РЕШЕНИЕ

Номер 338Година 04.03 2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД първи състав на 22.02.2010 г. в публично заседание в състав: Председател: МАРИАНА ХИТЕВА

Членове: РУМЯНА ЦОНЕВА ДОЧКА ВЪРБЕВА

при участието на секретар Р. Чолакова сложи за разглеждане докладваното от съдията Д. В. В гр. д. № 45 по описа за 2010 година.

Производството е по 258 и сл. ГПК.

С решение № 58 от 27.10.09 г.,постановено по гр.д. № 47/09 г. по описа на Смолянския окръжен съд е осъден ответника И. К. Ж. от гр. Р. да заплати на ищците М.Ш,Р.О. и .А.Х-. сумата 19 550 лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до окончателното плащане - сумата представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от непозволено увреждани - причинен от ответника Ж. на 18.03.08 г. пожар,при който е унищожено недвижимо имущество на ищците - жилищна и стопанска постройкщнаходящи се в местността „П."/" Д. усойка'7 в землището на махала К. Р. В тежест на ответника са присъдени и деловодни разноски в размер на 2096,85 лв.,като за разликата до пълния претендирай размер от 27 150 лв. искът като неоснователен е отхвърлен. В тежест на ищците са присъдени дължими на ответника деловодни разноски в размер на 307,92 лв.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника пред ОС И.Ж.. чрез процесуалния представител адв. З. с оплакване за порочност на решението изцяло. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което искът да бъде уважен в по-нисък размер предвид стойността на унищоженото имущество и извършени от жалбоподателя разноски за ремонт на покривите на изгорелите сгради.. Претендира разноски.

Ответниците по жалбата чрез процесуалния си представител адв. А. изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и молят като правилно и законосъобразно обжалваното решение да бъде потвърдено, не претендират разноски.

Апелативният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.267 - 273 ГПК и като съобрази доводите, наведени от страните, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалване в осъдителната част на решението, по отношение на същата са налице останалите особени изисквания на закона, поради което Апелативният съд приема, че въззивната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

В исковата си молба против ответника И.Ж.. ищците М.Ш,.Р.О. и А. Х. твърдят,че са собственици на недвижим имотщаходящ се в местността „П." / „Дълга усойка'7 в землището на махала К. Р. ,застроено с 2-етажна жилищна сграда с площ от 58,48 кв.м и 2-етажна стопанска постройка с площ от 125 кв.м.подържат,че ответникът от около 8 години стопанисвал имота,като на 18.03.08 г. причинил пожарщри който били напълно унищожени постройките в имота. Подържат,че ответникът е причинил пожара,респ. унищожаването на имуществото им,поради което молят да бъде осъден да им заплати обезщетение за причинените им имуществени вреди в размер на 27 150 лв.,на каквато сума възлиза стойността на двете унищожени напълно постройки - 17 550 лв. за жилищната и 9600 лв. за стопанската постройки. Претендират законна лихва върху обезщетението,считано от датата на влизане в сила на съдебното решение.сочат доказателства.

Ответникът И.Ж.. чрез процесуалния си представител изцяло оспорва предявения иск по основание и по размер и моли като неоснователен същият да бъде изцяло отхвърлен. Релевира довод за по-ниска стойност на изгорелите постройки, както и довод,че е придобил права върху тях по силата на изтекла в негова полза давност пред време на брака му с третата ищца А. Х. Сочи доказателстващретендира разноски.

Съдът, след анализ събраните доказателства поотделно и в съвкупност, прие следното:

Не е налице спор, установява се и от представените и неоспорени от страните писмени доказателства в тази насока, че на 18.03.08 г. в местността „Д." в землището на махала К. ,общ. Рудозем е избухнал пожар около 12.02 ч.,при който е унищожено движимо имущество,както и две постройки - жилищна и стопанска. Не се спорщче посочените постройки са тези,посочени в нот.акт № 17,т. И,н.д. №22/24.09.85 г.при РС- М. , с който тримата ищци ас признати за собственици на посочените постройки по наследство и давност.

Няма спор,че ищците М.Ш. и .Р.О. са деца на покойния М. А. Ш. на 30.01.74 г.,а третата ищца е негова съпруга. Наследодателят М. Ш. е наследник -син на А. Р. Ш. на 18.05.71 г. и оставил за свои наследници по закон низходящи - праводателя на ищците и още трима сина и една дъщеря.

Не е налице и спор досежно това,че ответникът Ж. е съпруг на третата ищца от 08.10.75 г.,бракът им не е прекратен.

От твърденията в исковата молба и отговора на ответника,както и от гласните доказателства в тази насока е установено безспорно,че след сключване на брака с трета ищца,ответникът Ж.,заедно с нея се установили да живеят в процесния имот,където отглеждали животни. Няма спор,установява се и от гласните доказателства,че към датата на пожара,а и в значителен период преди това ответникът Ж. ползвал сам имотащо собствените му обяснения запалил на открито огън на 18.03.08 г. към обяд,който се разразил поради вятър,Ж. не успял да го потуши и при това изгорели жилищната и стопанска постройки,ползвани от него.

Относно вида,състоянието и стойността на постройките по делото са приети като доказателство заключения на единична и тройна СТЕ. Събрани са и гласни доказателства както досежно посочените по-горе релевантни фактщтака и относно това,че ответникът Ж. е извършвал ремонт на покривите на двете постройки за своя сметка.

При така установеното от фактическа страна решаващият първоинстанционен съд е приел,че предявеният иск е частично основателен да размер на сумата 19 550 лв.,равняваща се на стойността на унищожените при пожара постройки,поради което е присъдил в полза на ищците обезщетение за причинени имуществени вреди в посочения размер,като за разликата до претендирания такъв искът е отхвърлен като недоказан по размер. Решаващият съд е приел е за недоказано твърдението на ответника, че е придобил по давност собствеността върху погиналите при пожара постройки,както и приел и че е установен фактическият състав на чл.45 ЗЗД,а именно - виновно и противоправно поведение на ответника Ж.,причинило увреждане на имущество на ищците и с това -имуществени вреди за тях,както и наличие на пряка причинна връзка между действията на ответника и настъпили вреди в патримониума на ищците.

При служебната проверка по чл.269 ГПК за валидност и допустимост на обжалваното решение Апелативният съд не констатира пороци на същото .

Настоящият състав на въззивния съд намира,че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изводите на първоинстанционният съд кореспондират на събраните доказателства,поради което решението изцяло следва да бъде потвърдено,като на осн.чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно и обосновано ОС е приел за недоказано твърдението на ответника,че е придобил право на собственост върху унищожените при пожара постройки, доколкото същият не е ангажирал доказателства да е упражнявал фактическа власт върху тях с намерение да ги придобие и противопоставяйки това си намерение на действителните собственици,ищците - обратно,безспорни са доказателства,че ответникът е ползвал постройките с тяхно съгласие,т.е. упражнявал е държане върху тях,което не е годно да го направи собственик по давност. Законосъобразно решаващият съд не е приспаднал от дължимото обезщетение на ищците сумата на евентуалните подобрения,които ответникът е направил - ремонт на покривите на изгорелите постройки. Досежно стойността на тези подобрения не е заявен в преклузивния срок насрещен иск,не е заявено възражение за прихващане ,предвид на което не следва да бъдат обсъждани.

Поради изложеното Апелативният съд намира,че обжалваното решение следва на осн. чл.272 ГПК следва да бъде гютвърдено,а въззивната жалба против него - като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. С оглед заявеното становище от процесуалния представител на въззиваемите не следва да се присъждат в тежест на жалбоподателя деловодните разноскщсторени пред настоящата инстанция..

По изложените съображения и на осн. чл.272 ГПК АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 58 от 27.10.09 г.,постановено по гр.д. № 47/09 г. по описа на Смолянския окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1 -месечен срок от връчването му на страните пред В КС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: