РЕШЕНИЕ

Секретар Златка Стойчева

<в открито съдебно заседание на 12.05.2010 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

гражданско дело номер 261 по описа за 2010 година

и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на § 2 ал. 2 от ПЗР на ГПК, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК-1952 г., отм.

Обжалвано е Решение № 241 от 23.08.2007 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по търг. д. № 293/2003 г., с което са били отхвърлени предявените от дружеството „К." О. искове за общите суми от 15 170.37 лева, 13 578.92 лева и 28 000 лева против дружеството „Ф." О. „за заплащане обезщетение за имуществени вреди от осъществявана нелоялна конкурентна търговска дейност", като претендиралите конкретни обезщетения са подробно описани в решението.

Решението се обжалва от ищеца „К." О. , е подробни съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата поддържа становището, че тя е неоснователна.

При заявения от страните в съд. з. от 07.04.2010 отказ от ангажирането на нови доказателства и при изявеното от жалбоподателя очакване съдът да назначи по свой почин експертиза, която да установява размера на предявения иск при условията на чл. 130 ГПК-1952 г., отм. и съобразно мотивите на Решение № 215 от 22.02.2010 г., постановено от Върховния касационен съд по т. д.

№ 805/2008 I., Апелативният съд - като съд по съществото на делото - преценява следното:

Поддържаната от жалбоподателя „К. - Фе" О. претенция е за присъждане на точно определена сума в размер на 40 558.39 лева, която - според него - е общата равностойност на претърпя ни вреди, причинени му от ответника „Ф." О. чрез извършване на нелоялна конкуренция в периода от 24.02. 1998 г. до 23.02.2001 г. А неизменно поддържа но го от жалбоподателя твърдение в процеса - за начина, по кой го е формиран размерът на тези вреди - е, че претендираната сума е „математически сбор от стойността на сделките, чрез които е осъществена нелоялната конкуренция". Тоест, спорният предмет на делото е: претърпял ли е ищецът вреди в процесния период от нелоялната конкуренция на ответника, които вреди да са в размер на сбора от получените от „Ф." О. приходи от дейност, съставляваща нелоялна конкуренция.

Доказателства за стойността на тези приходи на „Ф." О. по делото има. Затова не е вярно, че нямало достатъчно данни за размера на предявения иск. Напротив, така, както искът е предявен и постоянно поддържан, данни за размера му има. В молбата с вх. № 12349 от 28.04.2006 г. ищецът изрично е заявил, че размерът на твърдя н ата. вреда е общата „стойност на всяка сделка по фактури, издадени от страна на ответното дружество, съобразно обслужваните клиенти", същото становище е било конкретизирано и в молбата с вх. № 19365 от 06.07.2006 г.

Тоест, ищецът не иска друго, а иска присъждане на обезщетение за вреди, равностойно на сбор от получени от ответника счетоводни приходи. И е очевидно, че вредите, чието възмездяване е предмет на делото, не са твърдя на претърпяна загуба, а твърдя на пропусната полза, равностойна по размер на полученото от ответника плащане по точно определен брой сделки, чрез които е осъществил нелоялната конкуренция. Никакъв друг вид вреди не е предмет нито на заявената претенция, нито на на делото. По тази причина служебното събиране на доказателства, които да установяват друг произход и друг, различен начин на формиране на твърдяните вреди, би бил подмяна на искането, е което съдът е бил сезиран и ще означава, че съдът по съществото на делото по свой почин събира доказателства за размера на иск, какъвто не е бил предявяван.

Затова Апелативният съд прецени, че в случая условията по чл. 130 ГПК-1952 г., отм., са неналични.

Основният въпрос от тук нататък е, възможно ли е вредите, причинени от нелоялна търговска дейност, да са идентични по размер на приходите, получени от тази дейност. Ищецът иска присъждане на сумите, които ответникът е получил като насрещна престация по 14 конкретни сделки за които е безспорно, че са били извършени при условията на нелоялна конкуренция. Законът обаче не съдържа презумпцията, че при липсата на нелоялна конкуренция същите тези получени от ответника насрещни престани и и то в същите им размери, биха били получени и от ищеца. И второ, получаването на самите престация като счетоводен приход за ответника все още не е положителния финансов резултат (печалбата), чието пропускане от ищеца би било основание за търсене на обезщетение за вреди. По делото няма доказателства за това, дали процесиите сделки наистина биха били сключени от ищеца при същите финасови условия, при които са били сключени от ответника и което е по-важното, какъв би бил несбъднатият финансов резултат за ищеца в случай, че не ответникът, а той би сключил и изпълнил същите тези сделки. Няма и доказателства, каква би била положителната разлика между предполагаемата печалба на ищеца в случай, че той бе сключил и изпълнил сделките е третите лица и действително реализираната от него печалба за същия период, в който същите сделки са били сключвани и изпълнявани от ответника. Само тази нереализирана положителна разлика обаче, би могла да е пропуснатата полза, чието възмездяване може да е предмет на иска за присъждане на вреди от непозволено увреждане, което е било осъществено чрез търговска дейност, представляваща нелоялна конкурентния.

Изводът е, че обжалваното решение е законосъобразен отговор на поставения и ред съда съда спор и затова, на оси. чл. 208 ал. 1 ГПК-1952 г., отм., го ще следва да се остави в сила. Липсва документ за направени и ред настоящата инстанция разходи от ответника по жалбата „Ш." ЕО. (междувременно „Ф." О. е с това променено наименование), тъй като новопредставеният договор за правна помощ е адв. Румен

И. не е подписан от представител на това дружество. Затова и искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски не следва да бъде уважено.

В този смисъл ще се постанови и решението. Ето защо Пловдивският апелативен съд