Като разгледа докладваното от Венета Махмудиева

т. дело номер 11 по описа за 2010 г. година

 

и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е решение № 423/27. Х.2009 г., постановено по т. дело № 407/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е осъдено „К." О. гр. П. да заплати на „М. ЛИЛИ'¹ ЕО. гр. С. авансово платена по договор от 28.III.2005 г. за покупко- продажба на розово масло , като платена на отпаднало основание и законната лихва върху главницата , считано от 11.V.2009 г. и мораторна лихва , за периода-1 . Х.2005 г. до 7.V.2009 г. , в размер на 5600 лв..

Жалбоподателят „К." О. моли да се отмени решението като неправилно и се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

Възразява, че неправилно съдът е приел, че договора е прекратен по взаимно съгласие между страните.

Въззиваемата страна твърди, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд прецени събраните по делото доказателства и във връзка с направените оплаквания, намери следното:

Искът е по чл. 55, ал. 1 и ч. 86 от ЗЗД.

задължение да произведе 20 кг. розово масло, а ищецът да плати цената, в размер на 84000 евро.

Не се спори също, че авансово е платена сумата 49286.92 лв., установено и от представените ф/ ра № 204/1 .IV.2005 г., издадена от ответното дружество и приложените банкови документи за плащане.

Уговорен е срок за изпълнение на договора- 15.VІІ.2005r..

С. е останал въпроса може ли да се счита договора за прекратен и дължи ли връщане продавача на авансово получената сума.

За да заплати останалата част от продажната цена, купувачът е включил в договора като задължение на продавача да предостави предварително мостра за одобрение от предлаганите партиди в Централна държавна лаборатория „българска роза" ЕО. , с издаден сертификат.

Доказателства за изпълнение на това задължение от страна на продавача не е представено по делото.

Поради тази причина, ищецът твърди, че въпреки искането от негова страна да се изпълни тази клауза от договора , това не се е случило.

Затова страните постигат съгласие договора да се прекрати и ответникът върне получения аванс.

Като доказателство за тази уговорка- прекратяване на договора е представеното уведомително писмо, носещо дата 20.IX.2005 г. , с което продавачът- „К." О. съобщава на „М." ЕО. , че счита договора за прекратен, поради неизпълнение от страна на купувача и ще възстанови авансовото преведена сума, след приспадане на неустойка, в размер на 5% от цялата сума, съгласно чл. 3, ал. 6 от договора.

В самото писмо е заявил, чеса изпратени мостри от розовото масло в централната лаборатория и те са одобрени.

Това по делото обаче не се установи да е вярно.

Напротив в нотариалната покана , връчена на ищеца на 13.VII.2009 г. ответникът признава, че маслото не е доставено в срока по договора в централната лаборатория, тъй като купувачът нямал възможност да заплати уговорената цена и да вдигне маслото, а съхранението в лабораторията било свързано със значителни разходи, които той не желаел да поеме.

Тази нотариална покана е изпратена след завеждане на делото.

Затова показанията на св. В., че е изпратила мостри в лабораторията и резултата бил получен от управителя на ищеца не следва да се ценят, поради разминаване с изявленията на ответното дружество в нотариалната покана.

При така събраните доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че договора е прекратен, с оглед изпратеното писмо за прекратяване от страна на продавачът. Възражението му, че не бил даден срок за изпълнение на другата страна, е неоснователно. Това възражение може да се прави от страната, която се ползува от това право, но не и от ответника.

В исковата молба, ищецът обяснява, че е приел изявлението за прекратяване на договора, по взаимно съгласие, без да се търси виновна страна и желае връщане само авансово платената сума.

Като е уважил в тази част иска, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

В частта обаче за мораторната лихва то ще следва да бъде отменено и иска се отхвърли като неоснователен.

Не са налице условията на чл. 57 от ЗЗД- когато се дължи връщане на вещ, плодовете се дължат от момента на поканата за плащане.

По делото не бе представена писмена покана, с която ищецът да е поискал заплащане на сумата.

Това той прави едва с исковата молба и затова се дължи само законната лихва, която е присъдена.

Водим от гореизложеното, Пловдивският апелативен съд

 

 

 

 

РЕШИ

 

О. решение № 423/27.X.2009 г., постановено по т. дело № 407/2009 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която „К." О. гр. П. е осъден да заплати на „М." ЕО. гр. С. сумата 5600 лв., мораторна лихва, за периода 1. Х.2005 г.-7. V.2009 г. за дължима от 49286.92 лв. и вместо това постановява:

Отхвърля иска , предявен от „М." ЕО. гр. С. против „К." О. гр. П. за заплащане на сумата 5600- пет хиляди и шестотин лв., представляващи мораторна лихва от главница от 49286.92 лв. за периода- 1. Х.2005 г.- 7.V.2009 г. като неоснователен.

В останалата обжалвана част оставя в сила решението.

Решението може да се обжалва в месечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ