РЕШЕНИЕ400

гр. Пловдив, 12.04.20 Юг.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, II гр.състав в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА ПЕТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ЕАЛИНА АРНАУДОВА при секретаря Анна Стоянова и с участието на прокурора Марина Белчева като разгледа в.гр.д. № 171 по описа за 20 Юг. докладвано от съдия Д. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 258 и сл. ЕПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. С.С. като пълномощник на Д. Д. Т. против решение № 2100 от 19.12.2009г. постановено по гр.д. № 1692 по описа за 2009г. на Пловдивския окръжен съд, I гр.с. в частта с която е отхвърлил иска за неимуществени вреди над присъдения размер от 10 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв.,ведно със законната лихва, считано от 12.03.2008г. Иска се отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново с което да се уважат исковете. Претендира разноски.

Постъпила е жалба и от военен съд гр. П. против решението в частта с която предявеният иск за неимуществени вреди е уважен над сумата от 4 000 лв. до присъдения размер от 10 000 лв.,ведно със законната лихва. Иска отмяна на решението в тази му част и постановяване на ново с което да се отхвърли иска в обжалвания размер.

Постъпила е жалба и от Прокуратурата на РБ подадена от окръжна прокуратура гр. П. против решението в осъдителната му част с която Прокуратурата на РБ и военен съд гр. П. са солидарно осъдени да заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените обективно съединени искове изцяло. При условие на евентуалност поддържат становище за намаляване на размера на обезщетението по справедливост.

Д.Т.. поддържа своята жалба и оспорва тези на ответниците.

В. съд поддържа своята жалба и тази на Прокуратурата на РБ и оспорва жалбата на ищеца.

Прокуратурата на РБ поддържа своята жалба само по отношение на евентуалното искане за намаляване на присъденото обезщетение по справедливост. Поддържа жалбата на другия ответник и оспорва жалбата на ищеца.

Апелативна прокуратура гр. П. като контролираща страна поддържа жалбата на Прокуратурата на БР и тази на военния съд и оспорва жалбата на ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложената на л. 52 от сл. Д. № 162-VI1/2005 г.на ВОП- П. заповед № 153/10.04.2005г. за задържане на лице Д.Т.. е задържан за 24 часа, считано от ОО. Юч. на 10.04.05г. от органите на РПУ К. на осн. чл. 70 ал.1т.2 ЗМВР поради оказване съпротива на полицейските органи и отказ да установи самоличността си. С постановление на В. окръжна прокуратура гр. П. за образуване на предварително производство от 09.06.2005г. е образувано такова против Д.Т.. като на 29.08.2005г. е привлечен като обвиняем с постановление на следовател при ВОП по чл. 325 ал.2 във вр. с ал.1 НК и по чл. 131 ал.2 пр.4 във вр. с чл.130 ал.1 НК затова, че на 09/10.04.2005г. в гр. К., бул."23 пехотен шипченски полк" кадр. редн. Д.Т.. е извършил непристойни действия, изразяващи се в цинични думи „духльовци" отнасящи се до органите на властта- полицията, противодействал на техни разпореждания да влезе в колата за да бъде отведен в РПУ, ръкомахал при което последвал удар на гл. Сержант Д. Б. , с ритници се опитвал да противодейства на органите на реда-полицаите, като е причинил лека телесна повреда на гл. Сержант Д. Т. , което е довело до възмущение от страна на свидетелите, като действията му изразяват явно неуважение към обществото и грубо нарушаване на обществения ред, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органите на властта- изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред и по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост. Следствието е завършило с обвинително заключение с мнение за предаване на съд. Изготвен е обвинителен акт със същите обвинения и е внесен във военния съд П. , като спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение" подписка". На 28.1 1.2005 г. е образувано нохд № 235/2005г. насрочено за 27.12.2()()5г. от 9.30 ч. в сградата на районен съд гр. К.. П. лично е връчена Т. на 30.11.2005г. видно от протокола от съдебното заседание в 9.30 часа подсъдимият ,В-.И. негов защитник не са се явили, което е наложило съдът да даде 30 минутна почивка. В 10ч. Подсъдимият отново не се е явил и в 10.1 Оч. заседанието е закрито поради неявяването на подсъдимия, делото е отложено за друга дата, като мярката му за неотклонение е заменена с по тежка „З.". По писмено искане на подсъдимият съдът да отмени или измени марката за неотклонение "З.„ в по-лека, състава на военния съд е постановил на 28.12.05г. отказ. Едновременно с това е постъпила и жалба до В. апелативния съд гр. С. срещу мярката за неотклонение от текста на която става ясно, че подсъдимия се е явил в районния съд в 8.30ч. след което се преместил в кафене до съда да чака адвоката си и когато той дошъл и двамата отишли в съда мярката била вече изменена. С определение от 30.12.05 г. по чнд№ 98/2005г. на В. апелативния съд мярката за неотклонение задържане под стража е потвърдена. По наказателното дело на 09.01.06г. от подсъдимия е постъпила нова молба за преразглеждане на мярката му за неотклонение и съдът е насрочил заседание на 18.01.05г. Изпратената призовка до затвора в гр. С., където подсъдимият е следвало да изтърпи взетата по отношение на него мярка за неотклонение е върната цяла със заблежка, че такова лице не е постъпвало в затвора. Видно от писмо № 1 17-68/13.01.2006г. на поделение 42800 Д.Т.. е пуснат в 18 дни платен домашен отпуск от 10.01.2006г. до 01.02.2006г.,поради което не е намерен на адреса по месторабота. От друго писмо изхождащо от поделението от 10.02.06]. се установява, че със заповед от 02.02.2007г. се отстранява от длъжност, считано от 30.01.06г. От писмо № 47/13.01.2006г.на началник сектор 03 "О." гр. С. към Министерство на правосъдието Т. не е намерен и на домашния му адрес, поради което се налага общодържавно издирване за да бъде призован във връзка с разглеждането на молбата му. Пред окръжен съд П. в съдебно заседание на 14.10.2009г. пълномощника на Т., адв. С. е заявила, че в наказателното дело има справка кога и къде е задържан да за изтърпи мярката за неотклонение. Същата е била изтърпяна в армейско поделение зад площад „С." в гр. П., а не в затвора гр. С.. В съдебно заседание на 18.11.2009г. е направила изявление, че Т. признава обстоятелството, че мярката за неотклонение „задържане под стража" взета от военния съд не е реализирана.

На 18.01.2006г. Т. се е явил за разглеждане на молбата му за изменение на мярката му за неотклонение цитирана по-горе и военният съд с определение № 235/18.01.2006г. е заменил същата с по лека такава „Д.", която е била потвърдена от ВАС София.

На 01.02.2006г. производството по нохд № 235/2005г. е било прекратено и върнато на ПВОП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. На 02.02.2006г. е бил внесен нов обвинителен акт и производството по делото преобразувано в нохд№ 28/2006г. На 17.02.2006г. състав на Пловдивския военен съд с определение е отказал да измени мярката за неотклонение „Д." в по-лека такава „подписка". Състав на Софийския военно апелативен съд по чнд№ 10/2006г.на 09.03.2006. е отменил горното определение и е взел по отношение на Т. мярка за неотклонение „подписка". На 15.11.2006г. е постановена присъда по нохд 0 28/2006г. подсъдимият е признат за виновен по повдигнатите му обвинения по чл. 325 ал.2 във вр. с алЛНК и по чл. 131 ал.2 пр.4 IIК във вр. е чл. 130 ал.1 НК, наложени са му наказания лишаване от свобода като на оси. чл. 23 ал.1 НК му е определено едно общо наказание от една година и осем месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено при условията на чл. 66 НК, като е приспаднато времето през което е изтърпяна мярката за неотклонение „домашен арест" от 18.01.2006г. до 09.03.2006г. С решение № 30/27.02.2007г. по нохд № 2/2007г. на В. апелативния съд на Република България присъдата е отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на пловдивския военен съд.

Образувано е нохд. № 47/2007г. приключило с присъда от 20.09.2007г.с която Т. е признат за виновен в това да е извършил престъпления със същата квалификация, като му е наложено отново едно общо наказание една година и осем месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66 НК. Присъдата е отменена с присъда № 182/19.02.2007г. по нохд. № 165/2007г. на В. апелативен съд на РБ и подсъдимият Т. е оправдан по повдигнатите му обвинения. Същата е оставена в сила на 12.03.2008г. с решение № 105 по нд № 58/2008г. на

вкс.

От изслушаната СПЕ неоспорена от страните се установява, че Т. е преживял травматично събитие на 09.04.2005г., когато е бил в състояние на стресова реакция, изпитал е и физически болки. Осем месеца по късно при вземане на мярка за неотклонение „домашен арест" в медицински документи болнични листове е обективирано тревожно депресивно състояние, натрапливи и фобийни преживявания, преценени като разстройство на адаптацията. Проведено е краткотрайно лечение с ниски дози антидепресанти и бензодиазепини при което се е възстановил напълно. Емоционалното му състояние и интензивността на тревожността е в пряка връзка с провежданите дела, но в нито един момент не се е стигнало до дезорганизирано поведение. Не са налице медицински критерии, които да покриват диагностично П. стресово разстройство. Претърпените вреди са на личностово, професионално, социално и семейно ниво. Ищецът свързва своите преживявания с преживения инцидент на 09.04.2005г. и по конкретно със самото задържане за 24 часа. Считал е себе си за обвинител, тоест че има други виновни и задържането за него представлявало остра стресова реакция, след което допълнителни стресови фактори са били досъдебното и съдебното производство. Наказателния процес е довел до възникване на негативни преживявания предимно на емоционално ниво с тревожно депресивен облик, като интензивността на преживяванията е различна в зависимост от хода на делата. Интензивността на тези преживявания се определя от характсровите особености и в частност от темпераментните характеристики на личността. Няма медицински данни емоционалните и невротични оплаквания, психични промени или други характерови изменения да продължават във времето . Ищецът се е справил с чувствата си и ги контролира, възстановил е средата си и общуването.довлетворен е от възстановяване на състоянието си и има нови планове и перспективи. Към момента на извършване на експертизата е напълно възстановен.

По делото е разпитана свидетелката К.Т.- майка на ищеца. Същата установява, че синът и бил потресен от факта, че е в ролята на обвиняем по повдигнатите му през лятото на 2005г. две обвинения, след като той бил подал жалба до В. прокуратура срещу действията на полицаите. Като бил привлечен като обвиняем го отстранили от работа. Била му постановена мярка за неотклонение „задържане под стража" от 27.12.05г. до 18.01.2006г., която не знае къде е изтърпял, кога и как е задържан и не му е ходила на свиждане. Видяла го за първи път след задържането на заседанието за промяна на мярката за неотклонение на 18.01.2006г. и тогава му била взета мярка за неотклонение „домашен арест" която продължила до 09.03.2006г. През това време синът и бил потиснат, променен , просто болен. Нямал контакти с външния свят и загубил както приятелите , така и колегите си. Отношението си към него и семейството променили и съседите. Психическото му състояние започнало да се влошава още по време на следствените действия и силно се влошило по време на домашния арест, което наложило лечение при психиатър. Той мълчал, отказвал контакти с всички, дори телевизия не гледал. Неможел да спи, бълнувал, не се хранил, отслабнал. При разглежданията на делата във военния съд, военно апелативния съд и ВКС през месец имало съдебни заседания и той се притеснявал за тях и преживявал всичко отново, като в къщи се говорило само за делата. Независимо от оправдателната присъда загубил авторитета си пред колегите. След приключване на делото започнал да се възстановява, но се променил и не е същият. Взима всичко на сериозно, престанал да се шегува.

Другият свидетел И.А. без родство с ищеца установява, че по времето когато са се водели делата той бил отслабнал и притеснен и отказвал контакти. Свидетелят с автомобила си водел при него в къщи психиатър. След замяната на домашния арест пак се чувствал притеснен, защото е отстранен от работа и нямал заплата, а това му пречело да започне работа другаде. Преди съдебни заседания много се притеснявал и отслабнал. От ищеца свидетелят разбрал, че е бил в някакъв военен арест и е бил задържан след делото.

Показанията на свидетелите съдът възприема само в частта им в която те се покриват с писмените доказателства- амбулаторни листове от 03.02.2006г. и 08.02.2006г. и заключението на СМЕ, тоест само относно вида, характера и интензитета на преживяванията. Показанията в частта им отнасяща се до мярката за неотклонение „задържане под стража" като един от факторите за негативните преживявания съдът не възприема, поради пълното им противоречие с писмените доказателства. Показанията в тази им част са тенденциозни имащи за цел да обслужат исковата теза. Както се вижда от изложената по горе фактическа обстановка ищецът е възпрепятствал изпълнението на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „З.".

С оглед горното съдът намира ,че предявения иск по чл. 2 ал.1 т.2 нр. 1 и т. З пр.1 НК е доказан по основание и отчасти по размер. По повдигнатите и поддържани от прокуратурата обвинения са последвали две осъдителни присъди и една оправдателна, което налага ангажиране солидарната отговорност на прокуратурата и военния съд за претърпените неимуществени вреди като последица от тези действия.

За да определи размера на следващото се обезщетение съдът съобрази следното:

Вида , характера, интензитета и продължителността на неимуществени вреди. Неимуществените вреди , които понася личността са психични болки и страдания в резултат на определени преживявания, които имат различни проявни форми и интензитет в зависимост от характеровите и особености. Тяхната съвкупност определя обема на неимуществените вреди. Свидетелските показания в частта в която съдът ги възприема и подкрепени от СПЕ установяват, че остра стресова реакция ищецът е претърпял при задържането му от органите на полицията, поради това че не се е чувствал виновен. Това задържане не е продължило 24 часа, още на сутринта е бил освободен от дежурния офицер. Наказателния процес в двете му фази е повлиял на ищеца, но е бил само допълнителен стресов фактор. Той станал подтиснат, тревожен, притеснен, ограничил контактите си. Напълно се доказват твърденията за злепоставяне пред близки и познати, роднини и приятели, злепоставяне пред колеги, притеснения, че е отстранен от работа, загуба на самочувствие, притеснения от участието в двете фази на процеса. Независимо че се доказват горните преживявания, съдът не приема квалификацията, че всяко едно от тях е свързано със силен психоемоционален стрес. Опора за тези твърдения в съдебно психиатричната експертиза няма. Не се доказаха твърденията за накърнено добро име. Доброто име не се предполага, то се доказва. В приложените наказателни дела има справка за съдимост, която показва, че лицето има предходно осъждане, което е несъвместимо с доброто име. Не се доказаха още силен психоемоционален стрес от финансови затруднения, поради отстраняване от работа, силен психо емоционален стрес от невъзможност да обслужва кредит, влошаване на здравословно състояние. Що се отнася до загубеното доверие в правозащитните институции според съда не подлежи на обезвреда по реда на чл. 2 ал.2 ЗОДОВ. Доверието или недоверието са субективни оценки на индивида, а не въздействие върху психичната му сфера. Що се отнася до негативните преживявания свързани с изтърпяването на мярката за неотклонение „Д." следва да се съобрази следното: мярката е е продължителност месец и половина, след което е променена в подписка. По време на вземането и при ищеца са документирани тревожно депресивни състояния, които след краткотрайно лечение са преодолени напълно. Определението силен психоемоционален стрес не намира опора в заключението на вещото лице, нито в показанията на свидетелите. Безспорно обаче негативни изживявания във връзка с тази мярка за неотклонение има. Когато се обсъждат тези негативни преживявания, мястото им в съвкупността от преживявания и дължимото обезщетение следва да се отчете следния факт. До тази мярка се е стигнало единствено поради неправомерното поведение на ищеца. Спрямо него първоначално е била взета една напълно адекватна и най-лека мярка за неотклонение „подписка". Неявяването му в съдебно заседание е наложело заменянето и с по-тежка такава „задържане под стража". След това е последвало укриване на ищеца според данните по това дело във военно поделение и осуетяване изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража". Едва когато се е явил в съда за разглеждане на искането за промяна на мярката за неотклонение съдът я е променил в „домашен арест" като е оценил неговото укриване и по този начин е осигурил явяването му. Когато нуждата е отпаднала мярката за неотклонение отново е била заменена с подписка. Основен принцип в правото е, че никой неможе да черпи права от собственото си противоправно поведение, поради което неможе да направи това и ищеца. Това обстоятелство следва да се отчете когато се обсъжда интензитета на страданията в този период и при определяне размера на обезщетението за тях.

Следва да се отчете още и тежестта на обвинението като се вземе предвид, че повдигнатите обвинения не са тежки по смисъла на закона, поради което при осъжданията е приложен чл. 66 НК, което е от значение и за интензитета на отрицателните преживявания по повод наказателния процес.

От значение е и продължителността на наказателния процес общо в двете му фази около две години и половина, която не е неразумно дълга, но все пак периода в който ищецът е преживявал болки и страдания е достатъчно дълъг.

Тъй като в изложението на фактите и обстоятелствата на които се основава претенцията за обезщетение е изложен факта вземане на мярка за неотклонение „З." следва да се обсъди и този въпрос , макар при описанието на проявните форми на болки и страдания да не е описано конкретно какво е изживял ищеца, във връзка с този факт. Неговото становище изразено в уточнението на исковата молба е,че не се налага детайлно изброяване на негативните преживявания, изброените са примерни такива като част от преживяванията във връзка с наказателния процес. При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът следва по детайлно да разгледа преживените болки и страдания за да обоснове решението си. Болки и страдания във връзка с този факт, който е най тежкия в развитието на наказателния процес и обикновено е свързан с най-тежките преживявания свързани с ограничаване свободата на индивида, ищецът не е претърпял. Както бе описано по горе тази мярка за неотклонение е била осуетена. От тук съдът прави извод, че след като ищецът като военнослужещ си е позволил и е имал възможност да осуети взета по отношение на него най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража",имал е възможност да се укрива, дори когато е искал промяна или е обжалвал тази мярка, страховете и притесненията му във връзка с развитието на процеса за него не са били особено силни. Според вещото лице психиатър травматичните и негативни изживявания при него са свързани с инцидента на неговото задържане за 24 часа от органите на полицията. Данни за друго травматично събитие при него няма, както и данни да е изпитвал интензивен и продължителен психологически дистрес.

С оглед всичко гореизложено и съобразно критериите за справедливост и установената съдебна практика, съдът намира че за понесените болки и страдания във връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление за което е оправдан и осъждане на наказание по НК ищецът следва да бъде обезщетен със сумата от 2 000 лв., която ще се яви достатъчна да го обезщети. Същата следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 12.03.2008г./влизане в сила на оправдателната присъда/ Окръжният съд като е достигнал до друг извод относно размера на обезщетението е постановил неправилно решение, което следва да се отмени в частта с която е присъдил обезщетение над 2 000 лв. до 10 000 лв. Решението в отхвърлителната му част над 10 000 лв. до 50 000 лв. като правилно следва да се потвърди.

С оглед уважения размер на иска разноските по съразмерност които се следват на ищеца са в размер на 60 лв. Решението относно разноските в частта над 60 лв. до присъдените 303 лв. следва да се отмени.

Следва на ищеца да се присъдят разноски по съразмерност за въззивната инстанция в размер на 30 лв.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2100 от 19.12.2()()9г. постановено по гр.д. № 1692 по описа за 2009г. на Пловдивския окръжен съд, I гр.с. в частта с която Прокуратурата на РБ и В. съд гр. П. са осъдени да заплатят солидарно на Д. Д. Т. обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на престъпления за които е оправдан и осъждане на наказание по НК с две осъдителни присъди по нохд № 28/2006г. и нохд№ 47/2007г. последната отменена с влязла в сила присъда по нохд № 165/20071'. на В. апелативен съд София сумата над 2 000 /две хиляди/ лева до 10 000/десет хиляди / лева, ведно със законната лихва и сумата над 60/шестдесет/ лева до присъдените 303/триета и три/ лева разноски пред първата инстанция и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. Т. с ЕГН от гр. К., ж.к „И.", бл.*, вх. Б, ап.* с който иска да бъдат осъдени солидарно ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. С., бул.". № 2 и В. С. гр. П., ул."Д." № 28 да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания от незаконно обвинение в извършване на престъпления за които е оправдан и осъждане на наказание по НК с две осъдителни присъди по нохд № 28/2006г. и нохд№ 47/2007г. последната отменена с влязла в сила присъда по нохд № 165/2007г. на В. апелативен съд София за сумата над 2 000/две хиляди / лева до 10 000 /десет хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от 12.03.2008г. до окончателното изплащане и изплащане и разноски пред първата инстанция над сумата 60 /шестдесет/ лева до 303/триста и три/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. С., бул.". № 2 и В. С. гр. П., ул."Д." № 28 да заплатят солидарно на Д. Д. Т. с ЕГН от гр. К., ж.к „И.", бл.*, вх. Б, ап.* сумата 30/тридесет/ лева разноски по съразмерност пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ' \

ЧЛЕНОВЕ: