Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер      199     Година        02.05.2012            Град        Пловдив

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                                                                       

                                                                             

АПЕЛАТИВЕН СЪД,        гражданско       отделение,    първи        състав

в публично заседание на 23.04.2012 г., в състав:  

 

        Председател:   МАРИАНА ХИТЕВА

                                                           Членове:          РУМЯНА ЦОНЕВА

                                                                                     ДОЧКА ВЪРБЕВА

  

при участието на  секретар Росица Чолакова сложи за разглеждане

докладваното от съдията Дочка Върбева В. гр. д. № 392 по описа за

2012 година.

 

 

Производството е по 258 и сл. ГПК.

С решение № 118 от 24.01.12 г., постановено по гр. д. № 2043/10 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е признато за установено, че ответникът Х. И. Х. от гр. П. е биологичен баща на малолетния ищец Б. А. К. , действащ чрез своята майка и законен представител А. П. К. , роден на 06.01.2006 г. в П. от майка А.П.К,. като е постановено занапред детето да носи имена Б. Х. Х.. С решението е предоставено на майката упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете, определен е режим за лични контакти с биологичния баща и последният е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 100 лв., считано от 19.07.10 г., ведно със законните последици. В тежест на ответника Х.Х. са присъдени деловодни разноски, сторени от ищеца в размер на 869 лв. и дължима ДТ в размер на 144 лв., като е разпоредено препис от решението да се изпрати на Община -. за отбелязване в акта за раждане на детето, в който ответникът да бъде вписан като негов баща и да се отразят промените в имената на детето.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Х.Х. чрез процесуалния представител адв. Т. Ц. с оплакване за порочност на решението изцяло, поради незаконосъобразност и необоснованост. Релевира довод за недопустимост на решението като постановено след изтекъл преклузивен срок. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което искът да бъде отхвърлен изцяло, ведно с акцесорните претенции за заплащане издръжка и режим за лични контакти.

Ответниците по жалбата, малолетният ищец Б. К. , действащ чрез процесуалния си представител адв. Ц.К.И. майката на ищеца А. П. К. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят, да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендират деловодни разноски за настоящата инстанция.

Апелативният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед изискванията на чл.267 - 273 ГПК и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. І ГПК, от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалване, по отношение на същата са налице останалите особени изисквания на закона, поради което Апелативният съд приема, че въззивната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявен е иск с правно основание чл. 69 СК.

Производството пред ОС е образувано по исковата молба, предявена от малолетния Б. А. К. , чрез конституирания процесуален представел адв. Ц.К,. против ответника Х.Х. с твърдения, че той и рождената майка на ищеца А. К. са биологичните родители на ищеца. Поддържа се в исковата молба, че в периода м. я. м. юли, 2005 г. двамата са живели на съпружески начала в дома на ответника в гр. П., кв.”П.”, поддържали интимни контакти, в резултат на които майката е заченала и съответно родила ищеца на 06.01.06 г. Твърди се, че ответникът Х. отказал да припознае ищеца, въпреки, че живял след раждането му фактически с майката, в акта за раждане на ищеца е посочен баща - непосочен, което поражда правен интерес от предявяване на иск за установяване на произход от бащата. Поддържа се искане, да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че Х.Х. е биологичен баща на ищеца Б. К. , сочат се доказателства.

Ответникът Х. оспорва предявения иск, поддържа, че предявеният иск е недопустим порази изтекъл преклузивен срок по чл. 69 СК, евентуално твърди, че не е имал връзка с майката на ищеца и следователно не е биологичния баща на ищеца. При дадените му многократно възможности отказва да даде кръвна проба за кръвно - групова експертиза, отказва да даде обяснения, както и отговори по реда на чл. 176 ГПК.

ДСП - Пловдив в качеството на заинтересована страна изразява становище, че установяването на произхода от действителния му биологичен баща е в интерес на детето.

След анализ на събраните писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Апелативният съд прие за установено следното от фактическа страна:

От представеното удостоверение за раждане, издадено на 09.01.2006 г. от О.-П., район ”Ю.” е видно, че на 06.01.2006 г. в гр. П. е родено детето Б. А. К., за което съставен акт за раждане № 05-15/09.01.06 г. на посочената община. В същия е посочена майка на детето А. П. К. и баща – непосочен.

От заключението на назначената по делото СМЕ, изготвено от д-р Я,. гинеколог, се установява ,че вероятния период на зачеване на ищеца е 10.04.05 г. – 20.04.05 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели В. Т. К. , Т. П. К. , съответно – майка и брат на майката на ищеца А. К. , С. А. Я. ,без родство със страните и В. ,майка на ответника Х.В.Д. се установява, че майката на ищеца и ответника Х. са имали интимни отношения през 2005г., като през пролетта на същата година и малко преди и след това и са живеели заедно на съпружески начала в дома на ответника Х.. След това се разделили, последвало раждането на ищеца, последващо фактическо заживяване през 2009 г. и отново раздяла. Първите трима свидетели установява, че ищеца нарича ответника Х. „татко”. Св. Д. установява съществуването на интимна връзка между Х. и майката на ищеца А. К. през релевантния период – пролетта на 2005 г., както и че поради последвалата раздяла отв. Х. не бил сигурен в бащинството си, поради което отказал да признае ищеца официално за свое дете.

За установяване на горните обстоятелства по делото е допуснато задаване на въпроси на ответника Х. по реда на чл. 176 от ГПК. Това доказателствено средство не е събрано, като в съдебно заседание на 08.12.2011г. процесуалният представител на ответника изрично заявява, че доверителят му няма да се яви лично пред съда и е запознат с последиците последиците от това. При липсата на уважителна причина за отказа на ответника, с оглед разпоредбата на чл.176, ал.3 решаващия съд е приел за доказан факта на съвместно интимно съжителство между майката на ищеца и ответника през периода януари - юни 2005 г.

С проекто - доклада по делото решаващия съд е допуснал по искане на ищеца кръвно - групова експертиза, като е определил конкретна дата на страните за явяване в здравно заведение за даване на кръвна проба. Ответникът Х. не се явил на никоя от определение 5 бр. дати за даване на кръвна проба, като е посочил уважителни причини за неявяването си – здравословни проблеми, единствено за първите две дати. Поради отказа на отв. Х. посоченото доказателствено средство – СМЕ за кръвно - групов анализ не е събрано.

Предвид посоченото процесуално поведение на ответника Х. решаващия съд е приел при усл. на чл.161 ГПК наличието на пълно и главно доказване от страна на ищеца на релевантните за спора факти.

При така очертаната фактическа обстановка Апелативният съд намира, че предявеният иск е доказан по основание, поради което следва да бъде изцяло уважен. Следва да се посочи, че искът е надлежно предявен от легитимирано лице – малолетното дете, което претендира установяване на произход от бащата при липса на установен такъв в акта за раждане, в преклузивния срок по чл. 69 СК. От събраните доказателства – заключението на СМЕ за вероятния период на зачеване, както и от еднопосочните показания на разпитаните по делото свидетели се установява, че е съществувала сексуална връзка между ответника и майката на ищеца през вероятния период на зачеване на последния. Категоричният отказ на отв. Х. да отговори на поставените въпроси относно съществуване на такава връзка с майката на ищеца към момента на зачеване на същия, както и категоричния отказ на ответника да предостави проба за кръвна експертиза при усл. на 161 ГПК, съпоставени с гласните доказателства, налагат еднозначен извод, че именно ответникът Х. е биологичен баща на малолетния ищеца Б. К. Предвид на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 69 СК е доказан изцяло по основание.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК за валидност и допустимост на обжалваното решение Апелативният съд не констатира пороци на същото. Напълно несъстоятелен е подържания довод за недопустимост на обжалваното решение поради изтекъл преклузивен срок по чл. 69 СК - искът е предявен в рамките на посочения срок, както правилно е прието от решаващия съд.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на събраните доказателства, поради което решението изцяло следва да бъде потвърдено, като на осн. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно и обосновано ОС е анализирал и преценил както събраните доказателства, така и процесуалното поведение на ответника. Несъстоятелни са оплакванията на процесуалния представител на ответника Х., жалбоподател в настоящото производство за липса на каквито и да било доказателства относно неговото бащинство – обратно, в тази насока са събрани възможните доказателства от страна на ищеца – гласни такива, вкл. ангажирани от самия ответник и СМЕ относно вероятния период на зачеване. Въз основа на задълбочен анализ на същите, правилно решаващия съд е направил извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 69 СК. Правилно и в съответствие със закона решаващия съд е постановил решението си относно упражняването на родителските права, режим за лични отношения на детето с биологичния баща, както и правилно е определен размера на дължимата издръжка.

Предвид на изложеното Апелативният съд намира, че обжалваното решение следва на осн. чл. 272 ГПК следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба против него – като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените от ответни по жалбата деловодни разноски в размер на 500.00 лв. – адв. възнаграждение за въззивната инстанция.

По изложените съображения и на осн. чл.272 ГПК АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД

 

Р   Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 118 от 24.01.12 г., постановено по гр. д. № 2043/10 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

ОСЪЖДА Х. И. Х., ЕГН - ... от гр. П., кв.”П.”, ул.”Т.”- № 1а, да заплати на Б. А. К., ЕГН - ..., действащ чрез своята майка и законен представител А. П. К., ЕГН - ..., от гр. П., ул.”С.”- № 34, сумата 500 лева разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: