Р Е Ш Е Н И Е

^Номер³²⁷^{Година 24.02.2010}^г^{Пловдив}

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД Четвърти състав Търговско отделение

В открито с.з на 20.01. 2010 г

В съдебен състав: Председател АСЕНГАДЖЕВ

Членове КРАСИМИР КОЛАРОВ

ЕМИЛ МИТЕВ

Секретар : Златка Стойчева

Като разгледа докладваното от съдия Е.

Гр. Въззивно дело № 1011 По описа за 2009 г Година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивната жалба на С. „ К. -21 - Г. Г. и сие „ град С., със седалище и адрес на управление: град С., ул."Л."№84,вх. А, ап.*,представлявано от съдружниците Е. И. Г. и Ж. П. Г. , представлявани от пълномощника адвокат Р. против решение № 86 от 17.07.2009 г, постановено по търг.дело№ 270/2008 г по описа на Старозагорския Окръжен съд.

Предмет на въззивно обжалване е осъдителната част на първоинстанционното решение , по силата на която жалбоподателя - С. „ К. -21- Г. , Г. и С. „ град С. е осъден да заплати на ищеца А. Б. И. , от село Р., Община-гр. Кърджали, в качеството му на едноличен търговец с фирма „А.„- с. Р. сумата от 34 794 лв, като получена на отпаднало основание ,в резултат на сторнирането на 7 броя данъчни фактури, издадени от С. „ К. Г. , Г. и сие „-град Стара Загора.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за постановяване на постановеното решение в обжалваната му част в нарушение на материалния закон - чл.74 от ЗЗД.

Претендира се отмяната на обжалваното решение в осъдителната му част и постановяване на въззивно решение по съществото на спора, по силата на което да се отхвърли предявеният на издъндоговорно основание иск.

Въззиваемата страна А. Б. И. , в качеството му на едноличен търговец с фирма „Алкомерс- А. И. ,,- село Р., Община- град К. чрез пълномощника си по делото адвокат Д. поддържат писмен отговор против въззивната жалба, съобразно който обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Пловдивският Апелативен съд след преценка на събраните по делото доказателства, направена с оглед на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, приема за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.55,ал.1 изр.първо ЗЗД за връщане на исковата сума в размер на 34 794 лв, като получена от ответника при начална липса на правно основание.

По делото е документално установено „че между лицето Г. Я. Е. , като възложител и инвеститор на обекта от една страна и ищеца Е. „А.„ с. Р., Община - гр. К. като изпълнител/ строител / е сключен на 24.06.2003 г. договор за строителство . Съгласно чл.1 от същия предмет на договора е осъществяване на „ вътрешно преустройство на магазин за промишлени стоки , намиращ се в град К., построен във У ПИ-1 176 кв.102, бившия магазин „ Г.

Страна по този договор за изработка и извършване на определените в Приложение №1 към договора видове СМР не е ответника по делото С. „ К. -21 „ гр. С.. С. е имал договорна връзка, но с друг възложител фирма Е. „ Г. - Г. Е. , с който е сключен договор за строителство от 31.03.2003 г.. Предмет на договора е осъществяване на вътрешно разпределение и реконструкция на фасада на сградата на У. магазин в гр. К..

К. конкретни видове СМР са били договорени да бъдат извършени от страна на изпълнителя не може да бъде установено, тъй като ответника не е представил предварителната оферта, в която са посочени видовите и цените на изпълнените СМР. По този договор не е установено да са издадени фактури, както и не е установено разплащането им.

Няма спор ,че първоначално издадените през периода от 23.05.2003 г до 20.08.2003, 7 броя данъчни фактури, издадени от ответника СД" К. Г. , Г. и сие „ са оформени документално с получател фирмата на ищеца Е. „А.„. Като описание на стопанската операция във всяка една от седемте данъчни фактури издателят е посочил „ изработка и монтаж на преградни стени в У. магазин в град К..

Д. за това е неоспореното съдържание на представения официален удостоверителен документ, какъвто е протокола от 06.10.2003 г на специалната Д. приемателна комисия/ ДПК/ - за установяване на годността за ползуване на строежа представляващ „ В. преустройство на съществуващ магазин в такъв за промишлени стоки/ бивш магазин „ Г. в гр. К.. Т. приемателен акт е издаден от специална комисия, в която е участвувал и е подписан без особено мнение от инвеститора и възложител по договор за възлагане на СМР - физическото лице Г. Я. Е.

В констативната част на протокола от 06.10.2003 г, издаден от ДПК е отразено, че строител на приетия строителен обект е Е. „А.„, който е осъществил строежа по силата на договора за строителство от 24.06.2003 г. За пълнота следва само да се констатира,че Разрешението за строеж № 90/ 24.06.2003 г. е издадено и на същата дата е сключен и договора за строителство, изпълнител по който е фирмата на ищеца. В т..2 от протокола изрично е отразена констатацията, че неизвършени и недовършени СМР по договора за строителство няма. Това е констатация, валидна към датата на приемането на строителния обектд.е. към 06.10.2003 г., под която възложителя по договора за строителство Г. Е. се е подписал без каквито и да е възражения.

По договора за строителство от 24.06.2003 г страните са договорили съобразно чл.10,ал.4 от същия възможността за извършването на отделни видове работи да бъдат привличани подизпълнители, но затова е необходимо съгласието на инвеститора. Не е предвидена специална писмена форма, в която да бъде изразено съгласието на инвеститора/ възложител по договора/, тъй като страните са приели,че за извършената от подизпълнителя работа строителят ще отговаря като за своя.

След като по делото са представени първоначално издадените 7 данъчни фактури ,отразяващи извършени услуги, представляващи „ изработка и монтаж на преградни / вътрешни / стени „, то очевидно издателят на фактурите С. „ К. Г. , Г. и сие" е подизпълнител на тези отделни видове СМР. Съгласието на възложителя да бъдат приети осъществените от подизпълнителя отделни видове СМР е обективирано и може да бъде извлечено от факта , че именно Г. Е. е поискал първоначално издадените данъчни фактури да се издадат и като получател по тях да бъде Е. „А".

Т. изрично признание се съдържа в писмения отговор на исковата молба- раздел I ви, т.5 от същата.

Неоснователно в този смисъл е възражението на ответника, че процесиите видове СМР са осъществени по силата на договора от 31.03.2003 г., но ако това бе така, то фактурирането им следваше да бъде осъществено и като получател по фактурите би следвало да бъде възложителя по този договор- това е едноличния търговец Е. „ Г. Е. „., а не Е. „А.„.

Като допълнителен аргумент в подкрепа на тезата ,че процесиите СМР не са извършени по договора от 31.03.2003 г следва да се изтъкне и факта че по делото изобщо не са представени доказателства този договор за строителство да е бил изпълнен от страна на изпълнителя С. „ К. Г. , Г. и сие „ гр. С.. В този договор е предвиден 60 дневен срок за изпълнение ,считано от влизането в сила на договора, който момент е обвързан със авансово заплащане от страна на възложителя на сума в размер на 30 000 лв. Такова плащане не е документално установено, поради което и не може да се приеме,че договорът за изработка е породил действието си. А и към 31.03.2003 г, когато е сключен договора възложителят изобщо не е разполагал с одобрен архитектурен проект за предстоящото строителство- мащабно като обем и стойност вътрешно преустройство на магазин за промишлени стоки, чиято обща застроена площ е 804 кв.м. Едва след издаването на разрешението за строеж № 90 от 24.06.2003 г. е сключен договора за строителство с изпълнителя Е. „А",а С. „ К. Г. , Г. и сие „ е допуснат да участвува в извършването на някои видове СМР- поставяне на алуминиева дограма, но възложител на този устно сключен договор е бил именно изпълнителя ищеца по делото. Възможността за привличане на подизпълнителя от страна на главния изпълнител е изрично предвидена в чл.10,ал.4 от договора за строителство от 24.06.3003 г. Привличането е станало със съгласието на инвеститора - по друг начин не може да бъде обяснен факта, че възложителят Г. Е. е поставил изискването пред С. „ К. -21 „ да оформи документално издадените от него данъчни фактури на името на Е. „А".

Т. факт е признат от ответника в коментирания вече писмен отговор на исковата молба- раздел I -ви, т.5 , в който отговор се твърди, че това изискване е било само „ първоначално". Документално установен факт по делото обаче е, че всичките издадени 7 броя данъчни фактури за извършените СМР - изработка и монтаж на преградни стени в магазина са издадени на името на ищеца.

Не звучи правдоподобно тезата на ответника - жалбоподател , че процесиите 7 фактури са разплатени , но не от получателя на услугата, а лично от собственика Г. Е. - не е ясен какъв би бил правният интерес за собственика да разплаща едно чуждо задължение, още повече че в него е включено и ДДС. А и към момента на разплащането на процесиите фактури , последното осъществено плащане е на 20.08.2003 г по последната издадена данъчна фактура № 000 0001303 от същата дата/ л.59 от делото/ възложителят все още не е подписал двустранни констативни актове за одобряване на извършените видове СМР.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза ,изготвена от в.л. С. С. се установява в счетоводството на ищеца първоначално издадените 7 броя данъчни фактури са осчетоводени по сметка 219 „Д.", както и по сметка 501" каса".

Към всяка една от първоначалните фактури са издадени фискални касови бележки, с дата на издаването, съвпадаща с тази на фактурата, като общия размер на разплатените касово парични средства е 34 794 лв.

От друга страна при проверката в счетоводството на ответника С., Г. и С. ,„ т.е. на издателя на данъчните фактури вещото лице е установило, че всичките 7 данъчни фактури са осчетоводени и включени в Д. за продажбите и в Справката-декларация за ДДС за съответния данъчен период. Осчетоводяването при ответника, който е доставчик на услугата/ извършване на СМР/ е по кредитна сметка 701 „ П. от продажба на продукция „.

Н. ,че ответника е приел за валидно извършеното от ищеца в негова полза плащане по 7 те данъчни фактури в общ размер на 34 794 лв през м. Д. г е издал 7 броя данъчни кредитни известия, отнасящи се до всяка една от първоначално издадените фактури, за които е документално установено, че са разплатени и надлежно осчетоводени, както при ищеца, така и в счетоводството на ответника.

Възможността да се сториира една данъчна фактура е предвидена в чл.95, ал. З от ЗДДС / отм./ , действуващ към 2003 г, когато са издадени процесиите 7 броя данъчни фактури.

Съобразно цитираната правна норма в случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена данъчна фактура и впоследствие е настъпило обстоятелство, по силата на което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила , се издава данъчно кредитно известие към датата на възникване на това /новонастъпило / обстоятелство.

Това новонастъпило обстоятелство е последващо повторно заплащане на сума в общ размер от 34 794 лв, което е осъществено от трето за спора лице - „ Е. „ЕООД- гр. К., чийто едноличен собственик на капитала и управител е Г. Я. Е.

Ответника като издател на първоначално издадените данъчни фактури е процедирал по реда, предвиден в чл.95,ал. З от ЗДДС/ отм./ и е отправил 7 броя данъчни кредитни известия, които са осчетоводени като сторно на процесиите фактури . След сторнирането са издадени нови 7 данъчни фактури, отразяващи същите като вид и стойност видове СМР, общият размер на които е 34 794 лв, т.е. същата величина.

Спор няма и ССЕ е установила,че тези ново издадени фактури са разплатени, доказателство за което са издадените фискални касови бележки. Експертизата е установила, че в счетоводството на ответника не е отразено връщане на сумите по сторнираните фактури.

Следователно в полза на ответника за едни и същи видове СМР, извършени от ответника като доставчик са осъществени от различни лица две плащания:

Първоначално плащане, осъществено от ищеца в полза на ответника на фактурирани СМР в общ размер от 34 794 лв. и последващо - след сторнирането на първоначалните фактури заплащане на същата сума, осъществено от трето лице- „Е.„ЕООД- гр . Кърджали.

Въпросът кое от двете плащания е валидно извършено не може да се разреши в настоящото производство , тъй като второто плащане е осъществено от трето за спора лице. Последното не е конституирано като страна по делото., нито е привлечено като трето лице- помагач .

Основното обаче е ,че ответника, т.е. доставчика е приел за валидно осъществено второто плащане по новоиздадените фактури, поради което е използувал реда и формата ,предвидени в чл.95,ал. З от ЗДДС/ отм./ за сторнирането на фактурите. След като ответника е приел за валидно второто заплащане ,то първоначалното данъчно събитие - плащането от страна на ищеца се обезсилва, при това с обратна сила. А това означава, че все едно изначално е липсвало основание за извършеното плащане, при което ответника след сторнирането на фактурите следва да възстанови изплатените суми по първоначлно издадените от него данъчни фактури. След като не е направил това и сам е приел за валидно второто плащане , извършено от трето за спора лице -ответникът се е обогатил неоснователно - очевидно е получил двукратно заплащане на стойността на едни и същи видове СМР.

Безсъмнено първото плащане,извършено от ищеца е имало правно основание ,тъй като е осъществено въз основа на издадените от ответника данъчни фактури, съдържащи всички изискуеми реквизити по чл.94,ал. З от ЗДДС / отм./. След като е спазен реда и формата на чл.95,ал. З от ЗДДС / отм./ и първоначалното плащане / данъчно събитие/ е обезсилено с обратна сила, то обратното действие на обезсилването следва да се приравни на начална липса на основание.

13 този смисъл правната квалификация на спорното правоотношение е иск но чл.55,ал.1 изр.първо ЗЗД -получено при начална липса на основание, а не чл.258 от ЗЗД, както неправилно е приел първия съд.

В този смисъл решението в осъдителната му част е съобразено със закона и с приетия в законодателството принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване. Този принцип се извлича и от разпоредбата на чл.55,ал.1 изр. първо от ЗЗД в хипотезата на получено при липса на основание ,т.е. първоначална липса на основание . Исковата сума в общ размер на 34 794 лв, представлява стойността на фактурираните СМР и след сторнирането на издадените данъчните фактури но реда на чл.95,ал. З от ЗДДС / отм./ означава, че първоначалното данъчното събитие / плащането по първоначално издадените данъчни фактури/ се обезсилва е обратна сила. Това обратно действие на обезсилването е предвидено изрично в приложимия в случая специален закон - ЗДДС / отм./ и въз основа на това ретроактивно действие следва да се приеме , че първоначалните 7 броя данъчни фактури са издадени при липса на правно основание за издаването им .

Което пък означава, че изплатената по тях от ищеца сума в общ размер от 34 794 лв е недължимо платена от ищеца Е. „ А. А. И. „ в полза на издателя С. „ К. -21 - Г. , Г. и сне „- гр. С.., който сам е еторнирал фактурите ,издавайки данъчно кредитно известие по чл.95,ал. З от ЗДДС / отм./. След като това данъчно събитие е заличенощри това с обратна сила,то получилият плащането по сторнираните данъчни фактури следва да възстанови на платеца сумата ,която недължимо е получил.

В този смисъл съдът правилно е постановил отхвърляне на предявения иск, въпреки че правната квалификация на спорното правоотношение като иск по чл.258 от ЗЗД не е точна.

Следва да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно, без да се присъждат съдебни разноски за жал боподателя, които не са документално установени. По така изложените съображения Съдът

Р Е ШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 17.07.2009 г, постановено по търг. дело № 270/2008 г по описа на Старозагорския Окръжен съд в осъдителната му част, с която С. „К.„ гр. С. е осъдено да заплати на А. Б. И. , в качеството му на едноличен търговец е фирма „А.„ седалище и адрес на управление: с. Р., Община -гр. Кърджали сумата от 34 794 лв, / тридесет и четири хиляди и седемстотин и деветдесет и четири лева/, представляваща фактурната стойност на извършени видове строително монтажни работи -СМР

„ изработка и монтаж на преградни стени, извършени при вътрешното преустройство на бившия магазин „ Г. „ в