ГАЛИНА АРНАУДОВА

с участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова в.гр.д. № 212/2010 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Никола Вангелов против решение № 31/ 08.01.2010 г., постановено по гр.д. № 294/2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - IV гр.с. Жалбоподателят счита, че решението е постановено при неправилна преценка на събраните доказателства, при съществено противоречие с материалния закон и при нарушаване на процесуалния закон по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемият Виталий Тарапанов моли да бъде отхвърлена жалбата като неосновоталена и недоказана и да бъде оставено в сила първоинстанционното решение като законосъобразно, правилно и обосновано.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявения от Виталий Тарапанов против Никола Вангелов иск по чл. 254 от ГПК /отм./ във вр. с чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. Ищецът твърди, че от 01.01.2000 г. до 31.10.2002 г. работил по трудов договор във фирма ЕТ „Нико-ВВ" - Пловдив, чийто собственик бил Никола Вангелов, а след това бил прехвърлен на трудов договор във фирмата на дъщеря му Маргарита Вангелова - „Евро-Маргарита Вангелова" ЕООД, в която Вангелов бил управител, а там бил до 01.11.2007 г. В процеса на работа поддържали много добри приятелски отношения с ответника, като често Вангелов го карал да се подписва на празни листове, като отбелязва и трите си имена, за да оформи впоследствие документи във връзка с трудовото правоотношение, а при напускане на фирмата поради това, че започвал конкурентна работа, получил заплахи, че ще има неприятности. На 23.01.2008 г. му била връчена призовка за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител Мариана Кирова и разбрал, че против него е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 9679/2007 г. на Пловдивския районен съд по подписан от него запис на заповед от 13.05.2007 г., с който той се задължава да плати на

Вангелов 35 000 лв. Ищецът твърди, че не е подписвал документ с такова наименование и съдържание и не дължи на ответника никаква парична сума, тъй като той не му е давал на заем или по друг повод някакви пари, а за злоупотреба с подписа му и въвеждането му в заблуждение относно този запис на заповед той е подал тъжба в Районна прокуратура - Пловдив. Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че той не дължи на Никола Вангелов сумата 35 000 лв. Претендира разноски.

Ответникът Никола Вангелов моли да бъде отхвърлен искът като неоснователен и недоказан. Твърди, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на сключения между страните на 13.05.2007 г. договор за заем за сумата 35 000 лв. Претендира разноски.

С определение № 468/19.12.2007 г., постановено по ч.гр.д. № 9679/ 2007 г. по описа на Пловдивския районен съд - XIII гр.с, е осъден Виталий Димитров Тарапанов да заплати на Никола Димитров Вангелов сумата 35 000,00 лв., дължима по запис на заповед от 13.05.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 17.12.2007 г. до изплащането й, както и 1 390,00 лв. разноски в производството по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д. № 146/ 2007 г. на частен съдебен изпълнител Мариана Кирова с per. № 823 и с район на действие района на Пловдивския окръжен съд, като на 23.01.2008 г. на Тарапанов е връчена призовка за доброволно изпълнение.

Не се спори между страните, че ищецът е работил в ЕТ „Нико - ВВ" -Пловдив като магазинер за периода 01.01.2000 г. - 31.10.2002 г., а за периода 01.11.2002 г. - 01.11.2007 г. - като продавач в магазин в „Евро - Маргарита Вангелова" ЕООД - Пловдив, което се установява и от препис-извлечение от трудовата му книжка и справки за подадени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ от НАП - ТД Пловдив.

Видно от запис на заповед от 13.05.2007 г., Виталий Тарапанов е обещал безусловно и се е задължил да плати на Никола Вангелов или на негова заповед сумата 35 000 лв., като падежът на паричното задължение е 12.12.2007 г., а мястото на плащане е: гр. Пловдив, кв. „Коматево", ул. „Обнова" № 26.

В случая са налице реквизитите на ценната книга по смисъла на чл. 535 от ТЗ, поради което съдът приема, че записът на заповед е редовен от външна страна.

Недоказано е възражението на ищеца, че подписът в процесния запис на заповед не е положен от него.

От заключението на съдебно-графологичната експертиза с вещо лице Никола Гинов, прието пред настоящата инстанция, се установява, че ръкописният текст „Виталий Димитров Тарапанов" и подписът на издателя в запис на заповед от 13.05.2007 г. са изпълнени от Тарапанов.

Съдът счита, че това заключение е компетентно изготвено и като такова го възприема, като основание да бъде направен този извод е не само притежаваната от вещото лице компетентност /която не се оспорва от ищеца/, но и фактът, че използваният от вещото лице сравнителен материал от почерка и подписа на Тарапанов е събран по съответния ред от длъжностно лице /оперативен работник при сектор „ИП" при ОДП - Пловдив/, както и подписи, полагани от ищеца по гражданското дело, което поставя извън съмнение факта на неговата автентичност. По тази причина не е било необходимо Тарапанов да полага подпис пред вещото лице или пред съда.

Тук следва да се посочи, че заключението на съдебно-графологичната експертиза в посочената прокурорска преписка не може да бъде използвано в гражданския процес, доколкото не е прието по предвидения в ГПК процесуален

ред, но няма процесуална пречка да бъде използван събраният сравнителен материал, тъй като по същността си той представлява писмено доказателство, съставено от длъжностно лице, пред което са положени подписите и е изписан почеркът, което гарантира авторството на носителя им.

От друга страна при направено оспорване от ищеца на заключението на вещото лице Г. той е имал процесуална възможност да иска назначаване на тройна съдебно-графологична експертиза със същата задача, от което свое право той се е отказал изрично в съдебно заседание на 23.04.2010 г.

Обстоятелството, че подписът в записа на заповед е на ищеца, се установява и от признанието на Т. пред държавен орган - в подадената от него тъжба вх. № 881/2008 г. до Районна прокуратура - Пловдив In. 19 от първоинстанционното дело/.

При доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, той не е ангажирал никакви доказателства, че по настояване на В. е подписал празен бял лист, който впоследствие е попълнен от последния, и съдържанието на документа не отговаря на направеното от Т. волеизявление, т.е. че липсва воля за извършване на едностранната сделка, което се отразява на нейната действителност, поради което съдът приема това обстоятелство за недоказано.

Видно от приложената прокурорска преписка № 881/2008 г. на Районна прокуратура - Пловдив, тя е завършила с влязло в сила постановление от 07.04.2008 г., с което е отказано да се образува досъдебно производство против Н. В. за извършено престъпление по чл. 315, ал. 1 от НК поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление, като е прекратена преписката.

Съдът намира, че в настоящето производство не се цели установяване на извършено от ответника престъпление, а недължимост на посочената в записа на заповед парична сума поради липса на воля за издаването му, като няма пречка тези факти да бъдат установявани в гражданския процес.

От събраните гласни доказателства, в т.ч. от показанията на доведената от ищеца свидетелка Р.Р,. не се установява факта, че някога Т. е бил принуждаван и е подписвал бял лист, на който да е написал и трите си имена.

Дори да се приеме за доказано, че В. е нареждал на други работници да подписват празни листове, както и че е заплашвал ищеца и свидетелката, с която той живее на съпружески начала, със саморазправа поради това, че са започнали работа в конкурентна фирма, това не се отразява върху конкретния факт, който трябва да бъде установен по делото, а именно подписване от ищеца на бял лист, върху който впоследствие е оформен записът на заповед, което е довело до липса на воля за издаване на ценната книга.

Записът на заповед е едностранна абстрактна сделка, като издателят по него обещава безусловно да заплати на поемателя или на негова заповед уговорена парична сума.

Според утвърденото в правната доктрина и съдебната практика схващане абстрактните сделки са тези, при които основанието не е елемент от фактическия им състав.

От своя страна основанието е типичната и непосредствена цел, към която са насочени волеизявленията на страните.

Следователно при абстрактните сделки правото не се интересува от целта на направените от страните волеизявления и те са действителни, дори да липсва основание за сключването им.

Изхождайки от тази основна характеристика на менителничното волеизявление /каквото по същността си е това по записа на заповед/, следва да се приеме, че правата, които то поражда, са независими от наличността на друга сделка и от развитието на каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден.

Възможно е записът на заповед да бъде издаден за обезпечаване на други съществуващи между страните каузални правоотношения, но не е необходимо такива да има на всяка цена, а при наличието им съдът следва да прецени възраженията за дължимост или недължимост на сумата поради връзката на каузалното с менителничното правоотношение.

Ответникът твърди наличие на каузално правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен между тях договор за заем от 13.05.2007 г. на сумата 35 000 лв.

В подкрепа на това негово твърдение са разпитани свидетелите Д.В. и .М.В.., чиито показания съдът кредитира като непротиворечиви, въпреки близките им родствени връзки с ответника /Н. деца/, които им дават възможност за преки и пълни впечатления.

Съдът намира, че показанията на посочените свидетели са допустими доказателства в гражданския процес, тъй като записът на заповед има характер на разписка и е писмено доказателство за съществуващо между страните договорно правоотношение, а чрез тях се цели доказване на факта, че сумата е получена доколкото това е елемент от фактическия състав на договора за заем, който е реален по своята правна природа.

От показанията на свидетелката В. се установява, че отношенията между страните по делото били отлични в продължение на дълги години, в началото на 2007 г. Т. помолил В. да му даде пари на заем, тъй като искал да си купи апартамент, и последният се съгласил да му помогне, но за да се подсигури, се изготвил процесният запис на заповед, сумата 35 000 лв. била дадена на 13.05.2007 г. в ранния следобед между 12 ч. и 14 ч. в офиса на фирмата, в която работил ищецът, собственост на дъщерята на ответника, на срещата присъствали страните по делото и свидетелката, Т. взел парите и подписал записа на заповед, като друг документ не се съставил, а впоследствие се оказало, че вместо апартамент ищецът си е купил луксозен лек автомобил, но обещал да върне парите.

Обстоятелствата, че между страните по делото в началото на май 2007 г. бил сключен договор за заем, по силата на който Т. получил от В. 35 000 лв., с част от които закупил лек автомобил „М.", се потвърждават и от показанията на свидетеля В,. който не е присъствал лично на даването на сумата, но е чувал за договорката от двете страни по сделката.

Съдът счита, че не са налице противоречия в показанията на двамата свидетели относно причината, поради която на Т. са били необходими парични средства, тъй като от една страна мотивът за сключване на договора не е елемент от фактическия му състав и не се отразява на неговото съществуване, а от друга - и двамата свидетели сочат намерението на ищеца да използва получената сума за закупуване на апартамент, към което се наслагва и желанието му да купи автомобил /св. Вангелов/.

Фактът, че няколко дни след сключване на договора за заем Т. е закупил лек автомобил се установява и от справка на О. дирекция на МВР - Пловдив - С. „П." от 23.09.2009 г., от която е видно, че с договор за покупко-продажба от 16.05.2007 г. В. Т. е закупил лек автомобил „М.", модел МЗ с посочени в договора № на двигател и рама за сумата 17 174 лв. с включен ДДС, който е продал на 14.12.2007 г. за сумата 2 000 лв.

Извън предмета на доказване действителността на абстрактната и каузалната сделка са обстоятелствата с какви парични суми е разполагал

Т. , респ. какви доходи е реализирал за периода 2000 г. - 2007 г., както и какви доходи е имал В. за същия период, поради което съдът намира, че не следва да бъдат обсъждани събраните в тази насока справки на Национална агенция на приходите - ТД Пловдив.

Ирелевантен по спора е и въпросът с какви средства е започнал ищецът търговска дейност през месец ноември 2007 г., поради което няма процесуално значение липсата на доказателства в тази насока.

Не следва да бъдат обсъждани обясненията на страните по реда на чл. 114 от ГПК /отм./ в съдебно заседание на 02.06.2009 г., тъй като в тях не се съдържат неблагоприятни за тях твърдения, т.е. признания на определени факти, и по тази причина нямат доказателствена стойност.

Предвид гореизложените мотиви настоящият състав счита, че издаденият запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички необходими реквизити на ценната книга, като с него ищецът се е задължил безусловно да заплати на В. посочената сума, а менителничното задължение е действително, като е валидно и каузалното отношение между страните по сключения договор за заем.

От друга страна задълженията по двете правоотношения са изискуеми, доколкото уговореният падеж е 12.12.2007 г.

Ищецът не навежда правоотлагащи, правопрепятстващи или правопрекратяващи възражения /като напр. уговорка за отлагане на изпълнението, плащане или негови сурогати, изтекла погасителна давност и др./, поради което съдът намира, че съществуването, ликвидността и изискуемостта на задължението и към настоящия момент са установени, поради което ищецът дължи на ответника сумата 35 000,00 лв., а искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до противни правни изводи, решението му като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

На основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./ следва да бъде ищецът да заплати на ответника направените от него разноски в двете инстанции в общ размер на 3 016,00 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение, държавни такси, депозит на вещо лице и банкови комисионни.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 31/08.01.2010 г., постановено по гр.д. № 294/ 2008 г. по описа на Пловдивския окръжен съд - IV гр.с, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. Т. от гр. П., ул. „О." № 28, ЕГН, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Р." № 53, ет.*, офис 27 /чрез адвокат Р.Д./ против Н. Д. В. от гр. П., ул. „О." № 26, ЕГН, за признаване за установено, че В. Д. Т. не дължи на Н. Д. В. сумата 35 000,00 лв. /тридесет и пет хиляди лева/ на основание запис на заповед, издаден на 13.05.2007 г. с посочен издател В. Д. Т. и поемател Н. Д. В., с падеж 12.12.2007 г.

ОСЪЖДА В. Д. Т. от гр. П., ул. „О." № 28, ЕГН, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Р." № 53, ет.*, офис 27 /чрез адвокат Р.Д./ да заплати на Н. Д. В. от гр. П., ул. „О." № 26, ЕГН, сумата