Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№

град Пловдив, 12 април 2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският апелативен съд, Първи наказателен състав в публично съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

ВАСИЛ ГАТОВ

при участието на секретаря Нина Стоянова и в присъствието на прокурора Милуш Павлов, като разгледа докладваното от съдията докладчик И. Р. , въззивно наказателно общ характер дело № 6 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда №125/24.09.2009г. по нохд №1829/2009 г., Пловдивският окръжен съд е признал подс. П. К. П. от гр. П., за виновен, съответно:

1. В това, че на 19.11.2007 г. в гр. П. е образувал и в периода от 19.11.2007 г. до 20.03.2008 г. в гр. П. е ръководил организирана престъпна група, състояща се от И. А. М. и Б. И. П., създадена с цел да върши престъпления по чл. 243 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 373 ал. 2 от НПК, го е осъдил на 4 години "Лишаване от свобода”.

2. В това, че в периода 19.11.2007 г. - 20.03.2008 г. в гр. П. е подправил кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа - "VISA Elektron" на Б. "S." с №4390 5800 5084 4340 на името на И.М.; "Master Card" на Б. "D." №5427 4800 7888 4606 на името на М. М.а; "VISA Elektron" на Б. "H." с №4406 2117 0376 2463 на името на П.П.-.; "P." на Б. "B." с № 4929 4020 7523 8004 и пластмасова магнитна карта с надпис "J." с №6100301, поради което и на основание чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, във вр. с чл. 373 ал. 2 от НПК го е осъдил на 2 г. и 6 м. "Лишаване от свобода”.

3. В това, че на 20.03.2008 г. в гр. П. без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични вещества - 0,2594 гр. а. със съдържание на активен компонент амфетамин 22% на стойност 7,78 лева и 0,2210 грама амфетамин със съдържание на активен компонент амфетамин 0,5% на стойност 6,63 лева, на обща стойност 14,41 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК, вр. чл. 373 ал. 2 от НПК го е осъдил на 6 месеца "Лишаване от свобода”.

4. В това, че в периода 19.11.2007г. - 20.03.2008 г. в гр. П. е придобил и пазил предмети, материали и оръдия /компютърни системи и преносими компютри-преносим компютър /лаптоп/ "Sony Vaio" модел PCG-7A1M сериен № S/N WXE207C01843; преносим компютър /лаптоп/ "Арреl” със сериен № S/N Z6LKFF7AS; твърд диск марка "Maxtor" сериен № S/N L607KHBH; твърд диск марка "Samsqng" сериен № S/N S01XJ10Y770731; персонален компютър с твърд диск марка "Seagate" сериен № S/N 5JT0Z6XD; твърд диск марка "Fujitsu” сериен № S/N NS56T54259BT; оптичен носител DVD-R; оптичен носител CD-R; пластмасови магнитни карти - "VISA Elektron" на Б. "Raiffeisen BANK" с № 4143 8710 2892 9465 на името на А. Н. ; "V." на Б. "F." с № 4218 7476 0547 1149 на името на П.П.-.; "VISA El ektron" на Б. "F." c № 4176 4854 9129 4156 на името на Ч. К-.; "VISA Debit" на "NETSPEND Corporation" с № 4039 9588 4453 7809; "VISA Debit" на "NETSPEND Corporation" c № 4007 6835 1993 2055; "V." на Б. "Bancaja Spain" c № 4918 4000 2931 6473; "V." на Б. "B." c № 4928 2874 5585 6017; "NETSPEND Corporation" c № 9004 2160 7484 2050 4436; "NETSPEND Corporation" c № 9004 2160 7484 2050 4436; "NETSPEND Corporation" c № 4847 8367 6906 6865 4327; "NETSPEND Corporation" c № 2650 7206 4361 7192 1689; "NETSPEND Corporation" c № 2374 1242 9397 9558 4084; "NETSPEND Corporation" c № 3914 8725 0796 3090 2252; "NETSPEND Corporation" c № 6211 4850 0965 9406 9810; "VISA Elektron" на Б. "Raiffeisen BANK" c № 4143 0710 1940 9030; преносим колекционер на данни записани върху лента на карти с магнитен носител; универсален четец с USB интерфейс за управление и приложение на чип карти/ и компютърни програми, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за подправка на други знаци по чл. 243 ал. 2 т. 3 от НК - кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа, поради което и на основание чл. 246, ал. 3, вр. чл. 2, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б", вр. чл.42а, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и 2 от НК го е осъдил на "П.", включваща пробационните мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес” и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 2 години и 6 месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е наложил на подсъдимия П. К. П. едно общо най-тежко наказание от 4 години "Лишаване от свобода”.

На основание чл. 24 от НК, съдът е увеличил размера на така определеното общо и най-тежко наказание с 1 година "Лишаване от свобода”, като наказанието което същият следва да изтърпи е 5 години "Лишаване от свобода”.

На основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален "О." режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия П. К. П. общо най-тежко увеличено наказание от 5 години "Лишаване от свобода”, което да се изтърпи в З. общежитие от открит тип.

На основание чл. 59, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, съдът е приспаднал периода на предварително задържане на подсъдимия П-. от така определеното му общо най-тежко и увеличено наказание, считано от 20.03.2008г. до 16.07.2008 г.

Признал е подс. И. А. М. от гр. П., за виновен, съответно:

1. В това, че в периода 19.11.2007 г. до 20.03.2008 г. в гр. П. е участвал в организирана престъпна група заедно с П. К. П. и Б. И. П., образувана и ръководена от П-., създадена с цел да върши престъпления по чл. 243 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 2, ал. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК го е осъдил на 2 години и 6 месеца "Лишаване от свобода”.

2. В това, че в периода 19.11.2007 г. - 20.03.2008 г. в гр. П. е придобил и пазил предмети и материали /компютърна система; пластмасови магнитни карти: "VISA Elektron" на Б. "S." с № 4390 5800 5118 9323; "VISA Elektron" на Б. "S." с № 4390 5800 5077 6609; "VISA Elektron" на Б. "S." с № 4390 5800 5127 8266; "VISA Elektron" на Б. "S." c № 4390 5800 5076 9877; "VISA Elektron" на Б. "S." c № 4390 5800 5132 2627; "VISA Elektron" на "VISA Elektron" на Б. "U." c № 4333 2614 5543 0791; "VISA Elektron" на Б. "U." c № 4333 2627 0506 8761; "VISA Elektron" на Б. "U." c № 6769 5252 149349 009; "VISA Elektron" на Б. "U." c № 4333 2625 7287 6288; "VISA Elektron" на Б. "U." c № 4333 2611 1962 7527; "VISA Elektron" на Б. "Raiffeisen BANK" c № 4143 8710 2362 7916; "VISA Elektron" на Б. "Raiffeisen BANK" c № 4143 8710 0137 8490; "VISA Elektron" c надпис "P." c № 4689 0610 0166 1323; "VISA Elektron" на Б. "Central Cooperative Bank" c № 4216 3444 0126 5115/ и компютърни програми, за които е знаел, че са предназначени за подправка на други знаци по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК - кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа, поради което и на основание чл.246, ал. 3, вр. чл. 2, ал. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б", вр. чл. 42а, ал.4, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК го е осъдил на "П.", включваща пробационните мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес” и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 2 години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е наложил на подс. И. А. М. едно общо най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца "Лишаване от свобода”.

На основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален "О." режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия И. А. М. общо най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца "Лишаване от свобода”, което да се изтърпи в З. общежитие от открит тип.

На основание чл. 59, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, съдът е приспаднал периода на предварително задържане на подсъдимия И. А. М. от така наложеното му общо най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца "Лишаване от свобода”, считано от 20.03.2008 г. до 16.07.2008 г.

Признал е подс. Б. И. П. от гр. П., за виновен, съответно:

1. В това, че в периода 19.11.2007 г. - 20.03.2008 г. в гр. П. е участвал в организирана престъпна група заедно с П. К. П. и И. А. М., образувана и ръководена от П-., създадена с цел да върши престъпления по чл. 243 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 2, ал. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК го е осъдил на 2 години и 11 месеца "Лишаване от свобода”.

2. В това, че на 19.11.2007 г. в гр. П., на бензиностанция "O." на бул. ". №1 си е служил с подправена кредитна разплащателна карта, която не е ценна книга - на "Д." с № на сметка 4870 0200 7851 1901, като е знаел, че е подправена, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл. 2, ал. 1, вр. с чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б", вр. чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК го осъдил на ПРОБАЦИЯ, включваща пробационните мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес” и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 2 години и 6 месеца.

3. В това, че в периода 19.11.2007 г. - 20.03.2008 г. в гр. П. е придобил и пазил предмети и материали /компютърна система; дебитна карта "Maestro" с № 67605397 681653 000 издадена от "П."; дебитна карта "Maestro" с № 6771 0108 5130 6673 издадена от "П."; документи - свидетелство за управление на МПС № 232726947 и контролен талон № 2909968 издадени на името на К. Т. В. с ЕГН:********** и компютърни програми, за които е знаел, че са предназначени и са послужили за подправка на други знаци по чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК - кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа, поради което и на основание чл.246, ал. 3, вр. чл. 2, ал. 1, вр. чл.58а, вр. чл. 55, ал. 1, т.2 б. "б", вр. чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, вр. чл. 373 ал. 2 от НПК го е осъдил на ПРОБАЦИЯ, включваща пробационните мерки: "Задължителна регистрация по настоящ адрес” и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 2 години.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е наложил на подс. Б. И. П. едно общо най -тежко наказание в размер на 2 години и 11 месеца "Лишаване от свобода”.

На основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален "О." режим на изтърпяване на така наложеното на подсъдимия Б. И. П. общо най-тежко наказание – 2 години и 11 месеца "Лишаване от свобода”, което да се изтърпи в З. общежитие от отрит тип.

На основание чл. 59, ал. 1, вр. ал. 2 от НК, съдът е приспаднал периода на предварително задържане на подсъдимия Б. И. П. от така определеното му общо най-тежко наказание – 2 г. и 11 м. "Лишаване от свобода”, считано от 20.03.2008 г. до 01.04.2008 г.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за приложените по делото веществени доказателства.

Осъдил е подсъдимите П.П.-., И.М. и Б.П.-., да заплатят по сметка на Пловдивския окръжен съд, в полза на бюджета на Съдебната система сумите от по 788,90 лв., направени по делото разноски, подс. П-. и 219 лв. - за изготвяне на балистична и физико-химическа експертизи от досъдебното производство, а подс. П-. и 200 лв. - за изготвяне на съдебно медицинска експертиза от досъдебното производство.

Против присъдата в рамките на законоустановения 15 –дневен срок са постъпили въззивни жалби от адв. С.Л. от АК-Пловдив в качеството му на защитник на подс. П.П.-., адв. Валери С-. – защитник на подс. И.М. и адв. С.Б. от АК-Пловдив – защитник на подс. Б.П.-.

Подс. М., чрез своя защитник - адв. С-. обжалва присъдата, като я намира за несправедлива. Предлага да се измени съдебният акт като се намалят размерите на наложените наказания и с оглед на определеното общо най-тежко наказание, да се приложи чл. 66 ал. 1 НК.

Подс. П-., чрез своя защитник - адв. Сл. Б. също обжалва първоинстанционната присъда като моли да бъде изменена и отложено изтърпяването на наложеното общо най-тежко наказание на основание чл. 66 ал. 1 НК.

Прокурорът от АП-Пловдив намира постановената присъда за правилна, обоснована и законосъобразна, като поиска въззивния съд да я потвърди, а жалбите на защитата оставени без уважение.

Подсъдимият П-. не се явява редовно призован. Неговият защитник – адв. Л. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Основно възразява срещу приложението на чл.24 от НК, предвид на многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка се иска изменението на присъдата, като се определи едно по-малко по своя размер общо, най-тежко наказание, което да не се увеличава и позволи да се отложи неговото изтърпяване при условията на чл.66 от НК.

Подс. М. и неговият защитник – адв. С-. поддържат подадената жалба. Според защитата няма достатъчно доказателства за обвинението по чл.321 от НК, тъй като подсъдимите М. и П-. не се познават и не са общували помежду си, за да са участници в задружна престъпна дейност. По делото има доказателства единствено за предадена една карта от подс. М. на подс. П-.. На следващо място, съдът не е отчел в достатъчно степен значително по-малката роля на М. в инкриминираната дейност, както и многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства, което изисква определянето на по-малки по размер наказания. В тази връзка се иска изменението на съдебния акт с намаляване на размера на определеното общо и най-тежко наказание и приложението на чл.66 от НК.

Подс. П-. и неговият защитник – адв. Б. заявяват, че държат на подадената жалба. Акцентират на обстоятелството, че съдът не е успял да обоснове направените правни изводи за наличието на организирана престъпна група. По делото липсват доказателства за съгласуваност и обща воля в действията между подсъдимите М. и П-., за да се приеме наличието на подобно деяние. Не е достатъчна констатацията, че подс. П-. е бил свързващата и координираща фигура с останалите двама подсъдими. В този аспект може да се говори за някакво съучастие при извършването на другите престъпления, но не и за наличието на организирана престъпна група. Не са отчетени от първоинстанционния съд в достатъчна степен многобройните смекчаващи отговорността обстоятелства, които изискват определянето на по-малки по размер наказания. С оглед на определянето на едно по-малко по размер общо и най-тежко наказание, да се приложи чл.66 от НК.

Апелативният съд след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намира за установено следното:

Делото е било образувано пред Пловдивския окръжен съд по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите:

1. П. К. П. за извършването на четири престъпления, съответно - по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК; по чл. 243, ал.2, т.3, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК; по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК и по чл.246, ал.3, вр. чл.2, ал.1 от НК.

2. И. А. М. за извършването на две престъпления, съответно по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. чл. 2, вр. чл. 2, ал. 1 НК и по чл. 246, ал. 3 вр. чл. 2, ал. 1 НК.

3. Б. И. П. за извършването на три престъпления, съответно по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 2, ал. 1 НК; по чл. 244, ал.1, пр. 3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. чл. 2, ал. 1 НК и по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 2 ал. 1 НК.

Първоинстанционният съд, след като е обсъдил събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с оглед на направените но реда на чл. 371 т. 2 от НПК от тримата подсъдими самопризнания е приел за установено от фактическа и правна страна следното:

Досъдебното производство е било образувано по повод на постъпили сигнали от "Българска пощенска банка" АД, "Б." ЕАД и "У." АД до ОДП на МВР - Пловдив, съдържащи данни за неправомерно използване на неистински банкови карти, с които са извършени разплащания в различни търговски обекти на територията на страната.

От "Българска пощенска банка" АД са представени и приложени заверени копия от разписки за осъществени транзакции, издадени от ПОС - терминални устройства; заверено копие от личната карта на Д.Н., представена в магазина на "Ф." на 03.10.2007г. и на използваната пластика на дебитна карта /л. 20 - 26, том I д. пр./; 7 случая на неправомерна употреба на кредитни карти с издатели - банки в И. и Германия, чрез използване на пластики на банкови карти на търговски банки регистрирани в Р. България, при извършени транзакции, чрез ПОС, съответно:

- в магазин "Ф.", в гр. С., бул. "А." №89Б - на 03.10.2007г. в 17:03 ч. - транзакция за сумата от 419 лв., с кредитна карта VISA с № 4870 0200 0404 5206, издадена от "Б." АД на Д.Н., с ЕГН **********, за заплащане стойността на закупен мобилен телефон. При извършеното стандартно наблюдение от служител на банката е установено, че записаният върху магнитната лента № на кредитната карта - 4599 9635 4638 5038 - е на издател Б. "Caja tie ahorros у pensiones de Barcelona" - И. ;

- в магазин "Д.", в гр. С., ул. ". № 31 -на 05.10.2007г. в 19:11 ч. - транзакция за сумата от 464,80 лв. с кредитна карта VISA № 4599 9634 2088 4031, записан върху магнитната й лента, с издател посочената и по-горе банка в И. Лицето осъществило транзакцията се е легитимирало с лична карта, издадена на Д.Р.Н..;

- в магазин "Camel Active", в гр. П., ул. ". №105А - на 09.10.2007г. в 19:41 ч. - транзакция за сумата от 240 лв., с кредитна карта VISA № 4599 9635 4424 6026, записан върху магнитната й лента, с издател същата банка в И. Лицето осъществило транзакцията отново се е легитимирало с документ за самоличност на Д.Р.Н..;

- в магазин "Е.", в гр. П., ул. ". №15 - на 12.10.2007 г. в 11:51 ч. - транзакция за сумата от 938,10 лв. с кредитна карта VISA № 4034 0000 2692 4144, записан върху магнитната й лента с издател немската банка "Bayerische Landesbank Girozentrale" от лице легитимирало се с документ за самоличност на подсъдимия И.М.. В същия ден, съответно в 11:58 и 12:00 часа са направени два неуспешни опита за транзакции /поради технически причини/ със същата кредитна карта, за сумата от по 856,10 лв.;

- в магазин "Г.", в гр. П. на ул. "К."/ул. "П." - на 12.10.2007г., първоначално в 16:05 часа - направен неуспешен опит за транзакция за сумата от 506,95 лв. с кредитна карта VISA № 4034 0030 8279 1894, записан върху магнитната й лента, с издател посочената немска Б. - "Bayerische Landesbank Girozentrale", тъй като картата междувременно е била обявена за открадната и е била блокирана от банката – издател;

- в същия магазин в 16.24 ч. успешна транзакция на сумата от 506,95 лв. с кредитна карта VISA № 4034 0030 9129 1027, записан върху магнитната й лента, с издател същата банка в Германия. Лицето и при двете транзакции е представило лична карта на името на Д.Р.Н.., представяйки пластика на банкова карта, издадена от "Б." ЕАД;

- в магазин "E-Elit", в гр. П., бул. "Б." №180 - на 16.10.2007год. в 15:05 часа - транзакция за сумата от 1149 лв. с кредитна карта VISA № 4035 8740 0090 8912, записана върху магнитната й лента, с издател немската Б. "BMW Bank GMBH". Лицето се е легитимирало се с документ за самоличност на името на И. Х. М. с ЕГН **********, с местоживеене в гр. П., ул. ". №16. В представения в "Б." АД отговор от немската банка е посочено, че картодържател на сметката, отразена върху магнитната лента не е лицето, осъществило транзакцията в Р. България.

От сигнал на "Б." ЕАД - гр. П.. 28, том I д. пр./ е видно, че при извършената проверка на представеното от "Б." АД копие от VISA картата, използвана за извършване на транзакцията на 03.10.2007г. в магазин "Ф." в гр. С., е установено несъответствие между номера, върху лицевата страна на картата, издадена от "Б." ЕАД, чиято пластика е представена на продавача и № на картата, изписан върху бележката от ПОС - терминалното устройство, върху която се възпроизвежда № от магнитната лента на ползваната карта. Пластиката е издадена от Б. ДСК - ФЦ "Ц." - гр. П. на 01.08.2007 г., като от този момент до извършване на транзакциите - по тази сметка не са осъществявани дебитни и/ или кредитни операции, като салдото й е нулево. Съдържат се данни и относно момента на получаване на картата от картодържателя й - лицето Д.Р.Н.. с ЕГН ********** - 09.08.2007г., който е регистриран в системата на банката, с адрес в гр. Б., без точни данни, но с посочен в Договора за издаване и обслужване на дебитната карта с Б. , адрес в гр. П., ж. к. "Т." бл.*, ет.*, ап.*

От сигнал на ЦУ на "БАНКА ДСК” ЕАД-София /л.29, т.І, д. пр./ е видно, че на 17.01.2008г. са били извършени плащания от ПОС - терминално устройство на същата банка, монтирано в търговски обект на "А." ЕООД в гр. П., на ул. ". №11, на обща стойност 6 000 лв. Плащанията са осъществени въз основа на отразен върху магнитната лента №5547 8121 5470 6086 на карта, чийто издател е руската Б. "Commersial Bank Promsvyazbank". В приложения към сигнала отговор от банката издател е посочено, че картата е неистинска и е поискано възстановяването на сумата по преводите. Към сигнала са приложени копия от бележките издадени от ПОС - терминалното устройство, върху които се възпроизвежда № от магнитната лента на ползваната карта /л. 30, том I д. пр./.

В сигнала на "У." АД /л. 34, том I д. пр./ се съдържат данни за извършени 4 неправомерни транзакции чрез ПОС - терминалното устройство на магазин на ЕТ "К." в гр. П., ул. ". №2, на 17.01.2008г. и на 22.01.2008 г. с международни карти "V." с № 4907 1550 3698 4043 с издател Б. "City Cards Japan" в Т. , Я. , и № 4864 4117 3103 1510 с издател банка "Banco Guipuzcoano S. А." в М. , И.

Оригиналите на бележките от използваните ПОС - терминални устройства в магазин "А.", в гр. П., ул. ". № 11 и в магазин "К", находящ се в гр. П., ул. ". № 2, издадени при извършване на транзакциите, посочени в сигналите на "Б." ЕАД - ЦУ и на "У." АД са предадени с протоколи за доброволно предаване от управителите на търговските обекти /л. 64 и л. 67 и приложени л. 58 и л. 59, том I д. пр./.

По време на досъдебното производство, въз основа на тези сигнали е било установено, че на 19.11.2007г. в бензиностанция "O.", находяща се в гр. П., бул. ". №1 с управител - св. Й.К. /л. 44 - 45 и л. 46, т. III, д. пр./, подс. П-. е представил, издадена на името на св. Д.Н. /л. 65, том Ш д. пр./, приложената като веществено доказателство кредитна карта VISA Electron с № 4870 0200 7851 1901, с която пожелал да заплати закупените от търговския обект - гориво и други стоки. Преди да бъде извършена транзакцията, служителят - св. Т-. направил ксерокопия на представената от клиента лична карта, касовия бон за стойността на покупките и издадената бележка от ПОС - терминалното устройство /предадени с протокол за доброволно предаване на л. 55 -57, том I д. пр./.

Св. Т-. констатирал, че последните 4-ри цифри от номера на банковата карта, изписан върху бележката от ПОС - терминалното устройство се различават с отразените върху представената му от подс. П-. пластика на използваната банкова карта на името на Д.Н. и уведомил управителя на обекта - св. К-. /л. 47, т. III/.

Св. К-. поискала повторно подс. П-. да й представи ползваната от него банкова карта и му съобщила, че поради констатираните несъответствия, ще извърши справка за редовността на транзакцията в обслужващата ПОС - терминалното устройство банка. В този момент, подсъдимият П-. извадил пари и заплатил в брой дължимата сума като пожелал да получи обратно използваната за извършване на транзакцията банкова карта. Св. К-. отказала да му я върне и обяснила, че най-напред ще направи проверка в банката издател, след което ще поиска да бъде анулирана вече осъществената транзакция. Свидетелката се отправила към офиса в обекта, а подсъдимият П-. напуснал бързо района на бензиностанцията с автомобила, управляван от приятеля му св. И.В. /л. 61, том III д. пр./.

При извършените по време на разследването разпознавания, свидетелите Т-. и К-. посочили подс. П-. като лицето, с което са контактували на бензиностанцията при извършване на транзакцията с подправената банкова карта /протоколи на л. 74 - 75 и л. 76 в том III д. пр. и фотоалбуми, съответно на л. 51-52 и л.55 -56 съд. следствие/.

Данни за произхода на използваната от подс. П-. подправена банкова карта дават в показанията си свидетелите М. и Р-. /л. 62 и л.63, т. I д. пр./ От тях се установява, че пластиката на банковата карта е на издадена от "Б." ЕАД дебитна карта на името на Д.Р.Н.. с ЕГН **********, по поръчка на подс. П.П.-.. През лятото на 2007г. П-. предоставил на своя приятел – св. М,. написаните на лист хартия лични данни на Д.Н.. Св. М. от своя страна ги предал на приятеля си - св. Р,. който работил като охранител в Районен клон на "Б." ЕАД - гр. П., на ул. "Х." № 6 с искане - на посоченото лице да се открие сметка в банката и се издаде банкова /дебитна/ карта. Въпреки, че не познавал подобно лице, св. Р-. приел да извърши услугата и депозирал от негово име в Районния клон на "Б." ЕАД - гр. П. искане за издаване на банкова карта, което заедно с необходимите документи за откриване на банкова сметка в лева, оформил със съдействието на своя колежка. За картодържател в документите се подписал св. М,. който получил на 09.08.2007г., със съдействието на св. Р,. издадената на 01.08.2007 г. банкова дебитна карта на името на Д.Н. и я предал на подс. П-..

След един месец св. М. отново помолил св. Р-. да му съдейства за издаване на банкова дебитна карта на името на същото лице – Д.Н.. По идентичен начин св. М. подписал документите от името на Д.Н. за откриване на банкова сметка в евро, въз основа на която впоследствие получил от св. Р-. издадената нова дебитна карта. И двете сметки са открити с нулеви салда, тъй като св. М. не предоставил суми за захранването им, въпреки че това било едно от необходимите условия на банката. И втората дебитна карта, св. М. предал на подсъдимия П-..

Т. от своя страна използвал пластиките им, за да подправи информацията записана на магнитните им ленти, променяйки данните за банката издател; номера на банковата сметка и на нейния притежател; включително и за валидността и вида на банковата карта /дебитна или кредитна/, след което същите били използвани за опериране със суми по тези сметки, чрез системата за И. банкиране. С такава цел и подс. П-. използвал една от подправените банкови дебитни карти, издадена на името на Д.Н. от "Б." ЕАД - "V." № 4870 0200 7851 1901 /веществено доказателство по делото/ за извършване на плащането в бензиностанцията на "O." на бул. ". в гр. П. на 19.11.2007г.

Междувременно, подс. П-. получил предадената на св. М. от св. Р-. информация, че банковите сметки открити на името на Д.Н. в "Б." ЕАД, следва да бъдат захранени с парични средства, тъй като при нулево салдо се считат за необслужвани.

Това наложило да бъдат преведени он-лайн с И. банкиране суми по сметката в лева от откритата в ОББ на името на подсъдимия И.М. левова сметка, чрез използвания от него в периода 02.11.2007г. - 08.01.2008г. IP адрес 87.97.207.198, регистриран на името на майка му – С. М.а /л. 39 и л. 50, том І д. пр./. От своя страна, подс. П-. дал на тогавашната си приятелка - св. Ч.М,. суми от по 10 лева, за да захрани валутните сметки открити на името на Д.Н. в ДСК. На 07.01.2008г. в клон №1526 на "Б." ЕАД - Пловдив св. М. захранила сметките като внесла сумите в брой, видно от приложената официална информация /на л. 25, том V от д. пр./ и иззетите от иззетите от жабката на лекия автомобил на подс. П-. две операционни бележки /л. 8 - 10, том III от д. пр./. В справката изготвена от "Б." ЕАД - ЦУ /л. 10-22, том V д. пр./ има данни за IP адресите, от които е извършвано он-лайн банкиране по сметките открити на името на Д.Н.. Посочено било, че на 15.01.2008г. /л. 12, том V д. пр./ тези сметки е оперирано и от IP адрес 87.126.146.197, ползван от подс. П-. /л. 26 - 27, том V д. пр./.

В показанията си св. Д.Н. бил категоричен, че не познава подсъдимите и свидетелите М. и Р,. както и не знае за открити на негово име банкови сметки в "Б." ЕАД. Разполагал с издадени 2 дебитни карти – от банка "Биохим” В. , където е живял постоянно до 2007 г. и от "СИ Банк”, в която има открита дебитна сметка за получаване на трудовото си възнаграждение /л. 65, том III от д. пр./.

От представената в хода на разследването официална информация от "Б." ЕАД - РЦ Пловдив се установило, че на името на Д.Р.Н.. има открити общо 3 сметки - в лева, в евро и в щатски долари /л. 25, том V д. пр./.

При съпоставяне на данните в използваната от подс. П-. лична карта, издадена на името на Д.Н. /ксеро-копие, приложено на л. 21 и л. 56, т. I д. пр./ и представената по време на разследването от св. Д.Н. лична карта се установило различие в мястото, датата на издаването и постоянния адрес на лицето. Съответно в използваната на 19.11.2007г. от подс. П-. лична карта е посочено, че е издадена от МВР - Пловдив на 04.02.2005г., с постоянен адрес в гр. П., бул. "А." 115, докато тази на св. Н. е била издадена от МВР - В. , на 01.09.2005г., с постоянен адрес в гр. В., ж. к. "Б." № 4, вх. Б, ет.*, ап.* Използваната от подс. П-. лична карта, издадена на името на св. Н. не е била предмет на изследване, тъй като не е открита при време на разследването. Според съда, констатираните несъответствия и подменената персонална снимка /в ксеро – копието има фотография на подс. П-., а не на лицето, на чието име е издадена личната карта - св. Н./ създават основателно съмнение за нейната истинност.

Подс П-. се възползвал от приятелските си отношения с подсъдимите М. и П-., за да създаде престъпна организационна структура в значително опростен вариант, чрез която да се извършва подправката и последващо използване като платежни инструменти на банкови карти - кредитни и дебитни, които не са ценни книжа, издадени от банкови институции, осъществяващи дейността си на територията на Р. България. За тази цел, използвал предоставената му още в началото на запознанството си с подс. П-. /около година и половина преди инкриминирания период/, информация за начина, по който може да се извърши корекция в данните, сметки, открити в банки извън страната. Интересът на подс. П-. към това бил провокиран от неколкократното използване на подправени банкови карти от подс. П-., с които той заплащал горивото зареждано в автомобила му, когато го превозвал до студентската квартира в гр. С.. П-. не скрил, че банковите карти, с които извършва транзакциите чрез ПОС терминалните устройства в бензиностанциите са подправени, като при едно от посещенията си в дома на подс. П-. в гр. П. му показал И. сайтове, в които имало допълнителни данни за съдържанието на магнитните ленти на банковите карти и тяхното предназначение.

Подс. П-. се снабдил с необходимата техника - електронно устройство за четене на информацията на магнитната лента на банкови карти, устройство за изтриване и записване на данни в магнитната лента на тези карти, а наред с това инсталирал в паметта на иззетите по-късно от жилището му компютри - програми, осигуряващи достъп до информация за номерата на банкови сметки и кодове на лица в различни банки извън територията на страната. В същото време П-. започнал да се снабдява и с издадени по надлежния ред от банки в страната дебитни и кредитни карти, върху които да бъде осъществена необходимата интервенция - подправката на информацията записана на магнитните им ленти.

За тази цел, възложил на дългогодишния си приятел - подс. М., да намери свои познати, които да открият на свое име банкови сметки в банки в страната, като получат и дебитни карти за разпореждане с наличността по така откритите сметки. Впоследствие М. предоставял получените дебитни карти на П-., който посредством иззетите от дома и лекия му автомобил, електронни устройства за четене, записване и изтриване на данни върху магнитните ленти на банковите карти, нанасял нови данни за: името на лицето-титуляр на сметката; №; банка-издател; срока на валидност на картата и нейният вид /дебитна или кредитна/. От своя страна мотивирал познатите си да открият на свое име банкови сметки, както и да му предоставят да изплаща част от получените печалби. В този смисъл са показанията по време на досъдебното производство свидетели – И. Тафков, Х. Тафков, В. М. и А. М. Наред с това, подс. М. използвал личния си компютър за събиране на допълнителна информация, която предоставял по скайп на подс. П-., с цел подправката на вече предадените му валидно издадени банкови карти. В компютъра на подс. М. била инсталирана програма за разплащане чрез И. , представляваща "портфейл", като в неговата памет са съхранени списъци на И. сайтове; IP адреси; имена на лица, заедно с пощенски адреси; потребителски имена и пароли; номера на банкови сметки и кодове на банки извън страната; ключ за активация в сметки за разплащане. В провежданите от М. разговори в реално време по И. , той обменял и с други лица, събраната информация, чрез посочените интернет сайтове и IP адреси, съдържаща данни от дебитни и кредитни карти, издадени от различни банки на територията на страната и чужбина.

След подправянето на информацията отразена върху магнитните ленти на валидно издадени от банки на територията на страната дебитни и кредитни карти, подс. П-. ги предоставял на подс. П-., който една част от тях използвал лично за извършване на разплащания в различни търговски обекти на територията на страната, а други разпространявал на трети лица със същата цел. В паметта на личния компютър на П-., инсталиран в наетото от него жилище в гр. С., също била установена информация за имена и адреси на различни лица, за данни от кредитни и дебитни карти, издадени от различни банки в страната и чужбина. Наред с това, П-. събирал и съхранявал надлежно издадени документи за самоличност на името на различни лица, които впоследствие след подправката им, се използвали заедно с подправените банкови карти за легитимиране пред съответните търговски обекти, в които се извършвали разплащания чрез монтираните в тях ПОС-терминални устройства. По този начин, чрез подмяна на част от данните и фотографията в издадената на името на св. Н. лична карта, подс. П-. се снабдил с документ за самоличност за това лице, който използвал не само от него при извършване на разплащания с осъществената транзакция на 19.11.2007г. в бензиностанция "O." - гр. П..

Т. информация дала основание на органите на досъдебното производство на 20.03.2008г. да извършат, по реда на чл. 161 ал. 1 от НПК, претърсвания и изземвания в жилищата, ползвани от подсъдимите, видно от приложените протоколи /на л. 2 - 7; л. 13 - 15; л. 20 - 24; л. 26 - 28 в т. I от д. пр./, както и в тези на свидетелите Ч. К-. /л. 33 - 34, т. I д. пр./, Г. М. /л. 30 - 31 т. I д. пр./, И. Тафков /л. 36 - 37 т. І д. пр./, И. В. /л. 39 - 40, т. I д. пр./ и С. Р. /л. 42 - 43, т. I д. пр/ и оглед на ползвания от подс. П-. л.а."Б." /протокол на л. 8 - 10 в т. I д. пр. и фотоалбум на л. 57 - 69 от съд. следствие/.

Първоинстанционният съд подробно е описал в мотивите си иззетите в резултат на тях множество вещи, предмети и документи, имащи пряко отношение към предмета на доказване в настоящото производство. Всички вещи, описани в протоколите за претърсване и изземване и оглед на автомобила на подс. П-., с изключение на иззетите от жилището му - LCD монитор "С." модел SDM - E76D с № 1723445 и монитор "С." модел SDM - HS95D с № 6302758 с прилежащи кабели, са приложени като веществени доказателства по делото. Преобладаващата част от тях разследващите органи предоставили за изследване и анализ на специалисти в съответната област, на които назначили съответните експертизи.

Предмет на изследване на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Д.Д. от И. по компютърни технологии на МВР били иззетите от подсъдимите П-., М., П-. и жилището на св. И.Т.4. бр. компютърни конфигурации, от жилището на подс. П-. 2 броя преносими компютри и 3 бр. твърди дискове, от подсъдимите П-. и П-. компакт дискове, както и от жилищата на подсъдимите П-. и М. общо 3 броя флаш - памети.

Заключението установило, че в представените за изследване 2 бр. флаш - памети, както и 1 бр. приемник за мишка с безжична технология, който не е носител на информационни данни не е открита информация, свързана с поставените задачи /л. 11 - 33, в т. IV, д. пр./.

Иззетите от жилището на подс. П-., оптичен носител DVD-R, с ръкописен надпис "S.", обозначен като обект 1.1, съдържали записани цифрови изображения, наподобяващи вход за магнитни карти на ATM устройство /банкомат/; върху оптичен носител CD - R, обозначен като обект 1.2 - в папка с наименование "pro\CARD" е установен, съхранен файл "test.txt", с дата на последна модификация 15.04.2005г., съдържащ данни от магнитни пътечки на магнитни карти.

По отношение на останалите иззети от жилищата на подсъдимите П-. и П-. оптични носители, експертът изразил становище, че в тях не е открита друга информация, съдържаща данни от електронни разплащателни инструменти - дебитни и кредитни карти; за устройства, ползвани за електронно разплащане /банкомати и устройства за четене на информация/, програми за извличане и въвеждане на информация върху разплащателни инструменти, включително и за свързана с електронно разплащане по И.

При изследването на съдържащата се информация в твърдия диск на иззетия от жилището на подсъдимия П-. преносим компютър "Sony Vaio" - "WesternDigitar със сериен № S/N WXE207C01843, от вещото лице констатирало, че е разделен на 3 логически дяла, с различна големина и върху различни файлови системи. Върху Desktop-a му е установен файл с наименование "jfasfsa.txt", съдържанието на който представлява поредица от числа от магнитни карти, имена и адреси.

Върху втория логически дял в папки с наименование "D:\l\jdassa.txt" и "D:\fullshare\cccc.txt" открили файлове, съдържащи информация за магнитни карти, а в папка с наименование "D:\fullshare\Soft\yahoo rigger" установили съхранен файл с разширение .txt, който съдържа списък с e-mail адреси.

В папка с наименование "D:\logs" бил съхранен файлов архив с разширение ".rar" и дата на модификация - 26.11.2007г., в който са архивирани файлове с разширение ".txt", съдържащи информация от програми тип "key logger", посредством която може да бъде записано всичко въведено от клавиатурата, използвана за кражба на потребителски имена и пароли, детайли на кредитни карти и др. С оглед на съвпадението между датата на създаване на файловия архив и датата на модификацията, експертът стигнал до извод, че файлът не е създаден на този компютър и е свален от И.

Върху твърдия диск на същия преносим компютър бил установен и програмен продукт за разговор по И. в реално време - ICQ, с добавени 2 потребителски профила с идентификационни №№ 223061 и 563793. Във файл с наименование "C:\Documents and Settings \ Administrator \ Application Data \ ICQ \ 223061 \ Messages .mdb" са съхранени разговорите на потребител с идентификационен №223061, а във файл с наименование "C:\Documents and Settings \ Administrator \ Application Data \ ICQ \ 563793 \ Messages, mdb" съхранени разговори на потребител с идентификационен №563793. Върху втория дял на същия твърд диск, установили инсталиран програмен продукт QIP /ICQ клиент/, предназначен за провеждане на разговори в реално време по И. , който е използвай от потребител с идентификационен № 223061 и псевдоним-amphetamine. Разговорите на потребител с идентификационен № 223061 били съхранени във файлове с разширение ".txt" в папка с наименование " D: \ qip8030 \ Users \ 223061 \ History".

В заключението било посочено, че съдържанието, на всички съхранени в паметта на твърдия диск разговори на тези два потребителя, е свързано с коментар и обмяна на данни с №№ на кредитни карти, имена и имейл адреси на собствениците им.

Изследването е установило, че потребителите на
преносимия компютър "Sony Vaio" са ползвали и програмен продукт
Skype /за разговори чрез И. /, със скайп - имена - amphetheater,
freezerlx и neo_ddt. Контактите и хронологията на /чат/
съобщенията на потребител amphetheater, са съхранени върху
твърдия диск в папка с наименование "C:\Documents and
Settings\Administrator\ Application Data\Skype\ amphetheater", а в
папка c наименование: "C:\Documents and Settings \ Administrator\ Application Data \ Skype \ freezerlx", се съдържат контактите и съобщенията на потребител freezerlx. Върху твърдия диск е установена и папка с наименование: "C:\Documents and Settings\Administrator\Application Data\Skype\ neo_ddt", която съдържа контактите и хронологията на съобщенията на този потребител.

Намерените чат съобщения в паметта на компютъра, на потребителите, използвали посочените скайп - имена, са конвертирани от експерта при изготвяне на заключението, във файлове с наименование "amphetheater html", "freezerlx.html" и "neo_ddt.html", записани са в папка "skype_obekt2_forread" върху оптичен носител, приложен към заключението и могат да бъдат прочетени и разгледани с помоща на програмния продукт Internet Explorer. При проверка на съдържанието им констатирали, че преобладаващата част от разговорите съдържат информация, свързана с ползването на кредитни карти.

Твърдият диск на преносимия компютър "А.", иззет също от жилището на подс. П-. - марка "Toshiba" със сериен № S/N Z6LKFF7AS /л. 16 - 19, том IV от дос. пр./, според експертното заключение, също бил разделен на 3 логически дяла, като информацията върху единия от тях - с големина от 68,9 GB, разположен върху файловата система, не е изследвана, тъй като използваните в ИКТ на МВР средства не са успели да я разпознаят.

Експертът установил въз основа на ключови думи, със зададените в задачата на експертизата номера на карти, че в незаетото дисково пространство и във файл pagefile.sys /виртуална памет/, фрагменти от текст, съдържащи номера на кредитни карти /различни от зададените в постановлението за назначаване на експертизата/, както и списък с e-mail адреси и други данни. Тези данни са записани от него във файлове с разширение ".doc" в папка с наименование "obekt3_from_keywords" върху оптичен носител, приложен към заключението.

Според вещото лице, наличието на такива фрагменти от текст от потребителски файлове в незаетата област на дисковото пространство и във виртуалната памет, дават основание за извод, че файл с такова съдържание е бил създаден, редактиран и впоследствие изтрит, или просто отворен от външен носител от потребител на персоналния компютър.точнено било, че виртуалната памет служи за използване на дисковото пространство като оперативна памет.

Върху третия логически дял на този твърд диск, в папка с наименование "Е: \ Program files \ GlobalSCAPE \ СиteFTPS Professional" констатирали инсталиран FTP клиент, който позволява многосесийно свързване - едновременно качване/сваляне на файлове от няколко сървъра.становили лог файлове на програмния продукт CuteFTP, които дали основание на вещото лице да направи извод, че потребител на преносимия компютър се е свързвал с FTP server "pirat.l00webspace.net:21 /IP =3D 64.72.112.133/" и е свалял файлове, които са записани в папки с наименования: "E:\logs" и "E:\logs\New Folder", както и с FTP server "just-delusion.org:21 /IP =3D 87.120.40.168/", от който е свалил файл с наименование: "gr_3.rar", записан в nanKa:"E:\Reports". Според заключението, тези файлове били създадени от програми, работещи като Jceylogger", която търси и записва данни за пароли и сертификати.

При изследването експертът установил, че потребителят на преносимия компютър "Apple” с твърд диск "Toshiba" е използвал програмен продукт Skype /за разговори чрез И. / със скайп - имена - amphetheater и chubuka. Върху твърдия диск в папка с наименование: "E:\Documents and Settings\Perco Antphetti\Application Data\Skype\ amphetheater" били съхранени файлове, съдържащи контактите и хронологията на съобщенията на потребител amphetheater, като намерените чат съобщения са конвертирани от експерта при изготвяне на заключението, във файл с наименование "amphetheater.html", записан на оптичен носител и могат да бъдат прочетени и разгледани с помощта на програмния продукт Internet Explorer.

У. било, че потребителят amphetheater/dustlover/ е коментирал въпроси, свързани с кредитни карти, като при разговор с потребител със скайп - име mdmacOrp /в твърдия диск на ползваната и иззета от жилището на подс. М. компютърна конфигурация/ е получил информация под формата на редове от числа, имена и имейл адреси, а при разговор с потребител presiyannikolov е получил IBAN номера и програма "Parser2.rar", с помощта на която могат да бъдат декодирани лог файлове, получени от "keylogger". От съдържанието на разговора между потребител със скайп-име amphetheater /dustlover/ с потребител Bushonl2, експертът е установил, че от последния са предоставени потребителско име urjustdelusion и парола pdty$20$ за FTPserver just-delusion.org, чрез които също е обменена информация, свързана с кредитни карти.

Върху твърдия диск в папка с наименование: "E:\Documents and Settings\Perco Amphetti\Application Data\Skype\ chubuka" били съхранени файлове, съдържащи контактите и хронологията на съобщенията и на потребител chubuka, като намерените чат съобщения са конвертирани от експерта във файл с наименование "chubuka.html", записан върху оптичен носител, приложен към заключението, чието съдържание може да бъде разгледано с помощта на програмния продукт Internet Explorer. В папка с наименование "skype_obekt3_forread" върху оптичния носител, приложен към заключението, вещото лице е конвертирало файловете от проведените разговори чрез Skype, от потребителя ползвал преносимия компютър "Apple", иззет от жилището на подс. П-..

В папка с наименование "E:\Documents and Settings\Perco Amphetti\Desktop \docs" експертът констатирал съхранени файлове, съдържащи сканиран документ за самоличност, а в папка с наименование "E:\Documents and Settings\Perco Amphetti\ My Documents" съхранен файл с разширение ". txt", съдържащ име, е-mail адрес и № на кредитна карта. В папка с наименование "E:\Documents and Settings\Local Settings\Temporary Files\Content.IE5\" установил съхранени данни от кеша на И. браузера, в които са намерени файлове с разширение ".rtf" и ".txt" съдържащи данни от банкови карти.

В компютърната конфигурация, оборудвана с 2 твърди диска, обозначени в заключението като обекти 4.1 и 4.2, иззета от жилището на подс. М., експертът констатирал:

В твърд диск "ExcelStor" със сериен № S\N E204NXB е формиран един логически дял с големина 57,3 GB върху NTFS файлова система. Създаден бил един потребителски профил с наименование Ш. , като на персоналния компютър е зададено наименование - DAW. При извършено търсене по ключови думи, със зададените №№ на банкови карти, посочени в задачите на експертизата, във файл pagefile.sys /виртуална памет/ били установени фрагменти на текст, съдържащ №№ на кредитни карти, различни от зададените, както и e-mail адреси, които са записани от експерта във файлове с разширение ".doc", в папка "obekt4Jjfrom_key words" върху приложения към заключението оптичен носител. Експертът бил категоричен в заключението си, че наличието на такива фрагменти от текст от потребителски файлове във виртуалната памет означава, че файл с такова съдържание е бил създаден, редактиран и впоследствие изтрит, или просто отворен от външен носител от потребител на персоналния компютър.точнил, че виртуалната памет pagefile.sys служи за използване на дисковото пространство като оперативна памет, а съхранения файл "189488587395.pwm", представлявал "портфейл" - web пари.

Експертът е установил, че потребителят на персоналния компютър е използвал програмен продукт Skype /за разговори чрез И. / със скайп име - mdmacOrp. В папките имало съхранени файлове, съдържащи контактите и хронологията на съобщенията на потребител mdmacOrp, като намерените съобщения са конвертирани от експерта и записани върху оптичния носител, приложен към заключението. Съхранена била информация за "кеша от И. посещенията", с констатацията, че потребител на компютъра е направил регистрация на сайт: "ROBERTGOROL.COM", използвайки кредитна карта VISA с № 5287 2262 0639 0019 и е mail manochernia@abv.bg. Потребителят на персоналния компютър е използвал електронна поща - MICHMAN520@yahoo.com, в която не били открити писма.

Вторият твърд диск от компютърната конфигурация - марка "Hitachi" със сериен № S\N TDDL78SL, вещото лице установило, че е разделен на два логически дяла, първият от които с големина - 88,2 GB, върху NTFS файлова система, а вторият - с големина - 98,1 GB, върху NTFS файлова система.

Върху втория дял на твърдия диск в папка с наименование: "D:\ghost" установили съхранени файлове с разширение ".txt", съдържащи списъци на И. сайтове, IP адреси, имена на лица заедно с пощенски адреси, техни е mail адреси, потребителски имена и пароли. В същата папка имало файл с наименование: "smetkata.txt", съдържащ № на банкова сметка и код на банка, както и файлове с разширение ".kwin/KeyWebMoney/", представляващи ключ за активация в системата за разплащане WebMoney. Открили и файл "САМ_1804-Lichna Card-Doug-Cropped.JPG", представляващ сканирана лична карта на чужденец. В папка с наименование: "Lost Files" били записани файлове, възстановени в хода на изследването от експерта, при проверка на съдържанието на които установил, че съдържат фрагменти от "чат -разговор", в който се обменя информация за кредитни карти.

В компютърната конфигурация, иззета от наетото и ползвано от подс. П-. жилище в гр. С., установили твърд диск "Махtor" със сериен № S\NY2CAXLSE, обозначен като обект № 6 на експертизата /л.22 -24, том IV дос. пр./, разделен на 3 логически дяла - първият с големина 19,5 GB върху система. Имало създаден един потребителски профил с наименование NЕО и зададено наименование на персоналния компютър - ВОВО.

При извършеното търсене по ключови думи със зададените №№ на карти, посочени в постановлението за назначаване на експертизата, в незаетото дисково пространство, били установени фрагменти от текст, съдържащи №№ на кредитни карти, различни от зададените в задачата; списък с банки и др., които са записани във файлове с разширение ".doc" в папка с наименование ,,obekt6 iromjkey words". Експертът е изразил становище, че наличието на такива фрагменти от текстове от потребителски файлове, означава че файл с такова съдържание е бил създаден, редактиран и впоследствие изтрит, или просто отворен от външен носител от потребител на персоналния компютър.

В папка с наименование "C:\Documents and Settings\ NЕО\Му Documents\My Videos" били открити файлове с разширение ".txt", съдържанието на които представлява поредица от числа от магнитни пътечки на магнитни карти. Констатирано било, че потребителят на персоналния компютър е използвал програмен продукт Skype /за разговори в И. / със скайп име -amphetheater, genovevap и neo_ddt. Върху твърдия диск в папка с наименование: "О. \ Documents and Settings \ NEO \ Application Data\Skype\amphetheater" установили съхранени файлове, съдържащи контактите и хронологията на съобщенията на потребител amphetheater, които били конвертирани от експерта във файл, записан върху оптичния носител, приложен към заключението. Хронологията и съдържанието на съобщенията на потребител genovevap били установени в папка с наименование "C:\Documents and Settings\NEO\Application Data\Skype\ genovevap", които също били конвентирани върху оптичния носител, записан от експерта в отделен файл, носещ това име. Имало и съхранени файлове, съдържащи данни от контактите и хронологията на съобщенията на потребител neo_ddt.

К. били проведени разговори между потребителите, ползващи скайп имена amphetheater /в твърдия диск на компютърната конфигурация и в твърдите дискове на преносими компютри Sony Vaio и Apple, иззети от жилището на подс. П-., а и в компютърната конфигурация иззета от жилището на подс. П-./ и neo_ddt, при които потребителят neo_ddt е получавал информация под формата на редове от числа от агнитни пътечки на магнитни карти от потребител amphetheater.

При изследването на иззетата от жилището на св. И. Тафков компютърна конфигурация, експертът не установил информация, имаща отношение към поставените задачи на експертизата, свързани с предмета на доказване в настоящото наказателно производство.

В твърдия диск на компютърната конфигурация, открита в неработещ режим, иззета от жилището на подс. П-. - марка "Maxtor" със сериен № SXL607KHBH и капацитет 233,8 GB, експертът е констатирал, че форматът на първите 32 GB от дисковото пространство не може да бъде установен със средствата, които разполага ИКТ на МВР, поради което не е анализирана съдържащата се в него информация. Върху логическия дял форматиран с NTFS файлова система с капацитет 201,6 GB установил, че не е инсталирана операционна система. Не била открита и информация свързана с посочените в постановлението за назначаване на експертизата №№ на банкови дебитни и кредитни карти.

В папка с наименование "С" намерили файлове, съдържащи подробни данни за магнитни карти, цифрови сертификати, БИН, а във файл с наименование "ebay.txt" са записани потребителски имена, имейл адреси и пароли за достъп.

Съдържанието на папка: "C\C\karti\karti" се състояло от съхранени текстови файлове с разширение ".txt", които са наименовани с трите имена на различни лица и съдържат имена, адреси и друга информация. Намерени били файлове, съдържащи цифрови сертификати, съхранени в папка: "C\C\shop", както и файлове със сканирани кредитна карта, лични и други документи - "C\C\Aj".становили програмен продукт binlookup.exe, съхранен в папка "C\C\bl2\ 12", за едно с база данни за БИН номера на банки, който позволява търсене в базата данни по зададени БИН номера или име на банка. Констатирани били 45 457 броя файлове, съдържащи резултати от работата на програмата keylogger, съхранени в папка "C\D\extract". Текстови файлове, създадени в резултат на работата на програма от типа keylogger били съхранени и в папка "C\D\logss" и "С\downloads". В папка с наименование "C\D\proba extract" констатирали файлове с разширение ".txt", в които също били записани резултати от работата на програма keylogger, и файлове с разширение ".bmp", които не се разпознават като валидни графични файлове и не са нечетими при опит за отваряне с текстообработващи програми.

В папка с наименование C / D / mstr били скрити файлове, обслужващи работата на устройство MSR 206 – за четене и запис на магнитни пътечки на магнитни карти. В папка с наименование "C\D\my documents" установили файлове, съдържащи копия на лични документи, кредитни карти, информация от магнитни пътечки на магнитни карти, данни за кредитни карти, потребителски имена и пароли за достъп до различни И. сайтове /включително и на банкови институции/. Файлове, съдържащи данни за кредитни карти, резултати от работата на програма keylogger, съхранили и в папка с наименование: "С.".

О. файлове с разширения ".dbx" и ".pst", съхранени в папка с наименование: "C\D-2\backup", които според експерта, представляват пощенски кутии от електронна поща, като във файловете: "Inbox.dbx" и "llnbox.dbx" са получените на e-mail адрес: pirate.network@mail.ru писма от e-mail адрес: dust@bezumie.org, които датират от първата половина на 2007 година, а текстовете им съдържат резултати от работата на програмата keylogger. Във файлове с наименования "Outlook.pst" и "backup.pst" установили електронни писма, адресирани до e-mail адрес: dust@bezumie.org, в някои от които обръщението е към лице на име Peter Patarchanov. Писмата включват съобщения от Moneybookers за получени пари от други лица, от "еbау" за смяна на парола или e-mail адрес, покупки на стоки, забравена парола и др. Част от писмата били адресирани до e-mail адрес: s.gregoire@fx invest.biz.

В областта на първите 32 GB от дисковото пространство, при търсене по ключови думи била намерена информация, че лице на име П.П.-. през 2005г. е правило справка за банкова сметка, като на стр. 17 /л. 27, том IV от д. пр./ в заключението е направена извадка, съдържаща данни за всички сметки, за които това лице е имало право да извършва такава операция. Намерили и други фрагменти за регистрация и online операции на сайта на "П.".

В експертизата било посочено, че иззетият от жилището на подс. П.П.-. твърд диск "Samsung" със сериен № S\N S01XT10Y770731 е разделен на два логически дяла - първият с големина 19,7 GB върху NTFS файлова система, а вторият с големина 129,3 GB върху NTFS файлова система. Върху първия дял била инсталирана операционна система, като е създаден потребителски профил с наименование - u573 и е зададено наименование на твърдия диск - 0-D92C427E90B54.становили, че дискът е бил в работен режим за последно в деня на провеждане на процесуално следствените действия - 20.03.2008г.

При извършеното търсене на ключови думи със зададените №№ на банкови карти, посочени в постановлението за назначаване на експертизата, 3 от тях са намерени в чат разговори проведени чрез програмния продукт Skype, като на стр. 18 /л. 28, том IV от д. пр./. В заключението е визуализирана извадка от този разговор, проведен между потребители използващи скайп имена - amphetheater (Shano Shanov) и iskoto.становили и фрагменти от чат - разговори, в които са се обменяли данни за банкови карти, които експертът записал във файлове с разширение ".doc", съхранени в папка "obekt8_from_keywords", записани върху оптичния носител, приложен към заключението.

В папка с наименование: "C:\Documents and Scttings\u573\ Application Data\Skype\amphetheater" установили съхранени файлове, съдържащи контактите и хронологията на съобщенията на потребител amphetheater, който е коментирал въпроси свързани с банкови карти с потребители със скайп имена - Iskoto, presiyannikolov, zlobiLJbg, mdmacOrp /последното е установено в твърдия диск на компютърната конфигурация иззета от жилището на подс. М./. В същата папка били съхранени и файлове - "sms 256.dbb" и "sms 512.dbb", съдържащи текстове изпратени като съобщения чрез мобилен оператор към мобилни №№.

В първия дял на твърдия диск в папка с наименование "С: \ Program Files \ QIP" установили инсталиран програмен продукт QIP /ICQ клиент/ за разговор в реално време по И. , който е използван от потребител с идентификационен №223061 и псевдоним amphetamine /във втория дял на твърдия диск на преносимия компютър "Sony Vaio", иззет също от жилището на подс. П-./ разговорите на този потребител са запазени във файлове с разширение ".txt" в папка "C:\Program Files \ QIP \ Users \ 223061 \ History".

/C:\Documents and Settings\u573\Desktop/, експертът е констатирал множество файлове с разширение ".txt", които съдържат данни за банкови карти и имейл адреси. Констатираният файл с наименование: "C:\Documents and Settings \ и573 \ Desktop\gr_3.txt", според експерта, бил създаден от програма Apophis Logger, която работи като keylogger и чрез нея се търси и записва информация за пароли и сертификати. Във файлове "b.jpg", "test-.jpg" и "f.jpg" установил сканирани документи за самоличност, а във файл "2.jpg" - сканирана бланка-пълномощно с подпис и печат на нотариус. Списък с e-mail адреси бил открит във файл с разширение ".txt", който е установен по време на изследването в съдържанието на папка с наименование " С: \ Downloads \ UNL_suppression. txt".

В. втория дял на твърдия диск, в папки с наименования "D:\backup\docs” и "D:\backup\spain” били намерени сканирани изображения на чуждестранен документ за самоличност, а в папка с наименование "D:\install\16726841 7.txt" чат - разговор, в който са коментирани въпроси, свързани с банкови карти. Цифрови изображения, представляващи документи за самоличност, експертът е установил и в папка с наименование: "D:\pictures" с разширение ".jpg". След извършената проверка на И. посещенията на потребителя, използвал твърдия диск, експертът е направил заключение, че чрез тях са извършвани проверки за валидността на №№ на банкови карти, като тази информация била съхранена върху оптичния носител, приложен към заключението в папка с наименование "obekt8_from_mozila".

При изследването на иззетия също от жилището на подс. П-. твърд диск "Seagate" със сериен № S\N 5JT0Z6XD установили, че същият е с капацитет 111,8 GB и е разделен на пет логически дяла - първият, от които форматиран върху NTFS файлова система, с големина - 9,8 GB, а останалите четири - форматирани върху FAT32 файлова система, с капацитет съответно: 28,3; 28,3; 17,1 и 28,3 GB. Върху първия дял била инсталирана операционна система, като е създаден потребителски профил с наименование - Cherry, и е зададено наименование на твърдия диск - CHERRYTO. Дискът е бил в работен режим за последен път на 13.04.2007г.

Нямало информация, свързана с поставените конкретни задачи относно посочените в постановлението за назначаване на експертизата №№ на банкови карти.

Експертът констатирал потребителски профил, използван от потребител на твърдия диск, с наименование Georgi Todorov Marinov1, който е бил използван за Online връзка с Raiffeizen Bank. Експертът записал съдържащата се информация върху оптичния носител, приложен към заключението.

Върху третия логически дял на твърдия диск намерил папка с наименование "рго", в която имало съхранен файл "test.txt" с дата на последната модификация - 14.04.2005г., съдържащ данни от магнитни пътечки на магнитни карти.

Върху Desktop-a на твърдия диск, експертът е установил съхранен указател за стартиране на чат клиент - QIP 2005, но към момента на изследването информацията за използването на тази програма е била изтрита. В неизползваното дисково пространство намерил фрагменти от записани разговори на потребители на твърдия диск в различни чатове по И. , в които е обменяна информация за №№ и други данни за кредитни и дебитни карти, а от запазената дата на някои от проведените разговори се установява, че са водени през 2004 г. При разговорите били използвани псевдонимите: amphetheater; Neo; delusion /с вероятно собствено име pesho/; del-fine; Bineff; d; Lud^S^TiGaN, които най - често са влизали във връзка с потребител с псевдоним wbyte /с вероятно собствено име plamen/, като чат - диалозите са записани върху приложения към експертното заключение оптичен носител във файл с наименование: "chat.doc". В неизползваното дисково пространство вещото лице открило списъци на БИН на банки, които конвертирало във файл с наименование "bins.doc" и били записани на оптичния носител, приложен към заключението, върху който са съхранени и откритите множество e-mail адреси.

При изследването на иззетия също от жилището на подсъдимия П-. твърд диск "Fujitsu" със сериен № S\N NS56T54259BT било установено, че има капацитет 74,5 GB, като 9,8 GB от дисковото пространство, което според експерта, следва да бъде използвано при нова инсталация на операционна система или нейното възстановяване, а в нормален работен режим е констатирано, че тази част на дисковия дял е недостъпна и не може да бъде ползвана от потребителите на съответния компютър. В заключението бил направен извод, че намерената информация в този скрит дисков дял сочи, че твърдият диск е бил предназначен за преносимия компютър "Sony Vaio", изследван като обект № 1 в същото заключение, иззет също от жилището на подс. П-.. Останалото дисково пространство, според експерта, било разделено на два дяла, форматирани върху NTFS файлова система, с капацитет съответно: 14 и 53,6 GB. Върху първия дял имало инсталирана операционна система, създадени са потребителски профили с наименования - А. и Perko Amphetti, зададено е наименование на твърдия диск - YOUR-08983F005C. Операционната система била стартирана за последен път на 27.02.2007г., а твърдият диск е бил в работен режим за последен път на 27.08.2007г.

Не е била установена информация, свързана с посочените в постановлението за назначаване на експертизата конкретни №№ на банкови карти.

Върху втория логически дял са установени 2 текстови файла, съдържащи имена на лица, адреси, имейл адреси и №№ на кредитни карти.

Експертът е установил данни за изпозването на e-mail адрес - amphetheater@isqmail.com – открити са файлове с наименования "ms_message [lj.htm", които съдържат текстове от електронни писма до този e-mail адрес от името на EGold-BG.com.

В. файловете с наименование "ms_inbox[l].htm" било установено съдържанието на пощенска кутия INBOX от електронната поща на е-mail адрес: amphetheater@icqmail.com.

Към заключението, експертът приложил разпечатка на част от конвертираните от него файлове, които записал върху приложените оптични носители, от проведените чрез Skype разговори на потребители използвали скайп имена chubuka и amphetheater /dustlover/, установени в твърдия диск на преносимия компютър "А." иззет от жилището на подс. П-. /л. 36 - 37 и л. 57 - 83, в том IV от д. пр./, както и на потребител използвал скайп име mdmacOrp, установено в твърдия диск, обозначен като обект 4.1 в заключението от компютърната конфигурация, иззета от жилището на подс. М. /л. 38 - 56, в том IV от д. пр./.

Обект на изследване на назначената в хода на разследването съдебно-техническа експертиза/л. 88 - 110 том IV д. пр./ от И. за специална техника при МВР били иззетите веществени доказателства на 20.03.2008 г. /оглед на автомобила на подс. П-.; претърсванията в жилищата на тримата подсъдими и свидетелите М. и К-. 45 пластики на банкови карти, както и на иззетите от жилището на подс. П-. - черна пластмасова кутия, с размери 25 х 80 х 20см. с изход - 2 черни кабела с дължина 40 мм, завършващи с черна букса и устройство ACR 38 PN PN ACR38C-SPC-Rq SN RR 015 - 009408.

З. установило различно съдържание на информацията, записана върху магнитната лента и върху лицевата част на иззетите при извършените претърсвания и изземвания в жилището на подс. П-. и св. К,. както и при огледа на автомобила, ползван от същия подсъдим, пластики на банкови карти:

- пластмасова магнитна карта "В." /"VISA Electron"/ с издател "S."c № 4390 5800 5084 4340 на името на И.М. /ILIAN MITSEV/, валидна до 10/2007 /обект № 1 на експертизата - л. 91 - 92, том IV д. пр./, при която има различие относно: начина на изписване, на името на картодържателя – ILIYAN MITSEV; № на картата - 4035 8 740 0090 8912, както и на банката издател -BMW Bank GMBH CREDIT CLASSIC Germany;

- пластмасова магнитна карта "Master Card” с издател "DSK BANK” с №5421 4800 1888 4606 на името на Ч. К-. /CHERESHA P KATSAROVA/, валидна до 01/2008 /обект 23 на експертизата - л. 100, том IV д. пр./, при която има различие относно: няма посочено име на картодържателя; № на картата - 4007 6763 8473 6569; не е посочена Б. издател; срока на валидност - 06/2010, както и вида на банковата карта - VISA ;

- пластмасова магнитна карта "В." /"VISA Electron"/ с издател "H." с № 4406 2117 0376 2463 на името на П.П.-. /PATARTCHANOV PETAR К./, валидна до 12/2007 /обект 27 на експертизата - л. 101-102, том IV д. пр./, при която има различие относно: името на картодържателя - AIK К FORLIDA; № на картата - 4917 9100 0304 460; Б. издател - National Bank of Greece S. A. CREDIT CLASSIC; срока на валидност. - 01/2007;

- пластмасова магнитна карта "В" /"P."/ с издател банка "B." с № 4929 4020 7523 8004 на името на A CUNN I NGHAM, валидна до 10/2007 /обект 35 на експертизата - л. 105, том IV дос. пр./, при която има различие относно: няма посочено име на картодържателя; № на картата - 6035 8904 7529 736, не е посочена банка издател, както и вида на картата; срока на валидност - 08/2013 ;

- пластмасова магнитна карта с надпис ,JOKER" с № 610031 от страната на магнитната лента, чийто външен вид не съответства на редовно издадена банкова карта /обект 46 на експертизата - л. 109, том IV д. пр., иззета от жилището на св. К-./, но въпреки това върху магнитната й лента е установено следното съдържание: картодържател - JOHN STUARD; № на картата - 4226 6100 0243 1076; Б. издател - Chase Manhattan Bank USA, N. A. United States of America Credit CLASSIC; срок на валидност - 08/2007, вид на картата - VISA.

В същото заключение било отразено, че иззетите от жилището на подс. П-. банкови карти зелени на цвят с надпис ATM CARD, с № № 4847 8367 6906 6865 4327; 9004 2160 7484 2050 4436; 2374 1242 9397 9558 4084; 6211 4850 0965 9406 9810; 3914 8725 0796 3090 2252 2650 7206 4361 71921689, представляват магнитни карти на "NETSPEND Corporation", без име на картодържател и дата на валидност. При сравнение на информацията, записана върху магнитната лента на картата и записаната от страната на магнитната лента /над бар кода/, експертът е констатирал частично съответствие на № на банковата -08/2013.

Е. за иззетата от жилището на подс. М. банкова карта "Maestro”, издадена от " UNITED BULGARIAN BANK" на името на И.М. със срок на валидност до 11 /2007/обект №12 от експертизата, л. 96, том IV д. пр./ експертът е посочил, че съдържанието на магнитната лента не може да бъде прочетено.

По отношение на иззетото от жилището на подс. П-. устройство, представляващо - черна пластмасова кутия с размери ширина 25 х 80 х 20, с изход 2 черни кабела с дължина 40 мм, завършващи с черна букса, експертът е посочил, че представлява преносим, колекционер на данни, записани върху лента на карти с магнитен носител, с помощта на който може да бъде прочетена информацията, съдържаща се и върху трите пътечки на магнитната карта. Констатирал, че обемът на паметта на устройството позволява да бъдат направени 3 000 записа, като е уточнено, че устройството може да бъде свързано с персонален компютър, с оглед сваляне на записаните данни през RS - 232, а предназначението му е за запис на данни от кредитни, дебитни, членски и други подобни карти с магнитна лента.

Второто устройство, иззето също от жилището на подс. П-. - представлявало универсален четец с USB интерфейс за управление и приложение на чип карти, чийто основни приложения били - електронен подпис, системи за идентификация, системи за контрол на достъп, програми за лоялни клиенти, електронно банкиране, S \ W защита.точнили, че четецът може да чете и записва всички видове микропроцесорни карти.

Предмет на изследване била и използваната от подс. Б.П.-. банкова карта издадена от "D." на името на Д.Н. с № 4870 02000 7851 1901, приложена като веществено доказателство по делото. Заключението е констатирало, че външният вид на картата отговаря на редовно издадена банкова карта, като при прочит на информацията, съдържаща се върху магнитната й лента има установено несъответствие със записаното върху картата относно: № на банковата сметка; банката издател и срока на валидност.точнили, че в зависимост от информацията, записана върху магнитната лента картата може да бъде използвана за различни цели: като банкова карта; като клубна карта или като идентификационна карта за контрол на достъпи др. /л. 124 - 127, том IV д. пр./.

Експертът е посочил, че за да се използва като банково електронно средство за разплащане, е важно върху магнитната лента на картата да има запис върху втората пътечка, без да е задължително такъв запис да съществува на останалите пътечки. Категорично е изразил и становището, че банковата карта, с оглед съдържащата се върху записа на магнитната й лента информация, представлява банково електронно средство за разплащане.точнил е, че дали изписаното име върху магнитната лента, посочено като титуляр на банковата сметка, съответства на действителния собственик, може да бъде установено единствено чрез банката издател. В заключението било посочено, че за годността на дебитните карти като платежен инструмент, може да се произнесе банката, която ги е издала, а като заготовка /без запис/ същите се продават свободно в търговската мрежа и независимо от последващото им предназначение имат еднакви размери, тъй като информацията върху външната част на картата, а и върху магнитната й лента, се записват впоследствие.

В заключението на назначената съдебно-балистична експертиза /л. 132 - 134, том IV д. пр./ било отразено, че иззетият при извършеното претърсване и изземване в жилището на подс. П-. сигнален /шумов/ револвер, марка "R." модел RG 89, калибър 9 мм., не е огнестрелно оръжие по смисъла на ЗКВВООБ, въпреки че е технически изправен и годен да произвежда изстрели със шумови патрони калибър 9 мм.точнено било, че с револвера са произвеждани изстрели след последното му почистване.

Предмет на изследване на назначената съдебно-техническа експертиза на БНТЛ на ОДП при МВР - Пловдив, били иззетите при претърсването и изземването от автомобила на подс. П-.; в ползваните от подсъдимите М. и П-. жилища - документи за самоличност - лични карти, свидетелство за управление на МПС и контролен талон - последните две на името на К. Т. В.

Според заключението, трите лични карти и свидетелството за управление на МПС са истински, тъй като е установено пълно съвпадение по оптични свойства на хартията, начин на отпечатване на отделните реквизити, както и в допълнителните защитни елементи. Няма установени признаци за подправяне и преправяне на персоналните снимки и данни /л. 141 - 145, том IV д. пр./.

По отношение на издадения на името на К. В. контролен талон от КАТ-Пазарджик, поради липса на предоставен сравнителен материал от същия вид контролни талони, не може да се изследва отпечатъка от печата, поради което и изводът, че най-вероятно е истински не е напълно безспорен.

В заключението на назначената по делото физико-химична експертиза /л. 153 - 156, том IV д. пр./ било посочено, че иззетите при извършеното претърсване и изземване в жилището на подсъдимия П-. - 1 бр. жълта таблетка с лого "М" от едната страна и количеството бледорозово прахообразно вещество, опаковано в пакетче от бяла хартия, съдържат високорисковото наркотично вещество - амфетамин. Нетното тегло на таблетката е 0,2210 грама, като при изследването е установено съдържание на бензокаин и кофеин, а количеството на амфетамина е установено на 0,5%. В бледорозовото прахообразно вещество, с нето тегло 0,2594 грама, е установено освен съдържание на високорисковото наркотично вещество амфетамин с концентрация 22% и наличие на кофеин.

В останалите обекти на изследване - бяла кръгла таблетка с емблемата на "М." /обект № 4/ и бяло прахообразно вещество, с нето тегло 0,1710 грама /обект № 3/ не установили наличие на вещества, поставени под контрола на ЗКНВП. В експертизата било уточнено, че прахообразното вещество съдържа кофеин, а в таблетката е установено наличие на вещество от групата на "пиперазините", които са стимуланти със сходно действие с амфетамино производните. Отбелязано било, че в САЩ, А. и някои европейски страни същите са поставени под разрешителен режим, но към настоящия момент, такъв не е предвиден според вътрешното ни законодателство – ЗКНВП и ратифицираните от страната ни международни конвенции.

При изследването на иззетата електронна везна /видимо чиста/ установили следи от амфетамин, кофеин и тетрахидроканабинол.

Иззетото при извършения оглед на автомобила, ползван от подсъдимия П-. полиетиленово пликче, заснето на фотоси №№ 21 и 22 от приложения на л. 57 - 69 съдебното следствие фото - албум, което също е съдържало бяло прахообразно вещество - не е било подложено на изследване в хода на разследването, респективно не е предмет на повдигнатите обвинения.

По искане на защитата на подс. П-. по време на досъдебното производство по повод на взетата спрямо него първоначално мярка за неотклонение "З.", е била назначена комплексна СМЕ, която е установила, че същият не страда от чернодробно заболяване /вирусен хепатит В/, като здравословното му състояние позволява спрямо него да бъде прилагана подобна мярка за неотклонение в условията на пенитенциарно заведение /л. 164 - 166 т. IV д. пр/.

Съдът е кредитирал при постановяване на съдебния си акт изготвените в хода на досъдебното производство експертни заключения като обстойни, възложени на специалисти в съответните области на науката и техниката, разполагащи с необходимите специални знания и опит, съответстващи на събраните и приложени към делото писмени, гласни и веществени доказателства.

Окръжният съд е приел гореописаната фактическа обстановка за установена по несъмнен начин от направените от подсъдимите в хода на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК признания на фактите, включени в предмета на доказване, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт, частично от обясненията на подсъдимите П-. и М. на досъдебното производство по реда на чл. 222 от НПК /л. 21-24; л. 60-61, т. II от д. пр./, както и от показанията на свидетелите – Й. К-. /л. 44-46, т. III от д. пр./, К. Т-. /л. 47, т. III от д. пр./, Н. Д. /л. 48-49, т. III дос. пр./, П. К. /л.50-51, т. III от д. пр./, Й. И. /л.52-53, т. III от д. пр./, Ч. К-. /л. 54-57, т. III от д. пр/, И. Тафков /л. 58-59, т. III от д. пр./, Хр. Тафков /л.60, т.ІІІ д. пр./, И. В. /л.61, т. III от д. пр./, Г. М. /л.62, т. III от д. пр./, Г. Р-. /л.63-64, т. III от д. пр./, Д. Н. /л.65, т. III от д. пр/, В. М. /л.66, т. III от д. пр./, А. М. /л.67-68, т. III от д. пр./, Ю. К. /л. 73, т. III от д. пр./. Преценил е, че в тази насока са иззетите по време на разследването и приложени към делото веществени доказателства, както и писмените доказателства - сигналите от различни банкови институции за констатирани нередности при осъществяване на транзакции, чрез използване на банкови карти за разплащане от ПОС-терминални устройства и заверени копия от документи /л.16-36 т. І д. пр./; официална информация от банкови институции относно открити банкови сметки и издадени дебитни карти на името на подсъдимите и част от свидетелите по делото, начина на захранването им с различни суми, както и за използване на системата за "И." /л. 39, л.43 - 44, л. 50 - 54 от т. І и л. 8 - 27 от т. V от д. пр./; удостоверение от СУ "С." за подс. П-. /л. 41, т. I от д. пр./; протоколи за доброволно предаване на документи, оформени при извършени транзакции от ПОС - терминални устройства в различни търговски обекти от техните управители /л. 55 - 59 и л. 64 и л. 67 том I от дос. пр./; протоколи за претърсване и изземване, представени за надлежно разрешение и одобрение от съдия при ПОС /л. 2 -7, л. 13 - 15, л. 20 -24, л. 26 - 28, л. 30 - 31, л. 33 - 34, л. 36 - 37, л. 39 - 40, л. 42 - 43, т. III от д. пр./; протокол за оглед на местопроизшествие /л. 8-10, том ІІІ от д. пр./ с фотоалбум /л. 57 - 69 от съдебното следствие/; протокол /л. 11, том III от д. пр./; протоколи за разпознаване /л. 74 - 77, том ІІІ от дос. пр./ и фотоалбуми /л. 51 - 56 от съдебното следствие/; Заповеди за задържане на подсъдимите по ЗМВР, с оглед съдържащата се в тях информация относно приложението на чл. 59 ал. 2 от НК /л. 12-14, л. 48-50, л. 83-85, т. II от д. пр./; протоколи за лични обиски на подсъдимите по ЗМВР/л. 16, л. 52, л. 86, т. II от д. пр./; справки съдимост и характеристични справки за подсъдимите /л. 30-31, л. 67-68, л. 89-90, т. II от д. пр./; справки за криминалистични регистрации в МВР на подсъдимите /л. 34 -35, л. 71 - 72, л. 93 - 94, т. II от д. пр./; карти за наложени на подсъдимите принудителни административни мерки по ЗБДС /л. 143 - 245, т.II от д. пр./; информация, постъпила от мобилните оператори на територията на страната относно използвани СИМ карти от подсъдимите, иззети при извършените процесуално следствени действия /л. 2, л. 32, л. 39 т. V от д. пр./; заверено копие от документ за самоличност - лична карта издадена на Ж. Д. Д. и данни, съдържащи се в справка, изготвена от АИС "Б." при МВР за същото лице /л. 68-71, т. V от д. пр./; заверено копие от Удостоверение за раждане на подс. М. /л. 82, т.V от д. пр./; заверено копие от лична карта лице /л. 91- 93, т. V от д. пр./; заверено копие от свидетелство за управление на МПС и контролен талон на К.Т.В.И. данни, съдържащи се в справка, изготвена от АИС "Б." при МВР за същото лице /л. 94-97, т. V от д. пр./; разписка за връщане на иззетите парични средства от дома на подс. П-. /л. 117, т.V от д. пр./; разписка за предаване на веществените доказателства по делото на домакин в ОДП - Пловдив /л. 121, т. V от д. пр./, заверено копие от Протокол на медицинска комисия № 45/18.02.2008г. за здравословното състояние на подс. П-. /л. 124 от съдебното следствие/.

Съдът е кредитирал изцяло депозираните по време на разследването свидетелски показания като обективни, логични, непротиворечиви, излагащи в хронологична последователност фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото. Приел е, че са били събрани при спазване изискванията на НПК, като в тях не са установени съществени противоречия относно релевантните факти и кореспондират със съдържащата се информация в приложените към делото писмени доказателства. Протоколите от извършените претърсвания и изземвания и оглед в автомобила на подс. П-. са били осъществени при спазване процесуалните изисквания на чл. 161 и сл. от НПК.

Съдът е кредитирал частично, дадените при условията на чл.222 от НПК обяснения на подсъдимите П-. и М. за информацията относно контактите им с останалите лица, във връзка с придобиването на надлежно издадени от различни банкови институции на територията на страната банкови карти, открити и иззети при извършените претърсвания и изземвания в жилищата им, както и за продължителността и характера на създадените помежду им отношения. В останалата им част е приел, че обясненията са израз на защитната им позиция, тъй като чрез тях се отрича участието им в осъществяването на вменените им във вина престъпления. Предвид на обясненията на подсъдимите, с които признават описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, същите следва да бъдат възприети като отричане от първоначално депозираните от тях обяснения в хода на досъдебното производство. Според съдебния състав, тези признания, с оглед на повдигнатите на всеки един от подсъдимите обвинения, съответстват с останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства.

Въз основа на така установената по категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът е счел, че с упражняването на държане, без надлежно разрешително върху високорисковото наркотично вещество -амфетамин в иззетите от жилището на подсъдимия П-. - жълта таблетка с лого "М" от едната страна и в бледорозово прахообразно вещество, същият е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК. Окръжният съд е приел за безспорно установено, че жилището в гр. П., на ул. ". № 18, от което са иззети съдържащите амфетамин вещества, макар и да е собственост на майката на подсъдимия П-., към инкриминираната дата - 20.03.2008г., е било използвано единствено от него, тъй като тя в продължителен период преди това живее извън територията на страната. В този аспект, според състава на съда, несъмнено е доказано, че именно подс. П-. е упражнявал фактическата власт върху инкриминираните количества високорискови наркотични вещества, посредством което е осъществил и изпълнителното деяние -"държане".

Амфетаминът е включен в Приложение №1 към чл. 3 ал. 2 на ЗКНВП към растенията и веществата с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект на злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, който има наркотично действие.

Подс. П-. е знаел, че придобиването и държането на високорисковото наркотично вещество - амфетамин е забранено от закона при липса на съответно разрешение, но въпреки това, е осъществил изпълнителното деяние. Съдът е преценил, че в конкретния случай по делото не са събрани доказателства, от които да се установи наличието на специална цел за последващо разпространение на трети лица на това наркотично вещество. Подс. П-. е упражнявал само фактическата власт към инкриминирания момент, поради което е възприето обяснението му, че е било предназначено единствено за лична употреба. Действията на подсъдимия са осъществени с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като е съзнавал е общественоопасният характер на извършваното, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат, но въпреки това е целял и искал реализирането му.

За това окръжният съд е признал подс. П-. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл. 354а ал. 3 т. 1 от НК – за това, че на 20.03.2008г. в гр. П., без надлежно разрешително, е държал високорискови наркотични вещества - 0,2594 грама амфетамин с процентно съдържание на амфетамин 22% на стойност 7,78 лева и 0,2210 грама амфетамин с процентно съдържание на амфетамин 0,5% на стойност 6,63 лева, на обща стойност 14,41 лева по цени за нуждите на съдопроизводството, определени съобразно Приложение № 2 на ПМС № 23/98год. на МС.

По отношение на останалите повдигнати на тримата подсъдими обвинения първоинстанционният съд се е съобразил с действащата към инкриминирания период нормативна уредба - Законът за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи, /обн. ДВ, бр. 31 от 08.04.2005г. в сила от 08.10.2005г./ и издадената съобразно изискванията му Наредба №16 от 29.09.2005г. за електронните платежни инструменти, приета с Решение №103 на УС на БНБ /обн. ДВ, бр. 81/11.10.2005г./. Същите са били отменени впоследствие с приетия Закон за платежните услуги и платежните системи /обн. ДВ, бр. 23/27.03.2009г., изм. ДВ, бр. 24/31.03.2009г., в сила от 01.11.2009г./ и приетата с Решение №86/16.07.2009г. на УС на БНБ - Наредба №16 за лицензиране на платежните институции и операторите на платежни системи /обн. ДВ, бр. 62/04.08.2009г., в сила също от 01.11.2009г./.

Въз основа на тях е регламентирано електронното банкиране, което обхваща използването на електронни платежни средства и информационни и комуникационни технологии за улесняване достъпа на клиента до услугите на банките.

В чл. 27, ал. 1 от ЗППЕПИПС, действал към инкриминирания период е определено, че електронни платежни инструменти са тези, които позволяват достъп до електронно регистрирани или съхранени пари и дават възможност да се извършват депозити, преводи, теглене на пари в брой, зареждане и отнемане на парична стойност и/или други операции, посредством електронни или други технически способи. В чл. 27 ал. 2 от и в чл. 1 ал. 3 от Наредба №16/ 29.09.2005г., са обособени 2 категории електронни платежни инструменти: платежни инструменти за отдалечен достъп и инструменти за електронни пари. Разграничението между тях произтича от връзката на платежния инструмент с използвания финансов ресурс. При платежните инструменти за отдалечен достъп ресурсът съществува на друго място и данните за него са само регистрирани върху съответния инструмент, докато електронните пари имат своето съществуване върху самия инструмент. От своя страна, платежните инструменти за отдалечен достъп се разделят на два вида - банкови платежни карти, уредени в чл.27, ал. 3, т. 1 от ЗППЕПИПС, чл. 10 от Наредба №16/2005г. и електронни банкови платежни заявления, според чл. 27, ал. 3, т. 2 от ЗППЕПИПС, чл. 31 от Наредба № 16/2005г.

В конкретния случай, предметът на престъпленията спрямо подсъдимите П-. и П-. - по чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 244, ал. 1, пр.3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 1 от НК са именно платежни инструменти за отдалечен достъп - банкови платежни карти, които според действащата наказателно - правна уредба към инкриминирания период, представляват кредитни или разплащателни карти, които не са ценни книжа. Посредством тях, може да бъде осъществен достъп до електронно регистрирани или съхранени пари за извършване на депозити, тегления, преводи и други операции, чрез използваните в банковата практика технически способи, което практически покрива същността на електронното банкиране.

По категоричен начин, в действащата нормативна уредба е посочено, че издаването на платежни инструменти за отдалечен достъп - банкови платежни карти се осъществява от съответните лицензирани за тази цел от БНБ на територията на страната банки, на които е възложен контролът за законосъобразното им използване по предназначение, възможностите за корекции в данните, отразени върху вече издадени платежни инструменти, както и за последващото им унищожаване и обявяване за недействителни. Тази информация същите следва да представят на Централната банка /чл. 12-17, чл. 48 от Наредба №16/2005 г./.

Съдът въз основа на §1 от ДР на Наредба №16/2005г. е цитирал легалните дефиниции на използваните понятия от експертите, изготвили заключения по назначените експертизи - за режим он-лайн, термално устройство ПОС, виртуално терминално устройство ПОС и банкова карта, издадена на територията на страната. Съобразил се е и с определението за банкова карта като вид електронен платежен инструмент в чл. 10 ал. 1 от същата наредба и чл.27 ал. 3 т. 1 от ЗППЕПИПС.

В чл.10, ал.2 от Наредба № 16/2005г. е уточнено, че банковата карта се издава въз основа на договор и може да бъде дебитна - позволяваща на оправомощения държател достъп до средства в размер на разполагаемата наличност по банковата сметка или до определен лимит, договорен между издателя и оправомощения държател или кредитна - позволяваща на оправомощения държател достъп до средства по предварително договорен кредит между оправомощения държател и издателя.

Заключението на СТЕ на ИСТ-МВР категорично е установило, че инкриминираните банкови карти, иззети от жилищата на подс. П-. и св. К-.: пластмасова магнитна карта "В." /"VISA Electron"/ с издател "S."c №4390 5800 5084 4340 на името на И.М./ILIAN MITSEV/, валидна до 10/2007 /обект 1/; пластмасова магнитна карта "Master Card" с издател "D." с №5421 4800 1888 4606 на името на Ч. К-. /CHERESHA Р KATSAROVA/, валидна до 01/2008 /обект 23/; пластмасова магнитна карта "В." /"VISA Electron"/ с издател "H." с № 4406 2117 0376 2463 на името на П.П.-. /РATARTCHANOV PETAR К./, валидна до 12/2007 /обект 27/; пластмасова магнитна карта "В" /"P."/ с издател банка "B." с № 4929 4020 7523 8004 на името на A CUNN I NGHAM, валидна до 10/2007 /обект 35/ и пластмасова магнитна карта с надпис "J." с № 610031 от страната на магнитната лента, чийто външен вид не съответства на редовно издадена банкова карта /обект 46/, имат различно съдържание на информацията, записана върху магнитната лента и върху лицевата им част /л. 88 -110, том IV от дос. пр./. Безспорно е установено и, че иззетите от жилището на подс. П-. 2 устройства позволяват, чрез тях да се чете не само информацията, съдържаща се и върху трите пътечки на магнитната лента на картите, но и да се извършва запис върху тях. Това, съобразено с останалата информация за инкриминираните банкови карти - всички са били с изтекъл срок на валидност, посочен върху лицевата оправомощените им държатели в съответната издала ги банкова институция; обстоятелството, че преобладаващата част не са с оправомощен държател - П-., а трети лица, включително и гражданин на чужда държава, но въпреки това са се намирали именно в неговата фактическата и направените от него признания, по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, са дали основание на съда за категоричния извод, че този подсъдим е осъществил действия по подправяне на информацията, отразена върху магнитните им ленти, която е от съществено значение за използването им по предназначение, с цел извършване на регламентираните в нормативната уредба банкови операции не само на територията на страната, но и в чужбина, чрез режим "он-лайн".

С тези си действия подс. П-. е осъществил състава на престъпление по чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 1 от НК - в периода 19.11.2007г. - 20.03.2008г. в гр. П. е подправил кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа - "В." /"VISA Electron"/ с издател "S."с № 4390 5800 5084 4340; "Master Card" с издател "D." с № 5421 4800 1888 4606; "В." /"VISA Electron"/ с издател "H." с № 4406 2117 0376 2463; пластмасова магнитна карта "В" /"P."/ с издател Б. "B." с № 4929 4020 7523 8004 и пластмасова магнитна карта с надпис "J." с № 610031.

От субективна страна престъплението е извършено от подс. П-. с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Същият е съзнавал обществено - опасният му характер, предвиждал е и е целял реализирането на съставомерните вредни последици, нещо повече, целял е чрез тях да задоволи собствените си материални потребности.

Окръжният съд е приел за доказано и обвинението срещу подс. Б.П.-. за престъпление по чл.244, ал.1, пр.3, вр. чл.243, ал.2, т.3, вр. чл.2, ал.1 от НК, за това че на 19.11.2007г. в гр. П. на бензиностанция "O.", находяща се на бул. ". № 1 си е служил с подправена кредитна разплащателна карта, която не е ценна книга - на "Д." с № на сметка 4870 0200 7851 1901, като е знаел, че е подправена. На досъдебното производство са събрани достатъчно категорични доказателства, че подсъдимият П-. е лицето пожелало да извърши разплащане на закупените стоки от търговския обект в бензиностанцията, с валидно издадена на името на Д.Н. от "Б." ЕАД - Пловдив банкова карта, чрез монтираното в обекта ПОС терминално устройство. В тази насока са показанията на свидетелите Й. К-., К. Т-. и Д. Н., извършените разпознавания според изискванията на НПК и заключението на назначената съдебно техническа експертиза /л. 124 - 127, т. IV от д. пр./. Според него информацията на магнитната лента на използваната от подс. П-. и приложена като веществено доказателство по делото банкова карта не съответства на съдържанието отразено върху лицевата й част за № на банковата сметка, банката издател и срока на валидност. Поради тези причини, съдът е кредитирал изцяло направените от подсъдимия П-. признания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, имащи значение за това обвинение.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия П-. с пряк умисъл, с целени и наст\пили обществено опасни последици. Същият е знаел, че представената от него банкова карта за извършване на разплащане от ПОС терминалното устройство е с подправено съдържание на магнитната лента, което е проличало в поведението му, тъй като веднага след констатиране на несъответствието е заплатил в брой закупените стоки, представил е и неистински документ за самоличност - с данни на лицето, на чието име е издадената банкова карта с подменена фотография. Действията му са били съзнателно насочени към реализиране на съставомерните вредни последици от деянието - използване на електронни платежни средства от чужда банкова сметка, чрез извършване на разплащане с подправената банкова карта.

Съдът не е възприел становището на защитниците на подсъдимите, че събраните в досъдебното производство доказателства не подкрепят направените самопризнания по реда на чл. 371 т. 2 от НПК по повдигнатите им обвинения за извършено престъпление по чл. 321 ал. 3 от НК.

Разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК изисква за организираната престъпна група наличието на признаците: да е съставена от три и повече лица; сдружението между тези лица да е трайно; групата да е структурирана, за което обаче не е необходимо формално разпределение на функциите между участниците, определена продължителност на участието им или развита структура; групата да има специална цел - участниците в нея да вършат съгласувано в страната и в чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага.

Според съдебния състав по време на разследването са били събрани достатъчно безспорни доказателства, че подс. П-. още от края на 2005 г. в началото на контактите си с подс. П-. е проявил интерес към информацията за използваните от него подправени банкови карти, с които е извършвал разплащания на закупувани стоки и гориво от бензиностанции на територията на страната. Вещото лице Д. Д. от И. по компютърни технологии при МВР е установила по категоричен начин в заключението си, че в компютърните конфигурации, използвани и от тримата подсъдими, иззети при извършените претърсвания и изземвания в жилищата им, са инсталирани програмни продукти, предоставящи възможност за записване на данни от банкови карти, банкови кодове, пароли, и-мейл адреси, които дават възможност за използването им в "режим он-лайн" при осъществяване на банкови операции. Експертът е посочил в заключението си, че и тримата подсъдими, като потребители на изследваната компютърна техника са обменяли помежду си "он-лайн" информация - чрез програмен продукт "С.", използвайки често и сходни скайп имена - под формата на редове и числа, и-мейл адреси, имена, включително и на програми, чрез които се извършва декодиране на лог файлове от въведени данни от програмата Keylogger - използвана също за кражба на потребителски имена и пароли, както и за детайли от банкови карти непосредствено от ATM устройства /банкомати/. От анализа на показанията на свидетелите Г. М,. Г. Р-. и Ч. К,. в контекста на приложените официални данни, се установява, че подс. П-. е използвал на 19.11.2007 г. в гр. П. на бензиностанция "O." подправена банкова карта, издадена от "Б." ЕАД на името на св. Д.Н. по предназначение след подправката на информацията записана върху магнитната й лента. Доказателствата са безспорни, че захранването на сметките, открити на името на Д.Н. в "Б." ЕАД е било извършвано "он-лайн", чрез превеждане на суми от банковата сметка в лева, открита в ОББ на името на подс. И.М., посредством използвания от него IP адрес, включително и с внасяне на суми в брой, предоставени от под. П-.. Констатирани са и данни за извършени банкови операции с тези сметки и чрез "он-лайн" банкиране - от IP адреса ползван от подс. П-. към м. я.. Няма противоречие и в показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели – И. Тафков, Хр. Тафков, А. М. и В. М,. че всеки един от тях е открил банкова сметка на свое име в различни банки на територията на страната по молба на подс. М., след което му е предоставил издадената за ползване банкова карта, част от които са били открити не само в дома на този подсъдим, но и претърсването на жилището на подс. П-.. В този аспект, съдът не е споделил тезата на подс. М., изложена в обясненията му на досъдебното производство, че поводът за контактите му с подс. П-. е бил закупуването на автомобил, в период значително предхождащ инкриминирания момент. Направеното от М. признание по реда на чл.371, т.2 от НПК по време на съдебното следствие на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, имащи отношение към повдигнатите обвинения, съдебният състав е приел като отричане на обясненията му, дадени в досъдебното производство, макар и да не дава подробна допълнителна информация, свързана с предмета на доказване.

Поради тези причини за съда по безспорен начин е установено, че действията и на тримата подсъдими надхвърлят обикновените форми на съучастие и могат да бъдат характеризирани именно като задружна престъпна дейност, осъществявана от три наказателно-отговорни лица, при обективно единство на техните деяния и общност на умисъла.становено е и разпределението на функциите между участниците в групата за постигане на специалната цел – съгласуваното извършване на престъпления по чл.243 от НК в страната и в чужбина, с които всеки от тях е целял набавянето на лична имотна облага, въпреки че с оглед поддържаната конспиративност в действията за избягване на евентуално наказателно преследване, не всички са осъществявали пряк контакт помежду си – конкретно подсъдимите М. и П-..

От своя страна, подс. М. в изпълнение на възложената му задача - да се снабдява с валидно издадени банкови карти е поддържал контакти със свои познати, които по негово указание са откривали сметки в посочени от него банкови клонове на територията на гр. П.. В. са му предоставяли издадените им банкови карти, а той от своя страна ги е предавал на подс. П-., с цел извършване на подправката на записаната върху магнитните им ленти информация. За реализирането на тази цел подс. М. е предоставял и "он-лайн", чрез програмния продукт "С.", на подс. П-. допълнителни данни за имена, и-мейл адреси на различни лица, цифри от банкови кодове и банкови сметки, открити в чуждестранни банкови институции.

Подс. П-. по идентичен начин е обменял чрез И. такава информация с подс. П-., като му е било възложено фактическото използване на подправените банкови карти, чрез които е извършвал разплащания от ПОС - терминалните устройства, монтирани в различни търговски обекти на територията на гр. П..

Подсъдимите М. и П-., макар и да не са се познавали помежду си, с оглед обезпечаването на конспиративност на престъпната дейност на организираната престъпна група, са знаели, че постигането на общата им престъпна цел - извличането на максимални материални печалби от всеки един от тях, е обусловено от участието и на други лица, чийто действия обезпечават реализирането на престъпната дейност. В този аспект, според съда поведението на подсъдимите М. и П-. е обективирало изпълнителното деяние на състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от НК – за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 243 от НК.

От субективна страна и тримата подсъдими са извършили вменените им във вина престъпления по чл. 321, ал. 3 от НК с пряк умисъл - съзнавайки обществено опасния характер на деянията си, предвиждайки настъпването на общественоопасните му последици и целейки тяхното настъпване.

Поради това, съдът е признал подс. П-. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 2 ал. 1 от НК - за това, че на 19.11.2007г. в гр. П. е образувал и в периода от 19.11.2007г. до 20.03.2008г. е ръководил организирана престъпна група, състояща се от подсъдимите М. и П-., създадена с цел да върши престъпления по чл. 243 от НК, а всеки от подсъдимите М. и П-. за виновни по повдигнатото им обвинение по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 2 ал. 1 от НК - за участие в образуваната и ръководена от подс. П-. в инкриминирания период, организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 243 от НК.

Окръжният съд е приел за доказано повдигнатото обвинение срещу тримата подсъдими за престъпление по чл. 246, ал. 3 от НК - за придобиване и пазене на предмети, материали и оръдия, за които са знаели, че са предназначени и са послужили за подправка на други знаци по смисъла на чл. 243 ал. 2 т. 3 от НК /действащ към инкриминирания период, обн. ДВ, бр. 62/97г., / - кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа. Това е било категорично установено основно от приложените към делото веществени доказателства, чието предназначение и начин на използване са конкретно посочени в заключенията на съдебно техническите експертизи. Те съответстват не само с направените от подсъдимите признания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, но и с другите доказателства за осъществени от тях други престъпления - по чл. 243 от НК - за П-.; по чл. 244 от НК - от П-., както и по чл. 321 ал. 3 от НК, имащи пряко отношение към обвинението им и по чл. 246 ал. 3 от НК, което криминализира предварителната дейност, обезпечаваща последващото извършване именно на престъпления по чл. 243 от НК.

Поради това, съдът не е споделил становището на защитниците на подсъдимите М. и П-., че иззетите от жилищата им валидно издадени на тяхно име банкови карти, както и документите на името на лицето К.В,. за които не е установено да са неистински - не следва да бъдат включени в обема на това обвинение. Въпреки, заключението на СТЕ на вещото лице В.Г,. че няма съответствие между информацията, отразена върху лицевата част и на магнитните ленти на иззетите от жилището на подс. П-. в гр. С. банкови карти, както и 5бр. банкови карти /с изключение на обект №12 - издадената от ОББ, която не е могла да бъде разчетена/ на името на подс. М. от неговото жилище, съдът поради възможността за използване на банковите карти и след изтичане срока им на валидност, с цел подправката на информацията, записана върху магнитните им ленти е отбелязал, че само 1 от общо 6 бр. карти на името на М. е била с неизтекъл срок на валидност /до м. м. г./ към момента на изземването, което важи и за картите иззети от П-..

В предмета на повдигнатото обвинение по чл. 243 от НК на подс. П-. са включени валидно издадени на негово име и на името на подс. М. банкови карти от банки, осъществяващи търговската си дейност в Р. България, които са подправени след изтичане на срока им на валидност. В разпоредбата на чл. 23 от Наредба №16/2005г. е предвидено задължение за оправомощения картодържател - да върне в банката издател банковата карта след изтичане срока й на валидност. Въпреки това обаче, такива действия не са били предприети от подсъдимите, което доказва намеренията им, дори и издадените на тяхно име банкови карти след изтичане на срока им на валидност да се използват именно като средство за осъществяване на престъпната им дейност - последващата им подправка и извършване на разплащания със суми от чужди банкови сметки, което в сравнително продължителен период от време им е осигурявало значителни материални придобивки. В този смисъл, съдът е преценил и липсващата част от информацията, която е констатирана при изследването от експерта върху магнитната лента на банковата карта обект №19 от експертизата - не съществуват данни за банката - издател, оправомощеното лице картодържател, както и за вида на банковата карта, каквито обаче има отразени в магнитната лента на валидната банкова карта издадена от същата банка на името на подс. П-. - обект № 21 от експертизата. Преценката на тези факти, в контекста и на останалите данни за съществуващата информация съхранена в твърдите дискове на компютрите използвани от подсъдимите - инсталираните от М. програма за разплащане чрез И. ; ключ за активация на сметки за разплащане; както и номера на банкови сметки и кодове на банки в чужбина; потребителски имена и пароли, използвани при И. разплащания; съхраняваните от П-. данни от кредитни и дебитни карти, издадени от различни банки в страната и чужбина, съдържащи се и във файлове, получавани чрез "С." от П-. под формата на редове от числа от магнитни пътечки на магнитните ленти на банкови карти за разплащане, включително и на информация необходима за подправка на документи за самоличност, използвани за легитимиране и ред служителите обслужващи ПОС терминални устройства в търговски обекти, дава възможност за категоричен извод, че всеки един от подсъдимите съвсем съзнателно и целенасочено се е снабдил с инкриминираните от обвинението предмети, материали и компютърни програми, и ги е съхранявал и пазил до момента на изземването им от органите на полицията.

Поради тези причини, първоинстанционният съд е признал тримата подсъдими за виновни в извършването на престъпление по чл. 246, ал. 3, вр. чл. 2 ал. 1 от НК – за това, че в периода 19.11.2007г. - 20.03.2008г. в гр. П. са придобили и пазили предмети и материали и компютърни програми /конкретно посочени в повдигнатото им обвинение/, за които са знаели, че са предназначени и са послужили за подправката на други знаци по чл.243 ал. 2, т. 3 от НК - кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа.

От субективна страна, тримата подсъдими са съзнавали обществено опасния характер на извършеното от тях престъпление, предвиждали са настъпването на общественоопасните му последици, но са искали и целели реализирането им, с оглед последващото използване на придобитите предмети, материали и компютърни програми за постигане на крайната цел на осъществяваната задружна престъпна дейност, поради което съдът е приел, че са действали с пряк умисъл.

Окръжният съд, с оглед на установената правна квалификация на извършените от всеки от тримата подсъдими престъпления, като се съобразил и с императивната норма на чл. 373 ал. 2 от НПК им е определил наказанията при условията на чл. 58а, вр. чл. 55 от НК, въпреки че не отчел многобройни или изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства.

При определяне наказанието на подс. П.П.-. за престъплението по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, съдът е взел предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото съдебно минало; незначителното количество, ниска стойност на високорисковото наркотично вещество и предназначението му за лична употреба. При липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът съобразно чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е наложил на подс. П-. наказание в размер на 6 месеца "Лишаване от свобода”, като не му е определил кумулативно предвиденото по-леко наказание "Глоба”, тъй като с първото от тях могат да бъдат реализирани целите по чл. 36 от НК.

За извършените от подс. П-. други престъпления по чл. 243, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК; чл. 246, ал. 3 от НК и чл. 321, ал.3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, съдът е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото съдебно минало; сравнително младата възраст; данните за социалното и семейно положение - израснал сам в семейство на разведени родители, които макар и да са осигурявали необходимите му средства за издръжка в продължителен период от време са били извън страната и са осъществявали инцидентни контакти с него, т.е. не са участвали активно във възпитанието му.

При индивидуализацията на наказанието за извършеното от подс. П-. престъпление по чл. 243 ал. 2 т. 3 във вр. с ал. 1 от НК, съдът се е съобразил със степента на реализация на преследваните престъпни цели от осъществяваната дейност - сравнително малкия брой подправени банкови разплащателни карти, които са предмет на повдигнатото му обвинение - 5 на брой, липсата на категорични доказателства същите да са използвани за осъществяване на разплащания с посочените върху магнитните им ленти № на чужди банкови сметки, поради което е счел за справедливо и съответно на обществената опасност на конкретно извършеното престъпление да му наложи наказание от 2 г. и 6 месеца "Лишаване от свобода”.

За престъплението на подс. П-. по чл. 246, ал. 3 от НК, съдът е взел предвид значително по-големия обем и разновидност на придобитите и пазени от него предмети, материали и компютърни програми, обезпечаващи реализирането на съставомерните вредоносни последици, включително и данните за използването им за постигане на целения престъпен резултат - извършване на подправка на банкови разплащателни карти и последващото им използване за набавяне на материални придобивки, което обуславя значително по-високата степен на обществена опасност на конкретното деяние. С оглед на тях, съобразявайки се и с разпоредбата на чл. 58а, вр. чл. 55, ал.1, т. 2 б. "б" от НК, съдът е наложил на подс. П-. наказание "Пробация”, включващо задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ - за срок от по 2 години и 6 месеца.

При определяне наказанието на подс. П-. за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК, съдът е взел предвид като отегчаващи отговорността му обстоятелства - събраните доказателства за продължителния период, в който е осъществявана престъпната дейност, надвишаващ инкриминирания в обвинителния акт, в какъвто смисъл са заключението на съдебно техническата експертиза за момента на използване на компютърните програми, инсталирани в паметта на иззетите от жилището му твърди дискове, кореспондиращи с показанията на разпитаните свидетели относно периода, в който те са откривали банкови сметки и са предавали издадените им въз основа на тях банкови карти на подс. М. /2005г. - 2006г./; както и това, че чрез осъществяваната дейност от образуваната и ръководена от подс. П-. организирана престъпна група е създадена реална възможност за извършване на престъпления /основно по чл. 244 от НК/ и на територията на чужди държави, посредством оперирането с подправените банкови карти с банкови сметки в банки, осъществяващи дейност и извън територията на Р. България. Тези факти са обусловили и значително по-високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление и трайния умисъл на подс. П-. за използване на инкриминираната дейност като основен източник за осигуряване на значителни по размер доходи. Поради което съдът е счел за справедливо на подс. П-. за престъплението по чл. 321, ал. 3, т.1, вр. ал. 1 от НК да му наложи наказание от 4 години "Лишаване от свобода”.

Понеже престъпленията на подс. П-. са били осъществени при условията на реална съвкупност, преди да е постановен влязъл в сила съдебен акт, за което и да е от тях, съдът е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от НК, като му е определил за изтърпяване най-тежкото от тях – 4 години "Лишаване от свобода”.

Първоинстанционният съд при преценката за съответствието на така наложеното на подсъдимия П-. общо най - тежко наказание, със степента на обществена опасност на конкретно извършените престъпления, необходимостта същото да въздейства върху личността му за реализиране целите по чл. 36 от НК, отчитайки и каузалният му принос за осъществяване на престъпните намерения и цели, поставени пред създадената от него организирана престъпна група е счел за основателно и справедливо искането на прокурора за увеличаване на неговия размер, като е приложил чл. 24 от НК, увеличавайки го с 1 година "Лишаване от свобода”. За това е постановил подс. П-. да изтърпи наказание от 5 години "Лишаване от свобода”.

С. разпоредбата на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 1, вр. чл. 61 т. 3 от ЗИНЗС, съдът е определил първоначален "О." режим на изтърпяване, в З. общежитие от открит тип, на така наложеното увеличено общо най-тежко наказание на подс. П-. от 5 години "Лишаване от свобода”.

На основание чл.59, ал. 1, в. ал. 2 от НК е приспаднал предварителното му задържане, считано от 20.03.2008г. до 16.07.2008г., когато взетата първоначално мярка за неотклонение "З." е изменена в по-лека -"П." в размер на 2 000 лева.

При определяне вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на подс. И.М. за извършените от него престъпления по чл.246, ал. 3, вр. чл. 2, ал. 1 от НК и по чл. 321, ал.3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, съдът е взел предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото съдебно минало; добрите характеристични данни; младата възраст; социалното му положение - произхождащ от семейство на разведени родители; сравнително по-малкия принос за реализиране на общите престъпни намерения на организираното престъпно сдружение, в което е участвал; както и допълнителна информация, събрана чрез използването на програмни продукти в системата на И. банкирането. Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът е отчел - продължителния период, в който е осъществявана престъпната дейност, надвишаващ инкриминирания в обвинителния акт и реалната опасност за настъпване на вредни последици от престъпното му поведение на територията на страната и на чужди държави, посредством оперирането с банкови сметки открити в банки извън страната, чрез използване на режима на "он-лайн" банкиране с подправените от П-. банкови платежни инструменти. Посочените отегчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства обуславят по-високата степен на обществена опасност на осъществените от него престъпления и доказват трайния му престъпен умисъл за осъществяване на инкриминираните деяния и използването им като основен източник на доходи. Въз основа на отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства, съдът е счел за справедливо да му бъдат наложени при условията на чл. 58а, вр. чл. 55 от НК наказания – за престъплението по чл.321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК в размер на 2 г. и 6 м. "Лишаване от свобода”, а за престъплението по чл. 246 ал. 3 от НК е заменил предвиденото в закона наказание "Лишаване от свобода” с наказание "Пробация”, включващо задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.4, вр. ал.2, т.1 и т.2 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок от по 2 години.

Съобразно чл. 23 ал. 1 от НК, съдът е постановил подсъдимия И.М., на основание чл. 57, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3, вр. чл.59, ал.1 от ЗИНЗС да изтърпи определеното му най-тежко наказание от 2 г. и 6 м. "Лишаване от свобода” при първоначален "О." режим, в З. общежитие от открит тип.

На основание чл.59, ал.1, вр. ал.2 от НК е приспаднал периода на предварителното му задържане, считано от 20.03.2008г. до 16.07.2008г.

Окръжният съд се е обосновал, защо не е уважил искането на прокурора, съобразно чл.24 от НК да увеличи размера на определеното общо най-тежко наказание на подс. М., тъй като законът изисква наложените наказания да са от един и същ вид, което в случая не е така.

Съставът на съда е преценил като неоснователно искането на защитата за приложение на чл.66, ал.1 от НК - за отлагане изтърпяването на определеното на подс. М. общо и най-тежко наказание. Независимо от наличието на първите две кумулативно предвидени предпоставки - наказанието "Лишаване от свобода” е до три години и М. не е осъждан, съдът е счел, че липсва третата от тях. С оглед значително по-високата степен на обществена опасност на извършените престъпления; продължителният период на осъществяването им, сочещ за наличието на трайно установени престъпни намерения; липсата на данни за ангажирането му с общественополезен труд, въпреки пълнолетието му; изключително сериозното засягане на обществените отношения, регламентиращи нормалното функциониране на системата за електронно банкиране и възможността за реално причиняване на вредни последици на територията на чужди държави, за постигането на поправително - съдебният състав е решил, че възпиращото въздействие върху бъдещото поведение на подс. М. може да бъде осъществено единствено, чрез изолирането му в пенитенциарно заведение, където да изтърпи реално наложеното му наказание "Лишаване от свобода”.

При определянето на вида и размера на наказанията на подс. Б.П.-. за извършените от него престъпления по чл.244 ал.1, пр.3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, по чл. 246, ал. 3 от НК и по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, съдът е взел предвид като смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото съдебно минало; добрите характеристични данни – обучение във ВУЗ; липсата на други криминални регистрации; младата възраст и данните за влошеното здравословно състояние. Като отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на престъплението по чл. 244, ал. 1, пр.3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК, съдът е отчел данните за използването не само на подправената банкова карта, но и на подправен документ за самоличност на името на лицето, за което е била издадена, както и факта, че именно посредством действията на подс. П-. са реализирани целените резултати от осъществяваната престъпна дейност на организираната престъпна група, в която е членувал.

За престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал.2 от НК, съдът е отчел за подс. П-. като отегчаващи отговорността обстоятелства - значително по-големия му принос за реализиране на крайния резултат от осъществяваната престъпна дейност - получаване на значителни неправомерни доходи с разпространяването и използването на подправените банкови платежни инструменти, както и възможността за извършване на престъпни посегателства, чрез тези действия и на територията на чужди държави, посредством използването на системата за И. банкиране; продължителният период, в който е осъществяваната престъпната дейност, надхвърлящ значително инкриминирания в обвинителния акт.

За престъплението по чл. 246, ал. 3 от НК на подс. П-., съдебният състав е приел значителния му принос за осигуряване на необходимата допълнителна информация на подс. П-. във връзка с осъществяваната престъпна дейност - набавяне на компютърни програми за кражба на лог файлове, банкови кодове и № на банкови сметки, използвани при режима на "он-лайн" банкирането.

Въз основа на така отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. Б.П.-. обстоятелства, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът е приложил чл. 58а, вр. чл. 55 от НК като му е наложил наказания, съответно - за извършеното престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК от 2 г. и 11 м. "Лишаване от свобода”, а за всяко от престъпленията по чл. 244, ал. 1, пр.3, вр. чл. 243, ал. 2, т. 3 от НК и по чл. 246, ал. 3 от НК е заменил предвиденото наказание "Лишаване от свобода” с наказание "Пробация”, включващо задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 4, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ, за второто деяние за срок от по 2 години и 6 месеца и за третото за срок от 2 години.

Престъпленията, извършени от подс. П-. са били осъществени при условията на реална съвкупност, поради което съдът е приложил разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК и му е наложил за изтърпяване най - тежкото от тях – 2 години и 11 месеца "Лишаване от свобода”.

П. е, че не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК, тъй като наложените наказания не са от един и същи вид, като не е увеличил размера на определеното му общо най-тежко наказание, противно на направеното искане от прокурора.

Първоинстанционният съд не е възприел становището на защитата, че следва на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи изпълнението на определеното общо и най-тежко наказание спрямо подс. П-.. Въпреки наличието на първите две от тях - размерът му е под 3 години и деецът не е осъждан, според съда липсва третата предпоставка, тъй като за поправянето и превъзпитанието на дееца е наложително да изтърпи ефективно наказанието. В конкретния казус, независимо от младата възраст на подсъдимия, данните за влошеното му здравословно състояние и продължаването на образованието му във ВУЗ, значително по-високата степен на обществена опасност на конкретно извършените престъпления, засягащи сериозно нормалното функциониране на системата за електронни разплащания на територията на Р. България и на други държави, както и продължителният период на осъществяване на престъпната дейност, надхвърлящ инкриминирания, според съдебния състав, обуславят прилагането на значително по-сериозна наказателна репресия, с оглед реализирането на предвидените в чл.36 от НК цели. Според съда наказателната отговорност на подс. П-. е била смекчена в достатъчна степен с приложените на разпоредбата на чл.55 от НК, като проявата на допълнително снизхождение с приложението на чл.66, ал.1 от НК би довело до несъответствие на наложеното наказание спрямо степента на обществена опасност на конкретно извършените престъпления и не би обезпечило реализирането на поправително възпиращото въздействие на наложеното наказание върху бъдещото му поведение.

За това, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, вр. чл. 61, т. 3, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС, съдът е определил подс. Б.П.-. да изтърпи наложеното му общо най-тежко наказание от 2 години и 11 месеца "Лишаване от свобода” при първоначален "О." режим в З. общежитие от открит тип.

На основание чл.59, ал.1, вр. ал.2 от НК, съдът е приспаднал периода на предварителното му задържане, считано от 20.03.2008 г. до 01.04.2008г.

Съдът е изложил подробни мотиви при произнасянето по въпроса с веществените доказателства по делото. Първата част от тях е отнел в полза на държавата, прилагайки разпоредбите на чл.53, ал.1, б. "а” и чл.53, ал.2, б. "б” от НК, втората част от вещите лична собственост на подсъдимите им е върнал, тъй като е отчел, че нямат отношение към повдигнатите обвинения, трета част от тях, представляващи електронни платежни инструменти и документи издадени във връзка си използването им е разпоредил да се предадат на съответните банкови институции – "Банка ДСК”- филиал Пловдив, "Първа И. банка” АД-филиал Пловдив, "ОББ” АД – филиал Пловдив, "Райфайзенбанк България” ЕАД- филиал Пловдив и "SG Експресбанк” – клон Пловдив, четвъртата част, на основание чл.112, ал.4 от НПК е разпоредил да се обособят в отделен том по делото и петата част като вещи без стойност да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Окръжният съд е описал като причини за извършване на престъпленията - незачитането от подсъдимите на регламентираните обществени отношения, свързани с нормалното функциониране на системата за електронно банкиране и желанието им да задоволят материалните си потребности по неправомерен начин, чрез който в продължителен период от време са си осигурявали значителни по размер незаконни доходи.

Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът е възложил в тежест на подсъдимите заплащането на направените по делото разноски, като определи всеки от тях да внесе сумата от по 788,90 лева по сметка на Пловдивския окръжен съд в полза на бюджета на Съдебната власт, а подсъдимите П-. и П-. - да заплатят разноските за назначените и касаещи ги в хода на разследването експертизи, съответно от 219 лв. за балистична и физико-химическа експертиза и 200 лв. за съдебно-медицинска експертиза.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, проверявайки изцяло правилността на присъдата съобразно чл.314 от НПК и във връзка с развитите оплаквания от защитата, приема за установено следното:

Подадените въззивни жалби са неоснователни.

Фактическите положения и правните съображения, включени в предмета на доказване по делото, с които е обоснована от Пловдивския окръжен съд съставомерността на инкриминираните деяния са правилни и законосъобразни.

Първоначално по време на досъдебното производство в дадените обяснения подсъдимите П-., М. и П-. са заявили, че не се признават за виновни по повдигнатите им обвинения. Единствено подс. П-. по-късно е заявил, че признава участието си в извършване на престъпление по чл.246, ал.3 от НК. Впоследствие след внасянето на обвинителния акт в съда, тримата подсъдими в съдебно заседание преди започването на съдебното следствие по общия ред, съгласувано със своите защитници, без да им се оказва въздействие са решили да признаят изцяло описаните в него факти и са се съгласили да не се събират други доказателства.

Първоинстанционният съд е преценил, че по този опростен процесуален ред би могъл да разкрие обективната истина и е разгледал делото по особените правила на Глава 27 от НПК.становил е, че направените самопризнания от подсъдимите П-., М. и П-. се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Според него същите са достатъчни за изясняване на основните обстоятелства, свързани с предмета на доказване за авторството и начина на извършване на деянията и с определение е постановил, че ще ги ползва при постановяването на съдебния си акт. Накрая въз основа на тях се е произнесъл с осъдителна присъда спрямо тримата подсъдими, съответно: П-. за извършване на престъпления по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК, по чл.243, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК, по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и по чл.246, ал.3 от НК; М. за престъпления по чл.321,ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК и чл.246, ал.3 от НК и за подс. П-. за престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, по чл.244, ал.1, пр.3, вр. чл.243, ал.2, т.3 от НК и по чл.246, ал.3 от НК.

Настоящият съдебен състав споделя напълно преценката на първоинстанционния съд, че деянията са били установени по безспорен начин от събраните по делото доказателства – изцяло от направените от подсъдимите П-., М. и П-. признания в съдебно заседание по реда на чл.371, т.2 от НПК на фактите залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт; от събраните на досъдебното производство - частично от дадените по реда на чл.222 от НПК обяснения на П-. и М., основно от показанията на свидетелите: К-., Т-., Д. , К. , К,. И. Тафков, Хр. Тафков, Г. М,. Г. Р,. Д. Н., В. М. /очевидно, неправилно записан като М,. видно от протокола му за разпит на л.66, т. ІІІ от д. пр./, Мерджанов и К. В тази насока са приложените по делото многобройни писмени доказателства – сигнали, заверени копия от документи и официална информация на банкови институции, протоколи за доброволно предаване, протоколи за претърсване и изземване, надлежно разрешени или одобрени от съответния съд, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, протоколи за разпознаване, заповеди за задържане, протоколи за лични обиски на подсъдимите по ЗМВР, справки за съдимост, характеристични справки и справки за криминалистични регистрации по ЗМВР на подсъдимите, карти за наложени ПАМ по ЗБДС на подсъдимите, информация от мобилните оператори за използваните СИМ карти от подсъдимите, заверени копия от лични карти и данни от АИС "БДС” за лицата Ж. Д. Д. и Ю. И. К. , удостоверение за раждане на подс. М., заверено копие от свидетелство за управление на МПС и контролен талон, издадени на лицето К.Т.В.И. справка от АИС "БДС”, разписки за връщане на парични средства на подс. П-. и предаване на веществени доказателства на домакина на ОДП-Пловдив, представеното на съдебното следствие заверено копие от протокол на медицинска комисия за здравословното състояние на подс. П-. и експертизи.

Обосновано окръжният съд е кредитирал частично обясненията на подсъдимите П-. и М., дадени пред съдия по отношение на съдържащата се в тях информация за контактите им с останалите лица, за придобиването на надлежно издадени от различни банкови институции на територията на страната банкови карти и създадените помежду им взаимоотношения. Действително в останалата им част, обясненията на двамата подсъдими, изразяват единствено защитната им позиция, с която се отрича участието им в инкриминираната дейност в противоречие на направените от тях признания на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти по реда на чл.371, т.2 от НПК и останалите събрани в хода на досъдебното производство доказателства.

Безспорно по делото има достатъчно убедителни доказателства по отношение на повдигнатото спрямо подс. П-. обвинение в извършването на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за това че на 20.03.2008 г. в използваното от него жилище в гр. П. на ул.&., без да притежава нужното разрешително е държал високорискови наркотични вещества – амфетамин, съответно 0,2594 грама със съдържание на активен компонент 22% на стойност 7,78лв. и 0,2210 грама със съдържание на активен компонент 0,5% на стойност 6,63лв. на обща стойност 14,41лв., съобразно ПМС №23/98г. на МС, Приложение №2.

Т. вещество има наркотично въздействие и е с висока степен на риск, според приложение №1 към ЗКНВП, както и С. І от ратифицираната от нашата страна Е. конвенция на ООН по упойващите вещества от 1961г. Предназначението на тези вещества е било за лична употреба, предвид на тяхното количество и обясненията на подс. П-.. Той е действал при пряк умисъл, понеже е осъзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал и е целял настъпването на вредоносния резултат.

Следва да бъдат споделени и доводите на първостепенния съд, че с действията си подсъдимият П.П.-. е осъществил и състава на престъпление по чл.243, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК, тъй като в периода от 19.11.2007г. – 20.03.2008г. в гр. П. е подправил, подробно описаните в диспозитива кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа.

Иззетите по надлежния ред от жилищата на подс. П-. и св. К-. пластмасови магнитни карти са били изследвани, като от заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза на ИСТ на МВР се е установило, че същите имат различно съдържание на информацията, записана върху магнитната лента и върху лицевата част. Отделно е било констатирано, че иззетите от жилището на подс. П-. 2 устройства позволяват, чрез тях да се чете информацията върху трите пътечки на магнитната лента на картите и да извършва запис върху тях. Всичко това, съобразено и с направените от подс. П-. признания по реда на чл.371, т.2 от НПК са дали основание на окръжния съд съвсем обосновано да прецени, че той е осъществил действия, свързани с подправяне на информацията, отразена върху магнитните ленти, даваща възможност за използването им с цел извършването на банкови операции на територията на страната и в чужбина, чрез режим "он-лайн”.

С. действащата през инкриминирания период нормативна уредба, подс. П-. не е имал право да извършва подобни корекции в отразените данни в магнитните ленти на инкриминираните банкови карти. Въпреки това е предприел действия с последващата цел да се облагодетелства с набавянето на чужди средства, чрез неправомерното използване на подправените от него карти, като по този начин се осъществят регламентирани банкови операции. И в този случай подс. П-. е извършил инкриминираното деяние от субективна страна при пряк умисъл, тъй като е осъзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на обществено- опасните му последици.

От събраните по делото доказателства е изяснена по несъмнен начин съпричастността на подс. Б.П.-. в извършването на престъпление по чл.244, ал.1, пр.3, вр. чл.243, ал.2, т.3, вр. чл.2, ал.1 от НК, тъй като на 19.11.2007г. в гр. П. на бензиностанция "ОМВ”, на бул.&. №1 си е служил с подправена кредитна разплащателна карта на "ДСК БАНК” със сметка № 4870 0200 7851 1901, която не е ценна книга, знаейки че е подправена.

Свидетелите Й. К-. и К. Т-. са напълно категорични в показанията си и при проведените разпознавания, че подс. П-. е използвал подправена и издадена на лицето Д.Н. кредитна разплащателна карта за заплащане на закупени стоки на инкриминираната дата от бензиностанцията. От заключението на изготвената СТЕ е установено, че информацията на магнитната лента на използваната от него кредитна карта, приложена като веществено доказателство по делото, не съответства на съдържанието върху лицевата й част за номер на банковата сметка, банка издател и срок за валидност. В тази насока са и направените признания от подс. П-. при условията на чл.371, т.2 от НПК. Той е бил добре запознат с обстоятелството, че използваната от него банкова карта е подправена, тъй като е използвал неистински документ за самоличност с данните на лицето, на което е била издадена картата, а и след констатирането на несъответствието е пожелал да си я получи обратно и заплати закупените стоки с пари в брой. В този аспект, същият е осъществил деянието от субективна страна при пряк умисъл, тъй като осъзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на съставомерните вредни последици.

Не може да бъде възприето виждането на защитата на тримата подсъдими, че направените от тях признания по реда на съкратеното съдебно следствие не се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства по отношение на извършваната от тях дейност в рамките на организирана престъпна група, съответно:

- за подс. П-., за това че на 19.11.2007г. в гр. П. да е образувал и в периода от 19.11.2007г. до 20.03.2008г. в същия град да е ръководил организирана престъпна група, състояща се от И. А. М. и Б. И. П. – престъпление по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК;

- за подс. М., за това че в периода от 19.11.2007г. до 20.03.2008г. в гр. П. да е участвал в организираната и ръководена от П. К. П. организирана престъпна група заедно с него и Б. И. П. и

- за подс. П-., за това че в периода от 19.11.2007г. до 20.03.2008г. в гр. П. да е участвал в организираната и ръководена от П. К. П. организирана престъпна група заедно с него и И. А. М..

Съгласно легалното определение по чл.93, т.20, изр.1 от НК, действащо към момента на инкриминираното деяние - "организираната престъпна група представлява структурирано трайно сдружение на три или повече лица за извършване съгласувано на престъпления в страната или в чужбина, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с цел набавяне на имотна облага”. Вън от всякакво съмнение е, че по делото е събран категоричен доказателствен материал, сочещ на задружната дейност на подсъдимите за извършване на престъпления по чл.243 от НК - по изготвяне на неистински кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа, чрез създаване на необходимите условия за осъществяването й. Подс. П-. е обяснил по време на разследването, че още през 2005г. е проявил интерес към предоставената му от подс. П-. информация за използваните от него подправени банкови карти при закупуването на горива от бензиностанции в страната. От заключението на СТЕ на вещото лице Д. от ИКТ-МВР се установява, че в иззетите от домовете и използвани от тримата подсъдими компютърни конфигурации са инсталирани програмни продукти, посредством които могат да се записват данни от банкови карти, банкови кодове, пароли, и-мейл адреси с възможност за използването им при "он-лайн” режим при осъществяване на банкови операции. Експертът е категоричен, че тримата подсъдими с тази компютърна техника са си обменяли "он-лайн” информация, използвайки сходни "скайп” имена”, "и-мейл” адреси и програми за декодиране на лог-файлове и програмата "Keylogger” – за кражба на потребителски имена, пароли и детайли от банкови карти непосредствено от банкоматни устройства. Съдът правилно е илюстрирал взаимодействието на членовете на групата, позовавайки се на предоставената официална информация от ДСК и показанията на свидетелите Г. М,. Р-. и К,. които установяват, че използваната от подс. П-. на 19.11.2007г. на бензиностанцията "ОМВ” в гр. П. подправена банкова карта е била издадена от същата банка на името на св. Н. по поръчка на подс. П-.. Последният получавайки я от св. М,. след подправката на записаната информация върху магнитната й лента е предприел действия по използването й. Междувременно, откритите формално сметки в "БАНКА ДСК” на името на Н. са били захранвани, чрез привеждането "он-лайн” на суми в лева от банковата сметка в "ОББ” на подс. М., посредством използвания от него ІР адрес и внасяне на суми в брой, предоставени от подс. П-., както и през 2008г. извършването от последния на банкови операции, чрез неговия ІР адрес. За изясняването на механизма на действие на групата са спомогнали и показанията на свидетелите братя Т,.М. и М. , които обясняват как по молба на подс. М. са си открили поотделно банкови сметки в различни банки, след което са му предоставили издадените на тяхно име банкови карти, открити впоследствие в домовете на последния и на подс. П-.. В тази връзка са и направените от тримата подсъдими признания по реда на чл.371, т.2 от НПК.

Окръжният съд добре е обосновал ролите на тримата участници в организираната престъпна група. Вярно е, че не всички подсъдими /М. и П-./ са имали пряк контакт помежду си, което е било преодоляно от съгласувателните действия на организатора и ръководителя на групата – П-. по смисъла на чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1, вр. чл.2, ал.1 от НК. Той е осъществявал преките контакти с другите двама подсъдими, в резултат на което между тях са се създали трайни, няколко месечни взаимоотношения по повод осигуряването на валидно издадени банкови карти от банки в страната с последващата цел за тяхната подправка и използването им за извършване на банкови операции със средства от чужди банкови сметки. П-., с оглед на целения краен резултат е възлагал на останалите двама подсъдими конкретни задачи, като е давал предварителна заявка и лични данни на трети лица, които подс. М. е използвал за снабдяване с валидно издадени банкови карти на банки в страната; обменял е информация с тях за банкови сметки и кодове, за осъществявани "он лайн” банкови операции, предоставял им е улесняващи крайния съставомерен резултат програмни продукти, както и подправката на информацията записана върху валидно издадените банкови карти и накрая ги е предоставял за използване и разпространение на подс. П-..

П. М. в изпълнение на задачата по снабдяване с валидно издадени банкови карти е карал свои познати да откриват сметки на свое име в посочените от него банкови клонове в гр. П.. В. , предоставените му от тях валидни банкови карти е предавал на подс. П-., както и "он лайн”, чрез програмния продукт "Скайп” му е изпращал допълнителни данни за имена, и-мейл адреси на различни лица и цифри от банкови кодове и сметки в чужди банки с цел подправка на записаната върху магнитните им ленти информация.

Подс. П-. по същия начин е обменял по И. подобна информация с подс. П-., като е имал за задача да използва подправените банкови карти, извършвайки разплащания от ПОС-терминални устройства в различни търговски обекти на територията на гр. П..

Д. , макар и подсъдимите М. и П-. да не са се познавали помежду си, са били запознати с постигането на общата крайна цел, свързана с извличането на финансови печалби от всеки един от тях, обусловено от участието на другите лица, като съвместните им действия са обезпечавали реализирането на престъпната им дейност. Поради тези причини, правилна е преценката за осъществено от всеки от тях престъпно деяние по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.1 от НК за участие в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на престъпления по чл.243 от НК.

От субективна страна и тримата подсъдими са извършили престъпленията по чл.321, ал.3 от НК при пряк умисъл, тъй като са осъзнавали общественоопасния характер на деянията си, предвиждали са и са целели настъпването на общественоопасните им последици.

Поради тези съображения, напълно законосъобразно е преценено от първостепенния съд, че цялостната задружна престъпна дейност на тримата подсъдими, заедно с целената специална цел за съгласувано извършване на престъпления по чл.243 от НК в страната и в чужбина са не само факти, подробно описани в обвинителния акт, признати от подсъдимите, но и същите са подкрепени със събрания доказателствен материал в хода на досъдебното производство, на чиято база са изведени законосъобразни правни изводи. Несъстоятелни са възраженията, че целта на задружната дейност, не е набавяне на имотна облага, предвид категоричните доказателства в противоположен смисъл. Не може да бъде възприета и тезата на защитата, че подсъдимите са действали при обикновено съучастие, а не са осъществили обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл. 321 НК.

Безспорно е установено по делото, че подсъдимите П-., М. и П-. са осъществили поотделно и съставите на престъпление по чл.246, ал.3, вр. чл.2, ал.1 от НК, тъй като през периода 19.11.2007г. – 20.03.2008г. в гр. П. са придобили и пазили, описаните подробно в диспозитива, съответно за първия – предмети, материали и оръдия /компютърни системи и преносими компютри, пластмасови магнитни карти, преносим колекционер на данни записани върху лента на карти с магнитен носител, универсален четец с USB интерфейс за управление и приложение на чип карти/ и компютърни програми, за втория - предмети и материали /компютърна система, пластмасови магнитни карти/ и компютърни програми, за третия – компютърна система дебитни карти, документи и компютърни програми, за които са знаели, че са предназначени и са послужили за подправка на други знаци по чл.243, ал.2, т.3 от НК – кредитни и разплащателни карти, които не са ценни книжа.

В този ред на мисли, настоящият състав споделя напълно разсъжденията на първостепенния съд за осъществено инкриминирано деяние от всеки от подсъдимите, съпоставяйки данните от иззетите от подсъдимите банкови карти и изводите от заключението на съдебно-техническата ексертиза с вещо лице В.Г..

Т. подсъдими са действали при условията на пряк умисъл и за последното деяние по чл.246, ал.3 от НК, тъй като са съзнавали общественоопасния му характер, предвиждали са и са целели настъпването на общественоопасните последици.

Не могат да бъдат споделени и становищата на защитата за несправедливост на определените на подзащитните им наказания.

Първоинстанционният съд, спазвайки императивното изискване на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК е определил наказанията на подсъдимите при условията на действащата към момента на постановяване на съдебния акт, по-благоприятна според настоящия състав, като резултат по смисъла на чл.2, ал.2 от НК разпоредба на чл.58а, вр. чл.55 от същия кодекс, въпреки липсата на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства /Виж чл.58, ал.1 от ЗИДНК, обн. ДВ, бр.26 от 6.04.2010г./.

По отношение на определените наказания на подс. П.П.-., съдът внимателно е индивидуализирал наказателната му отговорност по всяко от отделните, четири на брой инкриминирани деяния, за които е бил признат за виновен.

За престъплението по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, обосновано са взети предвид наличните многобройни смекчаващи отговорността на подс. П-. обстоятелства – чисто съдебно минало, незначително количество, ниската стойност и предназначение на наркотика, както и липсата на отегчаващи такива, като му е определил на основание чл.55, ал.1, т.3 и ал.3 от НК минимално по размер наказание от 6м. "Лишаване от свобода” и не е определил кумулативното наказание "Глоба”.

За престъпленията на подс. П-. по чл.243, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК, по чл.246, ал.3 от НК и по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК, правилно са отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото съдебно минало, млада възраст, не добрата семейна среда.

Конкретно за престъплението по чл.243, ал.2, т.3 от НК са приети като допълнителни смекчаващи обстоятелства – сравнително не големия брой подправени разплащателни карти и липсата на безспорни доказателства те да са били използвани за извършване на разплащания. Същевременно с това е отчетена реално, високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление и данните за личността на дееца, като на основание чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е определено наказание от 2 години и 6 месеца "Лишаване от свобода”.

За престъплението по чл.246, ал.3 от НК, съдът е съобразил като отегчаващи обстоятелства - сравнително по-големия брой, разновидност на придобитите и пазени от него предмети, материали и компютърни програми, данните за използването им за подправката на банковите карти и използването им за набавяне на материална облага, които е съпоставил с останалите смекчаващи обстоятелства и правилно, на основание чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК му е определил наказание "Пробация” със задължителните пробационни мерки – "Задължителна регистрация по настоящ адрес” и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 2г. и 6 м.

Първоинстанционният съд е обърнал специално внимание на индивидуализацията на наказанието на подс. П-. за престъплението по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК. Отчел е като сериозни отегчаващи отговорността му обстоятелства – събраните доказателства за по-продължителен период на осъществяваната реална престъпна дейност в сравнение с инкриминираната в повдигнатото обвинение, създадената реална възможност пред организираната престъпна група за извършване на престъпления не само в страната, но и в чужбина, както и използването на тази дейност като основен източник на значителни доходи. При тези предпоставки, съдът съвсем справедливо е наложил на подс. П-. за това престъпление, на основание чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК наказание от 4 години "Лишаване от свобода”.

Б. четирите престъпления са били извършени от подс. П-. при условията на реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК, което е обусловило налагането на едно общо и най-тежко наказание от 4 години "Лишаване от свобода”.

О. първоинстанционният съд е извършил преценка на цялостната престъпна дейност на подс. П-., свързана с извършването на четири на брой отделни престъпления със сравнително висока степен на обществена опасност и сериозния му принос за осъществяването на престъпните намерения на създадената от него организирана престъпна група. Действително с наложеното общо и най-тежко наказание, не биха се изпълнили целите, предвидени в чл.36 от НК и най-вече да му се въздейства поправително, поради което и съобразно разпоредбата на чл.24 от НК се налага увеличаването на неговия размер с 1 години или подс. П-. следва да изтърпи наказанието от 5 години "Лишаване от свобода”. В този смисъл въззивната инстанция не споделя становището на неговия защитник – адв. Л. за отмяната на приложението на чл.24 от НК.

При индивидуализацията на наказанията на подс. И.М. за извършените престъпления по чл.246, ал.3, вр. ал.2, т.1 от НК и по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, окръжният съд обективно е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, млада възраст, недобрата социална среда и сравнително по-малкия му принос в извършените деяния в сравнение с останалите подсъдими. Обосновани са и изводите за наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, свързани с установения, по-продължителния период на извършваната престъпна дейност в сравнение с този на повдигнатото му обвинение, реалната опасност в резултат на престъпното му поведение да настъпят вредни последици не само на територията на страната, но и на други държави. В този смисъл действително поведението на подс. М. обуславя една по-висока степен на обществена опасност, тъй като инкриминираните деяния са били използвани от него като основен източник на доходи.

Поради тези причини, съдът съвсем справедливо на основание чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК за престъплението на М. по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК му е наложил наказание от 2 г. и 6 м. "Лишаване от свобода, а на основание чл.58а, вр. чл.55, ал.1,, т.2, б.”б”, вр. чл.42а, ал.4, вр. ал.2, т.1 и 2 от НК за престъплението по чл.246, ал.3, вр. ал.2, т.1 от НК е заменил предвиденото в закона наказание "Лишаване от свобода” с "Пробация”, включващо задължителните пробационни мерки – "Задължителна регистрация по настоящ адрес” и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от по 2 години. В този смисъл са неоснователни, доводите на защитата за намаляване размера на определеното наказание лишаване от свобода.

Законосъобразно, на основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подс. М. едно общо, най-тежко наказание от 2 години и 6 месеца "Лишаване от свобода”.

Не може да бъде споделена и тезата на адв. С-. за прилагане на института на условното осъждане. Безспорно е наличието на първите две от предпоставките, предвидени в чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието "Лишаване от свобода”, предвид на неговия размер под 3 години и липсата на предишни осъждания на подс. М.. Н. състав възприема изцяло доводите на окръжния съд, че не е налице третата, кумулативна предпоставка. Това, че подс. М. притежава добри личностни характеристики, не е достатъчно условие, за да се гарантира поправянето му. Същият без основателна причина не упражнява обществено полезен труд, като си е набавял доходи по неправомерен начин, не изразява критично отношение към стореното и извършените от него деяния са с особено висока степен на обществена опасност. За това с оглед на конкретния случай и личността на дееца е обществено оправдано и целесъобразно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подс. М., той действително да изтърпи наложеното му наказание "Лишаване от свобода”.

При индивидуализацията на наказанията на подс. Б.П.-. за извършените от него престъпления по чл.244, ал.1, пр.3, вр. чл.243, ал.2, т.3 от НК, по чл.246, ал.3 от НК и по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК, окръжният съд обосновано е отчел общо като смекчаващи отговорността му обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни, свързани с обучението във висше учебно заведение, липсата на криминална регистрация, млада възраст и влошено здравословно състояние. В тази връзка, настоящият състав не възприема твърдението на защитата, че така изброените смекчаващи отговорността обстоятелства не са били отчетени в необходимата степен от първостепенния съд.

Следва да бъдат приети изцяло, отчетените за подс. П-. отегчаващи отговорността обстоятелства в резултат на отделните му деяния, съответно: за престъплението по чл. 244, ал.1, пр.3, вр. чл.243, ал.2, т.3 от НК – едновременното използване с подправената банкова карта и на подправен документ за самоличност, както и че въз основа на действията му от този род са се финализирали целените резултати от организираната престъпна дейност; за престъплението му по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК - значително по-големия му принос в реализирането на крайния резултат, получаваните значителни неправомерни доходи посредством използваните подправени банкови карти, възможността за престъпни действия на територията и на други държави, както и по-продължителния период от извършваната престъпна дейност в сравнение с инкриминираната в повдигнатото му обвинение и за престъплението по чл.246, ал.3 от НК – значителния му личен принос за осигуряване на подс. П-. на допълнителна информация във връзка с осъществяваната обща престъпна дейност, свързана с набавяне на компютърни програми за кражба на определени файлове, банкови кодове и сметки, използвани при "он-лайн” банкирането и др.

Въз основа на всичко това, съдът сравнително точно и противно на доводите на защитата, на основание чл.58а, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК за престъплението на П-. по чл.321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК му е наложил наказание от 2 г. и 11 м. "Лишаване от свобода, а на основание чл.58а, вр. чл.55, ал.1,, т.2, б.”б”, вр. чл.42а, ал.4, вр. ал.2, т.1 и 2 от НК за престъпленията по чл.244, ал.1, пр.3, вр. чл.243, ал.2, т.3 от НК и чл. 246, ал.3, вр. ал.2, т.1 от НК е заменил предвидените в закона наказания "Лишаване от свобода” с "Пробация”, включващи задължителните пробационни мерки – "Задължителна регистрация по настоящ адрес” и "Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, съответно за срок от по 2 години и 6 месеца и от по 2 години.

Съобразно разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, съдът е наложил на подс. П-. едно общо, най-тежко наказание от 2 години и 11 месеца "Лишаване от свобода”.

И по отношение на подсъдимия П-., според настоящия въззивен състав не може да бъде споделено предложението на неговия защитник за прилагане на института на условното осъждане. Не се спори за наличието на първите две предпоставки на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието "Лишаване от свобода”, предвид на неговия размер и липсата на предишни осъждания на П-.. В действителност, обаче липсва третата, кумулативна предпоставка, независимо от отчетените за него добри характеристични данни, млада възраст и влошено здравословно състояние. Така отразените за П-. добри личностни данни, включително и продължаващото му обучение през учебната 2009/2010г. в Европейския колеж по икономика-Пловдив не са достатъчни, за да гарантират неговото поправяне /Вж. представените писмени доказателства пред въззивната съдебна инстанция на л.48-49/. В тази връзка е наложително да се упомене, че подс. П-. през периода 2007/2008 г. е посещавал в гр. С. друго висше учебно заведение – СУ "Кл. Охридски” и това очевидно не му е попречило за осъществяване на инкриминираната престъпна дейност по същото време /Вж. снемането на самоличността на обв. П-. на л.78-80 т. ІІ от д. пр./. Към това може да бъде добавено и констатираното за него от събраните по делото доказателства обстоятелство, че той в един сравнително по-дълъг период от време спрямо останалите му съпроцесници и преди инкриминираната престъпна дейност е съумявал да си набавя неправомерни облаги посредством използването на подправени банкови разплащателни карти. В този смисъл и извършените от него деяния са с особено висока степен на обществена опасност, надхвърлящи пределите на страната, което изисква прилагането спрямо него на едно по-твърдо наказателно третиране. За това, изхождайки от конкретния случай и данните за личността на П-., в действителност е обществено оправдано и целесъобразно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подс. П-., същият реално да изтърпи наложеното му наказание "Лишаване от свобода”.

П. , според чл.57, ал.1, вр. чл.59, ал.1, вр. чл.61, т.3 от ЗИНЗС е постановено така определените на тримата подсъдими наказания "Лишаване от свобода” да се изтърпят от тях при първоначален "Общ” режим в затворническо общежитие от открит тип.

Законосъобразно, на основание чл.59, ал.1, вр. ал.2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимите са били с мерки за неотклонение "Задържане под стража”, считано за П-. и М. от 20.03.2008г. до 16.07.2008г., а за П-. от 20.03.2008г. до 1.04.2008г.

Първоинстанционния съд изключително подробно и прецизно се е произнесъл по въпроса за веществените доказателства, отграничавайки ги на няколко групи. Основната част от тях, на основание чл.53, ал.1, б. "а” и чл.53, ал.2, б. "б” от НК е отнел в полза на държавата. Личните вещи на подсъдимите, които нямат отношение с предмета на делото е решил да им бъдат върнати. Електронните платежни инструменти и документи, издадени във връзка си използването им е разпоредил да се предадат на филиалите в гр. П. на съответните банкови институции. Друга част от иззетите веществени и писмени доказателства е преценил на основание чл.112, ал.4 от НПК, че следва да останат по делото, като ги е обособил в отделен том. Последната част от тях, като по вещи без стойност е разпоредил да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Тъй като подсъдимите са били признати за виновни и са им били наложени съответните наказания, същите законосъобразно са осъдени да заплатят на държавата направените общи разноски по делото от по 788.90лв. по сметка на ПОС, а подсъдимите П-. и П-. индивидуално, съответно по 219 лв. и 200 лв. за експертизи.

С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъде потвърдена изцяло постановената първоинстанционна присъда, а жалбите на защитниците на подсъдимите оставени без уважение.

При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени процесуални нарушения.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Апелативният съд,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №125 от 24.09.2009 г. по нохд №1829/2009г. по описа на Пловдивския окръжен съд.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване или протест в 15 дневен срок от съобщаването пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.