РЕШЕНИЕ

За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 1904/23.11.2009 г., постановено по гр.д. №1798/2009г., с което Пловдивският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявения на основание чл. 108 от ЗС иск на Г. И. Б. срещу С. К. М., и двамата от гр. П. като не е признал за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на приращението на две сгради за търговия: едноетажна сграда е идентификатор 56784.524.36.3 със застроена площ 52 кв.м. и едноетажна сграда за търговия с идентификатор 56784.524.36.2, със застроена площ 126 кв.м., разположени в поземлен имот с идентификатор 56784.524.36, съгласно скица №3960/31.08.2009г. на АГКК С. по ГКК гр. П., находящи се в гр. П., бул."Х." № 108.

В тежест на ищеца са възложени направените от ответника разноски в размер на 3 000 лв.

Жалбоподателят Г. И. Б. е обжалвал решението с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, с искане да бъде отменено и се уважи предявения ревандикационен иск.

Въззиваемият С. К. М. моли да се остави в сила постановеното решение като правилно.

Подадената въззивна жалба отговаря на изискванията за редовност съгласно нормите на ГПК, подадена е в срок и е процесуално допустима.

Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните и оплакванията пред въззивната инстанция приема за установено следното:

Предявеният иск е е правно основание чл. 108 ЗС.

Ищецът Г. И. Б. твърди, че като собственик на дворно място с обща площ 445 кв.м., намиращо се в гр. П., бул." Хр. Б. №108, представляващо У ПИ IV-36, кв.2 по плана на гр. П., кв.ниверситетски е станал собственик по силата на приращение и на намиращите се в дворното място два обекта от метални конструкции, ползвани за магазини. Поради това моли да бъде признато за установено право го му на собственост върху тези два магазина и ответникът да бъде осъден да ги освободи и му предаде владението върху тях.

Ответникът С. К. М. твърди, че владее магазините на годно основание - запазено право на ползване, а спориите сгради нямат характер на приращение към терена, а са самостоятелни обекти на собственост.

Безспорно установено е по делото от представените писмени доказателства, че по силата на договор за покупко-продажба, сключен на 19.07.1989г. Теофана П. е продала на своя внук С.М. свой собствен недвижим имот -дворно място, находящо се в гр. П., бул." Хр. Б. №46, състоящо се от 400 кв.м., имот пл. № 36, кв.2 на строителен комплекс „У." по плана на града, ведно със застроената върху 61 кв.м. полумасивна жилищна сграда.

След придобиване правото на собственост върху недвижимия имот преобретателят С.М. построил в имота процесиите сгради.

С решение от 07.01.1993г. постановено по гр.д. №4151/92г. па Пловдивския окръжен съд, което е окончателно, е обявен за нищожен сключения между Т.Я.П. и .С.. К. М. договор за покупко - продажба от 19.07.1989г и С.М. е осъден да предаде владението на имота на Д. П. , Е. П. , Т. С. и М. С. (наследници па починалата Т. П. ).

С Решение от 22.07.1996г. на 11 PC - VIII гр. с. по гр.д. №8249/93г., на основание чл.288, ал.2 от ГПК ( отм) в дял на Е. П. е възложено дворното място застроено и незастроено, е площ определена на 445 кв.м. В последствие този недвижим имот е изнесен на публична продан, като са определени квотите на съделителите за разпределение на продажната цена.

Било е образувано изпълнително дело първоначално при ДСИ при Пловдивския районен съд, което впоследствие е било прекратено и изпратено за продължаване на процесуалните действия на ЧСИ А. А.

С постановление за възлагане на недвижим имот от 23.11.2006г. на ЧСИ А. А. процес но го дворно място, ведно е построената в него едноетажна със сутерен жилищна сграда е площ от 65 кв.м. е възложено на ищеца Г. Б.

Съгласно постановлението за възлагане, влязло в законна сила, собственикът Г. Б. е бил въведен в имота от ЧСИ А. А. и съделителят С.М. е бил отстранен от владение.

С решение №439/20.02.2009г. по гр.д. №2260/2008г. на ПРС (влязло в сила) в производство по чл.75 от ЗС Г. Б. е бил осъден да предаде на С.М. владението върху сграда с търговско предназначение, с обща застроена площ от 152 кв.м., построена в североизточната част на дворното място, която сграда се състои от магазин със застроена площ от 57 кв.м., находящ се в западната част на сградата, състоящ се от търговска зала и склад; кафе-аперитив със застроена площ от 95 кв.м., находя що се в източната част на сградата, състоящо се от зала за консумация, бар-бюфет, кухня, склад и санитарен възел, като на основание чл.361 от I IIK е допуснато предварително изпълнение на решението.

С нотариален акт №57, том VI, рег. №7969, нот.дело №1057/2006г. С. К. М. е дарил на дъщеря си К.С.М. свой собствен недвижим имот представляващ: сграда е търговско предназначение е обща площ 152 кв.м. построена в североизточната част на дворното място, застроено и незастроено от 400 кв.м., находя що се в гр. П., район Централен, бул." Хр. Б. №108, която сграда се състои от магазин със застроена площ 57 кв.м., находящ се в западната част на сградата, състоящ се от търговска зала и склад; кафе-аперитив със застроена площ от 95 кв.м., находя що се в източната част на сградата, състоящо се от зала за консумация, бар-бюфет, кухня, склад и санитарен възел. В нотариалния акт е посочено, че дарителят С. К. М. си запазва пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху целия прехвърлен имот, посочен по-горе.

Посоченият по-горе нотариален акт, който не е атакуван недвусмислено сочи, че собственик на процесиите две сгради не е ответникът по делото, а трето лице - К.С.М.. Освен това по силата на същия нотариален акт ответникът С. К. М. има нотариално учредено право на ползване върху процесиите две сгради.

С оглед на посоченото по-горе следва да се приеме, че ответникът С.М. владее процесиите сгради на законно

основание ... учредено право на ползване, поради което и

предявеният срещу него иск по чл.108 от ЗС е неоснователен.

В това производство без значение е обстоятелството дали процесиите сгради са законни или незаконни, прочее, това би следвало да бъде предмет на проверка при извършването на дарението на 10.11.2006г. на същите постройки.

По изложените съображения, като приема и съображенията изложени в първоинстанционното решение, Апелативният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно. Разноски не следва да се присъждат тъй като не са поискали 01 страните.

Ето защо Пловдивският апелативен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1904/23. П .2009г., постановено по гр.д. № 1798/2009г., с което Пловдивският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявения на основание чл. 108 от ЗС иск на 1 cop ги И. Б. срещу С. К. М., и двамата от гр. П. като не е признал за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по силата на приращениетo на две сгради за търговия: едноетажна сграда е идентификатор 56784.524.36.3 със застроена площ 52 кв.м. и едноетажна сграда за търговия с идентификатор 56784.524.36.2, със застроена площ 126 кв.м., разположени в поземлен имот е идентификатор 56784.524.36, съгласно скица №3960/31.08.2009г. на АГКК- С. по ГКК гр. П., находящи се в гр. П., бул."Х." № 108.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Р България в едномесечен срок от
съобщението. ?

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: