За да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение №57 от 13.11.2009г., постановено по гр.д. №70/2009г., с което Смолянският окръжен съд е отхвърлил като неоснователен искът, предявен от О. А. срещу М. на земеделието и храните — гр. С., за заплащане на сумата 16 600лв., извършени подобрения в поземлен имот от 7 340 кв.м., представляващ част от имот с №074006 в местността „К.", землището на с. О., община Ч., изразяващи се в изградени от ищеца гръмоотводна инсталация през 1973г., бояджийски работи през 1992г., подмяна на част от ВиК. система и изградени столова през 1965г., кухня и спални през 1970г., спалня през 1970г., умивалня и баня през 1970г., тоалетна, 2 бр. бунгала през 1965 г. и дървена беседка.

Жалбоподателят О. А. прави оплакване за незаконосъобразност на постановеното решение и моли същото да бъде отменено, а предявеният иск - уважен.

Ответникът по жалбата М. на земеделието и храните оспорва подадената въззивна жалба и моли да се остави в сила постановеното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на ГПК (отм) и е процесуално допустима.

Пловдивският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка със становището на страните и оплакванията във въззивната жалба, приема следното:

Искът е с правно основание чл.74, ал.2 от ЗС.

О. А. претендира заплащане на сумата 16 600лв., представляващи стойността на извършени подобрения в имот, който е бил собственост на М. на земеделието и храните.

Ответникът М. па земеделието и храните оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след разделяне на главния и обратния иск в исково производство, образувано пред Районен съд - Чепеларе. Пред Ч. районен съд е бил предявен ревандикационен иск по чл.108 ЗС от „Т." ЕООД - София и от Н. Н. К. от гр. С. срещу община А. за недвижим имот, представляващ част от поземлен имот №074006 с площ 7 340 кв.м., ведно с постройки върху него: столова на един етаж със застроена площ от 117 кв.м., сграда на два етажа, състояща се от кухня и склад на първия етаж и спални на втория етаж със застроена от 185 кв.м., умивални на един етаж със застроена площ от 50 кв.м., спални на един етаж със застроена площ от 210 кв.м., два броя бунгала от по един етаж със застроена площ от 41 кв.м., тоалетна със застроена площ 66 кв.м., с яма от 14 кв.м. и дървена беседка от около 7 кв.м., находя щи се в местността „К." в землището на с. О., община Ч.. В производството пред PC - Чепеларе е било конституирано като трето лице - помагач на ищците М. на земеделието и храните. Правото на

 

собственост ищците са обосновали с наличието на договор за замяна на недвижими имоти от 2001г., по силата на който М. на земеделието и горите им е отстъпило право на собственост върху недвижими имоти е обща площ 218, 483 дка земеделска земя от ДПФ в землището на с. О. между които и процеси и я имот, в замяна на което те са отстъпили на Държавата в лицето на Министъра на земеделието и горите 81,102 дка земеделска земя. Ответникът по този иск и ищец но настоящото дело - О. А. е правил възражение, че тя е собственик на имота, който им е бил предоставен от Държавата през 1965г. и е придобит от тях по давност.

Спорът за собствеността е решен в влязло в сила решение на Районен съд - Чепеларе, като О. А. е била осъдена да отстъпи собствеността и предаде владението върху процесния имот на ищците и им заплати обезщетение за ползване.

Фактическите обстоятелства по настоящия спор, приети от първоинстанционния окръжен съд съответстват на събраните по делото доказателства. Прочее, по тях няма спор и между страните.

Безспорно е, че О. А. е владяла процесния недвижим имот от 1965 г. на основание Заповед

№2337/01.07.1965г., съгласно която на Градски народен съвет......

гр. А. е било разрешено да устрои безвъзмездно пионерски лагер върху 9,2 ха площ от Е. пасищен фонд в

м."К" ... район па Г. стопанство - с. О.. В.

основа на тази заповед Г. народен съвет - гр. А., чиито правоприемник е О. А. е извършила строителството на описаните по-горе постройки, което строителство е продължило през периода от 1965 до 1970г., а по-късно са извършвани и други ремонтни дейности до 1996г.

Видно от заключението на вещото лице М. В. , неоспорено от страните действително в процесния имот са били извършени подобренията, за които претендира О. А. , като стойността на така извършените подобрения по метода на възстановителната стойност, който се базира на калкулиране на строителната стойност на сградите към момента на оценката им, i.e. към момента на огледа и изготвяне на заключението за целите на настоящото производство е в размер на 16 600 лв.

Както се посочи п по-горе няма спор между страните, че претендираната сума е за подобрения, които действително са били извършени от О. А. на празен терен и по предназначение са за пионерски лагер.

Във въззивното производство между страните не се спори и по това, че ищецът - О. А. има качеството на недобросъвестен владелец. Владението от страна на бившия ГНС - ip.А. е било на основание, което не е годно да го направи собственик, тъй като Заповедта от 1965г. е приета за нищожна с Решение № 220 от 30.04.2008г. по в.гр.д. №53/2008г. на Смолянския окръжен съд, поради липса на компетентност.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства правилно приети от първоинсганционния съд, обаче същият е направил незаконосъобразни изводи.

О. А. е упражнявала владение върху процесния имот от 1965г. на основание Заповед №2337 от 01.07.1965г. на К. по горите и горската промишленост при МС. С тази заповед е било разрешено на ГНС - А. да устрои безвъзмездно пионерски лагер върху 9,2 ха площ в м."К", района на Г. стопанство - - с. О.. И. въз основа на тази заповед О. А. е извършила подобренията, чиято стойност се претендира в настоящото производство. Очевидно подобренията на имота са били извършени не само със знанието, но и е изричното разрешение на собственика на имота, в който смисъл единствено може да се тълкува посочената заповед. Това означава, че О. А. , макар и недобросъвестен владелец е приравнена от закона - чл.74, ал.2 от ЗС към добросъвестния владелец и може да претендира сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения към деня на постановяване на съдебното решение.

Няма спор и относно обстоятелството, че сградите са незаконно построени. Неправилно обаче първоинстанционния съд се е занимал с въпроса дали „Т." ЕООД и

 

ВИТА,, ЕООД - София и Н. Н. К. от гр. С..

С оглед на изложеното по-горе Апелативният съд намира ,че искът е основателен и ответникът М. на земеделието и храните следва да заплати на О. А. сумата 16 600 лв., с която сума се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършените подобрения. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявеният иск - от хвърлен. 11а О. А. следва да се присъдят и направените пред двете инстанции разноски в размер на 960 лв. Ето защо Пловдивският апелативен съд

 

 

РЕШИ:

 

 

 

ОТМЕНЯ решение №57 от 13.11.2009г., постановено по гр.д. №70/2009г. по описа на Смолянският окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М. на земеделието и храните -гр. София да заплати на О. А. сумата 16600 лв. (шестнадесет хиляди и шестотин) лева, с която се е увеличила стойността на ПИ от 7 340 кв.м., представляващ част от имот с №074006 в местността „К.", в землище на с. О., община Ч. в резултат на извършени подобрения: гръмоотводна инсталация през 1973г., бояджийски работи през 1992г., подмяна на част от ВиК система и изградени столова през 1965г., кухня и спални през 1970г., спалня през 1970г., умивалня и баня през 1970г., тоалетна, 2 бр. бунгала през 1965г. и дървена беседка, както и 960 лв. ( деветстотин и шестдесет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен

касационен съд на Р България с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

2.