РЕШЕНИЕ449

гр. Пловдив, 03.05.2010 г. В ИМЕТО Н А НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА

с участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията А. в.гр.д. № 350/2010 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Б. академия на науките - София против решение № 225/17.02.2010 г., постановено по гр.д. № 856/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - XV състав. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като противоречащо на закона и събраните по делото доказателства по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, ведно със законните последици.

Въззиваемият „И." ООД - Пловдив оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли ида бъде оставено в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Б. академия на науките - София против „И." Е. - Пловдив, впоследствие променено на „И." ООД - Д. , иск по чл. 59 от ЗЗД. Ищецът твърди, че е собственик по силата на чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН на недвижим имот, предоставен за ползване за нуждите на структурното й звено И. по органична химия с ЦФ при БАН, а именно: дворно място с обща застроена площ от 8 450 кв.м., намиращо се в гр. П., бул. „С." № 63, съставляващо УПИ. * - Лаборатория към БАН, кв. 26-нов по плана на гр. П., ведно с построените в него два масивни лабораторни сгради: стара сграда, построена в северната /вътрешна/ част на терена с разгърната застроена площ от 1 430 кв.м. и нова масивна двуетажна сграда, представляваща складова база, намираща се в лицевата част на терена, с разгърната застроена площ от 1 240 кв.м. С два договора, първият от които от 01.07.1994 г., а вторият от 01.07.1998 г., ищецът е отдал под наем на „М." Е. - Пловдив, представляван към онзи момент от Л. Т. , целия описан имот със срок на действие на договорите до 30.06.2004 г. След изтичане на този срок ищецът е уведомил както дружеството-наемател, така и едноличния му собственик и представляващия го Л. Т. , че договорите са прекратени поради изтичане на уговорения срок и няма да бъдат подновени, но ответникът, чийто едноличен собственик е също Л. Т. , след 01.07.2004 г. упражнявал фактическа власт върху имота без правно основание, като осъществявал търговска дейност в него, дори ситуирал в него и други търговски сгради и стопански постройки, които е ползвал, въпреки многократно отправените му покани да освободи имота и да заплаща на ищеца обезщетение за ползването и да заплаща данъци и такси за това ползване. Поради поведението на ответника Б. академия на науките завела против него дело, предявайки иск по чл. 108 от ЗС, като с влязло в сила решение по гр.д. № 1506/2005 г. по описа на Пловдивския районен съд - XVI гр.с. съдът признал правото му на собственост и осъдил ответника да освободи имота и да му предаде владението. От друга страна с влязло в сила решение по гр.д. № 1784/ 2003 г. по описа на Пловдивския районен съд - XI гр.с. бил осъден наемателят „М." Е. - Пловдив да му заплати такса смет и данък сгради, които били уговорени в сключените договори. Доколкото от 01.01.2004 г. ответникът не само ползва имота без основание и не му заплаща обезщетение за ползването в размер на пазарния наем, но и фактически се обогатява за негова сметка, а той се обеднява, тъй като редовно заплаща дължимия данък сгради и такса смет за имота, без фактически да го ползва, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 27 311,00 лв., представляваща общия размер на заплатената от него за периода 01.01.2004 г. - 31.12.2007 г. такса смет на описания недвижим имот, през който период ползването е осъществявано от ответника и по този начин той се е обогатил с тази сума за сметка на обедняването на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „И." Е. - Пловдив не е взел становище по иска.

С влязло в сила решение № 57/11.05.2006 г., постановено по гр.д. № 1506/2005 г. по описа на Пловдивския районен съд - XVI гр.с, „И." Е. - Пловдив е осъдено да отстъпи собствеността и предаде владението като на собственик на Б. академия на науките - София върху дворно място с обща застроена площ от 8 450 кв.м., находящо се в гр. П., бул. „С." № 63, съставляващо УПИ. * - Лаборатория към БАН, кв. 26-нов по плана на гр. П., ведно с построените в същото място за нуждите на ИОХ два масивни лабораторни сгради: стара сграда, построена в северната /вътрешна/ част на терена с разгърната застроена площ от около 1 430 кв.м. и нова масивна двуетажна сграда, представляваща складова база, намираща се в лицевата част на описания терен, с разгърната застроена площ от 1 240 кв.м.

За установяване факта на собствеността върху имота е приет като доказателство и констативен нотариален акт № 84, т. II, per. № 2043, н.д. № 245/ 2002 г. на нотариус Е. А. А. с per. № 401 и с район на действие района на Пловдивския районен съд, с който Б. академия на науките - София е призната за собственик на основание чл. 10, ал. 2 от Закона за БАН на процесния недвижим имот.

Видно от протокол от 12.12.2007 г.по изп.д. № 272/2007 г. на частен съдебен изпълнител Н. В. с район на действие района на Пловдивския окръжен съд, длъжникът „И." Е. - Пловдив се е задължил да освободи до 31.12.2007 г. част от имота, а именно: масивна лабораторна сграда, представляваща стара сграда, построена в северната /вътрешната/ част на терена с разгърната застроена площ от около 1 430 кв.м. в УПИ. * -Лаборатория на БАН, кв. 26-нов по плана на гр. П., от която до 18.12.2007 г. - западната половина на втория етаж на сградата, като в случай на

неизпълнение на това поето задължение, частният съдебен изпълнител ще извърши принудителен въвод във владение на имота на 18.12.2007 г. и на 19.12.2007 г. от 11,00 ч. до 12,00 ч., а от протокол от 31.03.2009 г. по същото изпълнително дело е видно, че на посочената дата е извършен въвод в процесния недвижим имот /дворно място и две сгради/ в полза на взискателя Б. академия на науките - София.

От показанията на свидетеля Р.П,. разпитан в първоинстанционното производство и които съдът като непротиворечиви кредитира, се установява, че до освобождаването на имота през 2009 г. чрез съдебен изпълнител Б. академия на науките не го е ползвала, а той е бил ползван от дружеството на Л. Т.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице М.А,. прието в първоинстанционното производство и което съдът като компетентно възприема, се установява, че за периода 01.01.2004 г. -31 12.2007 г. Б. академия на науките е заплатила дължимата такса смет по сметка на Община П. за процесния недвижим имот в размер на 27 310,99 лв.

На база на събраните в производството по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че през периода 01.01.2004 г. - 31.12.2007 г. ответникът е осъществявал фактическа власт върху процесния имот като негов държател без правно основание, като по този начин е лишил собственика му -Б. академия на науките от възможността да го ползва лично или посредством трето лице и да получава облаги от него, като в същото време ищецът е заплатил дължимата местна такса - такса за битови отпадъци за имота в горепосочения размер.

За да бъде основателен иск по чл. 59 от ЗЗД, е необходимо наличието на няколко кумулативно действащи предпоставки: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника, причинна връзка между тях, липса на правно основание за разместване на престациите и липса на друг път за защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ /в редакцията й от ДВ бр. 119/2002 г., действаща през процесния период/ таксата за битови отпадъци се заплаща от собственика на имота, а при учрдено вещно право на ползване -от ползувателя според одобрените от Общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62.

Следователно задължен да плаща такса битови отпадъци на съответната община е собственикът на имота, т.е. Б. академия на науките, като в случая не е налице законовото изключение - в полза на ответното дружество не е учредено вещно право на ползване на имота, като за него не може да възникне законово задължение за плащане на тази такса.

В същото време следва да се посочи, че законовото задължение на собственика да заплаща таксата за битови отпадъци се извежда от факта на притежаваното право на собственост, независимо дали имотът се ползва и от кого, което означава, че ищецът е имал такова задължение за процесния период, което той е изпълнил, като не може да се говори за негово обедняване.

Съответно ответникът като държател не е имал законово задължение да заплаща такса битови отпадъци за имота, който е ползвал без основание за същия период, поради което той не се е обогатил при неплащане на претендираната сума.

По изложените съображения не може да се приеме, че е налице и връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца.

Освен законово задължение за заплащане на посочената такса, такова може да възникне и по силата на изрична уговорка между страни по договорно правоотношение.

От приложеното гр.д. № 1506/2005 г. по описа на Пловдивския районен съд - XVI гр.с. се установява, че по силата на анекс от 01.07.1999 г. към договор за наем от 01.07.1994 г. наемателят „М." ООД - Пловдив се е задължил при възникване на задължения за заплащане на данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци да възстанови на наемодателя Б. академия на науките изплатените от него суми в срок от 10 дни след отправяне на покана от наемателя. Подобна уговорка е постигната между страните и в договор от 01.07.1998 г.

За ответника „И." ООД обаче подобно договорно задължение, неизпълнението на което да води до търсене на договорна отговорност, не би могло да възникне поради липса на договорно правоотношение между страните.

Доколкото не са налице елементите от фактическия състав на правото по чл. 59 от ЗЗД, не може да се търси от ответника и извъндоговорна отговорност на основата на неоснователното обогатяване.

Отделен е въпросът дали ищецът може да претендира обезщетение от ответника поради непозволено увреждане за нанесените му имуществени вреди под форма на пропуснати ползи поради това, че чрез ползването без основание на имота го е лишил от възможността да сключи договор за наем за него, в т.ч. с поемане на задължение от страна на наемателя да възстанови заплатената от собственика такса за битови отпадъци, но доколкото съдът не е сезиран с такъв иск, не следва да обсъжда тази теоретична възможност.

Предвид установената фактическа обстановка и изложените въз основа на нея правни изводи съдът намира, че не са налице кумулативно действащите предпоставки по чл. 59 от ЗЗД, поради което искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на въззиваемия направените от него разноски във въззивното производство в размер на 2 600,00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на процесуалния му представител адвокат Х.М..

Е. защо съдът