в.гр.дело 476 По описа за 2010 година

номер

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл.

613а ТЗ.

С р. № 73/25.02.2010г. по т.д. № 608/09г. Пловдивският окръжен съд по молба на НАП - София е обявил неплатежоспособността на „П."Е. с. В., Пловдивска област, като е определил начална дата 14.04.07г. Открито е производство по несъстоятелност на дружеството и постановена обща забрана и запор върху имуществото, постановено е прекратяване дейността на предприятието, обявено е в несъстоятелност дружеството и производството спряно на основание чл. 632 ал.1 ТЗ.

Против така постановеното решение в частта относно началната дата на неплатежоспособността е постъпила въззивна жалба от НАП-София. Поддържа се, че в тази част решението е неправилно и се иска да бъде отменено и се постанови решение, с което се определи по-ранна дата. Излагат се съображения, че според доказателствата по делото относно показателите за ликвидиост и финансова автономност, дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност преди определената от съда начална дата.

Въззиваемата страна не е изразила становище по основателността на въззивната жалба.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите на жалбоподателя, прие следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, против валидно и допустимо в обжалваната част съдебно решение.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обявената неплатежоспособност на „П."Е. е обоснована от публично-правните задължения на дружеството към държавата за данъци по ЗДДС в големи размери. Първоинстанционният съд е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза относно показателите за финансовото състояние на дружеството за период от няколко години преди постъпване на молбата в съда, като за начална дата е определил момента, от който е начислена лихва за забава върху задължението по ДДС - 14.04.07г.

Настоящата инстанция намира, че няма основание за определяне на друга по-ранна дата, тъй като не е установено спиране на плащанията в друг момент. Видно от заключението на експертизата, за предшествуващ период 2004г. - 2006г., показателите за обща и бърза ликвидност сочат подобрение, като за 2006г. са съответно 2.033 и 1.600. Влошени са показателите за незабавна и абсолютна ликвидност, но като се има предвид, че ликвидността е променлива величина и показателите сами по себе си не са в състояние да отрекат възможността търговецът да продължи да работи, включително и да погасява текущите си задължения, тези данни не дават основание за извод различен от този на първоинстанционния съд.

Жалбоподателят не е доволен от решението в обжалваната част, но не сочи от кога счита, че следва дружеството да се счита за изпаднало в неплатежоспособност. Обсъждайки доказателствата по делото относно началния момент на неплатежоспособността, настоящата инстанция намира, че няма основание за приемане на друга начална дата, установяваща с категоричност момент различен от посочения от първоинстанционния съд.

Ето защо, Пловдивският апелативен съд намира подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно, поради което ще следва да бъде оставено в сила.

Ето защо,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА р. № 73/25.02.2010г. по т.д. № 608/09г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ