РЕШЕНИЕ
Номер 644 Година 22.07.2010 година Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ПЪРВИ граждански състав, в публично съдебно заседание на 17.05.2010 година, в състав:
Председател; МАРИАНА ХИТЕВА
Членове; РУМЯНА ЦОНЕВА
ДОЧКА ВЪРБЕВА
при участието на секретаря Росица Чолакова................................................... , и
прокурор........................................................................................................ сложи за
разглеждане докладваното от съдията МАРИАНА ХИТЕВА В. гр. д. № 387 но описа за 2010 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 36/29.01.2010 год., постановено по гр. д. № 74/2009 година, Пазарджишкият окръжен съд е осъдил „О. - Б. , с адрес за призоваване: - гр. Б., ул."О." - № 4А, представлявана от Кмета К. М. , да отстъпи собствеността и предаде владението на Е. Б. Ш., ЕГН - М. Б. Великин, ЕГН - и Р. Б. П., ЕГН -, всичките от гр. С., ул .„М." - № 22, вх.„Б", ап.*, сьс съдебен адрес: - гр. П., ул. „Ц." - № 28, кантора 1 - адв. Я. ад в. II. Г. , върху следния недвижим имот: - ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, е пл. № 946, в кв. 56 по ПУП на гр. Б., с площ от 36 210 кв. м., при съседи на поземления имот: на север -озеленяване - парк "К.", на „О. - Б. , на запад - поземлен имот № 1558 - собственост на А. Х. , ПИ № 1559 на наследници на Р. П. и улица, на юг - ОГФ, на изток - имот за озеленяване на наследници на Р. П. , на североизток - Г. път 1 клас, ведно с построените в имота сгради: - Масивна двуетажна сграда /вила/, застроена на площ от 13 1 кв. м; 2. М. сграда /канцелария и столова / - стара вила с пристройка, застроена на площ от 392 кв. м; 3. Е. сграда /гараж/, застроена на илощ от 82 кв. м; 4. Е. масивна /склад е рампа/, застроена на площ от 129 кв. м; 5. Е. сграда /работилница/, застроена на площ от 35 кв. м; 6. О. и сеновал е навес, застроени на площ от 6 1 кв. м; 7. В. на един етаж, застроена площ от 20 кв. метра.
ОСЪДИЛ е „О. - Б. , е адрес за призовавапе: - гр. Б., ул."О." - № 4А, представлявана от Кмета К. М. , да заплати на Е. Б. Ш., ЕГН -, М. Б. Б. и кин, ЕГН и Р. Б. П., ЕГН - , всичките от гр. С., ул.,,Мила родина" - № 22, вх.,,Б", ап.*, със съдебен адрес: - гр. П., ул. „Ц" . № 28, кантора 1 - ад в. Я. Д. и ад в. П. Г. а нова, направените разноски по делото в размер на 1 2 887 лева.
Решението е обжалвано от - Кмет на „О. - с оплаквания за порочност изцяло.
Молбата е - постановеното решение да бъде обезсилено като недопустимо, като производството по делото бъде прекратено или на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, същото да бъде отменено и предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Жалбата се поддържа. По съществото на спора се представя писмена защита.
По делото е постъпил писмен отговор срещу подадената въззивна жалба от Е. Б. Ш. , М. Б. Великин и Б. П. , чрез процесуалните им представители адв. Янчо Д. и адв. Петя В отговора, на първо място се застъпва становище, че въззивната жалба е недопустима, като подадена от ненадлежна страна. Предвид на това се иска постановяване на определение, с което производството по делото да бъде прекратено, ведно с присъждане на разноски. Алтернативно, ако съдът не приеме това схващане на въззиваемата страна, да се постанови решение, с което се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно, ведно с присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се оспорва. Представя се писмена защита.
Пловдивският апелативен съд, като провери правилността на обжалваното решение, във връзка с развитите в жалбата оплаквания и заявеното в отговора към същата становище, намира следното:
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 108
от ЗС.
Ищците Е. Б. Ш. , М. Б. Великин и Б. П. твърдят в исковата си молба против „О. Б. , представлявана от Кмета К. са наследници на Р. П. , починал през 1942 год. и като такива са собственици на урегулиран поземлен имот е пл. № 946, в кв. 56 по ПУП на гр. Б. , с площ от 36219 кв. м., ведно с построените в имота сгради: - Масивна двуетажна сграда /вила/, застроена на площ от 1 3 1 кв. м.; Масивна сграда /канцелария и столова/- стара вила с пристройка, застроена на площ от
392 кв. м.; Едноетажна сграда /гараж/, застроена на площ от 82 кв. м.; Едноетажна масивна /склад с рампа/, застроена на площ от 129 кв. м.; Едноетажна сграда /работилница/, застроена на площ от 35 кв. м.; Обор и сеновал с навес, застроени на площ от 61 кв. м. и. на един етаж /каптаж/, застроена на площ от 20 кв. м., при съседи на поземления имот: на север - озеленяване - парк "К.", на „О. - Б. , на запад - поземлен имот № 1558, собственост на А. Х. , ПИ № 15 5 9 на наследници на Р. П. и улица, на юг - ОГФ, на изток -имот за озеленяване на наследници на Р. П. , на североизток - Г. път 1 клас. Твърденията са, че наследодателят е придобил недвижимия имот чрез покупко-продажба, оформена е крепостни нотариални актове, подробно описани, като в този имот ищците са живели до момента на одържавяването му, извършено на основание чл. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 54 от Закона за отчуждаване недвижими имоти за обществена полза /отм./ с У. № 1 504 от 23.10.1 948 год. на П. на Великото Народно събрание.
Твърдят още, че при отчуждаването на имота, собствениците не са били обезщетени, поради което с влизане в сила на ЗВСВОНИ -ДВ. брой 15/21.02.1992 год., съгласно чл. 2, ал. 1, 2 и ал. 3 /по силата на закона/ им е възстановена собствеността върху процесния имот, тъй като били налице предпоставките на чл. 2 от ЗВСВОНИ. Процесният имот, ведно със сградите е отчужден с У. по Закона за отчуждаване недвижими имоти за държавна и обществена полза /отм./, в посочения в закона срок и към влизане в сила на същия, имота и сградите са били собственост на Д. /МО/, както и са съществували в размер, в който е бил отчужден имота. Твърдят, че с Решение № 620/27.08.200 1 год. на МС на РБ било променено п р е д н а з н а ч е н и е т о н а оп исания по-горе недвижим имот - от публична държавна собственост в частна собственост, а със Заповед № Р-393/16.10.2001 год. на Министъра н а МО е предоставена „безвъзмездно собствеността" на ответника - „О. - Б. и имота е предаден на О. . Твърдят, че на 25.06.2002 год. направили искане пред OA Б. да им предаде владението върху имота, но вместо това, О. ината съставила АЧОС № 363/15.01.2004 година. Считат, че неправомерно са лишени от ползването на имота, а правния им интерес кореспондирал с факта на актуването на имота като общински.
Предвид н а горното, молят съда да постанови решение, с което „Община Б. , представлявана от Кмета К. М. да бъде осъдена да им отстъпи собствеността и предаде владението върху процесния имот. Претендират се разноски. Представят доказателства.
„О. - Б. , чрез процесуалните си представители оспорва предявения иск. Оспорват правото на собственост на наследодателя на ищците, тъй като процесния имот бил предмет на разпоредителна сделка от страна на Р. П. , в полза на Е. Р. П. - негова втора съпруга, която от своя страна е IIА № 128, том II, per. 1 388, н. дело № 478/07.06.1 946 год. е дарила имота на Министерство го на войната. Твърди се още, че имотът е бил предмет на реституционни претенции, реализирани но реда на чл. 14 от ЗСПЗЗ, като правото на собственост е признато по реда на чл. 10-Б от ЗСПЗЗ. Позовава се на придобивна давност, считано от датата на фактическото му предаване с приемо -предавателен протокол от 07.1 1.2001 год.. Претендират се разноски. В производството по молба на ответника и на основание чл. 219 от ГПК е привлечено трето лице -Д. , представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, което не взема становище по предявения иск.
Видно от представеното удостоверение за наследници №./09.01.2007 год. на „О. - Б. , ищците се легитимират като наследници на Р. П. С. , б. ж. на гр. Б., починал на 22.01.1942 год. /деца на починал през 1958 год. син - Б. Р. П. /.
По силата на У. № 1504 па П. па Великото народно събрание, обнародван в ДВ бр. 261 от 06.11.1948 г., издаден на основание чл. 35, т. 19 от Конституцията на Народна република България, във вр. с чл. 2, чл. 1, 3, ал. 2 и чл. 54 от Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза, е прогласено от обществена полза отчуждаването н а недвижим имот, намиращ се в землището на Г. Б. , Пазарджишка околия, а именно: -1 12 дка ниви и гора, при граници: -., държавна книговезница „М.", шосето София - Пловдив и гора, принадлежащ н а наследниците н а Р. П. , за създаването на стопанство на държавната кн иговезница „М.".
11о силата на 11МС № 2/16.1 1.1 949 год., на основание чл. 1 1 и чл. 26 от ЗДИ, във вр. с чл. 4 и чл. 32, ал. последна от Правилника за прилагането му е прието да се отчуждят за нуждите на О. болница към МНО, следните имоти в землището на Г. Б. 1 . Нива на н-ците на Р. П. , с площ от 50 дка; 2. Л. на наследи и пит е на Р. П. , е площ от 7.7 дка. 3. Овощна градина с парк на наследниците на Р. П. , с площ от 3 6.780 дка.; 4. Държавен парк на Д. мукавена фабрика „С.", с площ от 24.770 дка.; 5. Нива на Д. мукавена фабрика „С.", с площ от 3.140 дка.; 6. Държавен застроен имот парк с лозе, е обща площ 12.250 дка, б и в ш а собственост на 11о станове но е държавните имоти да се предадат на МНО безвъзмездно. В идно от скица № 1 към допълнителното заключение на вещо лице от 16.1 1.2009 год., на която (границите на имотите, отчуждени от наследиици на Р. П. е 11МС № 2/16.1 1.1949 год. са очертани с оранжев цвят, тези имоти включват и процес пия имот/.
Към исковата молба са приложени осем броя крепостни актове № № 379/1905 г.,33 5/71906 г., 25/1906 г., 336/1906 г., 525/1905 г., 526/1 1.1 0.1 905г., 528/12.10.1905 г., 337/1905 г., удостоверяващи правото на собственост на Р. П. върху недвижими имоти, описани като земеделски имоти в землището на гара Б. Ищците черпят правото си на собственост от изброените крепостни актове и отчуждителни актове - У. № 1 5 04 и ПМС № 2/16.1 1.1 949 г., позовавайки се на разпоредбите на реституционния закон -чл. 2 от ЗВСВОНИ.
По силата на А. за публична държавна собственост №./15.06.2001 год. е актуван като държавен недвижим имот, пл. № 946 в кв. 5 6 по плана на гр. Б., с площ от 36,210 дка, съдържащ и описание на построените сгради. В ЛДС е отразено, че имота е предоставен на Министерството на отбраната на основание НА № 128/07.06.1946 год. и 2-ро ПМС/16.11.1949 г. По силата на решение № 620/27.08.2001 г. имотът публична държавна собственост, ведно с построените в него сгради е обявен за имот - частна държавна собственост, като е постановено правото на собственост да се прехвърли безвъзмездно на „О. - Б. На основание го ре цитиран ото Решение на МС, със Заповед № Р 393/16.10.2001 год. на Министъра на отбраната също е постановено фактическото предаване на имот пл. № 946, в кв. 56 по плана на гр. Б., с площ от 36,210 дка, ведно с построените сгради на „О. - Б. По силата па Приемо - предавателен протокол от 31.10.2001 год. и на основание горепосочените актове на МС и МО е извършено фактическото безвъзмездно предаване на имота на „О. -Белово". С А. за частна общинска собственост №. от 15.01.2004 год. е актуван като общински имот пл. № 946, в кв. 5 6 по плана на гр. Б., бул."О." - № 1, с площ от 36,2 1 0 дка, ведно с построен и те 16 сгради, подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от АЧОС. На този А. за частна общинска собственост се позовава ответникът, оспорвайки правото на собственост на ищците и настъпване предпоставките на реституционния закон. За изясняване на спорното правоотношение и за установяване идентичността на имота, предмет на А. за частна общ и нека собственост №./15.01.2004 год. и имотите, предмет на крепостните актове и на отчуждителните актове, 11о делото е допуснатасьдебно - техническа експертиза и допълнителни такива.
Съгласно заключението на вещото лице, имотът по исковата молба представлява поземлен имот пл. № 946, в кв. 5 6 по плана на гр. Б., с площ от 36 210 кв. м., ведно със следните сгради, построени в него: - масивна двуетажна сграда /вила/, със застроена площ 3IT 131 кв. м.; масивна триетажна сграда /канцелария и столова/ стара вила с пристройка със 311 392 кв. м.; едноетажна сграда /гараж/ със ЗП 82 кв. м.; едноетажна масивна сграда /склад с рампа/ със 311 129 кв. м.; едноетажна сграда /работилница/ със 3II 3 5 кв. м.; обор и сеновал с навес със ЗП 61 кв. м. и водоем на един етаж /каптаж/, със 311 20 кв. м.. Процесният имот е със съседи: от север - озеленяване, парк „К": от запад-поземлен имот пл. № 1 5 5 8, собственост н а А. Х. и поземлен имот пл. № 1 5 59 на н-ци на Р. П. ; на юг - ОГФ; на изток - имот за озеленяване на н-ци на Р. П. ; от североизток - главен път 1 - в и клас. Имотът по исковата молба е идентичен с имота, предмет на АОбС № 363/2004 год. и с имота, предмет на Заповед № Р-393/16.10.2001 год. на МО, с която е назначена комисия да извърши фактическото предаване на процесния имот - пл. № 946 в кв. 56, по плана на гр. Б. на „О. - Б.
Към допълнителното заключение на вещото лице от 29.09.2009 год., изготвено след извършена проверка в Държавен архив - гр. П. по съхраняваните документи, свързано с отчуждаването на имоти на наследниците на Р. П. в землището на гр. Б., е изготвена скица на отчуждените с У. № 1 504/1 948 год. имоти - ниви и гора, е обща площ 1 1 2 дка,при общи граници:-Славчо Старозагорски, Д. книговезница „М.", шосето София - Пловдив и гора, за стопанство на книговезница „М.", като сградата на книговезнината не попада в процесиите 1 1 2 дка, а имотът, в който е построена се намира югоизточно от чифлика на Р. П. Върху скицата е изчертана с червеи цвят границата на отчуждените имоти от 1 12 дка /скица № 1/. К. второто допълнително заключение от 16.1 1.2009 год. е изготвена скица /скица № 1/, е нанесени граници на имот пл. № 946, в кв. 5 6 /очертани в жълто/, по действащия план, границите на имотите по У. № 1 504/1948 год. /нанесени със син и вят/ и границите на имотите по ПМС № 2/16.1 1.1 949 год. /нанесени е оранжев цвят/, като видно от тази скица земеделските имоти от 1 1 2 дка в по-голя мата си част се намират н а изток от имот пл. № 946 в кв. 5 6, а тези, предмет на ПМС № 2/16.1 1.1 949 г. включват процесния имот.
3а имотите, предмет на ПМС № 2/16.1 1.1949 год. е изработен нарцелapeп план № 3 1 35-72 1 -1 22/12.10.1949 год., /копие от който е представено като доказателство по делото/ и имотна ведомост. Съгласно допълнителното заключение на вещото лице в имотната ведомост, съхранявана в архива на
МО - гр. С., номерата и собствеността на имотите са същите, как го са описани по-горе /от № 1 - № 6/. К. документите, отнасящи се до ПМС № 2/16.1 1.1949 год. са налични: - Заповед № 30/15.09.1949 год. на Началника на политическото управление при Т. В., с която назначава комисия, която да състави протокол за необходимостта от отчуждаването на имотите, собственост на наследниците на Р. П. , за разширение на района на възстановителната станция в землището на с. Б. № 36/30.09.1 949 г. на същото длъжностно лице, с която изменя предишната заповед, като думите „имотите, собственост на наследниците на Р. П. се заменят с думите „имотите, собственост на Е. Р. П. В Постановлението обаче имотите са записани като собственост на наследници на Р. П.
Имоти № 4 - Държавен парк на Д. мукавена фабрика „С.", с площ от 24.770 дка и № 5 - Н. на Д. мукавена фабрика „С.", с площ от 3.140 дка. от ПМС №2/16.11.1949 г. е обща площ от 27.910 дка, предвидени с Постановлението за разширение на О б щ о в о й с к о в ат а болница към МНО, са част от имотите от 112 дка, предвидени с У. № 1504/1948 год., т. е. част от имотите по Постановлението от 1949 год. съвпадат с част от имотите по У. от 1948 год. /на скица № 1 към първото допълнително заключение на вещото лице, тази съвпадаща част е оцветена със зелен цвят/. Част в размер на около 1.750 дка от тази дублираща се част с обща площ от 27.910 дка, предвидени за отчуждаване с У. от 1948 г. и с Постановлението от 1949 год., е включена в процесния имот пл. № 946, в кв. 56 по плана на гр. Б., целият с площ от 36 210 кв. м. и представлява крайната му /югоизточна/ част, с триъгълна форма /на скицата № 2 към първото допълнително заключение тази част е оцветена с оранжев цвят/.
Във връзка с възражението на ответната страна, че имотът е бил предмет на реституционни претенции, реализирани по реда на ЗСПЗЗ, вещото лице дава следното заключение: Имотите, отчуждавани с У. № 1504/1948 год. са заявявани за възстановяване от н-ците на Р. П. с иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Като доказателство но делото е приложено Решение от 06.07.1998 год., постановено по гр. д. № 23 9/1 997 год. на ПРС по иск по чл. 1 1, ал. 2 от ЗСПЗЗ. На скица № 2 към второто допълнително заключение на вещото лице, заявените земеделски земи по реда на чл. 11, ал. 2 от 3 С113 3 са очертани с оранжеви границ и. Съвпадащата част обаче по У. от 1948 год. и по Постановлението от 1949 год. от около 1.750 дка, част от процесния имот пл. № 946 не е възстановена. Т. е., не е била предмет на реституционното решен и е по чл. 1 1, ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Във връзка с възражението на ответната страна, че имотът е бил предмет на реституционни претенции.
реализирани по реда на ЗСПЗЗ, към отговора на исковата молба е приложено и решение от 1 3.04.1 999 год., по гр. д. № 2272/1 995 год. по описа на IIPC, постановено по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Със същото на наследници на Р. П. С. са възстановени в стари реални земеделски имоти в м."М.", които съгласно до пълни тел но то заключение на вещото лице от 2 9.0 9.2 0 0 9 г. се и ленти ф и пират с имотите по крепостни актове № № 335/1906 г., 25/1906 г., 336/1906 г., 525/1905 г., 526/1 1.10.1905 г., 528/12.10.1905 г., 337/1905 год. На основание решението на PC - Пазарджик по гр. д. № 2272/1995 год., със Заповед № 83/13.03.2000 год. е попълнен имот пл. № 1559 на н-ци на Р. П. , а процесният имот пл. № 946 в кв. 56, по действащия план на гр. Б. е заснет в кадастралния план, одобрен с общия регулационен план на града през 1979 год., е попьлпени граници в кадастралния план със Заповед на Кмета на „О. - Б. № 69/28.02.2001 год. Видно от скиците, изготвени към допълнителните заключения и по-конкретно скица № 2 към второто допълнително заключение, на което земеделските имоти, предмет на гр. д. № 2272/1995 год. са очертани с розов цвят, имот пл. № 1559 на н-ци на Р. П. граничи с процесния имот пл. № 946, в кв. 56 на запад, т. е. вследствие реституцията по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е попълнен самостоятелен имот пл. № 1 559, съседен на процесния.
Съгласно заключението на ВЛ, индивидуализацията на имотите, предмет на приложените към исковата молба крепостни актове № № 379/1905 г., 335/1906 г., 25/1906 г., 336/1906 г., 525/1905 г., 526/1 1.10.1905 г., 528/12.10.1905 г., 337/1905 г., удостоверяващи собственост на Р. П. върху недвижими имоти, описани като земеделски имоти в землището на гара Б. , като част от тях - включени в границите на регулационния план, е следната:
Имотът по крепостен акт № 379/1905 г. е следният: -нива в м.„П." и къща /вила/, построена на 191 кв. м, с четири стаи и незастроено място /сега парк/ от 2599 кв. м, при съседи: - шосе, дере, горен стар път и д - р П е т р о в и ч .
Имотът по крепостен акт № 377/1905 г. е купен от Т. П. и е следният: - нива в м."М." от 11.8 дка, п р и съседи: -.. Рудева, П. Ц. ски, наследници на К. Ив. Р. , И. А. , С. Т. и Р. П.
Имотът IIо кр. акт № 528/1905 г. е купен от И. А. и е следният: - нива в м."М." от 9 дка, при съседи: -.. Павлов, Р. П. и Х. А.
Имотът по кр. акт № 526/1905 г. е купен от М. М. и е следният: - нива в мЛМанафски батал" от 8.2 дка, при съседи: -., Тодор П. Н. К.
Имотът по крепостен акт № 525/1905 г. е купен от К.
Г. и е следният: - нива в м." Манафски батал" от 9.8 дка, при съседи: -., Ангел М. , път и дере.
Имотът по кр. акт №. 336/1906 г. е купен от Х. Г. А. и е следипят: - нива в м." Манафски батал" от 5 дка, при съседи: - Р. П. , К. А. и Г. Б.
Имотът по нот. акт № 25/1906 г. е купен от Н. К. и е следният: - нива в м." Манафски батал" от 7.4 дка, при съседи: - братя А., Г. Б. , Н. М. и дере.
Имотът по кр. акт № 33 5/1906 г. е купен от К. ад и н Г. А. и е следният: - нива в м.„М" от 9 дка, при съседи: -.. Павлов, Р. П. и Х. А.
Съгласно разписната книга по плана на гара Б. от 1 906 г., имот пл. № 1 66 в кв. 1 е записан в разписната книга на Р. П. ; имот пл. № 165, с който имот пл. № 166 граничи от северозапад е записан на д-р П., презаписан на Р. П. Двата имота са с площи: - около 1 670 кв. м.-имот пл. № 1 66 и ОКОЛО 1820 кв. м. - имот пл. № 1 65. В имот пл. № 165 е построена страда /на барон Х. , съгласно свидетелските показания/, със застроена площ около 159 кв. м, а в имот пл. № 166 - сграда /на султана, съгласно свидетелските показания/, със застроена площ от около 180 к в. м. И. пл. № № 165 и 166, както и имотите, разположени на югозапад или от другата страна на съществуващ път /наречен горен в кр. акт № 379/1905 г./, по регулационния план са предвидени за парцел ****Вила Р. П. в кв. 1, който от югоизток стига до шосето за Пловдив, от север и запад - граничи с проектирана по плана улица, от другата страна, на която се намира горски разсадник, от юг - парцелът включва залесен терен -широколистна гора и е е незатворени граници, поради което не може да се установи каква е границата му от юг, какви имоти включва и каква е цял ат а му площ. В парцела за „В." в кв. 1 попада имот с пл. № 15 9, който имот е е незатворени граници от юг, записан в раз писнат а км ига на Т. П. ков и отговаря на имота по кр. акт № 3 77/1906 г., купен от Р. П. в м." Манафски батал". Имот пл. № 1 59 граничи от север с имот пл. № 15 8, записан в разписната книга на Е. Р. , която е съсед на имота на Т. П. по кр. акт. Същият имот по-късно е от разен в документи като собственост на Д. Х. и е реституиран на нейните наследници. От запад граничи с имоти пл. № № 157, записан в раз пие пат а книга н а П. Ц. и пл. № 1 6 0, записан в разпйената книга на К. Р. , които също са съседи на продадения имот на Т. П. по крепостен акт.
Имотът по крепостен акт № 526/1905 год. граничи с имот на Т. П. ков; имотът по кр. акт № 525/1905 г. граничи с Г. Р. , път и дере, което сочи, че се е намирал източно от имот пл. № 15 8, южно от съществуващия път и западно от дерето, който имот е заснет в плана от 1 906 г., но няма планоснимачен номер; имотът по кр. акт № 528/1905 г. граними с път и дере. Така, както са описани имотите в м.„М", същите са попадали в парцела за „В." в кв. 1, по плана от 1 906 година.
През 1 956 г. на гр. Б. е одобрен нов кадастрален и регулационен план, в който процесният имот не е заснет и не е включен в регулацията.
Имот пл. № 946, в кв. 5 6 по действащия план на гр. Б. е заснет в кадастралния план, одобрен с общия регулационен план на града през 1979 год., в граници, различни от границите му в настоящия момент. В кадастъра е била заснета само северната част на имота с незатворени граници, която граничи с главния път за София и в която се намират по-голямата част от съществуващите сгради. Имот пл. № 946 В настоящия му вид е попълнен в кадастралния план със заповед на Кмета на „О. - Б. № 83/13.03.2000 год. В границите на имот пл. № 946 се вкл ючва владяната към С. площ в рамките н а регулацията, се вери ат а и южната част на която са застроени, а между тях в имот пл. № 946 е включено съществуващото т. нар.,,Рачово дере". Върху скица на имот пл. № 946 в кв. 56 по действащия план на гр. Б., приложена към заключението, с жълт цвят са повдигнат'и границите на имота, а с розов цвят - действащата регулация. При сравнение на действащия план на гр. Б. от 1979 год., попълнен през 2000 год. с имот пл. № 946, с плана от 1906 год. се установява, че имоти пл. № № 1 66 и 1 65 /границите на имота са очертани с кафяв цвят на скица № 2 към допълнителното заключение на в. лице от 29.09.2009 г./, с обща площ около 3 4 9 0 к в. м., записани в разпи снага кн ига н а Р. П. , както и част от северната част от парцела за „В." в кв. 1, включваща част от имот а по кр. акт № 5 25/1 9 0 5 год., част от имот пл. № 1 5 8 на Р. и и част от гората, обозначена в плана, попадат в северната част на процесния имот пл. № 946, целият с площ от 36.210 дка. В северозападната част на процесния имот пл. № 946 е идентифициран част от имота по кр. акт № 525/1 905 г., купен от К. Г. ни лов: нива в м." Манафски батал" от 9.8 дка, при съседи: -. на Р. към 1948 г. е собственост на Х. , с които граничи процесния имот пл. № 946 от запад/, А. М. , път и дере. Върху екипа № 2 па процесния имот пл. № 946, приложена към заключенисто, тази част с площ от около 3600 кв. м. от имота по кр. акт № 525/1 905 г. е оцветена с лилав цвят; /в нея попада сграда № 2 чети ри етажен хотел И, със застроена площ 556 кв. м/. В парцеларния план № 3 1 35-72 1 -1 22/1 2.10.1 949 г. този идентифициран имот е отразен като имот на наследници на Р. П. В южната част на процесния имот пл. № 946 е идентифициран част от имота но кр. акт № 335/1906 г., купен от К. Г. А. нива в м.„ Манафски батал" от 1 0.9 дка, при съседи: -.. Павлов, Р. П. ров и Х. А. Южната граница на идентифицирания имот е нанесена с кафява пунктирана линия, а частта от имота, попадаща в процесния имот в размер на около 1 900 кв. м. е щрихована; /в нея попада част от сграда № 14 - метален склад, със 3II 755 кв. м/. С тъмночервен цвят е оцветена частта от имот пл. № 946, в размер на около 7100 кв. м., която в парцеларен план № 3 1 35-72 1 -1 22/12.10.1 949 г. е отразена като имот на н-ци на Р. П. В пея попадат: - част от сграда № 14 - метален склад, сьс ЗП 755 кв. м; сграда № 15-склад за кислородни бутилки, сьс 311 16 кв. м; сграда № 16 - водоем, сьс 3II 20 к в. м. Ил и, от заключенията н а изготвените по делото съдебно технически експертизи, които като компетентни и неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло, следва да се направи категоричен извод, че безспорно установена е по съществуващия картен материал собствеността на наследници на Р. П. С. върху части от процесния имот пл. № 946 в кв. 56, а именно: - 1.750 дка от дублиращата се част, отчуждена с У. №> 1504/1 948 г. и ПМС N 2/16.1 1.1949 г. с обща площ от 27.910 дка, представляваща крайната му /югоизточна/ част, с триъгълна форма /на скица № 2 към първото допълнително заключение тази част е оцветена с оранжев цвят/; 3 490 кв. м - имоти пл. № № 166 и 165, /границите на имота са очертани с кафяв цвят на скица № 2 към допълн и те лн ото заключение на В Л от 2 9.0 9.20 0 9 г./, записани в разписната книга по плана от 1906 г. на Р. П. ; 3 600 кв. м. - в северозападната част на процесния имот пл. № 946, идентифицираии като част от имота по кр. акт № 525/1905 г. /нива в м.„М" от 9.8 дка, /върху скица № 2 към първото допълнително заключение оцветена с л и л а в цвят/; 19 0 0 кв. м. - в южната част имота идентифицирана като част от имота по кр. акт № 335/1 906 г., /щрихо вана и а скицата към заключението на ВЛ/; 7100 кв. м., която в парцеларен план № 3135-721-122 от 12.10.1949 г. е от разен а като имот н а наследници н а Р. П. ров /оцветена с тъмночервен цвят/. Останалата част от имота не може конкретно да се идентифицира, с имотите п о крепости и те актове. Съгласно заключението на вещото лице обаче по плана от 1906 г., имоти пл. № № 165 и 166, които са конкретно идентифицирани, както и имотите, разположени на югозапад или от другата страна на съществуващ път /наречен горен в кр. акт № 3 79/1 905 г./, по регулационния план са предвиден и за парцел ****Вила Р. П. в кв. 1, който от югоизток стига до шосето за Пловдив, от север и запад граничи с проектирана по плана улица, от другата страна, на която се намира горски разсадник, от юг - парцелът включва залесен терен широколистна гора и е с незатворени граници, поради което не може да се установи каква е границата му от юг, какви имоти включва и каква е цялата му площ. В парцела за „В." в к в. 1 попада и имот пл. № 159, който имот е е незатворени граници от юг, отговарящ на имота но кр. акт № 377/1906 г., купен от Р. П. в м."М.". Имотьт по крепостен акт № 526/1905 г. грамичи с имот на Т. П. ; имотът по кр. акт № 525/1905 г. граничи с Г. Р. , път и дере, което сочи, че се е намирал източно от имот пл. № 15 8, южно от съществуващия път и западно от дерето, който имот е заснет в плана от 1 906 г., но няма планоснимачен номер; имотът по кр. акт № 528/1905 г. граничи с път и дере. Така, както са описани имотите в м.„М", същите са попадали в парцела за „В." в кв. 1, но плана от 1 906 година. Освен това, от показанията на разпитаните по делото свидетели М. Т. , И в. Иванов - жители на гр. Б. и Н. Цонева /посетила имота през 1948 г. - на гости у родителите на ищците/ се установява, че им от и те в м." Манафски батал" са били собственост н а Р. П. и са били известни като "Р.", "Р.". Свидетелите са идентични в показанията си, че имотьт е бил с голяма площ - над 300 дка, като описанието което дават е идентично с параметрите, съдържащи се в констатациите от заключението на вещото лице, а именно - от югоизток, стигащ до шосето за Пловдив, от северозапад - път /проектирана по плана улица, съгласно заключението на вещото лице/. Съгласно показанията на свидетеля Т., имотьт /чифликът/ е бил материализиран с каменна ограда, съществуваща и понастоящем, с граници, обхващащи и процесния имот пл. № 946 в кв. 5 6, от едната страна "горната" /север/ граничат с кв."Р.", а от другата - т. нар."Р." /тясната часа на имот пл. № 946 в кв. 56, свързваща северната с южната част, което "Р." съгласно заключението н а вещото лице е част от парцела за „В." в кв. 1 ио плана от 1906 г./. Свидетелите идентифицират параметрите на т. нар. "Р.", посредством конкретизиране и о п и с а н и е и на сградите, нанесени на скица № 2 към допълнителното заключение на вещото лице - св. Т. св. И.: сграда № 5 - канцелария и столова, № 4 - вила, № 9 - работили и па, № 1 0 и №11- гараж и помещение за запазване на инвентар.
II р и съвкупи ат а преценка н а дан ни те, съдържащи се в свидетелските показания и преди всичко при съпоставкат а им с данните, съдържащи се в заключението на вещото лице, касаещи параметри те н а парцела за „В." в кв. 1 по плана от 1 906 г., следва да се направи извода, че този парцел, собственост на наследодателя на ищците е бил е граници, значително по-големи, /граничащи с двата пътя/ и обхващащи границите на имот пл. № 946 в кв. 56 по сега действащия план. Т. е. имотът, предмет на исковата молба е в размери по-малки от имота, принадлежал па наследодателя на ищците, част от който - 1.750 дка от дублиращата се част, отчуждена с У. № 1504/1948 г. и ПМС № 2/16.1 1.1949 г. е и ре ми н ал в патримониума на Д. след 1 944 г. до 1 9 8 9 г. по силата на У. № 1 504/1 9 4 8 г . , а останалата част, /граничеща на запад с път - по силата на ПМС № 2 от 16.1 1.1949 година. Възраженията на ответната страна се основават на нот. акт № 128/ 1946 г., ио силата на който Е. Р. П. е дарила в полза на държавата, чрез Министъра на войната, като в нот. акт е посочено "респективно на Министерството на войната" недвижими имоти, находящи се в землището на с. Г., описани в три пункта. Този нот. акт № 1 28/1 946 г. е посочен като титул в А. за публи ч на държавна собственост №./15.06.2001 г. Твърденията на ответната страна са, че имотите, предмет на нот. акт № 128/1946 г. са придобити от Е. Р. П. чрез дарение и продажба от наследодателя на ищците -., о ф о р м е н и с нотариален акт № 50/1933 г. и нотариален акт № 101/1934 г. Оспорването от страна на ответника се свежда до твърдението, че имотите, описани в горепосочените нотариални актове са идентични с имотите, предмет на крепостни актове № 379/10.07.1905 г., № 33 5/07.06.1906 г.; № 25/24.01.1906 г.; № 336/07.06.1906 г.; № 525/1 1.10.1905 г.; № 526/1 1.10.1905 г.; № 528/12.10.1905 г. и № 3377/07.07.1905 г. и респективно, по силата на нот. акт № 128/1946 г. са преминали в патримониума на Държавата.
Относно идентичността на имотите по нот. акт № 128/1946 г., съответно нот. акт № 50/1933 г. и нот. акт № 101/1934 г. с имотите, описани в гореизброените крепостни актове, респективно с процесния имот, вещото лице дава следното заключение: - Имотите, предмет и а нот. акт № 50/1933 г., дарени на Е. Р. П. от Р. П. , са следните:
1. Една къща /вила/, построена върху 1 1 8 кв. м и двор 1 8 8 2 кв. м, вс и чко застроено и незастроено 2 0 0 0 к в. м, н а ходя що се в землището на с. Г., м."П.",Гарата -„Р.", при стари съседи: Д. и път. Съгласно заключението на вещото лице обаче с така описаните местност и съседи, имотьт не може да се идентифицира; не може да се идентифицира и е имот пл. № 165, по плана на гара Б. от 1906 г., защото имот пл. № 165 е с други съседи: - Самоковско шосе - от североизток; имот пл. № 166 на Р. П. - от югоизток; горни стар път - от югозапад и гора от север. Освен това, застроената площ на вилната сграда в имот пл. .N 165 е: -13 1 кв. м + 28 кв. м /кухня, показана в плана от 1906 г. като част от сградата/ =159 кв. м, или не съответства на площта на вилата от 1 18 кв. м.
2. Къща /вила/, сьс застроено място 205 кв. м. и незастроено 2995 кв. м. в землището на с. Г., м."П", при съседи: - дере, шосето С. , горни стар път и д-р П.. е част от процесния имот пл. № 946; идентифицира се с имот пл. № 166 по плана на гара Б. от 1906 г., който е със същите съседи; за имотьт е този по крепостен акт № 379/1905 година.
И мот и те, предмет на пот. акт № 101/1934 г., продадени от Р. П. на Е. Р. П. , са следните:
1. Нива в м."М." от 9 дка, при съседи: М.. П. , Р. П. и Х. А. Имотът е предмет на кр. акт № 528/1905 г. и попада в отчуждените по 11МС № 2/1949 г. имоти; не попада в процесния имот пл. N 946.
2. 11 ива в м."М." от 5 дка, при съседи: -Р. П. , К. ди и А. и Г. Б. н. Имотьт е този по кр. акт № 336/1906 г., попада в отчуждените по ПМС № 2/1949 г. имоти; част от него в размер на около 250 кв. м. попада в южната част на процесния имот пл. № 946.
3. Нива от 10.9 дка в м."М.", при съседи: Х., път, дере, Г. Б. и И. А. Имотът е този по кр. акт N 335/1906 г., попада в отчуждените по ПМС № 2/1949 г. имоти, а част от него в размер на около 1650 кв. м. попада в южната част на процесния имотпл. № 946.
4. Нива в м.„М" от 7.4 дка - имотьт е този по кр. акт № 25/1906 г.; попада в отчуждените по ПМС № 2/1949 г. имоти; не попада в процесния имот пл. № 946.
5. Нива в м.„М" от 9.8 дка, при съседи:-Георги Р. , А. М. , път и дере. Имотьт е този по кр. акт № 525/1905 г„ попада в отчуждените по ПМС № 2/1949 г.; не попада в процесния имот пл. № 946.
6. Нива в м.„М" от 8.2 дка, при съседи:-Ангел М. , Т. П. и Н. К. - И. е този по кр. акт № 526/19 05г.; попада в отчуждените по ПМС № 2/1 949 г. имоти; не попада в процесния имот пл. № 946.
7. Нива в м."М." от 3.2 дка, при съседи: -. и Т. П. /Имотътне е предмет на ИМ./
8. Нива вм „М" от 11.8 дка, при съседи:-Елена Г. Р. , П. Ц. , наследници на К. И в. Русинов, И. А. , С. Т. и Р. П. Имотьт е този по кр. акт N 377/1905 г.; част от него попада в отчуждените по ПМС № 2/ 1 949 г.; не е част от процесния имот пл. № 946.
9. Нива в м.„М." от 2.8 дка, при съседи:-
Иван М., Е. Г. Р. и път. /Имотът не е предмет на ИМ/
10. IIива в м."Н." от 6.1 дка, при съседи:-Илия А. , Т. П. , Н. М. и Н. К. /Имотьт не е предмет на ИМ ./
11. Нива в м."С." от 6.1 дка, при съседи: - дере и Р. П. /Имотът не е предмет на ИМ./
Всички тези имоти, съединени в едно от продавача, в един общ имот /в отделни парцели лозя, овощни градини и ниви/, при граници вилите на продавача Р. П. , дере, път /за с. М., н-ци на Р. , П. Ц. , Е. Р. и път /при държавния разсадник/.
12. Нива в м."Н." от 3.3 дка, при съседи:-дере, С. шосе и продавача е останалата част от цялата нива от 22.3 дка, при съседи и а цялата н ива: -Самоковско шосе, Р. П. и воденична вада /сега нивата е насадена с овощни дървета/. В тази част, която се продава, влиза и построен гараж. Имотът с описаните съседи, вероятно се намира южно от югоизточно от имот пл. № 166; точните му граници не могат да бъдат определени; част от него попада в отчуждените по ПМС № 2/1949 г. имоти; предмет е на ИМ и попада в процесния имот пл. № 946.
Имотите, предмет на нотариален акт № 1 28/1 946 г., са следните:
1. Една къща /вила/, построена върху 1 1 8 кв. м. и двор
1882 кв. м., всичко застроено и незастроено 2000 кв. м.,
находящо се в землището на с. Г., м.„Под
станцията", Г. - „Р.", при стари съседи: -
Димитър С. и път. Имотът е предмет на нотариален акт
№ 50/1933 г., описан в п. 1.
2. Къща /вила/, със застроено място 205 кв. м. и незастроено 2995 кв. м., в землището на с. Г., м.„П.", при съседи: д., шосето /Самоковско/, горен стар път и д-р П.. И. е този по кр. акт № 379/1905 г. и на нот. акт № 50/1933 г. - п. 2 и представлява имот пл. № 166 по плана на гара Б. от 1906 г.; част е от процесния имот пл. . № 946.
3. Нива от 3.3 дка в землището на с. Г., м."Н.", при сьседи: /Самоковско шосе, дере и други имоти на Р. П. , част от цяла нива от 22.3 дка, при сьседи на цялата нива: - Самоковско шосе, Р. П. и воденична вада /сега нивата засадена с овощни дървета/. Имотът е предмет на нот. акт № 101/1934 г. - п. 12. Съгласно заключението на вещото лице, с описаните съседи, вероятно се намира южно и югоизточно от имот пл. № 166; точните му граници не могат да бъдат определени; част от него попада в отчуждените по ПМС № 2/1949 г. имоти.
По искане на ответната страна и в изпълнение на процедурата по чл. 192, ал. 1 от ГПК от трето неучастващо лице - Министерството на отбраната - София е представена преписката относно придобиване на имот от 36.210 дка, застроена и незастроена площ в кв. 56, пл. № 946 по плана на гр. Б., както и първоначално съставения акт за публична държа в на собственост №./04.12.1972 г. Освен посочения АДС към преписката е приложен и У. № 131/22.05.1945 г., издаден от регентите на царя, по силата н а който н а основание чл. 47 от Конституцията е приета Наредба-закон
"За приемане дарението от Е. Р. П. Съгласно член единствен от този У. се "приема дарението от Е. Р. 11етрова, направено на Българската държава в лицето на Министъра на войната относно следните имоти, находящи се в гара Б. , а именно: част от имение с двор и парк от около 5 дка, при граници: - шосе, двор и каменна ограда, заедно с всички намиращи се в тия граници. постройки - две вили, гараж, пчелник, цветарник, обор, кокошарник и др." Този У. е цитиран и в горепосочения нотариален акт № 128/1946 г., /като е посочено, че дарените имоти съставляват част от имението на Е. Р. П. , тъй като това е указано в У. № 13 1/22.05.1945г. .../. Имотите, предмет на _№ 131/22.05.1945 г. - "част от имение с двор и парк от около 5 дка, при граници: ш., двор и каменна ограда, заедно с всички намиращи се в тия граници постройки - две вили, гараж, и челник, цветарник, обор, кокошарник и др." попадат в категорията собственост по смисъла н а чл. 2, ал. 1, п р. последно от 3 В С В О Н И, която се възстановява на собствениците по силата на закона. На приложената към допълнителното заключение от 16.1 1.2009 г. скица № 1, границите на тези имоти са очертани със зелен цвят и попадат в част от процесния имот пл. № 946 в кв. 56 - в югоизточната му част, обхващат имот пл. № 165 и пл. № 1 66 - на югоизток и югозапад от последния. По отношение на нотариален акт № 12 8/1946 г. като титул за собственост на Д. , като праводател на ответната страна, ищците се позовават на нищожност при условието на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД -л и п с а на съгласие на приобретателя, изразяващо се в неспазване на формалното изискване на действащите към момента законови норми, с оглед статута на приобретателя -чл. 2 от Закона за държавните имоти от 25.03.1941 г. /отм. Д. В., бр. 300 от 22.12.1948 г./. Предявяване на нищожнос гта като способ за защита може да се упражни, както чрез упражняване правото на и с к или ин цидеитно, така чрез възражение, което последно право е упражнено от и щ новата страна /молба - становище от 21.04.2009 г. и в съдебно заседание/. 11о смисъла на разпоредбата на чл. 2 от ЗДИ /1941 г. "Освен имотите, придобити съгласно с м е ж д у д ъ р ж а в н и т е договори и сьс законите, на Д. , принадлежат и показаните в членове 3-9 на този закон имоти", Д. придобива имоти, освен чрез способите, указани в чл. 3 - 9, и по силата на международни договори, или по силат а на закон. /В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 3, т. 1 от действащия ЗДС преди изменението - Д. В. бр. 32/2005 г., съответно т. 3 след изменението/. Следователно, за п р и добива не от страна н а Д. н а имот, дори и при условия на дарение, е необходимо това да стане сьс закон. Ноторно известен е фактът, ч е през процесния период -1 944 г. - 1946 г. Народно събрание, което да н р и е м е закон за приемане на дарението, не е свикано. Законодателството през процесния период е посредством наредби - закони, на основание чл. 47 от Конституцията на Българското княжество от 1879 г. /отменена с Конституцията на НРБ, приета от ВНС на 04.12.1947 г., обн. Д. В. бр. 284/06.12.1947 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 47 от Конституцията на Българското княжество от 1879 г. "Ако би държавата да се заплашва от некоя външна или вътрешна опасност, а Народното събрание не би могло да се свика, то само в такъв случай царят, по представление н а Министерския съвет и под обща отговорност на министрите може да издава наредби и да прави разпореждания, които имат задължителна сила като закон. Такива извънредни наредби и разпореждания се представят за одобрение на първото, свикано след това, Народно събрание". И м е н н о н а основание чл. 47 от Конституцията на Б. rapeкото княжество от 1879 г. е издаден № 131/22.05.1945 г., издаден от регентите на царя, по силата на който е приета Наредба-закон " 3 а прием а н е дарението от Е. Р. П. Затова и този акт - У. № 1 3 1 /22.05.1 945 г. е цитиран в нотариален акт № 1 28/1 946 г.. Съгласно изречение последно от чл. 47 от Конституцията на БК обаче, "Такива извънредни наредби и разпореждания се представят за одобрение на първото, свикано след това Народно събрание". Следователно, за да произведе своите правни последици и за да придобие силата на закон, постановената по реда на чл. 47 от КБК Наредба-закон следва да бъде одобрена от първото свикано Народно събрание. Липсват данни, като не са наведени и доводи за изпълнение на тази императивна процедура, представляваща елемент от сложния фактически състав за придобиване право на собственост от страна на държавата. Липсата на този елемент обосновава порока "липса на съгласие" по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД. /така и по смисъла на чл. 8, т. 2 от действащия към процесния момент ЗЗД, обн. в Д. В. бр. 268/05.12.1892 г., в сила от 0 1.03.1 893 г./. Последица от н ищожността е не пораждане на целените правни последици на договора. В този смисъл сделката, оформена с нотариален акт № 1 28/1 946 г., сключена на основание У. № 1 3 1 /22.05.1945 г. не е породила своите правни последици, като нищожно такава.
Решението на Пазарджишкият окръжен съд е допустимо и доводите на жалбоподателя в тази насока са несъстоятелни, тъй като касаят съществото на спора.
Отделно от това, постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен. За предявяване на ревандикационен иск е необходимо кумулативното наличие на трите предпоставки от фактическия състав на чл. 1 08 от ЗС -установяване правото н а собственост по отношение на претендиращия владение от страна на ответиика несобс гвеник и упражняване на фактическата власт без правно основание. В настоящия случай от носно наличието на първата преди оставка от фактическия състав на чл. 108 от ЗС- установяване правото на собственост, във връзка със специалните изисквания на Р. закон, д о к а з а т е л с т в е н а т а тежест лежи върху и щеца, който следва да установи, че към момента на влизане в сила на закона, имотът съществува реално като държавна или общинска собственост, собственост на обществени организации или еднолични дружества по чл. 61 от Т3; да е отчужден или отнет по предвидените в закона н а ч и н и, или отнет без законно основание, или отчужден не по установения от закона ред /чл. 2, ал. 2 от ЗВСВОНИ/ - имота да е отнет от претендиращия, респективно от негов праводател. Ищците основават собствеността си exs lege - ио силата на ЗВСВОНИ. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗВСВОНИ, собствеността върху имотите се възстановява на лицата, от които те са били отнети или на техните наследници по закон, като право имащи са лицата /или техните наследници/, от които е бил отчужден имота. В настоящият случай наследниците на Р. П. се позовават н а 8 броя крепостни нотариални актове - № 3 79/10.07.1905 г., № 335/07.06.1906 г.; № 25/24.01.1906 г.; № 336/07.06.1906 г.; № 525/1 1.10.1905 г.; № 526/1 1.10.1905 г.; № 528/12.10.1905 г. и № 33 77/07.07.1905 г., както и отчуждителните актове - У. № 1504 от 1948 година и ПМС № 2/16.11.1949 година. От приетите съдебно - техническа експертиза и допълнителни такива, се установява идентичност на имота, предмет на АОЧС № 363/15.01.2004 год. и имота, за който претендират ищците.становява се също така, че посочените имоти са идентични и е имот, предмет на Заповед № Р -393/16.10.2 0 01 год. на МО, с която е извършено фактическото предаване на имота на „О. - Б. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че с У. № 1 504/1 948 год. са отчуждени имоти на наследниците на Р. П. , с обща площ от 112 дка, представляващи ниви и гора, а с ПМС № 2/16.1 1.1949 год. имот и за разширение н а района па в ъ з с т а н о в и т е л 11 а т а станция в землището на село Б..
Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че процесният имот е бил предмет на реституционни претенпии от ответниците по реда на ЗСПЗЗ по гр. д. № 2272/1 995 год. и гр. д. № 239/1997 год. и двете дела по описа н а Пазарджишкия районен съд. В допълнителното си заключение от 29.09.2009 г. вещото лице установява, че имотите, отчуждени с У. № 1 5 04/1948 год. са заявени за въз стан овява не от наследниците на Р. о П. пред П. комисия - Б. с иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като площта от около 1.750 дка, част от процесния имот пл. № 946 не е възстановена. В същото заключение вещото лице установява, че със Заповед № 83/1 3.03.2000 год. е попълнен имот пл. № 1559 на наследниците на Р. П. на основание Решение на Районен съд - Пазарджик по гр. д. № 2272/1995 год., поради което и изводът на съда, че имотите, предмет на гр. д. № 2272/1 995 год. и гр. д. № 239/1997 год. по описа на Районен съд - Пазарджик не са идентични с процесния, е правилен и з а к о н о с ъобра з е н. Съгласно Р. книга към плана на гара Б. по плана от 1906 год., имот пл. № 1 6 6, в к в. 1 - в и е зап исан в Р. книга на Р. П. , а имот пл. № 165, кв. 1 - в и е записан на д-р П., презаписан на Р. П. Двата имота, както и имоти, описани в местността „М" попадат в парцел ****а „В." в кв. 1 по плана от 1906 година.
През 1956 година е одобрен нов кадастрален план и регулационен такъв на гр. Б., в който процесния имот не е заснет и не е включен в регулация. Имот пл. № 946, в кв. 56 по действащия план на град Б. е одобрен с общ регулационен план през 1979 година с различни граници от настоящите. Имот пл. № 946 е попълнен в кадастралния план със Заповед № 83/13.03.2000 год. на Кмета на „О. -Белово". Съдът е изслушал по делото гласни доказателства, депозирани от свидетелите М., И. , Цонева, които са идентифицирали процесния имот като такъв на Р. П. Свидетелката Цонева е депозирала показания, че е посетила имота към датата на неговото отчуждаване, като е била на гости на сина на Р. П. - Б. П. Също така депозира показания, че до есента на 1948 год. Благой П. е живеел в процесния имот заедно със съпругата му Р. и техните деца. По делото е представен нотариален акт, във връзка с твърденията на ответниците, че не е налице активната процесуална легитимация на ищците да водят настоящия иск, поради това, че не са собственици на претендирания имот, а такава е втората съпруга н а наследодателя им - Е. П. Нотариалният акт е под № 128, том II, per. № 1388, нот. д. № 478/1946 год.. С този нотариален акт жалбоподателят твърди, че втората съпруга на Р. П. - Е. П. е дарила в полза на Д. недвижими имоти, находящи се в землището на с. Г.. От друга страна обаче, по делото е прието като писмено доказателство декларация от Р. П. , О. II -покрити имоти от Данъчната книга от 1934 год., от която се установява, че процесиите имоти са декларирани като собственост на Р. П. В представеното с исковата молба удостоверение за наследници на Р. П. С. № 0А-17/19.01.2007 год., Елиза Р. П. не е посочена като наследник на Р. П. Ответникът представя удостоверение за наследници №./26.02.2009 год., ведно с клетвена декларация, подписана от Р. П. , като в така представеното удостоверение за наследници, както и в клетвената декларация Е. Р. П. е посочена като съпруга - починала през 19 5 2 г.. Първият елемент от състава на чл. 108 от ЗС - установяване правото на собственост по отношение на претендиращия сочи, че при такъв спор следва да се съобразят специалните раз поред би на чл. 3, ал. 1 от ЗВСВОНИ, а именно: - собствеността върху имотите се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон. Както по-горе се упоменава, с У. № 1504/1948 год. и ПМС № 2/16.11.1949 год., имотите са отнети от наследниците на право и ма шия генерал Р. П. , а не от Е. Р. П.
Предвид на това, с оглед отчуждителните актове дори и Е. Р. П. да е била втора съпруга на генерал Р. П. , то с оглед отчуждителните актове, имотите са отнети в качеството й на наследник, а не на собствено основание.
П р и наличието н а претенции за собственост към момента на отчуждаването, съгласно изр. 1 -во на чл. 3 от ЗВСВОНИ правоимащи са лицата, от които е отнет имота.
Втората предпоставка, визирана в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗВСВОНИ е собствеността да е отнета по един от изброените в Национализационни закони, или У. , или без законово основание, или отчуждени не по установения законов ред. Ищците считат, че собствеността е възстановена exs lege. Те не са обезщетени за отчуждения имот. Имотът им не е заменен с друг, поради което отчуждаването е извършено в нарушение на действащия към онзи момент ЗДИ. Разпоредбата на чл. 26 от ЗДИ, регламентираща реда и начина на отчуждаване на недвижими имоти в полза н а Д. за държави и нужди, не предвижда възможност за безвъзмездно отчуждаване, а е а м о срещу обезщетение, или замяна с друг имот. В настоящият случай, част от имота в размер на 1.750 дка е отчужден с У. № 1 504/1 948 год. по чл. 2, ал. 1, предложение последно от ЗВСВОНИ. С ПМС № 2/16.1 1.1949 г. същият имот отново е отнет, като ПМС № 2/16.1 1 .1949 г. дублира У. № 1504/1948 г., но тъй като У. го предхожда се приема, че част от имота в размер на 1.750 дка е отчуждена по силата на У. № 1504/1948 г. Другата част от имота е отчуждена по силата на ПМС № 2/16.1 1.1949 г. не по установения от закона ред, описан в чл. 11 и чл. 26 от ЗДИ. Във връзка с горното, незаплащането на предвиденото в чл. 26 от ЗДИ обезщетение, или замяна е отрицателен факт, който подлежи на доказване чрез представяне на доказателства от страна на възразяващите, т. е. ответниците в случая, че е налице плащане като обезщетяване. Доказателства в тази насока не са представени, а пред настоящата инстанция е приложима разпоредбата на чл. 266 от ГПК - нов. Налице е и следващата реституционна предпоставка и а чл. 2, ал. 3 от ЗВСВОНИ -имотът да съществува реално в размерите, в които е отчужден. В настоящият случай, имотът е съществувал реално
