РЕШЕНИЕ №420

гр. ПЛОВДИВ

19.04. 2010 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен  съд, търговско отделение  в  открито заседание  от 26.03.2010 i. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА ГЛОЖЕНСКА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН БОЖИКОВ

НЕСТОР СПАСОВ

с участието на секретаря АР МЕН КАПРИЕЛЯН, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ дело по несъстояттелност № 113 по описа на ПАС за 2010 г., установи

следното:

Производство по чл. 258 и сл. от ЕПК.

Повод за образуването му е изходяща от .. ПОР ДАНИЕЛ-2002" ЕООД, гр. П., ул. „Ц." № 46 жалба против постановеното по гр. д. № 251 от 2009 г. на Пазарджишкия окръжен съд решение, е което е отхвърлена исковата молба на жалбоподателя против Х. М. П. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в НА № 38, т. II, per. № 2980. и. дело № 186 от 2004 г. на Нотариус Т. Д. с per. № 422 на Н. камара на основание разпоредбата на чл. 26, ал.2, изр. последно от ЗЗД.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и уважаване на исковата претенция.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На дата 18.03.2009 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпило писмо на Пазарджишкия районен съд. С него на Пз ОС е била изпратен по компетентност предявеният по гр. д. № 2712 от 2008 г. по описа на Пз PC инцидент установителен иск изходящ от „Й. ДAHИEЛ-2002^,' ЕООД, гр. П., ул. „Ц." № 46 и насочен против Х. М. П.. В тази връзка е образувано и гр. д. № 251 от 2009 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.

В обстоятелствената част на споменатата искова молба на първо место са изложени факти и обстоятелства , че ответникът в качеството си на собственик на придобития с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 38, т. II, per. № 2980, н. дело № 186 от 2004 г. на Нотариус Т. Д. с per. № 422 на за заплащане на сумата от 19005, 62 лв. на основание чл. 55, ал.1, изр. 3 от ЗЗД представляваща разлика между изплатените от него на ищецът по сключен на 17.12.2003 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и анекс към него от 15.05.2005 г. суми и цената от 14 994, 38 лв. посочена в договора обективиран в споменатия по- горе нотариален акт.

На тази база са изложени твърдения, че договорената по предварителния договор

цена за закупения от ответника имот е равна на 36 000 лв. с ДДС. Споменава се, че същата не е променяна и при окончателното й заплащане от купувача бил сключен окончателният договор. Твърди се, че в него по желание на ответника мотивирано с желанието да не заплаща по- високи такси за прехвърлянето е посочена симулативна и привидно определена продажна цена от 14 994, 38 лв. Твърди се че тази привидност на цената, като съществен елемент от целия договор обуславя пълната привидност на същия, което прави същия нищожен и не легитимира ответника, като собственик. Посочено е, че това и факта, че ответникът черпел права от споменатия договор, за да търси връщане на извършени в полза на ищеца плащания, като такива без основание обуславя и интересът от предявяване на претенцията за ПРОГЛАСЯВАНЕ НИЩОЖНОСТТА на сключения между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в НА № 38, т. II, per. № 2980, н. дело № 186 от 2004 г. на Нотариус Т. Д. с per. № 422 на Н. камара, като ПРИВИДЕН.

Така изложените обстоятелства сочат, че съдът е сезиран е установителен иск с правно основание чл. 26, ал.2, изр. последно от ЗЗД. Интересът от предявяването му е налице с оглед на факта, че ответникът ставайки причина за образуваното на гражданско дело № 2712 от 2008 г. по описа на Пазарджишкия районен съд желае да черпи права от договора, за който другата страна твърди да е нищожен.

По повод на така предявената искова претенция от страна на ответника е постъпил отговор, в който се твърди, че действителната продажна цена на сделката е посочена в нотариалния акт. Твърди се , че с обективирания в него договор е изменена цената уговорена в предварителния договор и анекса към него, което е станало по предложение на самия ищец. В тази връзка се излага становището, че няма пречка страните да изменят изразената в предварителния договор воля за времето до сключване на окончателния такъв, като и се развива становището, че в случая сме изправени пред точно тази хипотеза т.е. цената посочена в договора сключен в нотариална форма е окончателната такава, за която страните са постигнали договореност за прехвърляне на собствеността. В подкрепа на това становище с отговора са представени писмени доказателства - данъчна фактура ведно с касова бележка за сумата посочена в нотариалния акт, протокол от общото събрание на ищеца, на което е взето решение за продажба на имота предмет на процесния договор за цената посочена в същия, копие от исковата молба станала повод за образуване на делото за връщане на платеното без основание. Поискано е и назначаване на съдебно счетоводна експертиза със задача да се извърши проверка в счетоводството на ищеца и на ответника за отразяванията в него и наличието на счетоводни документи във връзка е плащанията по предварителния договор и тези по процесния такъв. Тази експертиза е било допусната и приета от първоинстанционния съд. Той също така е приел представените от ищеца с исковата молба предварителен договор и анекс, както и писмените доказателства представени от ответника. Приети са като доказателства и представени от страна на ищеца в отговора му по исковата молба за връщане на даденото без основание писмени документи удостоверяващи начина на придобиване на имота предмет на процесния договор от страна на ищеца - обява за провеждане на търг, протокол за неговото провеждане, нотариален акт обективиращ договора за придобиването му, както и два па брой протокола от ОС на дружеството ищеца разрешаващи продажбата на имота за цената посочена в предварителния договор.

Във връзка с извършваната преценка за основателност на исковата претенция съдът намира за необходимо да спомене, че според разпоредбите на чл. 26 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.

Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

В случая се претендира нищожност на договора поради неговата привидност- чл. 26, ал. 2, изр. посред но от ЗЗД.

По отношение на привидните сделки е нужно да се спомене, че това са такива сделки, при която е налице волеизявление за сключването й, но едновременно с това е налице и съгласие между страните по същата, че не се желае тя да породи правни последици. При тях е налице съзнателно несъответствие между желаното и изразеното. Сключването на привидните сделки е свързано обикновено с желание за създаване на една погрешна представа у трети лица досежно придобитите от страните права и задължения.

Привидната сделка с оглед споменатото по - горе съдържание на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД е нищожна т.е. тя не поражда никакво действие между страните и по отношение на трети лица.

Много често обаче волята на страните не е свързана само с желание за създаване на една погрешна представа у трето лице относно притежанието на правата респективно задълженията предмет на едно привидно правоотношение, но и с желание за прикриване на действителните правоотношения между страните. В тези случаи сме изправени пред едно съчетаване на привидна и прикрита сделка т.е. относителна симулация, при който е налице външно съществуване на едни отношения, които реално не пораждат действие между страните и вътрешно съществуване на друг тип отношения, които са действителни .

При относителна симулация в отношенията между страните са налице винаги ДВЕ СДЕЛКИ- първата е привидна, а втората прикрита. Съгласно чл. 17 от ЗЗД отношенията между страните се определят съобразно правата и задълженията по прикритата сделка. В тази връзка е нужно да се спомене, че до относителна симулация се прибягва при т.п. формални договори, когато въпреки , че договорът сключен в предвидената от закона форма (нотариална) е привиден се приеме, че тя е спазена относно прикритата сделка т.е. досежно вещноправният ефект.

На база изложеното до тук следва да се направи извод, че основателността на исковата претенция е обусловена от наличието на доказателства, които да доведат до извод, че между страните е налице съгласие обективираният в нотариалния акт договор да не породи правни последици т.е. действие между тях.

Тази привидност видно от изложеното по- горе може да е абсолютна т.е. де не цели прикриване на друг тип правоотношения между страните, но може да е и относителна такава т.е. да цели прикриването на действителните правоотношения между страните с оглед увреждане интересите на трети лица. От гледна точка на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД типа на симулацията е без значение за това е или пе е налице нищожност по отношение на официализираната сделка. Тя обаче с оглед разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД е от значение за защита интересите на третите лица и сигурността на гражданския оборот и при преценка е или не е налице нищожност съдът независимо от влята на страните дължи отговор и на този въпрос. Получаване на същия при изследване на въпроса за наличието или липсата на привидност винаги е факт, по простата причина, че изследването на този въпрос е обусловено и от изясняване на причините за това т.е. дали се цели между страните въобще да не възникват никакви правоотношения или се търси прикриване на действителните такива.

Установяването на привидността с оглед разпоредбите на чл.164 и 165 от ГПК по принцип следва да става с писмени доказателства. Събирането на гласни такива и по точно разпит на свидетели е възможно единствено в случаите, когато са налице писмени доказателства изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни волеизявления пред държавен орган, които да правят вероятно основателно твърдението за привидност.

Безспорното съществуване на симулацията ще е налице, когато страните са подписали т.н. обратен документ съдържащ ИЗРИЧНОТО им волеизявление за наличие на съгласие официализирания договор да не породи действие, а и евентуално и за наличието на съгласие с него да се прикрие друг тип правоотношения, които са ВАЛИДНИ между страните.

В случая такъв документ не е съставен. Не е отправено и искане за ангажиране на гласни доказателства за установяване на привидността. Представени са множество писмени такива, което налага съдът да даде отговор на въпроси дали в тях се съдържа информация, която позволяла да се направи извод, че между страните е постигнато съгласие процесният договор да не породи действие т.е. е нищожен и дали това съгласие за привидност е постигнато с цел да се прикрият действителните правоотношения между страните и какви са те.

От така описаните доказателства приети по делото на първо место е видно, че на

17.12.2003 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот съставляващ кафе-аперитив разположен на партерния етаж на четири
етажна масивна сграда с площ от 50 кв.м. построен в поземлен имот 366, кадастрален
район 501, кв. 272 по плана на гр. П., ул. „П." № 3.

С. е договорено, че владението върху имота ще бъде предадено до

31.12.2004 г., а продажната цена е в размер на 30 000 лева без ДДС(36 000 лв. с ДДС)
платими, както следва:

24 000 лв.(20 000 данъчна основа и 4 000 лв. ДДС) в брой при подписването на предварителния договор.

12 000 лв.(10 000 лв. данъчна основа и 2000 лв. ДДС) при подписване на окончателния договор.

Съответно в този договор е удостоверен и получаване на сумата от 24 000 лв.

11а 15.05.2004 г. е сключен анекс към споменатия предварителен договор. С него на първо место е посочено, че обектът предмет на предварителния договор на основание ст. разрешение № 145 от 13.05.2004 г. е с променено предназначение и вече има такова за офис-кантора.

Променен е и крайният срок за предаване на владението па 30.06.2004 г., като също така е добавено по отношение на цената, че освен удостоверените в предварителния договор 24 000 лв. е извършено плащане на още 10 000 лв. представляващи остатъка от данъчната основа в общ размер от 30 000 лв., като е посочено, че плащането на ДДС то

върху същата ще стане при подписване на окончателния договор но не по- късно от 30.05.2004 г. Плащането на сумата от 10 000 лв. също е удостоверено от страна на

продавача в самия анкес.

На тази база за състава на ПАС следва извод, че до 15.05.2004 г. ответникът във връзка с придобиването на този имот е извършил плащания на сумата от 32 000 лв., от които 30 000 облагаема основа и 2 000 лв. ДДС- факт , който не се оспорва и от ответника в приложената по настоящето дело искова молба за връщане на даден на отпаднало основание.

Тук е нужно да се спомене, че за нито едно от двете плащания не са предприети действия по издаване на необходимите счетоводни документи, което е било задължително с оглед разпоредбите на действуващия към онзи момент ЗДДС- чл. 25, ал.1, т. 2 от ЗЗДС, чл. 55, ал. 1 от ЗДДС. Не е бил издаден и касов бон удостоверяващ извършване на същите. Логично липсата на издадени първични счетоводни документи е станала причина за НЕОТРАЗЯВАНЕ на плащанията в счетоводствата на двете страни, нито в дневника за продажби -чвидно от заключението на счетоводната експертиза.

В изходящата от ответника искова молба обаче се твърди, че към момента на сключване на окончателния договор страните са постигнали съгласие продажната цена да бъде не 36 000 лв. е ДДС, а 14 994, 38 лв. с ДДС, която да бъде приспадната от платените по предварителния договор и анекса суми, а остатъка от 19 005, 62 лв. да му бъде върнат в срок от една година от изповядване на сделката.

На дата 04.06.2004 г. е сключен и окончателния договор за покупко-продажба на имота описан в предварителния договор, като в него за продажна цена действително е посочена споменатата сума от 14993, 35 лв. съответно включваща 12 650 лв. без ДДС и ДДС от 2 344, 38 лв.

Това съпоставено изложеното за наличие на промяна във волите на страните досежно размера на продажната цена е следвало да се свърже с издаване на двете данъчни фактури с оглед споменатите по- горе плащания по предварителния договор и съответно на данъчно кредитно известие удостоверяващо намаляване на данъчната основа и дължимия ДДС. Вместо това обаче на дата 07.06.2004 г. видно от представените от страна на САМИЯ ОТВЕТНИК доказателства е издадена данъчната фактура (подписана и от двете страни) удостоверяваща извършването на описаната в НА облагаема по смисъла на ЗДДС доставка, която данъчна фактура е придружена и с фискален бон от 07.06.2004 г. за сумата от 14 994, 38 лв.

В тази връзка е нужно да се спомене, че съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДДС касовата бележка (фискалният бон) от фискално устройство е документ, регистриращ доставка на стока и услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. З от Наредба № 4 от 16.02.1999 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти в редакцията към 07.06.2004 г.

фискална касова бележка се издава при извършване на плащането, с изключение на случаите на разносна търговия (чл. 2, ал. 2).

Казаното би следвало да води до извод, че на дата 07.06.2004 г. от страна на ответника купувач по процесния договор е извършено плащане в брой на сумата от 14 994, 38 лв., която в договора е посочена като продажна цена на имота. Това обаче с оглед твърденията и на двете страни по делото не е така т.е. плащане на 04.06.04 г. респ. на 07.06.04 г. от ответника към ищеца не е извършено. В действителност двете страни вместо да предприемат действия по издаване на счетоводни документи удостоверяващи ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ ОП 101111:1111Я между тях са постигнали съгласие (следващо от факта на подписването на фактурата) за издаване на НЕИСТИНСКИ СЧЕТОВОДНИ ДОКУМЕНТИ, които да намерят отражение в счетоводствата и на двамата, като отразените в тях стопански операции да станат база за определяне на задълженият им по ЗКГЮ, ЗОДФЛ, ЗДДС и ЗМДТ. Това отразяване съотнесено с липсата на действия от двете страни (ищецът не е издал, а ответникът с подписа на фактурата от 07.06.2004 г. се е съгласил с това) за издаване на документи удостоверяващи отпадане на основателността на извършените по предварителния договор и анекса плащания от ответника към ищеца навежда съдът до извод, че посочената в НА цена е привидна (неистинска) и е официализирана с цел заблуда на данъчна администрация и намаляване на публичните задължение на ищеца и ответника. Това и безспорното желание у двете страни за прехвърляне на собствеността сочи, че действителната воля е за продажба на имота, но за сумата от 36 000 лв. с ДДС, което неминуемо води до плащане на по- голям размер на ДДС, данък печалба, данък общ доход и такси по ЗМДТ

До това становище може да се достигне и при една съпоставка на определената с предварителния договор цена на имота и обичайната пазарна такава, при която в един близък до предварителния договор момент ищецът е закупил същият на търг. В случая е без значение факта за официалните отразявания във връзка с процесното прехвърляне на собствеността в счетоводствата на двете страни при условие, че тяхната цел е да ПРИКРИЯТ РЕАЛНАТА ПРОДАЖНА ЦЕНА, което би било невъзможно при отразяване на същата в счетоводните регистри и дневниците по ЗДДС.

Казаното води до извод, че обективирания в НА № 38, т. II. per. № 2980, н. дело № 186 от 2004 г. на Нотариус Т. Д. с per. № 422 на Н. камара договор за покупко-продажбат между „Й." ЕООД, гр. П., ул. „Ц." № 46(продавач) и Х. М. П. (купувач), с който продавачът продава на купувача за сумата от 14 994, 38 лв., от която продажна цена 12 650 лв. и ДДС 2344. 38 лв. следния недвижим имот:

- самостоятелен обект в масивна триетажна сграда, състояща се от партерен и три над партерни етажа, представляващ офис- кантора разположен в северозападната част на партера на сградата, със застроена площ от 50 кв.м., състоящ се от канцелария (офис -кантора), приемна, стая за почивка и сервизно помещение, ведно с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда е построена в IIII № 366, който участвува в парцел **** - жилищно строителство, обществени организации, търговия и гаражи, в кв. 272, кадастрален район 503 по плана на гр. П. с административен адрес на офис- кантората, ул. „П." № 3 е ПРИВИДЕН - сключен с цел да прикрие договор за покупко-продажба на същия имот и между същите страни, но не за сумата от 14 994, 38 лв., от която продажна цена 12 650 лв. и ДДС 2344, 38 лв., а за сумата от 36 000 лв., от които 30 000 лв. данъчна основа и 6 000 лв. ДДС.

Това налага да се прогласи нищожността на обективирания в споменатия нотариален акт договор. Не в този смисъл е решението на първоинстанционния съд, което изисква отмяната му и постановяването на друго такова за прогласяване нищожността на договора. Също така ответникът следва да заплати на ищеца и сумата от 6 477 лв. направени пред двете инстанции деловодни разноски.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановеното по гр. д. № 251 от 2009 г. на Пазарджишкия окръжен

съд решение, с което е отхвърлена исковата молба на „Й." ЕООД, гр. П., ул. „Ц." № 46 против Х. М. П. за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в НА № 38, т. II, per. № 2980, н. дело № 186 от 2004 г. на Нотариус Т. Д. с per. № 422 на П. разноски в размер на 3950 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на обективирания в НА № 38, т. II, per. № 2980, н. дело № 186 от 2004 г. на Е. Т. Д. с per. № 422 на Н. камара, договор за покупко-продажбат между „И." ЕООД, гр. П., ул. „Ц." № 46(продавач) и Х. М. П. (купувач), с който продавачът продава на купувача за сумата от 14 994, 38 лв., от която продажна цена 12 650 лв. и ДДС 2344, 38 лв. следния недвижим имот:

самостоятелен обект в масивна триетажна сграда, състояща се от партерен и три над партерни етажа, представляващ офис- кантора разположен в северозападната част на партера на сградата, със застроена площ от 50 кв.м., състоящ се от канцелария (офис -кантора), приемна, стая за почивка и сервизно помещение, ведно е припадащите му се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, която сграда е построена в ПИ № 366. който участвува в парцел **** - жилищно строителство, обществени организации, търговия и гаражи, в кв. 272, кадастрален район 503 по плана на гр. П. с административен адрес на офис-кантората, ул. „П." № 3 поради това, че е ПРИВИДЕН и сключен е цел да прикрие договор за покупко-продажба на същия имот и между същите страни, но не за сумата от 14 994, 38 лв., от която продажна цена 12 650 лв. и ДДС 2344, 38 лв., а за сумата от 36 000 лв., от които 30 000 лв. данъчна основа и 6 000 лв.

ДДС.

ОСЪЖДА Х. М. П. от гр. П., ул. „Е." №11, ет.*, ап.* да заплати на „Й." ЕООД, гр. П., ул. „Ц." № 46 сумата от 6 477 лв. направени разноски пред двете инстанции.

Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

Председател: