РЕШЕНИЕ

 

Номер 451                                          Година 04.05.2010               Град                   Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД                                                                                  състав  втори

На   23.04.2010

 

В публично заседание в състав                               Председател     Дафинка Гложенска

 

Членове                       Севдалин Божиков

Нeстор Спасов

Секретар      Армен Каприелян Прокурор

раазгледа докладваното от Севдалин Божиков

 

дело номер 349 по описа за 2010 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е срещу решение № 137 от 29.12.2009 год., постановено по гр.д. № 124/2009 год. по описа на Окръжен съд Х.

С обжалваното решение е отхвърлен изцяло предявеният от „Т." Е. със седалище и адрес на управление: Стара Загора, жк „Л." НИПИ, ет.* иск против „О." ООД-гр. Хасково, ул. „В." № 5, за сумата 59 618 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, вследствие неизпълнение на „Договор за съвместна дейност" от 30.06.2002 год., поради неоснователност.

„Т." ЕООД-гр. Стара Загора е осъдено да заплати на „О." ООД Х. направени в първоинстанционното производство разноски в размер на 4 950 лева.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнала облигационна връзка по силата на сключен помежду им договор за съвместна дейност

/гражданско дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД/. Като своя вноска в дружеството „Т." Е. било предоставило за ползване Л. № 441-00447/26.07.2001 год. ; помещение ; оборудване ; предавателни и излъчвателни съоръжения ; рекламни договори, а другата страна -„О." ООД било предоставило индивидуална Л. № 104-01418/05.07.2001 год. Договорът бил едностранно прекратен от „О." ООД, което наложило на другата страна да търси нов съконтрахент, за да продължи емисиите на радио „Ф.", а това пораждало право на обезщетение за вреди и пропуснати ползи. Решаващият съдия обаче е приел, че не е налице причинна връзка между виновното прекратяване на договора и претендираното обезщетение за вреди от пропуснати ползи и е отхвърлил иска. Основание за този извод е продължаваното излъчване програмата на радио „Ф." /макар и на друга честота/, при запазени рекламни договори, които са основен източник на печалба. Съдът е приел, че обезщетение ще се дължи само ако преустановеното излъчване на честотата, определена в договора за съвместна дейност, е довела до прекратяване на договорите за реклама, т.е. създаване на хипотеза на причинно-следствена връзка между виновно прекратяване на договор и претърпени вреди под формата на пропуснати ползи.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от адв. Б. от САК, като пълномощник на „Т." ЕООД-Стара Загора, в която се твърди, че решението е неправилно, иска се неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който се уважи предявения иск. Мотивите във въззивната жалба се свеждат до необоснованост на решението, изразяваща се в неправилни изводи от решаващия съдия, с оглед доказателствата по делото. Твърди се, че основен приходоизточник при радиопредаванията са рекламните договори, като всеки рекламен договор включвал комулативно два съществени компонента свързани с всяка реклама: 1/ излъчване по дадена програма и 21 на дадена честота. Само „комбинацията от тези два елемента гарантира достигането на рекламата до определен кръг слушатели" като изведената теза е: „когато не може да се използва един от тези елементи - програмата или честотата, по същество става дума за невъзможност за изпълнение на рекламния договор, а това означава преустановяване на приходите от рекламните договори". Твърди се, че загубата на приходите от тези рекламни договори, които „Т." Е. не може да изпълни, всъщност формирали пропуснатите ползи на дружеството. Те били в пряка и непосредствена връзка от сменената честота на излъчване на програмата, „която е съществен елемент от нейния договор с рекламодателите" и промяната в честотата е нарушение, за което следва да се носи имуществена отговорност.

Ответникът - „О." ООД-гр. Хасково не е взел писмено становище по въззивната жалба, но в съдебната си пледоария поддържа тезата за неоснователност и недоказаност на въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира и разноски.

Настоящият състав на Апелативен съд-Пловдив приема, че жалбата е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалване на съдебния акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните :

На първо място следва да се посочи, че въззивният състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, обуславящи отхвърлителния диспозитив на обжалваното решение. Същите са съобразени изцяло с доказателствата по делото, поради което направените изводи се явяват правилни и законосъобразни. Обезщетение за вреди, под форма на пропуснати ползи се дължи, когато реално е налице разлика между имущественото състояние на кредитора и сигурната възможност да го увеличи, т.е. претендираните пропуснати ползи трябва да имат качеството на реалност и сигурност. В процесния случай сам жалбоподателят твърди, че „след прехвърлянето на лицензията на ФОКУС-НУНТИ ищецът е изпълнявал рекламни договори, но това са съвсем различни и нови рекламни договори с друг съществен елемент - понеже се изпълняват на друга честота, за която е притежавал лицензия ответникът" или изводът е, че жалбоподателят не е бил лишен от възможността да увеличава имуществото си чрез рекламни договори. Различната честота, на която са излъчвани, би била релевантна за спора ако е довела до намаляване броя на рекламодателите, респ. на рекламните договори, ако реално е довела до намаляване печалбата на „Т." Е. от тази дейност -при това не само към момента на предявяване на исковата молба /това би било обезщетение за реална вреда, а не за пропусната полза/, а за претендирания период от време. Доказателства в тази насока не са представени, поради което правилно в обжалваното решение е прието, че не е налице причинна връзка между виновното прекратяване на договор за съвместна дейност /гражданско дружество по ЗЗД/ и претендирай ото обезщетение за пропуснати ползи.

Нa второ място - фактическата обстановка, която налага извод за виновно прекратяване на сключения между страните договор за съвместна дейност /дружество по чл. 357 и сл. от ЗЗД/ е безспорна.

Въпросът, който се поставя е: какви вреди е длъжен да поправи субектът на договорна отговорност ?

Законодателят определя, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.

Според възприетата у нас теория за разликата, имуществената вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше засягане.

Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото. Те са винаги настоящи, а не бъдещи вреди, тъй като бъдещите вреди се обезщетяват едва с тяхното възникване. В тежест на изправната страна е да докаже както вида на вредите, така и техния размер, а както се посочи и по-горе, доказателства в тази насока липсват по делото. За да е налице пропусната полза трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото, а печалбите, които изправната страна е могла да получи, но които са били осуетени от виновно поведение на длъжника по облигационната връзка, могат да имат характер на пропуснати ползи, само ако получаването им е сигурно.

Събраните в първоинстанционното производство доказателства не сочат наличие на пропуснати ползи за „Т." ЕООД. Липсват данни, които да навеждат на сигурен извод, че имуществото му е щяло да бъде увеличено и с колко, ако не е била сменена честотата за радиоизлъчване на радио „Ф.". Недопустимо е да се претендират абстрактно пропуснати ползи - без реални доказателства за тях.

С оглед на изложеното по-горе въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - като правилно и законосъобразно, трябва да се потвърди.

В тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените от ответната страна разноски пред настоящата инстанция - адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лева.

Мотивиран от горното съдът