РЕШЕНИЕ

^{Номер 648 Година 29.07.2010                                  Град        Пловдив}

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД        първи граждански състав В публично съдебно заседание на 28.06.2010 година в състав:

 

Председател: Мариана Хитева Членове :      Румяна Цонева Дочка Върбсва

при участието на секретаря Росица Чолакова.......................................................

и прокурор...................................................................................................... сложи за

разглеждане докладваното от съдията Румяна Цонева в.гр.дело № 213 по описа за 2010 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение № 17 от 07.01.2010 г. по гр.д. № 489/2009 г.на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от В. А. А. със съдебен адрес: гр. П., бул. „. септември" № 161 ет.* в\."В" кантора адвокат Д. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на сумата 20 800 лв.като част от дължими 85 600 лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди, причинени от образуваното против В. А. НОХД № 1926/2004 г.на ПОС , по което с присъда от 22.03.2004 г. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение и във връзка с което наказателно производство за периода 26.05.2002 г. - 12Л 1.2002 е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража" , изразяващи се в липса на контакти с близките му, невъзможност да участва в издръжката на децата си, лишаване от възможността да полага труд, да се придвижва спокойно и да обитава жилището си; негативно отразяване на мярката за неотклонение върху самочувствието и авторитета му сред близките и познатите му; чувствал се е унизен от факта, че трябва да се придвижва с белезници в рамките на службите по разследването, от многобройните разпити и от факта, че не се дава вяра на показанията му.

Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и да бъде да бъде уважен предявения иск.

Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата е подадена в законния срок, отговаря на изискванията на въззивното обжалване и изхожда от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, с оглед на което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с оплакванията на жалбоподателя и становищата на страните по съществото на спора, Апелативният съд приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.2 ЗОДОВ.

Ищецът твърди, че на 29.05.2002 г. срещу него било образувано сл.д. № 501/2002 г. но описа на ОСС - Пловдив, като по-късно му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража". С протоколно определение от 12.11.2002 г. тази мярка за неотклонение била заменена с парична гаранция в размер на 5000 лв. Срещу ищеца бил внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура Пловдив за престъпление по чл.354а ал.1 предл.1 по два пункта. Твърди, че с присъда по НОХД № 1926/2003 г. г. на Пловдивския окръжен съд, влязла в законна сила на 1 2.07.2004 г. , бил признат за невинен и оправдан. В хода на наказателното производство обаче в периода 26.05.2002 г. - 12.09.2002 г. ищецът е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под стража", което му е причинило вреди, изразяващи се в липса на контакти с близките му, невъзможност да участва в издръжката на децата си, лишен бил от възможността да полага труд, да се придвижва спокойно и да обитава жилището си; наложената мярка се е отразила негативно на самочувствието и авторитета му сред близките и познатите му; опозорило го, ищецът се е чувствал унизен от факта, че трябва да се придвижва с белезници в рамките на службите по разследването; от многобройните разпити и от факта, че не се дава вяра на показанията му., получил психическо разстройство и изживял силен стрес. Поради това ищецът претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, причинени вследствие незаконното обвинение и взетата мярка „задържане йод стража" в размер на 85 600 лева, от които претендира частично заплащането на 20 800 лв., ведно с лихва за забава, считано от 12.07.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, и разноски.

Ответникът Прокуратура на Република България оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура-Пловдив застъпва становище, че искът е неоснователен.

Ищецът В. А. А. е бил привлечен като обвиняем с постановление от 29.05.2002 г. по сл.дело № 501/2002 г. по описа на ОСС-Пловдив, като му е повдигнато обвинение, че без надлежно разрешително е придобил, разпространявал, съхранявал и държал наркотични вещества -престъпление по чл. 354а ал.1 във вр. с чл. 20 ал. 2 вр. с ал. 1 от ПК. Със същото постановление по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража" за срок от 24 часа. Въз основа на направено от прокуратурата искане, с протоколно определение от 31.05.2002 г. Пловдивският окръжен съд взел спрямо В. А. А. мярка за неотклонение „задържане под стража", като същата

 

след направено от ищеца искане е била изменена в „парична гаранция" в размер на 5 000 лв. с протоколно определение от 12.09.2002 г., постановено по ЧНД № 1381/2002 г. по описа на НОС. С присъда от 22.03.2004 г. по НОХД № 1926/2004 г.на Пловдивския окръжен съд В. А. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение. С решение № 147/17.06.2004 г.по В НОХД № 260/2004 г. по описа на Пловдивския апелативен съд оправдателната присъда е била потвърдена. Същата е влязла в сила на 12.07.2004 г.

С оглед на тези доказателства следва да се приеме, че е налице незаконност на повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършено престъпление, както и незаконност на наложената му мярка за неотклонение задържане под стража.

За ангажиране отговорността на ответника П. на РБ обаче фактическият състав по чл.2 ал. 1 т.2 от ЗОДОВ изисква да е доказано и настъпването на неимуществените вреди, за които се претендира процесното обезщетение.

От показанията па св. А. на ищеца, който също е бил задържан по същото време и за същото обвинение се установява, при престоя си в ареста ищецът не е имал контакти с близки хора.словията в ареста били нечовешки, лоши, не могли да разберат дали е ден или нощ, било изключително горещо, не могли да си поемат въздух.ринирали в мивката, а охраната ги водела до тоалетна по своя преценка. Храната не била добра, нямали лъжици, хранили се с черпак. След излизане от ареста ищецът започнал да се оплаква от болки в главата, стягане в сърдечната област, бил отслабнал и изнервен. Имал оплаквания от болки в сърцето още в следствения арест, където бил прегледан от лекар и му предписали лекарства, които майка му носела в ареста.

Свидетелят Р. А. на ищеца установява, че когато го пуснали от ареста ищецът бил много отслабнал-около 20-25 кг, започнал да се оплаква от главоболие, от болки в сърцето, не искал да говори с никого. Разказвал за ареста, че било много мръсно, че ходил но голяма нужда вътре в стаята.

Видно е, че тези свидетелски показания са изцяло относими към твърденията на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на тежките условия на ареста на Окръжна следствена служба Пловдив, където е бил задържан. Свидетелите не установяват наличие на никакви негативни последици, извън тези, причинени от условията, при които е бил поставен ищецът по време на изпълнението на мярката за неотклонение в следствения арест. Тези вреди обаче са предмет на исковата претенция, предявена със същата искова молба срещу Министерство на правосъдието, производството но която е прекратено и която е била изпратена за разглеждане по компетентност на А. съд Пловдив съгласно определение № 1370/18.05.2009 г.на Пловдивския окръжен съд. Според твърденията в исковата молба искът срещу Министерство на правосъдието се основава на обстоятелствата, че арестните помещения били малки, в тях били настанявани по 3-4 лица, имало недостиг на въздух и слънце; не се спазвал режима за движение поне един час от денонощието, а само за по няколко минути два пъти в денонощие за личен тоалет и снабдяване с вода; тоалетните си нужди ищецът задоволявал в кофа, намираща се в самото помещение, без ползване на течаща вода и елементарна хигиена. Т.е.това са същите тези обстоятелства, които се установяват от свидетелите, но те са релевантни само по иска срещу Министерство на правосъдието, който е изпратен за разглеждане от А. съд Пловдив. Що се отнася до установеното от свидетелите влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат на задържането му под стража, видно от исковата молба, ищецът не претендира обезщетение за вреди, състоящи се във влошаване на здравословното му състояние.

Ищецът не е ангажирал никакви други доказателства в подкрепа на твърденията си за претърпени вреди от незаконното обвинение, вкл. и от мярката за неотклонение, а именно, че в резултат на повдигнатото обвинение и задържането му под стража е бил лишен от контакти с близките си и възможност да полага грижи за децата си; бил е лишен от правото на труд и правото на свободно придвижване, образуваното наказателно производство се е отразило негативно върху самочувствието и авторитета му сред близките; чувствувал се е унизен от факта, че се придвижва с белезници и че не се дава вяра на показанията му. Нещо повече, свидетелите установяват, че както преди процесното задържане под стража, така и понастоящем ищецът е в затвора, което прави невъзможно разграничаване на неимуществените вреди, произтекли от незаконното обвинение и процесното задържане, от една страна и негативните последици за него, резултат от изтърпяване на наказанията лишаване от свобода по останалите осъждания на ищеца. Поради това Апелативният съд изцяло споделя извода на първоинстанционния съд, че от показанията на свидетелите не може да се направи обоснован извод за настъпването в патримониума на ищеца на посочените в исковата молба вреди, нито че е налице причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение.

Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17 от 07.01.2010 г. по гр.д. № 489/2009 г.на Пловдивския окръжен съд.