П Р О Т О К О Л

Пловдив, 10.06. 2010 година

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено на десети юни, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВДОКИЯ КЕМАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА АНГЕЛОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА

При участието на съдебния секретар С. К. и в присъствието на прокурора М. П. , сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВЧНД № 270 по описа за 2010 година.

На именното повикване в 11.00 часа, в залата се явиха:

Жалбоподател М. Н. К. - се явява лично и с адв. Г.

Ж. В. Н. Н. – се явява лично и с адв. А.

Ж. Р. Н. Н. – се явява лично и с адв. М.

За Апелативна прокуратура Пловдив – се явява прокурор М.

П. даване ход на делото съдът разясни на страните правата им за отводи и доказателства.

Адв. Г. – Нямам искания за отводи и доказателства, да се даде ход на делото.

Адв. А. – Нямам искания за отводи, няма да представям доказателства, да се даде ход на делото.

Адв. М. – Нямам искания за отводи и доказателства, да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за отводи и доказателства, да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

– Нямам други искания, моля ход на съдебните прения.

Адв. А. – Нямам искания, моля ход на съдебните прения.

Адв. М. – Нямам искания, ход на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания, моля да дадете ход на делото за изслушване на съдебните прения.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

А. ГЕОРГИЕВА – Уважаеми въззивни съдии, моля да уважите подадената жалба и да отмените определението на Старозагорския окръжен съд от 04.06.2010 г. и постановите друго такова, с което да промените мярката за неотклонение „З.” в по-лека такава спрямо моя подзащитен, като евентуално сочим тя да бъде „Д.”, която е същата по тежест и възпираща мярка, която възпира действията на обвиняемия и евентуално е превантивна мярка за това да се извърши друго престъпление. И евентуално при присъда това също се счита като задържане под стража. Смея да твърдя, че определението на първоинстанционния съд е немотивирано. Дори ще си позволя да кажа, че най-вероятно е правено с „копи паст” защото има изрази и изречение напълно идентични с първото определение, което е било по другото обвинение, като например факта: преповтарят се, че самото деяние е с висока степен на обществена опасност, касае се за посегателство върху живота на човека, което не е вярно. Да, имаме тежка телесна повреда, но не и посегателство над живота на човек, че деянията на обвиняемите са брутални, жестоки и самите те са безскрупулни и жестоки личности. Вярно е, че обвиняемият К. е осъждан за кражба, с условна присъда. В срока на условното осъждане не е извършил престъпление и деянието по настоящето производство в последствие е извършено. Това, което ни кара да пуснем първата молба за промяна на мярката за неотклонение е промяната на обвинението. Дори и сега това променено обвинение считаме, че не е и не следва да бъде по този текст. Затова колегите са си позволили да пишат в частните жалби по този въпрос. Моля да имате предвид, че в конкретния случай нещата са много по-обикновени и прости. Става въпрос за пострадал, който си е наркоман, който се занимава с това, с който и друг път е имало разговори с него по тези поводи. Става въпрос за това, че самият пострадал при разпит пред съдия е казал, че той изобщо не се счита за отвлечен, защото е считал че ще разговарят за дължимата от него парична сума. Що се касае за нанесените телесни увреждания – да има такива, осъществени вероятно от единия от обвиняемите, а не от тримата едновременно. Защото самия пострадал казва в кой момент почувствал силната болка в стомаха. Съдът следва да обсъжда нещата обективно и доколко е законосъобразна тази мярка за неотклонение, с оглед на факта, че специално самия пострадал освен тежките телесни повреди има няколко насинявания, докато обвиняемият К. има двойно повече. Явно е ставала разправия и самия пострадал също не е останал безучастен. При всяка мярка за неотклонение се напомня за един албум по делото и прави впечатление, при разпита на този пострадал той самия казва там „че той е предлагал на обвиняемите някакви подобни действия”. Моля да приемете, че тези хора не са наистина жестоки и безскрупулни и израза, че могат да извършат друго престъпление първоинстанционният съд го запълни с малко повече съдържание. Тези хора стоят вече от началото на месец януари в ареста. Макар, че не е роля на съда да казва как да води Прокуратурата разследването, но там има разпитани 7 свидетели. Те нито стават повече, нито могат да станат по-малко. Продължава да се проточват нещата във времето без да се уточни в действителност самото обвинение като такова, защото казваме, че то не е това, което е с постановлението. Продължаваме да стоим в ареста, който е препълнен. Това са млади хора, които дори и да понесат тежестта от присъдата не бива тази мярка за неотклонение да продължава като репресия спрямо тях. Моля, имайки предвид доказателствата по делото, да приемете, че не е наложително на този етап вече те да бъдат задържани. Ако в началото е била необходимо подобна мярка за неотклонение, то вече тя е изиграла своята роля. Много моля да приемете, че са налице основанията за промяна на мярката за неотклонение на моя подзащитен.

Адвокат АЛЕКСИЕВ – защитник на обвиняемият Н. важаеми апелативни съдии, вече 6 месеца продължава да се прилага тази мярка за неотклонение „З.” по отношение на тримата обвиняеми и конкретно на моя подзащитен. Причината, поради която поискахме промяна на тази мярка за неотклонение е законовото основание за нейното прилагане. Смисъла на тази мярка за неотклонение „З.” е да бъдат осигурени лицата за участие в процесуално следствените действия, които са необходими във връзка с обвинението, което им е повдигнато. Последното действие с участие на подзащитния ми беше преди повече от месец, на 5 май, когато се промени обвинението, когато от 115 вр. 118 НК беше променено по-близо до обективните находки по делото. Действия не се извършват. В момента мярката за неотклонение е самоцелна. Тя има единственото предназначение да извършва репресия по отношение на подзащитния ми, който е в условия в ареста, които условия са трудно поносими за нормален човек. Обвинението разчита, че в резултат на изтърпяване на едни такива нечовешки условия за съществуване, подзащитният ми ще бъде пречупен и ще признае и това, което не са извършили само и само обвинението да си върже тезата, която не е добре обоснована и доказана. Този аргумент изтъкнах и на предната инстанция и виждам в определението на съдия К. Г. от Окръжния съд, че относно проведените процесуално следствени действия /на 5 стр. в края/ до момента дали органите на досъдебното производство бездействат, съдът счита, че не е необходимо да коментира. Ами точно това следва да се обсъди. Моля да имате предвид този факт, че действия не се извършват вече и да помогнете на този процес да излезе от тупика, в който се намира. И вие ще видите, че около месец-два след евентуална промяна на мярката за неотклонение на обвиняемите, това дело ще приключи с реално обвинение. Противното е една патова ситуация, в която се изчаква следващ момент и делото ще се занимава повече с мерките за неотклонение, отколкото със самото дело. Моля да имате предвид тези обстоятелства. Изложил съм пред предната инстанция факта, че нито първото, нито второто обвинение, които са тежки, са прикрепени от факти по делото. Първото обвинение е свързано с отвличане на пострадалия с цел противозаконно лишаване от свобода. Не може да се счита, че целта на отвличането е лишаване от свобода, след като пострадалият нито е затварян, нито му е била ограничена свободата на придвижване. Просто е бил закаран от едно място на друго. По отношение на телесната повреда липсват доказателства в кой момент и дали въобще обвиняемите са автори на деянието. Може в последствие от други хора да е бил наранен. Всички факти по делото могат да се третират и следва да се формира обвинение на база на събраните доказателства които няма да станат повече. Мярката за неотклонение при положение, че бъде променена в „Д.” би била напълно достатъчна, за да се изпълни целта на закона и да не бъде репресия каквато вече е в момента.

Адвокат МИНЕВСКИ – защитник на обвиняемия Р. Н. Н..важаеми апелативни съдии, тъй като съм последно говорящ, няма да се спирам на аргументите, на които се спряха моите колеги. Те касаят правния статут на обвиняемите и аз напълно ги споделям. Затова ще се спра съвсем накратко върху аргументите, които съм изложил в писмен вид в жалбата защо считаме, че определението на Окръжния съд е неправилно. В хода на самото разследване до момента от материалите от досъдебното производство, с които уважаемият съд се е запознал, са видни на първо място противоречивите показания на пострадалия с еднозначните такива на обвиняемите както и с другите доказателства по делото. Считаме, че към настоящия момент не може да се изгради обоснованото предположение, че са извършили това престъпление, за което са обвинени. Пред предната инстанция държавното обвинение не посочи никакви аргументи за съществуване на достатъчно данни за това, че е извършено престъплението към настоящия момент, а изтъкна аргументи, че ще се събират още данни. Не изтъкна никакви данни и доказателства, че обвиняемите могат да извършат друго престъпление или че ще се укрият от правосъдието. Съгласно тълкувателно решение № 1/2002 г. на ВКС тежестта на доказване на всички предпоставки за вземане или продължаване на мярка за неотклонение „З.” принадлежи на обвинението. И единствено за тежестта на повдигнатото обвинение се събират доказателства като презумпция за посочените обстоятелства от мен. Това противоречи както на практиката изградена от ВКС така и на цитираното от мен Европейско законодателство и практиката на ЕКПЗЧОС, с които съдът е достатъчно добре запознат. Не случайно като аргумент в частната си жалба относно неправилността на мярката за неотклонение съм посочил неразумния срок на разследването. Цитирайки същата тази практика на Европейският съд, органите на разследване не са показали особено старание за приключване на производството в разумни срокове. От януари до сега не е имало пречки да се събират данни и да се доказва едно обвинение. Чисто и просто се променя едно обвинение с друго обвинение, почивайки на едни и същи доказателства. Провеждаха се очни ставки, но разследващите органи прецениха, че не е необходимо да се продължават повече очните ставки, тъй като щяло да се получи разнобой. Безспорно опасността от укриване от правосъдието намалява постепенно докато напредва разследването. Но ако едно разследване не прави нищо, не е необходимо само по себе си тези хора да стоят изолирани от него. Не може по-нататъшното задържане да се превръща в предварително упражняване на наказателна репресия срещу тях. В определението на първоинстанционния съд виждаме препис на текста от предишното такова определение на същия този съд. Аргумента с тежестта на доказване е приета от практиката както от нашата страна, че не може да бъде единствено условие за наличието на обстоятелствата, посочени в чл. 63 НПК, че обвиняемия може да извърши друго престъпление, да попречи на разследването или да се укрие. Колкото до това дали може да попречи – съдът може сам да прецени, предвид предложения следствен календарен план. Безпочвено се наслушахме на това какво ще се прави. Това не е законов аргумент, тъй като преценката за законността на мярката за неотклонение се прави по смисъла на чл. 63 НПК и от доказателствата по делото. Моля да промените мярката за неотклонение на подзащитния ми от „З.” в по-лека, та макар тя да е и „Д.”.

Прокурорът ПОПОВ – Уважаеми апелативни съдии, предлагам да потвърдите определението на Окръжния съд като правилно и законосъобразно. Производството е по чл. 65 НПК. Първоинстанционният съд правилно е обсъдил всички доказателства по делото и е стигнал до правилния извод, че може да се направи обосновано предположение, че обвиняемите са извършили престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност. Относно квалификацията – това е вторичен въпрос, който ще се уточни. Изискванията на закона е да има обвинение, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. Обоснованото предположение е налице, съществува опасност да извършат престъпление, свързани с чл. 290 и 293 НК. Не е сложно да се прецени какво ще се случи на пострадалия ако те излязат от ареста. Налице са условията на закона за опасност от извършване на престъпление. Що се отнася до продължаване срока на разследване – той е законен. Дадено е удължаване, съгласно изискванията на закона. Считам, че производството е на финална фаза и обоснованото предположение и опасността от извършване на престъпление са налице и моля да потвърдите определението.

Адвокат ГЕОРГИЕВА /реплика/ – Н. реална опасност, а и възможност да се въздейства върху пострадалия – той е разпитван пред съдия, има проведени очна ставка и в момента е в затвора и изтърпява наказание.

ДАДЕ СЕ ДУМАТА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОБВИНЯЕМИТЕ

– Нямам какво да кажа.

Обвиняемият В. Н. – Нямам какво да кажа.

Обвиняемият Р. Н. – Нямам какво да кажа.

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ

О. М. К. – А. може да ми се промени мярката в по-лека.

Обвиняемият В. Н. – Ж. ако може по-лека мярка.

Обвиняемият Р. Н. – И аз желая ако може да ми се промени мярката в по-лека.

Съдът се оттегли на съвещание.

Н. състав на Пловдивския апелативен съд, след като се запозна с жалбите на обвиняемите и изслуша страните, след съвещание намира за установено следното:

Производството по делото е по чл. 65 и сл. НПК. Проверявайки правилността на обжалваното определение Пловдивският апелативен съд намира същото за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Законосъобразно първоинстанционният съд на основание чл. 65 ал.4 НПК, след като е преценил всички обстоятелства, свързани със законността на задържането на тримата обвиняеми - М. К. , В. Н. и Р. Н. , е приел, че съгласно чл. 57 НПК най-подходяща, с оглед извършените от тях престъпления, се явява първоначално взетата мярка за неотклонение „З.”. Поддържаното от защитата на тримата обвиняеми становище, че първоначално повдигнатите обвинения са претърпели корекция в по-леки такива, че те не били автори на извършените престъпления спрямо пострадалия, тъй като уврежданията му може да са нанесени и от някой друг, че разследването нарушава разумните срокове, са неоснователни. От събраните до момента доказателства по безспорен начин се установява авторството и на тримата обвиняеми при извършване на престъпление спрямо пострадалия. На всеки от тях каква правна квалификация ще бъде повдигната е въпрос на прецизиране на обвинението, което е почти в края на разследването си. Пловдивският апелативен съд не споделя доводите на защитата на тримата обвиняеми, че са нарушени разумните срокове на разследване съгласно чл. 6 от ЕКПЗЧОС, тъй като задържането им продължава за период от 6 месеца, с което не са нарушени предвидените срокове, а освен това има и удължение на срока на разследване, съгласно изискванията на НПК.

Водим от горното Пловдивският апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 148/04.06.2010 г., постановено по ЧНД 329/2010 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което са оставени без уважение жалбите на обвиняемите М. Н. К., В. Н. Н. и Р. Н. Н. за изменение взетата им мярка за неотклонение „З.” на всеки един от тях по ДП ЗМ № 68/2010 г. по описа на РПУ гр. С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри 11.33 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЕКРЕТАР: