоправността и виновността на субектите, които са довели до този резултат, а това рефлектира пряко върху обема на отговорността на прекия причинител.

Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че искът е основателен и доказан до размер от 15 100 лв., а над него до пълния предявен размер от 25 100 лв той е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен, поради което в тази част решението следва да бъде потвърдено.

На основание чл, 78. ал. 3 от ГПК следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на въззиваемия направените от него разноски във въззивното производство в размер на 300.00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждения на процесуалния му представител адвокат П..

Е. защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/05.03.2010 г,, постановено по гр.д, № 158/2009 г, по описа на Смолянския окръжен съд, в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. И. Ф. против И. П. У. иск за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди - мъки, болки и страдания, влошено здравословно състояние по повод внезапната смърт на баща й И. А. Д. , причинена от ответника при ПТП на 18.01.2008 г., за разликата над 15 100,00 лв. до 25 100,00 лв.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА М. И. Ф. от гр. Ч., Смолянска област, ул. „М." № 6, да заплати на И. П. У. от с. С., Смолянска област, ЕГН сумата 300,00 лв. /триста лева/ разноски във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач „З." АД - София.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.