ПРОТОКОЛ
|
Година |
2010 |
Град |
ПЛОВДИВ |
||
|
|
|
|
|||
|
АПЕЛАТИВЕН |
СЪД |
|
състав |
||
|
|
|
|
|
||
|
На |
Двадесет и
седми юли |
|
Година
|
2010 |
|
В публично
заседание в
следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
ЕВДОКИЯ
КЕМАЛОВА |
ЧЛЕНОВЕ:
|
РУМЯНА
ЦОНЕВА |
|
|
СТЕЛА
ДАНДАРОВА |
Секретар
|
СТЕФКА
КОСТАДИНОВА
|
|
|||||||
|
Прокурор | Р. БОЕВ |
| |||||||
Сложи за разглеждане докладваното от | ПРЕДСЕДАТЕЛЯ | ||||||||
| дело номер | ВЧНД 367 | по описа за | 2010 | година |
| ||||
| На именното повикване в | 12.34 | часа се явиха |
| ||||||
Делото се гледа при закрити врати!
– се явява лично и с адв. НИКОЛАЙ Б. от САК и със защитника си баща И.Н.Я.. Не се явява защитника му адв. А.А.
– се явява лично и със защитника си адв. ГЕОРГИ Г-. – АК Ст. Загора и защитника си баща М.О.Д.И. съпругата Д.Д.
– се явява лично и със защитника си адв. НИКОЛАЙ Б. от САК
Ж. Р. Б. Б. – се явява лично и с адв. ПЕТКО П-., адв. Х-. и адв. Г-. и защитника си ЖУЛИЕТА БОЮКЛИЕВА - съпруга
За Апелативна прокуратура – Пловдив – се явява Прокурор Р. БОЕВ
П. даване ход на делото, съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и 275 от НПК.
Адв. Б. – Нямам искания за отводи и доказателства. Да се даде ход на делото.
ИВАН Я. – С.
Адв. Г-. – Нямам искания за отводи, няма да представям доказателства, да се даде ход на делото.
МИТ О Д. – С.
Д.Д.- С.
Адв. П-. – Нямам искания за отводи и доказателства, да се даде ход на делото.
Адв. Х-. – Нямам искания за отводи и доказателства, да се даде ход на делото.
Прокурорът – Да се даде ход на делото, нямам искания за отводи и доказателства.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
– Поддържам жалбите. Нямам други искания. Моля да се даде ход на съдебните прения.
ИВАН Я. – С.
Адв. Г-. – Поддържам жалбите на моите доверители, нямам искания, моля да дадете ход на делото за изслушване на съдебните прения.
МИТ О Д. – Да се приключва делото.
Д.Д. – С.
Адв. П-. – Нямам искания, поддържам жалбата. Моля да се даде ход на съдебните прения.
Адв. Х-. – Поддържам жалбата, искания нямам, моля ход на делото за изслушване на съдебните прения.
Прокурорът – Нямам други искания, моля ход на съдебните прения.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
/защитник на обвиняемите Н. Я. и К. Д. / – Уважаеми апелативни съдии, настоящето производство е по реда на чл. 65 ал.7 и 8 от НПК. Когато преценявате жалбите срещу определението на Пловдивския апелативен съд, с което не е уважено искането ни за изменение на мярката за неотклонение на подзащитния ми, моля да имате предвид следното: Постановеното определение е незаконосъобразно, необосновано и същото е постановено при нарушение на процесуалните правила. Ще си позволя да споделя, че най-същественото процесуално нарушение, което допусна първоинстанционни\ съд е, че неизпълни задължението си по чл. 65 ал.4 НПК да обсъди абсолютно всички обстоятелства, които касаят законосъобразността на най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража”. Вие ще се убедили, че така постановеното определение е изключително лаконично, съдържа декларативни изводи, които не са подкрепени с конкретни мотиви. Ето защо моля да приемете, че е необосновано в неговата цялост. Не мисля да ангажирам вашето внимание, тъй като съм убеден, че вече сте установили, че многократно сме молили съответните съдебни състави да приемат, че обоснованото предположение, че действително подзащитните са извършили престъпленията, в които са обвинени, на този етап, въпреки 9 месечното разследване, което е приключило, е разколебано. Няма нормална логика, която да приеме, че след като основните свидетели по това дело са криминални престъпници рецидивисти, многократно осъждани и изтърпели наказание лишаване от свобода за разпространение на наркотици и за ръководство и организиране на престъпни групи, които са се занимавали с разпространение на наркотици, същите да бъдат основни свидетели по изключително тежки обвинения. До настоящия момент, по мое дълбоко убеждение, мерките за неотклонение и на четиримата обвиняеми не бяха изменени защото не се отговори на един основен въпрос – биха ли могли трима полицаи по собствено желание да организират акция, при която да подхвърлят веществени доказателства – наркотик в едни сериозни размери и незаконно притежаване на оръжие. Намирам, че не случайно следствието не е обърнало внимание на този въпрос, тъй като самото производство имаше една цел, която многократно сме я поставяли на вниманието на съда – чрез повдигнатите обвинения на тримата полицаи, да бъде повдигнато обвинение на директора на О. дирекция на полицията Т. М. Единствената цел на това дело беше тази. Ако се абстрахирате от тези обстоятелства, би следвало в интерес на истината и справедливостта да приемете, че ако трима обикновени полицаи са извършили престъпленията, в които ги обвиняват, то е безспорно, че те не са действали по собствена воля и решение. В една военизирана структура със строги правила на работа, не е възможно трима полицаи да провеждат акции по задържане на особено опасни престъпници без разрешение на съответните началници и без провеждането на тези акции да са докладвани на съответните началници. Едва през септември 2009 г. се поставя въпроса, че тримата полицаи са действали незаконосъобразно. А тримата полицаи до този момент не са наказвани нито веднъж за извършени провинения или за злоупотреби със служебно положение, нещо повече - те са били само награждавани. И изведнъж тези трима полицаи стават престъпници. Ако обръщам вниманието ви на тези обстоятелства, то е защото в конкретния случай съществуват сериозни противоречия в социалния и правния статус на тримата полицаи, до момента на привличане към наказателна отговорност и след това. Това правя защото ви моля да приемете, че обоснованото предположение, което е съществувало за това, че са участвали в престъпните деяния, за които са привлечени към наказателна отговорност, в значителна степен е разколебано. И не само защото обвиненията се базират само на показанията на криминални престъпници, а и защото по делото няма нито едно веществено, а и писмено доказателство, което пряко да е в логическа и непосредствена връзка с твърденията на тези т.н. свидетели, които са се признали за виновни за извършените от тях престъпления и никога в досъдебното производство не са поставяли въпроса, че по отношение на тях полицаите са действали неправомерно, а техните жалби се явяват в МВР, когато започва проверката срещу областния директор. Това са обстоятелства, които налагат извода, че съществува едно съмнение дали тези доказателства, съдържащи се в доказателствените средства – разпити на свидетели, биха могли да бъдат достатъчни, за да се приеме, че тримата полицаи следва да продължават да бъдат с мярка за неотклонение "Задържане под стража”. Ако тези съмнения са налице, моля да ги разгледате в една неразривна връзка с останалите безспорни факти по делото. И двамата ми подзащитни са с чисто съдебно минало, постоянен адрес и местоживеене, били са полицаи до момента на привличане към наказателна отговорност, което е индиция, че никога не са били обвиняеми и не е имало срещу тях досъдебно производство. Единият ми подзащитен е студент с безупречни характеристични данни и поради това, че е с мярка за неотклонение "Задържане под стража” не можа да продължи образованието си. Вторият ми подзащитен К. Д. единствен не е семеен, но от представените доказателства е видно, че е пристъпил към реализация на намерението си да сключи граждански брак. Това споменавам, защото моля да приемете, че по един несъмнен начин се установява по това дело, че личната обществена опасност и на двамата обвиняеми е незначителна. Това безспорно обстоятелство е в противоречие с изводите на първоинстанционния съд и затова съм убеден, че така постановения съдебен акт е необоснован. Вие сте длъжни да прецените и изводите на първоинстанционния съд относно това дали е налице опасност двамата ми подзащитни да се укрият или извършат друго престъпление. Тук съм задължен да акцентирам върху извода на Пловдивския окръжен съд, който е приел, че следва мярката за неотклонение "Задържане под стража” да продължи да се изпълнява, защото съществува опасност обвиняемите да се укрият. Аз моля да обърнете внимание на един безспорен факт – от първоначалното определяне на мерките за неотклонение на обвиняемите "Задържане под стража” до настоящия момент всички съдебни състави, включително и тези от контролната инстанция на Пловдивския апелативен съд са приемали, че мярката за неотклонение "Задържане под стража” е законосъобразно определена, защото съществува опасност обвиняемите да извършат друго престъпление. В атакуваното определение Пловдивския окръжен съд не се позовава на опасността да се извърши друго престъпление, а на опасността да се укрият. Това е четвърто разглеждане на мерките за неотклонение пред Апелативна инстанция. Всички състави са приемали че мерките за неотклонение "Задържане под стража” следва да останат, поради опасност да се извърши друго престъпление, докато първоинстанционният съд приема че такава опасност няма, но може да се укрият. За това е необходимо по делото да са постъпили нови данни, които да мотивират съда да приемат, че обвиняемите могат да се укрия. За това обаче няма данни. Моля да приемете, че този извод на първостепенния съд е необоснован, не кореспондира с данните по делото и затова пред вас са налице законовите предпоставки за отмяна на атакуваното определение.важаеми апелативни съдии, ще си позволя да спра вашето внимание, изхождайки от презумпцията за невинност и убедеността, че рано или късно тези обвиняеми ще бъдат оправдани, ще ви припомня едно решение от 08.03.2007 на V отделение на Европейския съд по правата на човека по делото Д. срещу България. В т.107 съдът ясно и категорично е посочил – съдът трябва поне да провери дали властите са в състояние да посочат съществуването на определени факти, които биха оправдали задържането. Първоинстанционният съд твърди, че има опасност да се укрия, добре, но не сочи факти за това и дали са постъпили нови обстоятелства за това. Моля приемете, че в конкретния случай този извод е неправилен и необоснован. Опасността да се укрие обвиняемия не трябва да е хипотетична, а да реална и да се извежда от данните по делото. Както сте се убедили от последното определение, което обжалваме, съдилищата поставят под един знаменател всички обвиняеми. Това обаче е неправилно. В този смисъл е решение № 336/2001 г. по НД № 285/2001 г. от ІІІ н.о. на ВКС. Върховните съдии са казали ясно: "Преценката за мярката за неотклонение се прави с оглед личността на обвиняемия и не зависи от мерките за неотклонение на останалите обвиняеми”. Защо е това различие, което допуснаха органите на досъдебното производство. Привлечен е под наказателна отговорност и директора на О. дирекция, който е с мярка за неотклонение "Парична гаранция” 1500 лв. А тримата обикновени полицаи вече 9 месеца са задържани. Справедливо ли е и равнопоставени ли са като обвиняеми? О. е един единствен – не е справедливо и не са равнопоставени. К. Д.
ИВАН Я. – баща на обвиняемия Н. Я. , защитник с пълномощно. Поддържам изказването на уважаемия адв. Б.И. моля Пловдивския апелативен съд да вземе по-лека мярка за нашите синове.
Адвокат Г-. /защитник на обвиняемия Д. Д.
Уважаеми съдии, считам, че определението на Пловдивския окръжен съд за незаконосъобразно и необосновано. Направи ми силно впечатление обстоятелството, че съставът на първоинстанционния съд, след като приключихме производството, не си остави никакво време да обмисли, отново да прегледа нашите становища и посочените в пренията факти и обстоятелства, а се произнесе веднага и незабавно, което ни дава основание да направим обоснования извод, че у него предварително беше формирано мнение и становище какво ще бъде определението и как ще бъде обосновано. Още по-силно впечатление направи обстоятелството, че председателят на състава директно ползвайки мое становище досежно обстоятелството имат ли възможност да се укрият, а моето становище беше, че ако са искали да се укрият са имали възможност след първоначалното им задържането и възражението ми в Софийски градски съд досежно подсъдноста, производството беше прекратено, те освободени и свободни се прибраха с мен в Стара Загора. На следващия ден по мое указание се явиха в Окръжния съд, защото никой не ни каза кога и къде да се явим, за да не се приеме, че саботират процеса. Делото не беше пристигнало още, съдебния състав изясни кога и как ще се гледа делото, те отново се явиха сами, говорим всичко това, че става в рамките на няколко дни, и аз поставих въпроса пред Окръжния съд в Пловдив, че ако са искали да укрият са имали достатъчна възможност да избягат, но не са го направили. Друг е въпроса, че към момента на задържането им те продължават да са със служебните карти, действащи полицаи, въпреки рапортите, които бяха депозирани по моя препоръка. Преди да бъдат задържани, след като получиха призовките от НСлС лично им казах – най-вероятно ще ви вземат мярка за неотклонение "Задържане под стража”. И техния отговор беше ние сме готови и не се страхуваме защото не сме виновни. Спирам вниманието и връщам събитията толкова назад, за да обоснова обстоятелството има ли опасност да се укрият или не. До сега никой от съставите не е приемал такава възможност. Вижте постановлението за образуване. То е образувано срещу тях и срещу друго лице, което никога не е призовавано в качеството на свидетел или обвиняем и за престъпление хипотетично по чл. 346 за противозаконно отнемане на МПС. Нито повече, нито по-малко. Абсолютно прав е колегата Б., че обвиненията се градят само върху обясненията и показанията не на криминално проявени лица, а на лица, които в момента изтърпяват наказание лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления – наркотици, незаконно притежание на оръжие и други и на лица, които твърдят, че били изнудени и им бил отнет охранителния бизнес от дискотеките – говоря за свидетеля Х.Х.. Той твърди, че собственици на дискотеки били принудени да сменят охраната и те били с отнет охранителен бизнес. Как лица, които и в момента са в ареста и преди това са били осъждани, са осъществявали охранителен бизнес. Нямат разрешен охранителен бизнес, но целта е да бъдат злепоставени тези хора. Единия от подзащитния ми Р. е цивилно лице. Неговия най-голям грях и нещастие е, че той е бил и продължава да бъде съсед на генерал М. и няколко пъти е обядвал с него. Нито е осъждан някога през живота си, нито срещу него е било образувано каквото и да е производство. Като чета материалите по делото, излиза, че той е страхотен престъпник. А това е човек със семейство, с малки деца, прекрасен баща. Но материалите са събирани така, че да се уличи друго лице. Ако това не е така, възниква въпроса защо са проверявани сметките на ген. Михайлов, на децата му, на семейството, на съпругата му, какво правят тези материали по това дело? З. са проверявани сметките на други лица, които нямат нищо общо с делото, но са приложени по него? И чак в края на процеса на ген. Михайлов е повдигнато обвинение по чл. 285 НК за неупражняване на контрол. Това е цялата истина. Ако те не са били в елитния отряд за задържане на особено опасни престъпници, те нямаше да имат тези проблеми, ако не са били най-дисциплинираните, най-подготвените и изпращани на най-горещите точки, сега нямаше да имат проблеми. Аз им казах "просто за това, че сте много добре подготвени са ви използвали когато и където са счели за необходимо. Какво очаквате от хора, които вие сте задържали. Затова са ви и наградите”. А сега тези награди не знам колко ще им помогнат. Вън от всичко това се поставя въпроса има ли опасност да извършат друго престъпление – разбира се че няма. Има ли възможност да попречат за разкриване на обективната истина – не, материалите вече са предявени. Това е ново обстоятелство по смисъла на закона. Има ли опасност да се укрия – за това говорих достатъчно. Има ли опасност това да нанесе жестоки поражения на тях и техните семейства – има и то огромна. Семейството на Д. М. вече мизерства. Двете му деца се издържат от съпругата му, която изкарва 214 лв. на месец. Живее с помощ от бащата на Д. , който с пенсията си до колко успява да помага, той си знае. За Б. какво не чух – колко богат бил, как и с какво разполагал. Ами да видят съпругата му как живее сега и тогава да говорят. Имал хипотетични милиони, но аз питам къде са тези милиони? Н. лошо ако ги има, но ги няма. Възниква въпроса кой е наказания - дали те или семействата им. Отделно е колко този срок на разследване се вмества в границите на разумния. Това са девет месеца и дали е разумно след приключило досъдебно производство и при условие, че Прокуратурата няма бързо да се справи с тези материали и да внесе обвинителен акт, те да търкат наровете. А условията в Старозагорските арестни помещения са най-ужасяващите не само в цяла България, но и в цяла Е. Там още се използва кофа! В никакъв случай това не са хората престъпници, които е необходимо да продължават да бъдат в ареста. Спокойно може да защити интересите на правосъдието и една мярка за неотклонение "Домашен арест”, която не е много по-различна от задържането. Позициите и на Европейските съдилища и на нашия ВКС са, че мярката за неотклонение "Задържане под стража” се взема само по изключение. Но сега стана модерно първо да напълним арестите, пък след това ще събираме доказателства. Но защо да страдат? В крайна сметка от това не печели правосъдието. В едно от заседанията, почти ми се разсърди съдебния състав като казах, че няма да им стигне съдебната охрана, че да докарат всички свидетели, които са свидетелствали срещу тях и които свидетели са в затвора. Но не може да се изправи в съдебната зала свидетел, който изтърпява наказание и който казва: "не знам името му, но го знам, като Р. животното”. Той казва още "...в моя свят аз така ги познавам”. Като попитах кой е вашия свят, той гордо заяви "престъпния свят”. Ето такива са му показанията и те са записани. И разчитайки на престъпния свят и показанията на такива хора, държим в ареста тези нещастаници. Да, за мен са нещастници за това, защото са си вършили работата и не станаха удобни на някои. Затова съм им казал – от престъпниците не очаквайте прегръдки. Налице са основанията да замените мярката им за неотклонение в малко по-лека, защото те не могат повече да увредят процеса, увреждат само семействата си. Моля, отменете определението на Пловдивския окръжен съд, което считам за незаконосъобразно, изменете мярката, в случая в "Домашен арест”. Аз считам, че отговорят и за подписка, но виждам, че нещата са така сложени и при това положение ще свърши работа и "Домашен арест”. Те имат интерес да са си вкъщи.
МИТ О Д. /баща и защитник на обвиняемия Д. Д. / - Поддържам изказванията на адв. Г-.. Искам да уведомя съда, че тези момчета са високоподготвени специалисти. Имат високопланинска подготовка, водолазна подготовка и в един прекрасен момент стават жертва на подземния свят. Ще ви посоча само едно име - К. Т. , който е с 8 присъди. Д. лично говоря за него като негов баща, е изключително добре подготвен, бил е емисар в Б. и други държави. Моля съдът да наложи по-лека мярка на Д. Д.
Д.Д. /съпруга и защитник на обвиняемия Д. Д. / Моля да му смените мярката с по-лека. Изключително трудно живея. Детските надбавки ги получаваше той до момента на задържането му и аз поради тази причина сега не мога да ги получавам.
Адвокат П-. /защитник на обвиняемия Р.Б./ У. госпожо председател, уважаеми съдии, колегите бяха изключително изчерпателни, няма да ги повтарям, само ще заявява, че подкрепям тяхното становище. Изложим съм достатъчно съображения, които също поддържам. Моля да отмените определението на първата инстанция. Налице са два неоспорими факта, които са свързани с приключилото досъдебно производство и предявените материали както и със срока на задържане. На първо място ще се спра на разследването и обърна внимание на един факт, който остана настрани – той е свързан с поведението на обвиняемите. То е процесуално положително. Защото в нито един момент в хода на разследването, с поведението не са създали пречка, която да осуети и възпрепятства разследването. В извършените множество разпити на свидетели по делото липсват данни да е оказван върху тях какъвто и да е натиск. Моля да отчетете това като положително обстоятелство спрямо моя подзащитен. Другия безспорен факт е продължителността на задържането. За да се мотивира първоинстанционният съд взе под внимание хипотезата на чл. 63 ал.4 НПК, където се казва, че при тежко умишлено престъпление задържането на обвиняемото лице може да продължи в рамките на една година. В случая считам, че никой срок и време на задържане не може да бъде достатъчно разумен, тъй като на обвиняемия е ограничена свободата. Самият акт на задържане е презумпцията за невиновност. В този смисъл каквото и да е било задържане под стража се явява неразумно. Те са задържани повече от 8 месеца. Моля да имате предвид и следното: за да бъде обосновано задържането под стража съдебните състави излагаха като становища тежестта на обвинението. Считам, че и съпоставяйки мнението с практиката на Европейския съд, че само тежестта на обвинението не може да бъде мотив за задържане, хипотезата на чл. 63 ал.1 която следва да бъде обсъждана дали е налице обосновано предположение за извършено престъпление или дали съществува опасност обвиняемия да се укрие, по отношение на обоснованото предположение – разглеждането на доказателствата е предмет на делото в съдебната фаза. Ще се спра на другата кумулативна предпоставка, а тя е опасността да се укрие един обвиняем. Ще насоча вниманието ви на решение на Европейския съд по правата на човека Н. срещу България, където се казва, че обоснованото предположение е нещо без което не може, но в нито един момент то не може да послужи като основание за задържането, когато липсват конкретни доказателства, събрани по реда на НПК. В този смисъл считам, че е задължение на Прокуратурата да представи доказателства в тази насока, че някой от тези обвиняеми има намерение да се укрие. Но такива доказателства нямаше представени и по другите дела, когато разглеждахме исканията за изменение на мерките за неотклонение. Вижте разпоредбата на чл. 56 ал.3, която изисква във всеки един момент при разглеждане на искане за изменение на мярка за неотклонение "Задържане под стража” да бъдат обсъждани съдебното минало на обвиняемия и характеристичните данни. В случая нашите подзащитни са неосъждани, с отлични характеристични данни. Ето защо считам, че е необходимо мерките им за неотклонение да променят в по-леки.
Адвокат Х-. /за Р.Б./ – Уважаеми апелативни съди, основният въпрос е дали настоящите жалби имат право на живот пред Пловдивския апелативен съд, налице ли е т.н. ново обстоятелство, което да ви мотивира да измените най-тежката мярка за неотклонение. Аз считам, че са налице две нови обстоятелства. Едното е продължителността на задържането. Това е една предпоставка, която строго е спазвана от ВКС, който в многобройни свои определения казва, че продължителността на задържането е ново обстоятелство, което може да мотивира една съдебна инстанция да пристъпи към промяна на мярката за неотклонение. Един девет месечен срок е продължителен. Законодателят не е дал легално определение на понятието разумен срок. Правораздавателните органи сами определят какво е разумен срок. А девет месеца, съобразно ЕКПЧОС, е продължителен по своя характер срок. Другото ново обстоятелство, което може да обуслови изменение на мярката за неотклонение от "Задържане под стража” в друга по-лека е приключване на досъдебното производство. Няма да се спирам на анализа на доказателствата и доказателствените средства защото в този процес това не е необходимо, има опасността да навлезем в същността на казуса, което е недопустимо. Ще обърна вниманието ви на тълкувателно решение на ВКС чрез Общото събрание на наказателните колегии, под №1/25.06.2002 г. Там ВКС чрез общото си събрание казва, че наказателният процес не допуска задължителното задържане под стража. Ще се позова и на две други уважавани от мен юристки и моля да имате предвид техните схващания - М. Ч. – тя не без основание пише: "При оценката на легитимността на принудата съдът трябва да се ръководи от принципа на справедливото равновесие между интересите на обществото и правата на човека. Конвенцията на правата на човека предполага справедливо равновесие и спазването правата на човека и отрежда особена стойност на последното. Продължителността на задържането придава наказващ характер, когато това задържане е по мярка за неотклонение”. И на още нещо бих искал да обърна внимание, става въпрос за една статия от Л. Г. , публикувана в бр. 8/2009 в "Общество и право”. На стр.13 той интерпретира заблудите, които съпътстват наказателния процес в България. Той казва: "... третата заблуда е за ролята на задържането – крайно погрешно е и трудно за преодоляване е схващането, че ако обвиняемият не е задържан или ако прокурорът не е поискал налагането на такава мярка, то по случая нищо не е свършено нищо”. Българският съд е подложен на натиск от общественото мнение при искане за изменение на вече наложена мярка за неотклонение "Задържане под стража”. Посредством акта, който ще постанови почитаемия съд, моля да отмените определението на първоинстанционния съд и постановите ново, с което да измените мярката за неотклонение на подзащитния ми в по-лека. От прочита на определението на Окръжния съд в Пловдив, което безспорно носи белези на интелигентност, не мога да приема разсъжденията, че не е отпаднала опасността да се укрият обвиняемите. По повод на това колегата Б. постави на вашето внимание, че това обстоятелство за първи път се поставя в Окръжен съд. До този момент пред който и съд да сме се явили никога не е застъпвано мнението, че съществува опасност обвиняемите да се укрият, ако им бъде наложена по-лека мярка за неотклонение. Още през далечната 1992 г. Конституционният съд постанови решение по повод на мерките за неотклонение "Задържане под стража”. Конституционният съд е повече от категоричен, той казва "П."Домашният арест” е същата форма на задържане като "Задържането под стража” защото на обвиняемия, на когото се определя тази мярка се препятства възможността да се придвижва от едно място на друго”. А свободата на свободно придвижване е конституционно право. Моля да промените най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража” на моя подзащитен Р.Б., която вече се е превърнала в наказание и да му определите мярка "Домашен арест”.
ЖУЛИЕТА БОЮКЛИЕВА – С. на обвиняемия Р.Б. и негов защитник. Подкрепям, това което казаха адвокатите. Това което искам да добавя е, че Р. няма никаква опасност да се укрие. Защото той ще продължи да има невъзможността да бъде при детето си ако е решил да се крие. С една мярка "Домашен арест” категорична съм, че няма да се укрие.
Прокурор БОЕВ – Уважаеми апелативни съдии, първоначално искам да заявя, че с удоволствие изслушах колегите защитници, чийто пледоарии са задълбочени и смислени. Но бяха обсъждани факти и обстоятелства, които имат място при разглеждане на делото по същество. И вече в тази насока аргументите, когато се обсъжда делото по същество след провеждане на съдебното дирене, ще може да се разсъждава точно кой кой е, достоверност на събраните доказателства, проверката им и т.н. Защото аз също мога да заявя моето становище, че обвинение, което ще почива на показания, обяснения или въобще факти, когато се повдигат обвинения на служители на МВР, ако тези обвинения ще ги считаме за безприкословно доказани на база на твърдения на престъпници, този регион го наблюдавам от година и две, да това са сериозни криминални престъпници. В този смисъл ще бъде интересен процеса по същество. Там ще могат да се ценят много сериозно доказателствата и ще бъде благодатен процеса от тази гледна точка. Но ние се намираме в производство по мярка за неотклонение и трябва да обсъждаме друго – чл. 65 НПК ни задължава да обсъждаме законността на задържането. Не един и два състава на Пловдивския окръжен съд и Пловдивския апелативен съд са казали, че са налице данни, които са дали възможността да се направи обосновано предположение, че тези момчета са извършили престъпленията, за които са им повдигнати обвинения. Към момента на приключване на тази фаза на разследване тези предположения по никакъв начин не са оборени. Защото доказателствата по делото не са само обясненията на осъдените, които изтърпяват присъди. Има няколко факта, установени безспорно, за конкретни полицейски акции, при които са разпитвани и служители на МВР и потърпевши и заинтересовани, които казват "нещо се случва”. Да там е и директора на МВР Т. М. Това дело обикаля цяла България, виждате, че се наблюдава от София, пък се гледа в Стара Загора и Пловдивският апелативен съд винаги се явява някаква шапка. Всъщност какво се случва – изместване на една охранителна фирма, за която знаем чия е, да тя е на З. баретата. До тук полицейската ни дейност е перфектна, но какво следва - заместване. В тази насока се събират доказателства. И ако тези доказателства установят, че е така, това вече тотално сменя функцията на полицейските служители. Те трябва да го знаят това. Добре, стоиш срещу престъпник, противодействащ му, но не заемай неговото място. Не един и два са прецедентите в България. На такова високо ниво визирайки последния обвиняем Т. М. , това вече звучи много сериозно. От тук сериозността на този вид престъпление, опасността да извършат други престъпления е винаги много голяма. Да, няма опасност тези хора да се укрият, факт е, макар в споменатите кратки мотиви на първоинстанционния съд това становище е изразено и настина не е сериозно мотивирано. Но факт е, че няма доказателства да се укрият. Напротив техните действия говорят за точно обратното. Но при тези доказателства и възникналите основателни предположения, че това е на практика престъпна група за жалост с полицейски служители, подкрепяни от висш полицейски чин, опасността да се извършат престъпления е висока и това предполага продължаване на мярката им за неотклонение "Задържане под стража”. Това е моето становище, не че ще се укрият, а че евентуално могат да извършат и нови престъпления. Другите обстоятелства са по същество, за които няма да взема становище.
Адвокат П-. /реплика/ – П. чест на представителя на държавното обвинение, че приема, че в основната част са показанията криминалния контингент. Аз искам да кажа обаче, че не съществува абсолютно никаква опасност да извършат престъпления. Това са хора на реда и закона и такива са и до момента. Пострадалите, т.н. пострадали лица, са изключително и само криминален контингент. Какво престъпление ще извърши Д. Д. ако е при двете си деца и им помага поне за уроците, ако не може да работи. Семейството му е на границата на физическото оцеляване. Моля още веднъж да отмените определението на Пловдивския окръжен съд и постановите друго с което замените мярката с "Домашен арест”.
/ – У. от мен прокурор каза, че съществува вероятност обвиняемите да извършат други престъпления ако бъдат с по-лека мярка за неотклонение. Ами нали "Домашният арест” е тъкмо тази мярка, която би препятствала възможността на Б. да се придвижва от едно място на друго. И още нещо, което буди недоумение -установено е по безспорен начин, че това са висококвалифицирани полицаи. Допустимо ли е те да позволят на цивилното лице Р.Б. да ръководи престъпната група? О. е не.
Адвокат Б. /реплика/ – П. представителя на държавното обвинение за това, че честно и откровено постави въпроса "ако това е така”. А това е достатъчно основание да се приеме, че това не е така. Осем месеца половина не е извършено нито едно процесуално следствено действие с обвиняемите. За какво тогава е тази най-тежка мярка спрямо тях?
А. П-. /реплика/ - С. да се приложат доказателства, че обвиняемите имат именно за цел и намерение да се укрият или извършат престъпление, защото до момента такива доказателства по делото няма.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА
– Подкрепям казаното от адв. Б.. Ще добавя само, че не съм извършвал никакво престъпление и нямам намерение да извършвам, дори бих съдействал истината да излезе наяве.
Обвиняемият Д. Д. – С. съм със защитата, моля да ми се измени мярката. Нямам какво да добавя
О. К. Д. - П. казаното от своя защитник, нямам какво да добавя. Моля да ми замените мярка с по-лека.
Обвиняемият Р. Б. – Поддържам казаното от адвоката си, моля да ми дадете възможност да бъда при семейството си.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ
Н. Я. – Моля за по-лека мярка.
Д. Д. – Моля за по-лека мярка.
К. Д. – Моля за по-лека мярка.
Р. Б. – Моля да ми дадете възможност да бъда при семейството си.
Съдът се оттегли на съвещание.
След съвещание настоящият състав на Пловдивския апелативен съд приема за установено следното:
Производството е по чл. 65 и следващите от НПК. Обвиняемите жалбоподатели Н. Я. , Д. Д. , К. Д. и Р.Б. са обжалвали определение № 706/20.07.2010 г. постановено по ЧНД 2349/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което са оставени без уважение исканията им за изменение мярката им за неотклонение "Задържане под стража” за всеки един от тях, взета по ДП № 127/2009 г. по описа на НСлС.
Пловдивският апелативен съд, проверявайки правилността на обжалваното определение, във връзка с поддържаните от четиримата обвиняеми и защитата им оплаквания и служебно, намира същото за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Досъдебното производство е приключило, тъй като спрямо обвиняемите е предявено разследването, поради което и доводите на защитата на обвиняемите, свързани с обосноваността на предположението, че те са извършили предявените им обвинения и опасността да се укрият или извършат престъпление, според настоящия състав на този етап на досъдебното производство, не следва да бъдат обсъждани, а следва съдът да се занимае единствено с обсъждане на всички обстоятелства, свързани със законността на задържането както повелява разпоредбата на чл. 65 ал.4 от НПК. Преценявайки законността на задържането, настоящият състав на Апелативния съд намира, че следва да се прецени до колко е нарушен паритета между обществения и личния интерес във връзка с постигане целите на чл. 57 от НПК и до колко справедлива се явява към настоящия момент взетата мярка за неотклонение "Задържане под стража” спрямо четиримата обвиняеми. В случая следва да се отговори, че с оглед постигането на тези цели основателно първоинстанционния съд е отказал да уважи искането на четиримата обвиняеми и да измени взетата първоначална мярка "Задържане под стража” в друга по-лека такава предвид не само тежестта на предявените им обвинения, но и безспорно установеното и неоспорено от защитата им, че тези престъпления са извършени от служители на МВР, участващи в извършване на едни от най-тежките операции на територията на гр. С.. Е. защо обществения интерес, съпоставен с личния в случая сочи, че най-справедлива се явява взетата мярка за неотклонение "Задържане под стража”. Пловдивският апелативен съд намира за неоснователно и второто поддържано оплакване за продължителност на разследването, с което се надхвърлят разумните срокове предвидени в чл. 5 и 6 от ЕКПЗЧОС. Това е така, тъй като разследването е приключило, предстои изготвяне на обвинителен акт, поради което не може да се говори и в контекста на чл. 63 ал.4 НПК. Неоснователно е и позоваването на тълкувателно решение №1/2002 г. на Общото събрание на наказателните колегии на ВКС, че не във всички случаи се допуска задължително задържане на обвиняемите, тъй като в случая не сме изправени пред първоначално обсъждане на искане за вземане на мярка за неотклонение "Задържане под стража”, а производството е по реда на чл. 65 и сл. НПК.
Пловдивският апелативен съд в настоящият състав следва да отбележи в мотивите си, че не споделя приетото от първоинстанционния съд, когато е обсъждал опасността обвиняемите да се укрият или извършат престъпление, приемайки, че по отношение укриването тази опасност не е отпаднала като се е позовал на доводите, изложени от адв. Г-. – защитник на обв. Д. Д. , които обаче превратно са били изтълкувани в смисъл, че тяхната подготовка и ерудираност като служители на МВР ако са имали такива намерения, биха могли да ги сторят в началната фаза на досъдебното производство, когато са били освободени след първоначалното задържане. Доказателствата, събрани по делото, не сочат на такава опасност, но баланса между обществения и личния интерес, за който съдът изложи по-горе мотиви в определението, налагат жалбите и на четиримата обвиняеми като неоснователни да бъдат оставени без уважение.
Позоваването на тежкото семейно положение на обвиняемите, това, че тези, които са женени, имат деца и само съпругите им се грижат за тях и полагат обществено полезен труд, също не може да се приеме като нововъзникнало обстоятелство, влияещо върху законността на задържането, предвид че то е съществувало и към момента на вземане на първоначалната мярка "Задържане под стража” спрямо четиримата обвиняеми.
Горното се отнася и по отношение доводите на защитата на обвиняемите, свързани със законосъобразността и обосноваността на обвиненията, с оглед направения анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, тъй като същите касаят въпроса при разглеждане на делото по същество и не подлежат на обсъждане в настоящето производство, свързано единствено и само до колко са налице основания за продължаване на взетата мярка за неотклонение "Задържане под стража” или липсват такива, с оглед разпоредбите на чл. 57 и сл. от НПК.
Водим от горното Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 706/20.07.2010 г., постановено по ЧНД 2349/2010 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което са оставени без уважение исканията на обвиняемите Н. И. Я., Д. М. Д., К. Д. Д. и Р. Б. Б., за изменение на взетите спрямо тях мерки за неотклонение "Задържане под стража” по досъдебно производство 128/2009 г. по описа на НСлС в по-леки такива.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри 14.45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
|
|
|
2 |