Р     Е    Ш   Е   Н   И   Е450

гр. Пловдив, 03.05.2010 г. В ИМЕТО Н А НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД в открито заседание на шестнадесети април две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       РАДКА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:      СТЕЛА ДАНДАРОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА

с участието на секретаря АННА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията Арнаудова въззивно <гр.д. № 88/2010 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е жалба от В. Т. против решение № 114/ 11.11.2009 г., постановено по гр.д. № 214/2008 г. по описа на Хасковския окръжен съд. Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият Т. П. , действащ чрез особения си представител адвокат Р., моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна и да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Третото лице-помагач Държавата чрез Министерство на правосъдието оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като бъде оставено в сила първоинстанционното решение.

Трето лице-помагач А. по вписванията - София не е взела становище по жалбата.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от В. Т. против „О." А. - София и Т. П. при участието на третите лица-помагачи Държавата чрез Министерство на правосъдието и А. по вписванията - София обективно и субективно съединени искове по чл. 440, ал. 1 от ГПК, чл. 440, ал. 3 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищцата твърди, че по силата на договор за покупко-продажба от 13.06.1997 г. станала собственик на недвижим имот в с. Д., Хасковска област, представляващ парцел ****, отреден за имот пл. № 117, кв. 29 по плана на с. Д., с неуредени регулационни отношения, ведно с построените в него вилна сграда от 56 кв.м., стопанска постройка от 123 кв.м. и гараж от 19 кв.м., с договор за дарение, сключен с н.а. № 43, т. IV, н.д. № 2005/1997 г. на

?

Хасковския районен съд, тя прехвърлила правото на собственост на имота на Т. предявила иск за прогласяване нищожността на втория посочен договор, по което дело вписала исковата си молба на 23.05.2007 г.; на 08.06.2007 г. при наличие на вписана искова молба и висящ съдебен процес е вписана договорна ипотека върху имота от ипотекарния длъжник Т. П. в полза на „Обединена българска банка" А. - София за сумата 32 400 лв.; с влязло в сила решение от 16.07.2008 г. е уважен искът й и е прогласена нищожността на договора, сключен н.а. № 43, т. IV, н.д. № 2005/ 1997 г. на Хасковския районен съд, като решението е вписано на 06.10.2008 г., а при наличие на влязло в сила решение на 08.08.2008 г. в С. по вписванията - Х. била вписана възбрана върху имота от частен съдебен изпълнител С. П. Твърди също, че доколкото договорът за дарение е прогласен за нищожен, ответникът П. не е станал собственик на имота, но въпреки това е била вписана договорната ипотека и при неизпълнение на задълженията на длъжника е образувано изпълнително дело и принудителното изпълнение по него е насочено спрямо описания имот, върху който е вписана възбрана и е започнала процедура по изнасянето му на публична продан. Незаконосъобразните действия на търговския пълномощник на „О." А. , изразяващи се във виновно бездействие и проявена небрежност при неснабдяване с удостоверение за направени вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на имота, както и неизвършване на проучване на имущественото състояние на длъжника и доказателства дали е налице промяна в титуляра на собственост на имота, са й причинили имуществени вреди във вид на претърпени загуби в размер на 32 400 лв., тъй като върху притежавания от нея имот е учредена договорна ипотека за обезпечение на парично задължение, по който договор тя не е страна и не е получила никаква парична сума, като в същото време е принудена да търпи принудителното изпълнение върху имота и евентуалната смяна на титуляра на правото на собственост при провеждане на публична продан, а това от своя страна й пречи да осъществява в пълнота правото си на собственост. Предвид изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да бъде признато по отношение на ответниците, че гореописаният недвижим имот, върху който е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника Т. П. , както и да бъде осъдена „О." А. -София да й заплати обезщетение за причинените й имуществени вреди поради насочване на изпълнението върху имущество, което й принадлежи, в размер на 32 400 лв., както и обезщетение за забавено плащане на това задължение в размер на 6 751,78 лв. за периода 08.06.2007 г. - 03.11.2008 г.. Претендира разноски.

Ответникът „О." А. - София оспорва предявените искове, като твърди, че влязлото в сила решение, с което е прогласена нищожността на договора между ищцата и втория ответник, не му е противопоставимо поради това, че не е участвал в производството. По реда на чл. 134 от ЗЗД прави възражение за изтекла в полза на Т. П. придобивна давност за имота, поради което моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Т. П. счита, че искът по чл. 440, ал. 1 от ГПК е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Третото лице-помагач Държавата чрез Министерство на правосъдието смята, че исковете са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Третото лице-помагач А. по вписванията - София не е взело становище по исковете.

С договор за покупко-продажба от 13.06.1997 г., сключен с н.а. № 27, т. VI, н.д. № 1966/ 1997 г. на нотариус при Хасковския районен съд, Е. Т. е прехвърлила на В. Т. правото на собственост върху парцел ****span>I, съдържащ 670 кв.м., отреден за имот пл. № 117, при неуредени регулационни граници, в кв. 29 по плана на с. Д., Хасковска област, ведно с построените в него вилна сграда от 56 кв.м., стопанска постройка от 123 кв.м. и гараж от 19 кв.м., срещу заплащане на сумата 320 000 лв., получена от продавачката изцяло и в брой.

С договор за дарение от 17.06.1997 г., сключен с н.а. № 43, т. VI, н.д. № 2005/1997 г. на нотариус при Хасковския районен съд /прието като доказателство по приложеното гр.д. № 884/2007 г. на Хасковския районен съд/, В. Т. е прехвърлила на Т. П. гореописания недвижим имот.

С влязло в сила решение № 292/16.07.2008 г., постановено по гр.д. № 884/2007 г. по описа на Хасковския районен съд, е уважен предявеният от В. Т. против Т. П. иск по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, като е прогласена нищожността на сключения на 17.06.1997 г. с н.а. № 43/1997 г. договор за дарение поради липса на съгласие на П. за сключването му.

От приетите по делото доказателства /заверени копия от оригинални документи, приложени по преписка № 217, т. IV, per. № 3400/23.05.2007 г. на А. по вписванията - С. по вписванията - Х. - л. 78 - л. 89 от първоинстанционното дело/ се установява, че исковата молба, с която е предявен искът по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, е била вписана на 23.05.2007 г., а решението, с което той е уважен, влязло в сила на 01.08.2008 г., е било вписано на 17.09.2008 г.

С договор от 08.06.2007 г., сключен с н.а. № 167, т. Ill, per. № 5681. н.д. № 516/2007 г. на нотариус К. В. с per. № 352 и с район на действие района на Хасковския районен съд, за обезпечаване на вземането на „О." А. - София от Т. П. по договор за предоставяне на кредит от 07.06.2007 г. /главница от 32 400 лв., лихви, неустойки, такси и разноски, описани подробно в акта/ Т. П. е учредил в полза на „О." А. договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, находящ се в с. Д., Хасковска област.

Видно от скица от 20.10.2008 г. на Община Х., понастоящем имотът представлява УПИ *, кв. 29 по плана на с. Д., Хасковска област с площ от 670 кв.м.

Не се спори между страните по делото, че Т. П. не е изпълнил задължението си по договора за кредит, като по молба на кредитора е образувано изп.д. № 10088740400352 на частен съдебен изпълнител С. П. с per. № 874 и с район на действие района на Хасковския окръжен съд, като принудителното изпълнение за събиране на паричното вземане е насочено върху процесния недвижим имот, предмет на договорната ипотека, и върху него е наложена възбрана от съдебния изпълнител.

Неоснователно е възражението на „О." А. -София за непротивопоставимост спрямо него на решението по гр.д. № 884/ 2007 г. по описа на Хасковския районен съд поради това, че не е участвал в производството.

Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, като то има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

Кредиторът не е правоприемник на длъжника, но спрямо него се разпростира силата на пресъдено нещо на решението, с което е признато или отречено, че определено имуществено право принадлежи на длъжника, тъй като правото на кредитора да се удовлетвори е правно обусловено от факта дали това имуществено право е част от патримониума на длъжника. Единствената възможност на кредитора да се освободи от силата на пресъдено нещо на посоченото решение е предявяване на иск по чл. 135 от ЗЗД против страните по това дело, данни за какъвто няма.

Доколкото договорът за дарение между В.. и Т. П. е прогласен от съда за нищожен, той не е породил желаните от страните правни последици, в т.ч. не е могъл да прехвърли и правото на собственост върху имота на приобретателя.

В същото време обаче от датата на сключване на договора за П. е възникнала възможността да придобие имота по силата на непрекъснато давностно владение, като той е имал качеството на недобросъвестен владелец.

З. да бъде придобит един имот по оригинерен начин, е необходимо кумулативното съчетаване на две предпоставки: обективна - упражняване на фактическа власт върху вещ в продължение на 10 години и субективна -намерение да се държи вещта като своя.

От признанието на ищцата В.. в съдебно заседание на 06.07.2009 г. се установява, че след сключване на договора за дарение през юни 1997 г. в къщата е останала да живее майка й З. Т. със съгласието на надарения Т. П.

Следователно от 17.06.1997 г. ответникът-физическо лице е започнал да осъществява фактическа власт върху спорния имот посредством трето лице, като тази фактическа власт е продължила непрекъснато повече от 10 години.

От служебна бележка на Община Х. от 10.09.2009 г. In. 167 от първоинстанционното дело/ се установява, че Т. С. П. е декларирал имота в с. Д. като собствен с декларация вх. № 84671/ 31.05.1998 г., а въз основа на решение № 292/16.07.2008 г. на Районен съд Х. партидата му е била спряна.

Съдът намира, че отбелязването в служебната бележка, че имотът е бил собствен на П. до декември 2008 г., е правен извод, който е от компетентността на съда, а не на данъчния орган, поради което тази забележка следва да се тълкува в смисъл, че П. е бил данъчно задължено лице за заплащане на данък за недвижимия имот и такса битови отпадъци до този момент, който факт не се отразява пряко на спора по настоящето дело.

Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че с факта на деклариране на имота като свой, плащане на данъци за същия в продължение на дълъг период от време и сключване на договора за ипотека е установен и анимусът на П. да държи вещта като своя с намерение да я придобие, като към 17.06.2007 г. той е станал собственик на имота по силата на непрекъснато 10-годишно давностно владение.

Неоснователно е възражението на ищцата, че давността е прекъсната на 10.05.2007 г. с подаване на исковата молба по иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.

Константната съдебна практика и правната доктрина безпротиворечиво приемат, че придобивната давност на ответника се прекъсва по реда на чл. 116, б. „б" от ЗЗД както с предявяване на осъдителен иск за предаване на владения от него спорен имот, така и с предявяване на установителен иск за собственост на същия имот, но не и с предявяване на иск за прогласяване нищожността на договора, въз основа на който той е придобил владението на имота. А това е така, тъй като в производството по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД съдът е длъжен да изследва единствено волята на договарящите страни към момента на сключване на сделката, като порок в същата води до нейната нищожност. Предмет на това производство обаче не е правото на собственост на ответника, ако то е придобито на друго основание /независимо дали оригинерно или деривативно/, поради което съдът няма правомощия да се произнася по този въпрос и в същото време предявяване на иска за нищожност не влияе върху придобивната давност и евентуалното й прекъсване.

Предвид изложената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи съдът приема за установено, че В. Т. е била собственик на процесния недвижим имот, по силата на договор за дарение с Т. П. , тя му го е прехвърлила, доколкото този договор е нищожен, не е породил транслативния си ефект, но П. е придобил имота по силата на 10-годишно непрекъснато давностно владение, като принудителното изпълнение за паричното вземане на „О." А. - София е насочено върху имущество, което принадлежи на длъжника П. , а искът на Т. по чл. 440, ал. 1 от ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Фактът, че имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение, принадлежи на длъжника, а не на ищцата, по принцип обосновава извод за неоснователност на иска по чл. 440, ал. 3 от ГПК, който също следва да бъде отхвърлен.

З. пълнота на изложението следва да се добави, че при доказателствена тежест, лежаща върху нея, указана й с доклада на първоинстанционния съд по реда на чл. 146 от ГПК в съдебно заседание на 06.07.2009 г., Т. не е ангажирала доказателства за това, че вследствие на образуваното изпълнително дело и насочване на изпълнението върху имущество, което не принадлежи на длъжника, й е била нанесена имуществена вреда в размер на 32 400 лв., а тази вреда не може да бъде приета само въз основа на сключения договор за ипотека, поради което съдът приема това обстоятелство за недоказано.

По тази причина не следва да бъде обсъждано противоречието в издадените от А. по вписванията - С. по вписванията Х. удостоверения относно факта дали към датата на сключване на договора за ипотека между Т. П. и „О." А. - София, респ. към датата на вписване на възбраната върху имота от съдебния изпълнител, е била вписана исковата молба на Т. по иска по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, тъй като то би могло да се отрази единствено върху факта на незаконосъобразно виновно бездействие на длъжностни лица на ответника-юридическо лице, които не са проявили необходимата активност за установяване наличието на правен спор относно действителността на договора, а това би имало значение само при уважаване на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК и установени вреди в патримониума на ищцата от насочване на изпълнението върху имущество, което й принадлежи.

Съдът не следва да се произнася по направеното от третото лице-помагач Държавата чрез Министерство на правосъдието възражение за погасяване на иска против нея поради неупражняването му в 5-годишен срок, тъй като в настоящето производство тя е конституирана единствено като трето лице-помагач, но против нея няма предявен иск, по допустимостта и основателността на който съдът има задължение да се произнесе.

Като акцесорен и следваща съдбата на главния иск по чл. 440, ал. 3 от ГПК следва да бъде отхвърлен и искът по чл. 86 от ЗЗД.

Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи, решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

На основание чл, 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на въззиваемия „О." А. -София юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 098,00 лв., определено съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид гореизложените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 114/11.11.2009 г., постановено по гр.д. № 214/2008 г. по описа на Хасковския окръжен съд.

ОСЪЖДА В. Д. Т. от с. Д., Хасковска област, ул. „Ш." № 6, ЕГН, да заплати на „О." А. със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С." № 5 сумата 1 098,00 лв. /хиляда деветдесет и осем лева/ юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за внесеното адвокатско възнаграждение на особения представител на ответника Т. адвокат Р. в размер на 120,00 лв. /сто и двадесет лева/.

Решението е постановено при участието на третите лица-помагачи Държавата чрез Министерство на правосъдието и А. по вписванията -София.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. /

_I

2.