РЕШЕНИЕ

Номер 366 Година 22.03.2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД първи състав на 15.03.2010 г.

в публично заседание в състав:

Председател: МАРИАНА ХИТЕВА

Членове: РУМЯНА ЦОНЕВА

ДОЧКА ВЪРБЕВА

при участието на секретар Росица Чолакова сложи за разглеждане докладваното от съдията Д. В. В гр. д. № 89 по описа за 2010 година.

Производството е по 258 и сл. ГПК.

С решение № 1847 от 13.11.09 г.,постановено по гр.д. № 577/09 г. по описа на Пловдивския окръжен съд е осъден ответника З-. дружество „Е."АД - София да заплати на ищцата Х. Ю. И., сумата 50000 лв. - застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност" за претърпени неимуществени вреди -болки и страдания от смъртта на сина й- Х. М. И. , настъпила при пътно-транспортно произшествие / ПТП/ , станало на 14.11.2004г., причинено от виновния водач Е. М. В. , със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" ответника ЗД"Е"АД ,по отношение на управляваното от него МПС-лек автомобил марка"Ф.", модел "У.", с ДК№С 6148 СН,ведно със законната лихва върху сумата , считано от 06.03.2006г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 3300 лв.-разноски по производството, като исковете за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50000лв. до пълния претендирали размер от 200000лв. и за обезщетение за забава върху посочената главница за периода 14.11.2004г.-06.03.2006г. са отхвърлени като неоснователни. В тежест на ответника З. „Е."АД - София, е присъдена в полза на ВСС държавна такса в размер на 2000 лв.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата пред ОС Х.И. чрез процесуалния представител адв. Ст. Я. с оплакване за порочност на решението в частта,с която е отхвърлен искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 50 000 лв. до пълния претендирай размер от 200 000 лв.. Моли същото да бъде отменено в тази му част и да бъде постановено друго по същество, с което искът да бъде уважен в така,както е предявен.

Ответникът по жалбата З. „Е."АД - София, чрез процесуалния си представител юрк. Демирева изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Апелативният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.267 - 273 ГПК и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалване, по отношение на същата са налице останалите особени изисквания на закона, поради което Апелативният съд приема, че въззивната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявен е иск с правно основание чл.407 ал.1 ТЗ/отм./.

В исковата си молба против ответника ЗД"Е"АД-София ищцата Х.И. твърди,че е майка на Х. И. ,б.ж. на с. Р.,Община С. Подържа,че смъртта на сина й е настъпила на 14.11.04 г. на главен път 1-6 на километър 229-648 между гр. К. и с. Р., Община С. при управление на МПС - лек автомобил марка"Ф.", модел"У.", с ДК№ С 6148 СН,застрахован в ЗД"Е" АД-София със застраховка ГО, обективирана в застрахователна полица №1500543660, валидна от 18.03.2004г. до 18.03.2005г. Твърди,че лекият автомобил е бил управляван от Е. М. В. , нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на сина на ищцата Х. М. И. което ищцата претърпяла значителни болки и страдания,загубила морална опора и материална сигурностдъй като синът се грижел за нея и живеели в близки отношения в едно домакинство. Затова моли съда да постанови решение,с което да осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за претъпените неимуществени вреди в размер на 200 000 лв.,ведно със законна лихва върху тази сума,считано от деня на увреждането -14.11.04 г. до окончателното плащане,както и да й заплати деловодни разноски,сторени по делото.сочи доказателства.

Ответникът ЗД"Е" АД-София чрез процесуалния си представител изцяло оспорва предявения иск по основание и по размер, моли същите да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. Сочи доказателства, претендира разноски. Релевиран е довод за съпричиняване от пострадалия поради висока степен на алкохолно опиянение и нарушение на правилата за безопасно движение по пъти щата, както и довод за погасяване по давност на вземането за лихва.

Съдът, след анализ събраните доказателства поотделно и в съвкупност, прие следното:

Не е налице спор, установява се и от представените и неоспорени от страните писмени доказателства в тази насока, че на 14.11.2004 г. около 18.00 ч.,на главен път 1-6 ,на километър 229+648 м,между гр. К. и с. Р., Община С., при управление на МПС -лек автомобил марка"Ф." ,модел"У.".с ДК№ С 6148 СН, водачът Е. М. В. нарушил правилата за движение по пътищата-чл.5,ал. 1 т. 1 ,чл.20,ал.1. у и ал.2 от ЗДвП и чл.3,ал.1т.2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Х. М. И. от с. Р.,общ. Сопот,като пострадалият се е намирал на пътното платно.

От приетото като доказателство НОХД № 132/06 г. по описа на В. съд-Пловдив е видно,че за посоченото деяние с влязла в сила присъда № 132/18.12.06 г. водачът Е. В. е признат за виновен за престъпление по чл.343 ал.1 б."б"във вр. с ал.1 б."в"във вр. с чл.342 ал.1 НК, като след обжалване водачът е освободен от наказателна отговорност и на осн. чл.78А НК му е наложена глоба в размер на 1000 лв. с решение № 37/18.4.07 г. по ВНОХД №31/07на В. съд - София. Цитираното въззивно решение,има последиците на вляза в сила присъда,предвид на което на осн.чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от престъплението относно извършването на деянието,автора и вината на дееца и противоправността на поведението му.

Предвид на изложеното се налага извод за установени елементи на фактическия състав на чл.45 ал.1 ЗЗ. ,а именно - виновно и противоправно поведение на водача на МПС Е. В. , предизвикал смъртта на Х. И. и последвали като пряка последица от това му поведение неимуществени вреди в патримониума на ищцата- майка на жертвата И. , изразяващи се в болки и страдания.

От останалите доказателстващеоспорени от страните -приложената по делото застрахователна полица № 1500543660 и има срок на действие от 18.03.2004г. до 18.03.2005г.е видно, че за лекият автомобил, с който е извършено ПТПщричинило смъртта на Х. И. ,е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО с ответното дружество. От гласните доказателства, неоспорени от ответника,се установява,ищцата е живеела в едно домакинство със сина си,били особено близкщкато се грижел за материалното й обезпечаване.

Относно механизма на ПТП,причинило смъртта на сина на ищцата като доказателство по делото е прието заключение на САТЕ и заключение на СМЕ. От същите се установява, че към момента на фаталния удар пострадалият Х. И. се е намирал на пътното платно в качеството на пешеходещв тъмната част на денонощиетощри лоша видимост - силен валеж на дъжд, автомобилът се е движел със скорост около 60-70 км/ч, при която водачът на автомобила не могъл да избегне удара и от това последвала смъртта на Х. И. ,който към момента на инцидента имал концентрация на алкохол в кръвта 3,04 промила.

При така установеното от фактическа страна решаващият първоинстанционен съд е приел,че предявеният иск е частично основателен, поради което го е уважил,като е присъдел обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от ищцата неимуществени вреди и е отхвърлил за разликата до претендираните 200 000 лв.,както и претенцията за присъждане на лихва върху обезщетението,считано от датата на у вреждането. За да достигне до този извод,решаващият съд е приел,че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка ГО между деликвента - причинител на смъртта на сина на ищцата В.И. ответното дружествотощоради което ищцата разполага с пряк иск за обезщетение за причинените й вреди по отношение на застрахователя. Досежно размер на дължимото обезщетение съдът е съобразил разпоредбата на чл.52 ЗЗ. ,както и установените по делото конкретни факти и обстоятелства и това,че жертвата има значителен принос за настъпване на вредоносния резултат поради високата степен на алкохолно опиянение и поради това - нарушаване на правилата за безопасно движение по пътя.

При служебната проверка по чл.269 ГПК за валидност и допустимост на обжалваното решение Апелативният съд не констатира пороци на същото.

Настоящият състав на въззивния съд намира,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на събраните доказателстващоради което решението изцяло следва да бъде потвърдено,като на осн.чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно и обосновано ОС е определил размера на дължимото на ищцата обезщетение,като е съобразил както приноса на починалия й син при инцидента,така и действителния размер на търпените от ищцата страдания поради загубата му.

Предвид на изложеното Апелативният съд намира,че обжалваното решение следва на осн. чл.272 ГПК следва да бъде потвърдено,а въззивната жалба против него - като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на осн. чл.272 ГПК АПЕЛАТИВНИЯТ

СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1847 от 13.11.09 г. постановепо по гр.д. № 577/09 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1 -месечен
срок от връчването му на страните пред ВКС. / <

/ // \

ПРЕДСЕДАТЕЛ: / ( _ \ ЧЛЕНОВЕ:

\ / / -