РЕШЕНИЕ

Секретар Златка Стойчева

в открито съдебно заседание на 30.09.2009 г.

разгледа докладваното от К. Коларов

гражданско дело номер 209 по описа за 2009 година

и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на § 2 ал. 2 от ПЗР на ГПК, във вр. с чл. 196 и сл. ГПК-1952 г., отм.

Обжалвано е Решение № 31 от 19.01.2009 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по търг д. № 359/2007 г.

С това решение съдът е приел за установено по отношение на „Р.", Германия и дружеството „А." О. , че „А." О. е използвало неправомерно части от компютърни програми и база данни от същите, представляващи софтуерен продукт и система за диагностика на автомобили е наименование ESI /tranic е/, притежател на авторските права на който е „Р.", Германия, чрез неправомерното им вграждане в софтуерен продукт за диагностика на автомобили - „Autotest II", произвеждан и разпространяван от „А." О. , който софтуерен продукт е несъществено отличаващ се от софтуера ESI /tronic/ на BOSCH. С. същото решение дружеството „А." О. е било осъдено, „да преустанови неправомерното използване на компютърните програми и база данни или части от същите от софтуера ESI /tronic/ на BOSCH, чрез вграждането им в програмни продукти, сходни на посочения програмен продукт, както и да произвежда и да разпространява на пазара автомобилен кодочетец „А litotes t ii" и актуализирани версии на същия за ползувателите на вече разпространените кодочетци". Дружеството „А." О. е било и осъдено, „да разгласи за собствена сметка диспозитива на настоящото решение в два всекидневника и в часови пояс от 10.00 до 12.00 часа на телевизионна организация с национално покритие в двумесечен срок от влизане на решението в сила".

Решението се обжалва от „А." О. , с подробни съображения за неговата неправилност.

Ответникът по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.

Апелативният съд прецени данните по делото и прие:

Исковете са предявени на основанието по чл. 93в ал. 1 т. 1 от ЗАПСП, ищецът е притежател на авторските права върху софтуерния продукт и система за диагностика на автомобили „ESI /tronic/" и твърдението му по делото е, че ответникът произвежда и продава аналогичен продукт за диагностика на автомобили е наименование „Autotest II", който - в частта му относно диагностицирането - е идентичен (несъществено различаващ се) от „ESI /tronic/". На това твърдение са основани исканията по чл. 95 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 6 от ЗАПСП, които съдът изцяло е уважил.

Основателностга на предявените претенции по необходимост предпоставя установяването на твърдяната от ищеца идентичност на база данни в двата продукта, това е бил и предметът на въпросите, поставени пред назначената от окръжния съд техническа експертиза на вещото лице инж. К.(л. 210 и сл.).

Обжалваното решение изцяло е основано на направените от тази експертиза констатации при сравняването на два продукта: собствения на ищеца и предоставения на вещото лице за сравняване друг софтуерен продукт, за когото ищецът е твърдял, че закупил от ответника. При извършеното сравняване заключението на в. л. Кос гад и но в е било:

че „двата програмни продукта не се отличават съществено относно обема на диагностицираните автомобили, съдържанието на информацията за диагностицираните системи за всеки автомобил и принципа за осъществяване на диагностиката";

че „системите за диагностика са сходни", че съдържанието на базите от данни е сходно, което се обуславя от общото функционално предназначение на двата програмни продукта";

че в произвеждания от ответника продукт има сходни, а в някои отношения и еднакви информационни модули" е тези, които са в продукта на ищеца и

че в крайна сметка, в онази тяхна част, в която двата продукта имат еднакво предназначение, „те имат сходен, а в много отношения и еднакъв интерфейс, използват една и съща организация на базите си от данни, използват сходни, а в някои случаи еднакви като функция и код програмни файлове и информационни модули".

Поставеният от жалбоподателя проблем при тази експертиза е, че вещото лице е идентифицирало сходството между двата процесии продукта чрез сравняването на материали, които не са били приложени по делото, а са му били предоставени от ищеца. В съд. з. от 15.10.2008 г. вещото лице К. е заявил, че „що се касае до същинската страна на софтуера не мога да отговоря, защото не го познавам, но това не би повлияло на отговорите, които съм дал", а ищецът е заявил, че е предоставил на вещото лице „продукта, който сме закупили" и точно този продукт е бил изледван, за да се направят констатациите в експертизата. В същото съдебно заседание ищецът е бил задължен, да предостави на ответника „. от програмните материали предоставени на вещото лице", но ищецът е отказал. По тази причина с нарочна молба (л. 209) ответникът е възразил, че по делото не е ясно, какви точно програмни продукти е изледвала експертизата, защото дори копие от закупения от ищеца информационен носител нито му е било предоставено, нито е приложено но делото. Същото възражение ответникът е направил и при приемане на заключението в съд. з. от 19.11.2008 г. и във въззивната си жалба.

При това положение въпросът е, използваното от ищеца доказателствено средство по чл. 157 ГПК-1952 г., отм., било ли е достатъчно за установяване на факта, че програмният продукт „Autotest ii", за който ищецът е твърдял, че се произвежда и продава от ответника, е резултат на „извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част от „ESI /tronic/" върху друг носител по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма" (чл. 93в ал. 1 т. 1 от ЗАПСП) и отговорът е отрицателен: не е възможно в спорния граждански процес да се констатира идентичност или сходство между два програмни продукта, щом единият от тях не само не е бил предоставен за сравняване на другата страна, но дори не е бил приложен (на съответния информационен носител) като доказателство по делото и щом ответникът твърди, че всички негови източници за създаване на продукта му, са свободно достъпни в И. Тоест, че не е извличал чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част от продукта „ESI /tronic/" в своя продукт „Autotest II", защото източниците му са други и защото тези източници са достъпни за всеки.

Всъщност, това е бил и предметът- на поставения по делото спор, а не дали произвежданият и продаван от ответника програмен продукт „Autotest П" със съответния автомобилен кодоче-тец, е „идентичен" на „ESI /tronic/".

При наличие на очевидните процесуални пропуски на окръжния съд както при поставяне задачата на експертизата, така и при точното определяне на материалите, по които тя би трябвало да работи (чл. 1576 ГПК-1952 г., отм.), съчетани с лишаването на ответника от възможността да се запознае с тези материали, бе необходимо повторно изготвяне на същата експертиза в разширен състав.

Въпреки възможността във въззивното производство по чл. 196 и сл. ГПК-1952 г., отм., страните да представят всякакви други от носим и към спора доказателства, които не са били предмет на приемане или дори на искане за приемане в първоинстанцион-ното производство, назначената и ред настоящата инстанция тройна експертиза отново не е имала достъп до програмните продукти, за които ищецът твърди, че единият от тях („Autotest ii") е резултат на „извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част" от продукта на ищеца „ESI /tronic/".

Е. три констатации на вещите лица, от които може да се направи извод или индиция за такова „извличане или пренасяне" са, че „двата програмни продукта не се отличават съществено относно принципа за осъществяване на диагностиката" (т. IV.3), защото „и при двата продукта се използват устройства за снемане на данни от диагностицираните автомобили" (вж. отговорът на въпрос 1.1 .а.7 т. З); че „двата програмни продукта работят с идентични кодове за грешки" (т. IV.4) и че „в частта за

диагностика на автомобили двете системи имат сходен потребителски интерфейс и визуализират сходна или идентична информация" (t.IV.5).

С. в принципа за осъществяване на диагностиката, което сходство се изчерпва е използването на необходимите технически устройства за снемане на данни от диагностицирани ге обекти обаче, изобщо не може да е доказателство за извличане или пренасяне на база данни от програмния продукт на ищеца - в юзи на ответника, защото „двете системи за диагностика решават един и същ проблем" и подходът за решаването му не може да не е идентичен - вж. отговора на въпрос 1.1 .а.5. Обстоятелството, че двата продукта работят с идентични кодове за грешки също не е доказателство за подобно извличане или пренасяне на данни, защото тези кодове въобще не са част от данните, чиято защита е предмет на правомощието по чл. 93в ал. 1 т. 1 ЗАПСП: кодовете за грешки „се определят и стандартизират от диагностичния блок па автомобила, т. е. се определят от производителя на автомобила, а не от програмния продукт" - вж. отговора на въпрос V.l.a.10 и това заключение на експертизата не се променя от особеното мнение на в. л. Т. Г. , което е в смисъл, че част от кодовете за грешки „се генерират от съответните програмни продукти", но отново „на базата на стандартизираните кодове, определени от производителите" на автомобили. Обстоятелството, че продуктът на ответника има „сходни екранни изображения" с този на ищеца (вж. особеното мнение на в. л. Т. Г. към отговора на въпрос V.l.a.12) също не е сигурно доказателство за извличане или пренасяне на база данни от програмния продукт „ESI /tronic/", защото експертизата не е разполагала „с информационни носители, съдържащи инсталационните пакети за разпространение на програмните продукти" и другите две вещи лица не се ангажират с отговор, който да обуславя дори вероятната основателност на заявеното от ищеца твърдение.

Останалите обобщаващи констатации на вещите лица са категорични:

„двата програмни програмни продукта не са копие един от друг" (т. IV. 1);

„двата програмни продукта се отличават съществено относно обема на диагностицираните автомобили" (т. IV.2), като не е възможно „без запознаване с двата продукта да се преценяват обема на диагностицираните автомобили и съдържанието на информацията за диагностицираните системи - вж. особеното мнение на в. л. Т. Г. по същата т. IV.2.

Като краен извод и трите вещи лица са единодушни, че „всякакви заключения относно:

присъствие на части от единия продукт в другия продукт;

присъствие на части от базите данни на единия продукт в базите данни на другия продукт;

използвани програмни среди за разработка, произведени от външни за спора страни;

несъществено отличие в процедурите за конфигуриране на диагностиката и процедурите за снемане на диагностичната информация;

несъществено отличие в процедурите за диалог с потребителя и

взаимозаеменяемост на кодочетците,

не могат да бъдат направени въз основа на информационните източници, с които експертизата е насочена да работи".

При това положение заключението на съда не може да е друго, освен че предявените искове са недоказани: по делото няма събрани по предвидения процесуален ред доказателства, че произвежданият от ответника програмен продукт „Autotest II" е резултат на „извличането чрез постоянно или временно пренасяне на съдържанието на базата данни или на негова съществена в количествено или качествено отношение част" от продукта на ищеца „ESI /tronic/". К. означава, че обжалваното решение не е законосъобразен отговор на поставения пред спор и ще следва да се отмени, а предявените искове съответно ще следва да бъдат отхвърлени. На оси. чл. 211 във вр. с чл. 64 ал. 2 ГПК-1952 г., отм., в полза на дружеството „А." О. ще се присъдят направените по делото разноски, в общ размер на сумата 2 692 лева.

В този смисъл ще се постанови и решението.