РЕШЕНИЕ
31.05.2010г.

Н. 484
АПЕЛАТИВЕН СЪД На 13.1.2010 г.
Година 31.V.2010 В ИМЕТО НА НАРОДА
Г. Пловдив
състав трети
Цветана Михова
Красимира Ангелова Венета Махмудиева
Като разгледа докладваното от Венета Махмудиева
т. дело номер 1150 по описа за 2009 г. година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 431/30.X.2009 г., постановено по т .дело № 26/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на „Д." ЕООД против Община- К. за заплащане на сумата 27761.29 лв.., представляваща разходите, направени за построяване на паркинг върху терен- публична общинска собственост.
Жалбоподателят моли да се отмени решението като неправилно и се постанови друго, с което да се уважи предявения иск изцяло и се присъдят направените разноски за двете инстанции.
Възиваемата страна оспорва жалбата. Иска решението да се потвърди и претендира за разноски.
Пловдивският апелативен съд прецени събраните доказателства пред първата инстанция и във връзка с направените оплаквания, намери следното:
Сумата, която претендира ищецът, в размер на 27761.69 лв., представлява направените разноски за материали и труд за построяването на паркинг, което той е извършил, върху терен, публична общинска собственост.
О. не признава иска. Твърди, че работата не е извършена в неин интерес, че строителството е незаконно, тъй като няма издадено строително разрешение за обекта.
Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал иска по чл. 61, ал. 1 от 333Д.
П. квалификация се извежда от твърденията на ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба, а там той твърди, че работата е предприета в интерес на ответника, чието задължение било да извърши съответните СМР.
От събраните по делото доказателства обаче е видно, че ищецът е действувал само в свой интерес.
Касае се до построяване на паркинг върху терен публична общинска собственост, който обслужва сграда, построена от ищеца.
Освен това няма представени документи, които да установяват, че на този терен е предвидено изграждане на паркинг за обществено ползуване, няма представени строителни книжа, одобрени от оторизираните за това общински органи , издадено строително разрешение за строежа и дадена строителна линия, по съответния законов ред.
По делото е представен договор между две търговски дружества, едно от които е ищецът, който възлага на „Б." ЕООД гр. К. да извърши вертикална планировка и съответните СМР върху терен, за който няма спор, че е общинска собственост.
Освен това св. Н., разпитан от първата инстанция, е установил, че паркинга е ограден о бетонови колчета и обслужва само ползуващите сградата, построена от ищеца.
В случая не се касае до ремонт на съоръжение, построено от О. , което тя е била длъжна да поддържа и чието задължение е заместено от действията на ищцовото дружество, а до строеж на нов обект, за който няма издадено строително разрешение и без съответните строителни книжа.
Затова тези действия не водят до обогатяване на ответната община и тя не дължи направените разноски за извършените СМР.
В тази насока ,този съд напълно споделя и изложените мотиви от първата инстанция, относно реда , указан в разпоредбите на Закона за общинската собственост и Наредбата, приета с решение на ОС № 469/29.IX.2005 г. за управление на общинските пътища на територията на Община- К. , които следва да бъдат спазвани от всички граждани и организации, в противен случай се стига до самоуправство. Не може нарушителят на тези норми да се ползува от противоправното си поведение и да търси обезщетение за тези действия.
В случая с извършеното строителство е отнет общински терен, който се ползува от ограничен кръг лица, без за това да има съответното решение от общинските органи.
Решението е правилно и следва да бъде потвърдено. На въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, в размер на 1000 лв., за които е представена фактура.
Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 431/30.X.2009 г., постановено по т. дело № 26/09 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда „Д." ЕООД гр. К. да заплати на Община-К. направените разноски за тази инстанция, в размер на 1000- хиляда лв..
Решението може да се обжалва в месечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ВКС.
! "'.
| ЧЛЕНОВЕ |
| / |
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1
