РЕШЕНИЕ

Номер 414 Година 19/04/ 2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД първи състав на 15.03.2010 г. в публично заседание в състав: Председател: МАРИАНА ХИ 1 ЕВА

Членове: РУМЯНА ЦОНЕВА ДОЧКА ВЪРБЕВА

при участието на секретар Росица Чолакова сложи за разглеждане докладваното от съдията Д. В. В гр. д. № 189по описа за 2010 година.

Производството е по 258 и сл. ГПК.

С решение № 2025 от 08.12.09 г.,постановено по гр.д. № 2203/08 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е отхвърлен изцяло като неоснователен искът,предявен от „К."АД-П. против О. -. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 121 700 лв.,представляваща обезщетение ,равняващо на средно пазарния наем, дължимо за това, че във времето от 10.07.08 г.-19.08.09 г. ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, лишавайки го от възможността да ползва сам или да извлича граждански плодове от собствения му поземлен имот №2214, целият незастроен, с площ от 4490кв.м. по нотариален акт, попадащ в УПИ *зеленина, кв.7 по плана на кв."И."-УП част на гр. П.. Осъден е ищеца „К." АД- гр. П., да заплати на О. П. , сумата от 2884.00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата пред ОС „К."АД-П. чрез процесуалния представител адв. А.Й. с оплакване за порочност на решението изцяло. Моли

същото да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което искът да бъде уважен в така,както е предявен. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата О. -. процесуалния си представител юрк. Ласкова изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли като правилно и законосъобразно обжалваното решение да бъде потвърдено, претендира разноски.

Апелативният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.267 - 273 ГПК и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалване, по отношение на същата са налице останалите особени изисквания на закона, поради което Апелативният съд приема, че въззивната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявен е иск с правно основание чл.59 ал. 1 ЗЗД.

В исковата си молба против ответника О. -. ищецът „К."АД-П. твърдщче собственик на недвижим имот -незастроен недвижим имот в гр. П.,съставляващ поземлен имот № 2214 с площ от 4490 кв.мщопадащ в УПИ *зеленина в кв.7 по плана на кв."И."-VII част. Ищецът подържа, че ответникът през периода 10.07.08 г. - 19.08.09 г.е ползвал посочения имот за провеждане на спортни състезаниящолитически мероприятия и за осъществяване на търговска и увеселителна дейност по празници като К. ,Великден и др.,с което неоснователно се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. Затова последният моли съда да постанови решение,с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на 121 170 лв.,която сума се равнява на средния пазарен наем на имота за горепосочения период. Сочи доказателства, претендира разноски.

Ответникът О. -. в писмен отговор и в производство оспорва изцяло предявения иск по основание. Признава правото на собственост на ищеца върху процесниянедвижим имот,като изцяло оспорва твърдението да е ползвал имота през посочения в исковата молба период, респ. да е събирал гражданските му плодови и да е лишил ищеца от възможността да ги ползва. Сочи доказателства, моли искът като неоснователен ба бъде изцяло отхвърлен, претендира деловодни разноски.

Съдът, след анализ събраните доказателства поотделно и в съвкупност, прие следното:

Не е налице спор, установява се и от представените и неоспорени от страните писмени доказателства в тази насока, че ищецът е собственик на недвижимия имот, подробно описан в исковата молба, както и че с предшестващи,влезли в сила съдебни решения за период до 10.07.08 г. ответникът е осъден да заплати обезщетение на ищеца за това,че

неоснователно се е обогатил за негова сметка, като го е лишил от възможността да ползва процесния имот.

Спор в настоящото производство е формиран между страните досежно факта през релевантния период ответникът ползвал ли е процесния недвижим имот,респ. - събирал ли е гражданските му плодове,е което неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца. В тази насока последният е ангажирал гласни доказателства - показанията на св.св. Митева и М. ,живеещи от години в близост до процесния имот. Същите са депозирали показания,че имотът представлява зелена площ, оградена с ниска ограда. В него често се провеждат футболни и други спортни мероприятия от ученици. На свидетелките не е известно кой именно е организирал мероприятията, през кой именно период - процесния или предшестващ е ставало това. Двете свидетелки са установили,че до имота и налице неограничен достъп през незаключени врати, както и че преди големи празници - К. и Великден в имота били монтирани увеселителни мероприятия - люлки,Виенско колело и пр.,без да конкретизират дали същите са били там през релевантния период.

Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства -преписка по открита с обявление от 16.09.09 г.процедура по принудително отчуждаване на процесния недвижим имот от страна на ответника.

При така установеното от фактическа страна решаващият първоинстанционен съд е приел,че предявеният иск е изцяло неоснователен, поради което го е отхвърлил изцяло. За да достигне до този извод,решаващият съд е приел,че ищецът не е ангажирал доказателства,установяващи по несъмнен начин ответникът да е лишил ищеца от възможността да ползва собствения си имот. Приел е също така,че липсват доказателства ответникът да е събирал гражданските плодове на процесния имот и да е реализирал в своя полза обогатяване, което да е за сметка на обедняването на ищеца.

При служебната проверка по чл.269 ГПК за валидност и допустимост на обжалваното решение Апелативният съд не констатира пороци на същото.

Настоящият състав на въззивния съд намира,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд напълно кореспондират на събраните доказателства, поради което решението изцяло следва да бъде потвърдено,като на осн.чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно и обосновано ОС е приел,че доказателствена тежест на ищеца последният не е доказал наличието на фактическия състав на чл.59 ЗЗД - обогатяване в патримониума на ответника,което да е за сметка на ищеца. Горните изводи не могат да се променят от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства относно открита процедура за принудително отчуждаване на процесния имот от ищеца в полза на ответника. Същите потвърждават твърдението на ответника,че последният не е ползвал недвижимия имотщредмет на спора и

реализирането на предвиденото по плана мероприятие - зеленина може да се осъществени единствено след отчуждаване на имота.

Поради изложеното Апелативният съд намира,че обжалваното решение следва на осн. чл.272 ГПК следва да бъде потвърдено,а въззивната жалба против него - като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Не следва да се присъждат деловодни разноски,сторени пред настоящата инстанция, тъй като липсват доказателства за такива - въззиваемата страна е заявила претенция в тази насока,като не е представила съответен списък на такива.

По изложените съображения и на осн. чл.272 ГПК АПЕЛАТИВНИЯТ

СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2025 от 08.12.09 ('„постановено по гр.д. № 2203/09 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: