и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Обжалвано е решение 234/15.02.2010 г., постановено по гр. д. г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което са отхвърлени исковете на В. и С. К. против „З. строежи- ПС-Пловдив'¹ АД гр. П. за заплащане на сумата 69574.80 лв., неустойка за периода- 30.IV.- 6.XII.2007 г. по договор от 9.02.2004 г. като неоснователни.

Жалбоподателят В. М. К. моли решението да се отмени като неправилно и се постанови друго, с което се уважи иска.

Пловдивският апелативен съд прецени събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно и във връзка с направените оплаквания, намери за установено следното:

Решението е обжалвано само от М. К. , по отношение на С. К. е влязло в сила, тъй като, с оглед на правоотношенията по сключения облигационен договор от съпруга й - В. К. , тя не се явява необходим или задължителен другар в процеса.

Искът е предявен на основание чл. 92 от ЗЗД.

чл. 19 от ЗЗД, на 9.II.2004 г. с „З." АД за строителство и продажба на два самостоятелни обекта- офис и магазин, подробно описани в представения като доказателство по делото, договор.

В чл. IV- „С." продавачът се е задължил да построи имотите, в срок до 30 месеца от получаване на строително разрешение и протокол за дадена строителна линия и ниво- акт 15 на 30.IV.2006 г.. Съгласно т. 5 от договора, задължението на продавача се счита за изпълнено с подписването на протокол обр. 15 за сградата, а в чл. 7 от раздел V "Д." са уговорени степените на завършеност на отделните СМР.

В раздел VI- О. на страните" в чл. 1 1 е договорено, в случай , че продавачът не спази уговорения срок по договора, дължи неустойка, в размер на 0.3 % на ден от стойността на неизпълнените работи.

С нот. покана от 13.XII.2007 г., купувачът кани продавача да му заплати сумата 69574.80 лв. , неустойка, за периода- 30.IV.2006 г. до 6.XII.2007 г..

От изслушаната експертиза от първоинстанционният съд е установено, че неизпълнението на строителството за исковия период е в размер на 37% . При уговорената неустойка, 0.3 % на ден от стойността на обекта, размерът й възлиза на 78162.56 лв..

Ответникът е направил възражение и за прекомерност на уговорената неустойка , но съдът е отхвърлил това възражение, тъй като било формулирано твърде общо и не се подкрепяло от събраните доказателства.

Съдът обаче е отхвърли изцяло иска, приемайки, че заявената претенция от двамата съпрузи, не може да бъде уважена, поради липса на материалноправна легитимация общо за двамата ищци. Макар и съпрузи, в случая, тъй като се касае до облигационен договор- за строителство, от който произтича задължението за заплащане на неустойка, съпругата не е нито задължителен, нито необходим другар. Тя не е страна по този договор и не може да претендира за изпълнението му.

Пловдивският апелативен съд намира, че решението следва да бъде потвърдено , но с други мотиви.

Вярно е, че с договора от 9.II.2004 г. е уговорена претендираната неустойка.

Но на 25.VII.2007 г., страните сключват окончателен договор за покупо- продажба ,с нот. акт № 147 т. VIII, per. 7237 дело № 1246/2007 г. на нотариус Д. С. , в който в раздел IV- продавачът е поел задължение да предаде описания в акта недвижими имоти, завършени на 100%, по-горе в акта е прието, че към момента на подписване на окончателния договор завършеността на обектите е 63%, и с разрешение за ползуване, както и да изпълни всички задължения по П. договор за строителство и покупко- продажба на недвижимия имот от 9.11.2004 г. като заплатената цена от общо 120576 лв., , с включена добавъчна стойност е окончателна за всички видове строително-монтажни работи и такси до получаване на Разрешението за ползуване.

В този договор, сключен с цитирания по-горе нот. акт, не е предоговорена клаузата за неустойка. Няма и посочен краен срок на довършване на обектите, като се има предвид, по договора от 9.11.2004 г., е посочена датата- 30.IV. 2006 г., а окончателния договор е сключен на 25.VII.2007 г..

Клаузата е договорена за закъснение, а не за пълно неизпълнение и с окончателния договор не е даден нов срок за изпълнение.

Освен това е отбелязано, че продавачът поема да изпълни всички задължения по договора за строителство от 9.II.2004 г..

Уговорката за заплащане на неустойка не е задължение за изпълнение, а санкция за неточно изпълнение.

И след като при окончателното уреждане на отношенията на страните, с договора от 25.VII.2007 г. тази клауза не е предоговорена, не е посочен и размер на дължима неустойка, няма и договореност за краен срок за окончателното довършване на обектите, съдът намира, че иска се явява неоснователен.

Решението следва да бъде потвърдено ,но на основание изложените по-горе мотиви.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

 

 

РЕШИ:

 

 

Потвърждава решение № 234/15.II.2010, постановено по гр. д. № 2404/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Решението може да се обжалва в месечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ