РЕШЕНИЕ465

гp. Пловдив, 11.05.2010r.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, ІІ гр. състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА при секретаря Анна Стоянова като разгледа в.гр.д.№ 338 по описа за 20Юг. докладвано от съдия ДДандарова и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Д. С. П., Н. Г. П. Петрова и Г. Г. П. против решение № 134/30.12.2009г. постановено по гр.д. № 73/2009г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта с която са отхвърлени предявените от тях искове над присъдения размер до пълния предявен, ведно със законната лихва, както и в частта с която са осъдени да заплатят държавна такса върху тази част. Не се претендират разноски. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново с което исковете да се уважат в пълният им предявен размер.

Постъпила е въззивна жалба и от И. К. Д. срещу решението в осъдителната му част над 15 000 лв. до присъдените 35 000 лв. за Д. П. и над 10 000 лв. до присъдените 20 000 лв. за Н. П. и Г. П. Иска се отхвърляне на исковете в тези части. Не се претендират разноски.

Ответникът Д. оспорва жалбата на П. .

Ищците П. оспорват жалбата на ответника Д..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предявени са субективно съединени искове по чл. 45 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

Ищците са законни наследници на Г. Г. П. , починал на 17.01.2()09г., като Д. П. е съпруга, а Н. и Г. П. деца.

С влязло в сила определение № 161 от 18.09.2009г. по нохд№ 281/2009г. по описа на Хасковския окръжен съд на осн. чл. 382 ал.7 НПК е одобрено постигнатото на 18.09.2009г. в гр. Х. между А. при окръжна прокуратура гр. Х. и адв. Б. като защитник на подсъдимия И.. Д. от гр. Х. споразумение, по силата на което, подсъдимият И.. Д. от гр. Х. се признава за виновен в това, че на 17.01.2009г. в землището на с. Р., общ. Харманли, обл.* е причинил смъртта на Г. Г. П. , поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност / лов/ , като е нарушил чл. 48 ППЗКВВООБ, изискващ лицата придобили огнестрелно оръжие при боравене с него да вземат мерки за недопускане на злополуки и наранявания, чл. 1 7 т.7 от „Инструкция за притежаването, съхранението и ползването на гладкоцевно оръжие и боеприпаси и правилата за безопасност при дейностите с тях" , както и обичайни правила при упражняването на лова, визирани в „ П. за поддържане и употреба на ловно оръжие" и П. от злополуки. Съвети към ловците" изискващи да се стреля само по ясно видима цел, престъпление по чл. 123 ал.1 НК.

С одобреното споразумение е наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК.

Разпитаният свидетел В. е от едно село с пострадалия, близки са от ученическите си години ,включително и ловуват заедно. Г. бил секретар на ловната дружинка и като такъв вършел цялата организационна работа. Последно на 14.01.09г. изготвил графика за лова през месеца.

Свидетелят С. също е близък с пострадалия от ученическите им години и са в една ловна дружинка, като е бил неин председател. Поради честото му отсъствие от страната Г. го замествал изцяло в задълженията му свързани с лова. Подготвял документацията, провеждал инструктажа преди лов, който се изразявал в това да се направи план какво ще се прави през деня, от къде ще се тръгне, от къде ще се мине, кои ще бъдат хората с кучетата, тоест виканите, които гонят дивеча, как ще се наредят другите ловци на пусия. Инструктажа се провеждал на площада на селото. Виканите не идвали на него с кучетата за да не се вдига шум. Той имал добри ловджийски кучета, които водел на всеки лов. Къщата му била в единия край на селото и затова, ако посоката на лова била в този край и се минавало покрай нея, той идвал на инструктажа без кучетата. След това минавайки покрай дома си ги забирал и отивал на лова. На този злополучен лов ,свидетелят не е присъствал. На този лов и преди това в дружинката не се използвали сигнални жилетки и шапки. Били раздадени по пет броя, но малки номера и не ставали на ловците. И. Д. не бил запален ловец. Станал късно ловец, рядко идвал на лов и изпускал дивеч. За последното другите ловци му правили забележки.

Свидетелят П. Д. е присъствал на излета и подробно обяснява как е протекъл. Осемте участника в него в 7 сутринта се събрали в центъра на селото на инструктаж. П. и Д. били там. Ръководителят на лова направил инструктаж и както винаги споменал най- важните неща. Да се стреля по ясно определена цел, да не се избързва, да се следят другите ловци, кой къде е. Направено било разпределението на постовете. Разстоянието между тях зависело от видимостта, но не трябвало да е по малко от 60 м. к. е един изстрел. Разбрали се Г. П. , който бил викач да си вземе кучетата и да отиде направо на втора пусия в местността „Ч.". След това той направил списъка в който се записват номерата на ловните билети и др.и си тръгнал. Тези които били определени по местата си за първа пусия се качили на колите и заминали за местността „Б." и се настанили по тях. Имало двама викачи. Дивеч не излязъл и първа пусия минала. Ловците без кучета тръгнали за втора пусия в м. „. кория". Там ръководителят на лова ги разпределил по местата им. Виканите с кучетата, които на тази пусия вече трябвало да бъдат трима заедно с П. се придвижвали по бавно. Свидетелят бил разпределен на най-отдалечения пост и затова тръгнал първи за да заеме мястото си. Другите останали с ръководителя който давал указания кой къде да застане. Румен- синът на И. Д. бил викач. На първа пусия едно от кучетата му не искало да излезе и И. останал да му помага. След това виканите прибрали кучетата и тръгнали към втора пусия. На виканите винаги се казва откъде да минат, понеже те не стоят на едно място като другите ловци, а се движат с кучетата. Свидетелят движейки се към най отдалеченото място на пусията видял в далечината, че Г. П. и Р. идвали с кучетата, а И. бил изостанал зад тях. Абсолютно ясно видял ,че и тримата се придвижват към пусията. Преди да стигне до поста си чул изстрел.

Свидетелят Г. бил в близки отношения с пострадалия от ученическите им години, а със семейството от създаването му установява, че в него нямало раздори и разногласия. Със съпругата си живеели и в гр. Х. и на село. Той се грижил за 90 годишната си баба, като неин единствен роднина. Дъщеря му била семейна и живеела със съпруга си в гр. Х.. С. му бил за около година и половина в САЩ и по време на инцидента не бил в страната. След това се завърнал и семейството се затворило в себе си.

Свидетелят Р. също близък от детските години на пострадалия установява, че отношенията в семейството били прекрасни., а членовете му задружни. Пострадалият бил много отговорен човек, отгледал и изучил децата си и бил пример за тях като глава на семейство. Обичал децата и внучето си. След като се омъжила дъщеря му заживяла отделно , в същия град, но продължила да поддържа близки отношения със семейството си. Синът му се прибрал от САЩ и се усещало колко страда за кончината на баща си. П. бил изключително обичлив и съпругата му едва ли ще преживее смъртта му.

С оглед на така приета за установена фактическа обстановка, съдът направи следните изводи:

Постигнатото споразумение по нохд №28/2009г. има характер на влязла в сила присъда, поради което по силата на чл. 300 ГПК за гражданския съд разглеждащ последиците от деянието са преклудирани фактите относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предявените искове по чл. 45 ЗЗД се явяват доказани по основание. Налице е виновно противоправно поведение на ответника, щета и причинна връзка между тях.

По смисъла на чл. 51 ЗЗД на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

За да се определи размера на дължимото обезщетение за понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща, съобразно критериите за справедливост и установената съдебна практика съдът съобрази следното:

Ищците са загубили своя съпруг и баща на 52 годишна възраст, когато е най-работоспособен, успял, улегнал и мъдър. Съпругата е загубила партньора си в момент, когато всички трудности по създаването и устройването на семейството, отглеждането на децата са приключили и за тях е предстояло времето в което да берат плодовете на съвместния си живот. Да се радват на успехите на децата си, на внуците си, да чакат такива, да им бъдат опора и пример. Отношенията със съпруга и са били такива на любов и уважение, той е бил изключително обичлив и според свидетелите тя едва ли ще преживее загубата му. В живота и остава една изключителна празнота и тя се е затворила в себе си.

Ищците деца са пораснали, поели са своя път в живота, но са загубили завинаги моралната опора на баща си, любовта му, присъствието в живота им. Тъгата на Г. П. е видима и за околните.

С оглед гореизложеното съдът намира че за обезщетяването на понесените болки и страдания за съпругата Д. ще бъде достатъчна сумата 50 000 лв.

За децата Н. и Г. ще бъде достатъчна сумата от 25 000 лв. за всеки от тях. Обезщетенията следва да се присъдят ведно със законната лихва, от датата на деликта.

Така определените обезщетения според настоящия състав не следва да се намаляват по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, тъй като увреденият не е допринесъл за настъпването на вредите. В споразумението но наказателното дело, предложено от подсъдимия при изброяване на смекчаващите вината обстоятелства е използвана фразата" висока степен на съпричинителство", която е защитна позиция и по никакъв начин не обвързва гражданския съд разглеждащ последиците от деянието. Смекчаващите вината обстоятелства не са от категорията на фактите установяването на които е преклудирано от чл. 300 ГПК. Дори в обвинителният акт при изложението на фактическата обстановка, въз основа на събраните на предварителното производство доказателства не се съдържа твърдение за нарушаване на правила и норми от страна на пострадалото лице.

От разпитаните на първа инстанция свидетели се установява, че пострадалият е бил изключително подготвен ловец, секретар на ловната дружинка, често замествал председателя, движел цялата документация на лова, включително и в този ден, провеждал инструктаж на останалите ловци. Поради тази му изключителна подготвеност неможе да се приеме, че не е положил достатъчно грижи за опазване на живота и здравето си., а и липсват каквито и да е доказателства за противното. Съпричиняване има когато пострадалият е нарушил правила и норми с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Не се установи той да е нарушил било писани или обичайни правила на лова. В този ден на инструктажа било определено той да се присъедини с кучетата си на втора пусия в м. „. кория", като ръководителят на лова разпределил ловците на местата им на тази втора пусия и определил пътя на движение на виканите. Присъединяването му към лова в по-късен момент не е самоволно, останалите са били известени. Нещо повече към втора пусия той се е придвижвал заедно със сина на ответника и с него самия. Мястото което е трябвало да заеме ответника и пътя на движение на пострадалия с кучетата му е бил определен от отговорника на лова. Към този момент не е имало задължение за носене на сигнални жилетки. Съществуващите такива, били малки номера и не ставали на ловците, поради което не е имало и практика да се носят.

Постановеното решение е влязло в сила до 15 000 лв. за съпругата и до 10 000 лв. за двете деца. В останалите му обжалвани части от 15 000 лв. до 35 000 лв. и от 10 000 лв. до 20 000 лв.за двете деца следва да се потвърди.

Следва да се отмени решението в отхвърлителната част над 35 000 лв. до 50 000 лв. следва да се отмени и на съпругата Д. да се присъдят още 15 000 лв.,ведно със законната лихва.

По отношение на децата следва да се отмени решението в отхвърлителната част над 20 000 до 25 000 и да се присъдят още по 5 000 лв. на всяко дете. В останалата отхвърлителна част над 25 000 лв. до 30 000 лв. следва да се остави в сила.

Следва да се отмени решението и в частта с която ищците са осъдени да заплатят държавна такса върху отхвърлената част от исковете им. Съгласно чл. 83 ал.1 т.4 ГПК ищците по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда са освободени от държавна такса.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 134/ 30.12.2009г. постановено по гр.д. № 73/2009г. по описа на Хасковския окръжен съд в частта с която

И. К. Д. е ЕГН от гр. Х. е осъден да заплати на Д. С. П. с ЕГН сумата над 15 000 лв./петнадесет хиляди/ лева до 35 000/тридесет и пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 1 7.01.2()09г. до окончателното и изплащане, на Н. Г. П. с ЕГН сумата над 10 000/десет хиляди/ лева до 20 000/двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2009г. до окончателното и изплащане и на Г. Г. П. с ЕГН сумата над 10 000/десет хиляди/ лева до 20 000/двадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2009г. до окончателното и изплащане, които суми представляват обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на Г. Г. П. , настъпила на 17.01.09г.

ОТМЕНЯ решението в частта с която е отхвърлен иска на Д. С. П. за разликата между претендирания размер от 50 000/петдесет хиляди/ лева до присъдения размер от 35 000/тридесет и пет хиляди/ лева, на Н. Г. П. за разликата между 2./двадесет и пет хиляди /лева и присъдения размер от 20 000/двадесет хиляди/ лева и на Г. Г. П. за разликата между 2./двадесет и пет хиляди /лева и присъдения размер от 20 000/двадесет хиляди/ лева и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА И. К. Д. с ЕГН от гр. Х. да заплати на Д. С. П. с ЕГН още сумата 15 000 лв./петнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2009г. до окончателното и изплащане, на Н. Г. П. е ЕГН още сумата 5 000/пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2()()9i". до окончателното и изплащане и на Г. Г. П. с ЕГН още сумата 5 000/пет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2009г. до окончателното и изплащане, които суми представляват обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди в резултат на смъртта на Г. Г. П. , настъпила на 17.01.09г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му отхвърлителна част над присъдените 25 000/двадесет и пет хиляди/ лева до претендираните 30 000/тридесет хиляди/ лева от Н. Г. П. и Г. Г. П.

ОТМЕНЯ решението в частта с която Д. С. П. с ЕГН е осъдена да заплати държавна такса в размер на 600/шестотин/ лева, Н. Г. П. е ЕГН е осъдена да заплати държавна такса в размер на 400/четиристотин/ лева и Г. Г.

ПАНАЙТОВ c ЕГН е осъден да заплати държавна такса в размер на 400/четиристотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред В КС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ■ •<

ЧЛЕНОВЕ: