О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 2010 г. Град Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АПЕЛАТИВЕН СЪД , първи състав , в закрито заседание на 22.04.2010 г. в състав:

Председател: МАРИАНА ХИТЕВА

Членове: РУМЯНА ЦОНЕВА

ДОЧКА ВЪРБЕВА

сложи за разглеждане докладваното от съдията Дочка Върбева гр.дело №426<

по описа за 2010 година.

Производството е по реда на чл. 463 ГПК.

С решение № 25 от закрито с.з. на 02.02.10 г.,постановено по гр.д. № 38/10 г.по описа на Кърджалийския окръжен съд е отменено извършеното разпределение с протокол от 11.01.10 г. по изп.д. № 759/09 г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № 812 и район на действие – ОС-Кърджали в частта относно т.1,б.”г” и делото е върнато на ЧСИ за извършване на ново разпределение в тази част съобразно дадените в мотивите на решението указания. Потвърдено е с цитираното решение извършеното от ЧСИ разпределение с посочения протокол в частта по т.1,б.”а” и „б”.

Против така постановеното определение е подадена частна жалба от жалбоподателя „Г.”АД-Кърджали с оплакване за порочност на атакувания съдебен акт в частта,с която е потвърдено извършеното разпределение с протокол от 11.01.10 г. по т.1,б.”а” и „б”. Моли в тази част обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което жалбата да бъде уважена и да бъде отменено незаконното разпределение,извършено ЧСИ със законните последици.

Ответникът по частната жалба П. Х. П. , взискател по изп.дело не изразява становище.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в частната жалба и доводите, наведени от подателя й и като извърши проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл.278 във вр. с чл. 270-272 ГПК, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна при наличие на интерес от обжалване и е процесуално допустима, разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Изп.д. №759/09 г. по описа на ЧСИ рег. № 812,с район на действие ОС-Кърджали е със страни взискател П. Х. П. и длъжник – жалбоподателя „Г.”АД-Кърджали. Образувано е въз основа на издаден по гр.д. № 608/08 г. по описа на РС-Кърджали в полза на взискателя изп.лист за сумата 20 000 лв.,съставляваща обезщетение за неимуществени вреди,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 21.7.98 г. до окончателното плащане.

Към 31.08.09 г. Държавата е присъединен взискател в изп.производство с размер на предявеното вземане против длъжника от 45 052,37 лв.

Въз основа на наложен запор върху сметките на длъжника,към датата 11.01.10 г. по с/ка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 13 267,20 лв.,към чието разпределение поради недостатъчност за се удовлетвори взескателя,е пристъпил ЧСИ с обжалвания в настоящото производство акт.

С разпределение от 11.01.2010 г. на основание чл. 460 от ГПК е разпределена постъпилата от длъжника сума от 13267,20 лв., както следва:

1. Дължими такси и разноски:

а/ такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ – 744,68 лв. върху сумата от 75 947,23 лв. /задължение по изпълнителен лист и разноски към взискател и прсъединени публични задължения/,

б/ за ДДС по т. 26 – 148,94 лв.

г/ за допълнителни разходи по делото /банкова такса, / - 1,50 лв. в полза на ЧСИ.

2. Сума в размер на 12 372,08 лв. е разпределена на взискателя П. П.

За да постанови обжалваното в настоящото производство решение, ОС е приел,че е ЧСИ е действал,извършвайки атакуваното разпределение в съответствие с изискванията на закона,като е допуснал аритметична грешка при изчислението на дължимата ДТ и правилно е определил размера на дължимия ДДС.

Изводите на решаващият окръжен съд напълно кореспондират на доказателствата по делото и следва да бъдат изцяло споделени. Правилно и законосъобразно ОС е приел,че постъпилата сума е недостатъчна за удовлетворяване на взискателя и присъединенения такъв в лицето на Държавата,поради което е налице хипотезата на чл.460 ГПК. При извършване на това разпределение ЧСИ е съобразил последователността, предвидена в чл. 136 от ЗЗД, като правилно е приел, че с право на предпочтително удовлетворяване се ползват вземанията за разноски по принудителното изпълнение /т. 1/, и за ДДС.

Съгласно разпоредбата на чл. 29 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/ взискателят внася авансово в размерите, определени в тарифата за съответното действие, обикновените такси, пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26, допълнителната такса и допълнителните разноски.

В т. 1, б. „а” от разпределението от 11.01.2010 г. е посочена таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ, т.е. тази, дължима върху събраната сума от длъжника при изпълнение на неговото парично задължение, която при частично събиране се определя за целия дълг, но се събира част, съответна на събраната сума ,както е постъпил ЧСИ в разглеждания случай, поради което съдът намира, че разпределението в тази част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недължимост на сумата поради това, че таксата не е била внесена авансово от взискателя. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 29 от ТТР към ЗЧСИ изрично предвижда, че таксата по чл. 26 от тарифата не се внася авансово, което е логично отражение на характера на таксата, която се дължи само и единствено при изпълнение на паричното задължение от страна на длъжника.

Като е стигнал до същите правни изводи, решаващият окръжен съд е приложил правилно материалния и процесуалния закон,поради което решението му в обжалваната част е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Апелативният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 25 от 02.02.2010 г., постановено по гр.д. № 38/2010 г.по описа на Кърджалийския окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: