РЕШЕНИЕ

Номер  516 Година   11.06.2010     Град      Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД състав Първи

На 19.05.2010г.

В публично заседание в състав Председател Цветана Михова

Членове       Красимира Ангелова Венета Махмудиева

Секретар      Стефка Костадинова Прокурор

Сложи за разглеждане доклладваното от съдията Ангелова

в.т.дело 424 по описа за 2010 година

номер

Производството по делото е по реда на чл. 196 и сл. ГПК/отм./ вр.§2 ПЗР на ГПК в сила от 01.03.08г.

С р. № 46/05.02.2010г. по т.д. № 157/09г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил предявения от „Х."О. гр. Р. против „А."О. гр. П. частичен иск за сумата 30 000 лв. от общо 113 500 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за заем от 04.04.2003г., като получена с оглед неосъществено основание, ведно със законната лихва начиная от 27.04.07г. до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

Със същото решение „Х."О. е осъдено да заплати на „А."О. сумата 18 796.39 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимата сума от 105 000 лв., като иска за разликата до 37 486.57 лв., както и за законна лихва като неоснователен и недоказан съдът е отхвърлил.

„Х."О. е осъдено да заплати на „А."О. съдебни разноски 4 068.34 лв., определени по съразмерност.

Против така постановеното решение в частта, с която предявеният от „Х."О. иск е отхвърлен и в частта, с която е уважен насрещният иск на „А. А"О. е постъпила въззивна жалба от адв. В. в качеството му на пълномощник на „Х."ООД. Поддържа, че в обжалваните части решението е неправилно и моли да бъде отменено, като с решение по съществото на спора предявеният иск бъде уважен, съобразно направеното пред настоящата инстанция увеличение до размер на 50 000 лв. Относно насрещния иск счита, че следва да бъде отхвърлен, като прави възражение за давност по отношение на претенцията.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение в обжалваната част правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила. По отношение възражението за давност счита, че срокът е прекъснат с действията по изпълнение на договора за залог.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доказателствата по делото във връзка е доводите и становищата на страните, прие следното:

Въззивната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 197 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

„Х."О. гр. Р. е предявило против „А."О. гр. П. частичен иск в размер на 30 000 лв. от общо 113 500лв., ведно със законна лихва, начиная от 27.04.07г. до окончателното изплащане, като в настоящата инстанция на основание чл. 116 ГПК/отм./ и предвид Т.р. № 1/2000г. т.9 бе допуснато исканото увеличение на частичния иск до размер на сумата 50 000 лв. Соченото основание е недължимо плащане по договор за заем от 03.04.2003г., нотариално заверен на 04.04.2003г.

Правното основание на предявения иск е по чл. 55 ал.1 пр.2 ЗЗД.

Ответното дружество не признава предявения иск. Изразява становище, че извършените от ищеца плащания са за погасяване на редовно сключен и изпълнен договор за заем. Предявява насрещен иск за 37 486.57 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на отделните вноски по договора за заем. В отхвърлителната част над сумата 18 796.39 лв. до пълния предявен размер, решението е влязло в сила.

Няма спор, а видно и от представения по делото договор за заем от 03.04.2003г., с нотариална заверка от 04.04.2003 г.. „А."О. в качеството на заемодател предава на заемателя „Х."О. 105 000 лв. в брой. Договорен е 7-мееечен срок за връщане с 13% годишна лихва, като получената по този начин обща сума от 111 290 лв. е предвидено да се погаси на отделни месечни вноски с посочени в договора дати на падежа. За обезпечение вземането на заемодателя „А."О. , заемателят „Х."О. се е задължил да учреди в полза на „А."О. особен залог върху посочени в договора движими вещи. Такъв договор е сключен на 04.04.2003г. и приложен по делото. Ищецът „Х."О. твърди, че не е получил посочената в договора сума, но въпреки това е отделни банкови преводи погасил задължения на „А."О. за главница и лихви към „Б."АД по договор за кредит в общ размер 20 780 лв. Освен тази сума, чрез банкови преводи и плащания по сметка на депозитаря А. С. в производството по принудително изпълнение върху заложеното имущество, дружеството платило още 92 720 лв. По този начин ищецът заплатил на ответника общо 113 500 лв., която сума счита, че не дължи и претендира частично връщане.

Ответното дружество твърди, че процесният договор за заем е изпълнен и извършените от ищеца плащания са за погасяване на заема, поради което не е налице хипотезата на чл. 55 ЗЗД. В подкрепа на становището е представен РКО от 04.04.03г. за сумата 105 000 лв. предмет на договора за заем, подписан от представляващия дружеството заемодател. Оспорена е датата на документа, не и съдържанието на същия. Представен е и протокол от ОС на дружеството, на което е взето решение за отпускане на сумата по договора за заем /л.20 от делото на ПОС/.

Основният спорен въпрос между страните се явява изплащането на договорената сума от заемодателя на заемателя. За изясняването му първоинстанционният съд е допуснал и приел съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице след надлежна проверка в счетоводството на двете страни и банковите сметки е изготвило подробно и мотивирано заключение, даващо основание да се приеме, че заемателят е получил договорената сума. Верно е, че РКО не е подписан от получател, но същият е счетоводно отразен, като заемната сума е отразена в баланса на дружеството и годишната данъчна декларация.становен е и произхода на сумата - банков кредит за 105 000 лв. от „Б."АД кл. Ст. Загора, обезпечен със залог върху ДМА собственост на „Х."ООД. Представен е и договора за залог между банката и ищеца по делото „Х."ООД. По този начин, последното дружество е обезпечило както процесния договор за заем, така и кредита, който заемодателят е получил от „Б." АД, като договорите имат за предмет една и съща сума по размер. Видно от данните по делото наложило се е и пристъпване към принудително изпълнение върху заложените ДМА. Освен доброволно извършени плащания към „А."О. с посочено основание „лихви по кредит", „погасяване на кредит", „съгласно договор за заем" /заключение на експертизата/, „Х."О. е подписало без възражения протокол за въвеждане в действие на заложен кредитор /л.32/, в хода на изпълнението върху заложените вещи, обезпечаващи заема. Следователно, не само посоченият по-горе РКО, но и всички изброени действия и отношения, с които се е обвързал „Х."О. , навеждат на извода, че дружеството е получило сумата по договора за заем. Ако това не бе така, необясними се явяват извършваните в продължение на три години плащания без възражения. Не става въпрос за еднократна вноска, а за поредица от такива с посочено основание, изброени както в исковата молба, така и в заключението па експертизата. В показанията си депозитарят Ал. С. /л.89/, който е контактувал с представляващите „Х."О. установява впечатлението си, че са били наясно със съществуващия дълг към „А."О. и съзнателно са извършвали действията по погасяването му. Получаването на сумата не е отразено в счетоводството на заемополучателя, но пък са отразени кореспондиращите плащания. Всички тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност, дават основание за категоричен извод, че сумата по процесния договор за заем е броена от заемодателя и извършените от заемателя плащания посочени в исковата молба са с основание погасяване на задължението му по договора. Обстоятелството, че договорът е сключен на 03.04.03г., а нотариалната заверка е от 04.04.03г., по никакъв начин не води до друг извод. От 04.04.03г. са и РЬСО за изплатената сума, както и договорът за залог за обезпечение на заема, подписан от заемополучателя. Във връзка е отношенията са оформени редица документи, част от които и нотариално заверени, което естествено изисква време и в случая става въпрос за два последователни дни, като това обстоятелство не е в противоречие с останалите доказателства, установяващи изпълнение на задължението от страна на заемодателя. Не се установява неоснователно преминаване на блага, поради което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. До този извод е стигнал и първоинстанционният съд, поради което подадената въззивна жалба в тази си част се явява неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно и ще следва да бъде оставено в сила.

Както бе посочено по-горе, предявеният насрещен иск за лихва за забава върху несвоевременно извършените погасителни вноски, е уважен частично. Пред настоящата инстанция, ответната страна по този иск - „Х."О. прави възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разпоредбата на чл. 111 б."в" ЗЗД, погасителната давност за вземания за лихви е 3-годишна. В случая, видно от предявения насрещен иск, претенцията е за лихви върху дължими вноски, всички от 2003 година. От възникване на правото за обезщетение, тече и предвидената от закона погаситгелна давност, т.е. от съответните дати всички от 2003 г. Следователно, през 2006г. - преди предявяване на претенцията, е изтекъл погасителният срок за заявеното по насрещния иск обезщетение за забава. Неоснователно е становището, че този срок е прекъснат от действията по въвеждане на договора за залог в изпълнение. Предмет на тези изпълнителни действия е сумата по договора за заем, като договорените плащания включват и възнаградителната лихва. Претенцията по насрещния иск е различна от сумите, по отношение на които е предприето принудително изпълнение, поради което тези действия не прекъсват давностния срок за лихвата за забава. Ето защо, предявеният насрещен иск следва да се отхвърли като погасен по давност. Решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е уважен ще следва да се отмени и претенцията за обезщетение за забава до размер на 18 796.39 лв. ще следва да се отхвърли.

Предвид частичната основателност на подадената въззивна жалба, на жалбоподателя ще следва да се присъдят припадащата се част от направените за тази инстанция съдебни разноски в размер на 376.00 лв.

По всички изложени съображения, Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА р. № 46/05.02.2010г. по т.д. № 157/09г. на Пловдивски окръжен съд в частта, е която предявеният от „Х."О. гр. Р. против „А."О. гр. П. частичен иск според изменението в настоящата инстанция за заплащане на 50 000 лв. от общо

113 500 лв., представляващи недължимо платена сума по договор за заем от

03.04.2003г., заверен нотариално на 04.04.2003г. и получена с оглед неосъществено основание, ведно със законна лихва е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която „Х."О. гр. Р. е осъдено да заплати на „А."О. гр. П. сумата 18 796.39 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на дължимата сума по договор за заем от 03.04.2003г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДЯВЕНИЯТ от „А."О. гр. П. против „Х."О. гр. Р. иск до размер на 18 796.39 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане на погасителните вноски по договор за заем от 03.04.2003г., като погасен по давност ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „А."О. гр. П. да заплати на „Х."О. гр. Р. съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 376.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: . ЧЛЕНОВЕ