Номер528

и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПK.

С решение ft- 475/04.12.2009 г ., постановено по т.д. й- 640/ 2009 г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил предявения иск по чл.74 от ТЗ от В. Д. Д. от гр. С. против "В." иид-за отмяна на решение на общото събрание на съдружниците във "В." ииД от 21.09.2009yг. за освобождаването му като управител на дружеството поради противоречието му с повелителни норми на закона и разпоредби на дружествения договор-чл.22 и чл.15 във вр.с чл. 137,ал.3,изр.3 от ТЗ

исъдил е В. Д. Д. да заплати на "В." иид сумата 600 лова разноски по делото.

Жалбоподателят В. Д. Д. чрез пълномощника си адв.^ено В. прави оплакване за неправилност, незаконосъобраз-ност на обжалваното решение поради необоснования извод на първоин-станционния съд,че при вземане на атакуваното решение на общото събрание на съдружниците на ответното дружество не са били нарушени повелителни разпоредби на закона и на дружествения договор. Изтъква се,че изискваното от устава мнозинство за вземане на решение за освобождаване на управителя противно на приетото,не е било достигнато . Счита , че установеното в устава мнозинство за вземане на такова решение е 5U %+ 1,т.е. 31 %,каквото в случая не е съществувало. Искането е обжалваното решение да бъде отменено,а предявения иск-уважен.

изразява становище в съдебно заседание.че решението е правилно и моли да бъде оставено в сила.

Пловдивският апелативен съд,преценявайки доказателствата по делото и основателността на визираните в жалбата оплаквания,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока ио чл.259,ал.1 от ГПК от надлежна страна,имаща правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд е бил сезиран е иск от В. Д. Д. против "В." ииД с правно основание чл.74 от ТЗ.

Ищецът е твърдял в исковата молба,че е съдружник и управител на ответното дружество,в което притежава 49.02 % от дяловете от капитала му. Изтъкнал е,че на 21.09.2UU9 г. е било проведено общо събрание на съдружниците с единствена точка в дневния ред:освобождаването му като управител на дружеството. Другият съдружник Д. В. Д. ,притежаващ 5U.98 % от дяловете чрез пълномощник е гласувал за освобождаването на ищеца като управител,а неговият пълномощник е гласувал против освобождаването. Счита,че при вземане на решението е допуснато нарушение на чл.22 от дружествения договор,като не са посочени основанията за освобождаване на управителя,както е предвидено в него. Наред с това бил нарушен и чл.15 от дружествения договор, тъй като решението е взето в противоречие и , с разпоредбата на чл.137,ал.3,изр.3 от ТЗ,предвиждаща,че решението за освобождаване на управителя се взема с мнозинство,повече от 1/2 от капитала, освен, когато е предвидено друго в устава. А в него /чл.15 е предвидено,че решението се взема е мнозинство 5U % плюс 1/което мнозинство в случая не е било налице. На това основание е поискал отмяна на решението на общото събрание.

итветното дружество в писмения си отговор и в съдебно заседание е изразило,че твардяните нарушения на устава и закона не са били допуснати и е помолило искът да бъде отхвърлен.

ит представения но делото дружествен договор е видно,че ответното дружество "В." ииД е учредено е капитал от 5000 лева,разпределен в 51 дяла от по 100 лева,от които съдружникът к лева, а съдружника В. Д. Д.-25 дяла на стойност 2 500 лева.

Ищецът има качеството на съдружник и е активно процесуално! легитимиран да предяви иск с правно основание чл.74 от ТЗ.

Пекът е предявен в 14 дневния преклюзивен срок do чл.74,ал.2 от ТЗ и е процесуално допустим.

В производството по чл.74 от ТЗ съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба оплаквания-че при вземането на решението са нарушени чл.22 и чл.13 от У. ,както и чл.137,ал. З.изр. З от ТЗ.

исвобождаването на управителя може да се осъществи както при негово виновно поведение,посочено в чл.22 от устава,така и при неви-новно поведение,предвидено в чл.141,ал.4 от ТЗ. В правомощията на общото събрание на съдружниците е да освободи управителя на дружеството по всяко време и да заличи името му от търговския регистър,Ьез да посочва конкретни основани» за това,т.е. въпрос е на управленска целесъобразност. Поради това съдът приема,че не е налице твърдяното в исковата молба нарушение на чл.22 от .става.

Не е допуснато нарушение и на чл.15 от устава,който предвижда, че решението за освобождаване на управителя да се взема с обикновено мнозинство-с 50 % + един от дяловете. А те според дружествения договор са в съотношение 25 дяла за жалбоподателя В. Д. Д. и 20 дяла за съдружника Д. В. Д.

Настоящият състав възприема изцяло изложените във връзка с оплакванията на жалбоподателя съображения.поради което и на основание чл.272 от П1К препраща към тях.

Решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Тъй като жалбата е неоснователна,на основание чл.78,ал.1 от ТПК в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени нанриавснито разноски-възнаграждение за един адвокат в размер на bUO лева.

Водим от гореизложеното Пловдивският апелативен съд

РЕШИ