ПРОТОКОЛ

П Р О Т О К О Л

гр. Пловдив, 01.06.2010г.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на първи юни две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН РАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ГАДЖЕВ

ГАЛИНА АРНАУДОВА

при участието на съдебния секретар Армен Каприелян

и в присъствието на прокурора Божидара Попова

сложи за разглеждане докладваното от съдия Р.

В. Ч. Н. Д. № 247 по описа на 2010 година.

На именното повикване в 10.45 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. П. се явява лично и с адв. К..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. Д. се явява лично и с адв. А-..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. М. се явява лично и с адв. Г..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. С. се явява лично и с адв. П-..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Р. Х. се явява лично и с адв. К.И. адв. Н-..

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б. Е. се явява лично и с адв. Е..

ПРОКУРОРЪТ: Моля делото да се гледа при закрити врати, тъй като по същото има използвани СРС. Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.

Адв. К.: Не възразяваме делото да се гледа при закрити врати. Да се даде ход на делото. Възнамерявам да представя доказателства.

Адв. А-.: Не възразяваме делото да се гледа при закрити врати. Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.

Адв. Г.: Не възразяваме делото да се гледа при закрити врати. Да се даде ход на делото. Ще представя доказателства.

Адв. П-.: Не възразяваме делото да се гледа при закрити врати. Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.

Адв. К.: Не възразяваме делото да се гледа при закрити врати. Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.

Адв. Н-.: Не възразяваме делото да се гледа при закрити врати. Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.

Адв. Е.: Не възразяваме делото да се гледа при закрити врати. Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.

СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото, същото обаче следва да бъде разгледано при условията на закрити врати, тъй като видно от заявлението на представителя на държавното обвинение, същият в пледоарията си възнамерява да огласи данни от прилагане на СРС, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО при условията на закрити врати.

Поканиха се присъстващите външни лица да напуснат съдебната зала.

Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК. Не постъпиха отводи към състава на съда.

Адв. Г.: Представям характеристична справка от домоуправителя по адрес на М.

Адв. К.: Представям договор за наем на общинско жилище и заповед за настаняване за наличие на постоянен адрес. Представям трудова книжка на съпругата на обвиняемия, удостоверение за граждански брак и удостоверение за раждане на двете му деца. Относно обстоятелството, свързано с възможността обвиняемия да се укрие и относно това, че той е единствения който работи, тъй като за това не сме събрали писмени доказателства, моля да я допуснете до разпит за разкриване на тези обстоятелства.

ПРОКУРОРЪТ: С. да се приемат писмените доказателства. Искането за разпит на свидетел е неоснователно и следва да се остави без уважение.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от двамата защитници писмени доказателства по делото – от адв. Г. в качеството на защитник на М. справка от домоуправител и от адв. К. договор за наем, заповед за настаняване, копие от трудова книжка и удостоверения за раждане на две деца и граждански брак, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представените и описани по-горе писмени доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

Адв. К.: Нямам искания.

Адв. А-.: Нямам искания.

Адв. Г.: Нямам искания.

Адв. П-.: Нямам искания.

Адв. К.: Нямам искания.

Адв. Н-.: Нямам искания.

Адв. Е.: Нямам искания.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да потвърдите определението на първоинстанционния съд. Същото е законосъобразно и е съобразено с изискването на законодателя по чл. 63 ал. 1 от НПК. Спрямо обвиняемите са повдигнати тежки умишлени престъпления, за които се предвижда лишаване от свобода Налице са и другите кумулативни предпоставки – авторство на деянието и опасност според мен и от укриване, а според първоинстанционния съд такава не съществува и от извършване на ново престъпление. Към този момент са налице доказателства, от които това предположение е налице. Един от основните факти, сочени от защитниците на обвиняемите е, че обвиняемите не се познават един с друг. Познанството на лицата по престъпление чл. 321 не е необходимо. Достатъчно е наличието на общност на умисъла, че има и други лица, с помощта на които тя да бъде завършена. Има реално извършени транзакции. Има реално използвани кредитни и дебитни карти на лица, които не са българи. Има продължителен период от време на действие на всеки един от обвиняемите и всеки от тях си знае мястото по чл. 243 и чл. 344 от НК. Остава отворен казуса за прокуратурата дотолкова доколкото, че има и други лица, които са замесени в тази престъпна група. Към момента обоснованото предположение е налице. Първоинстанционният съд приема, че с оглед постоянното местоживеене опасност от укриване не е налице. Това обстоятелство не е вярно. Трима от обвиняемите са задържани във В. Има изключителна мобилност. Единият от обвиняемите пряко прилага своите инженерни познания на практика. В Пловдив им се осигуряват основните веществени доказателства иззети по делото. Теглене на пари за закупуване на стоки нямаме. Опасността от укриване е налице. Данните постъпват от чужбина. Законосъобразно първоинстанционният съд е обосновал опасността от извършване на ново престъпление. Не цялата група все още е задържана. Така аз мотивирам опасността от извършване на други престъпления. Професията на тези хора в легалния живот е за прикриване на тези обстоятелства. С оглед началния етап на производството и наличието на кумулативните разпоредби и съдебното минало на двама от обвиняемите най-адекватната мярка е "Задържане под стража”.

А. К.: Уважаеми съдии, моля да отмените определението на първоинстанционния съд. Моля да вземете по-лека мярка за неотклонение. Моят подзащитен е сочен като ръководител на организирана престъпна група. За това интелектуално престъпление е необходимо лицето, което е организатор на групата, да има съответните познания. Моят подзащитен е с основно образование. Нищо от "самопризнанията” на обвиняемия П. не е доказано. Той не е ръководител на престъпна група. Все още разследването е на ранен етап. Дори и да се приеме, че има обосновано предположение за извършване на престъпление, той не е организатор на тази група. Не съществува опасност от укриване. Не виждам и каква е опасността от извършване на друго престъпление – кое друго престъпление? И. несъответствие между обвинение и действителност. Той живее в пълна мизерия със семейството си. Ако има такава престъпна дейност се пита къде са парите от нея. Той е единствен, който може да издържа семейството си. Моля да се отмени мярката за неотклонение и да не бъде постановена никаква мярка по отношение на него. Неговите самопризнания са лъжа, за да се прибере при семейството си, защото е мислел, че ако каже, каквото трябва, ще го пуснат. Реабилитацията премахва осъждането. Обвиняемият е бил със 190 кръвно и въпреки това не са му дадени лекарства.

Адв. А-.: Уважаеми съдии, поддържам жалбата. Моля да отмените определението на първоинстанционния съд. Поддържам изцяло становището си по първоинстанционното производство. Липсва обосновано предположение за авторство на деянието на Д. За този обвиняем се черпят данни единствено от последния, постъпил по делото протокол, по който са закрепени данни от СРС от 22 май 2010г. Това е по време на беседа между П\О.И. оперативния работник. На въпроса каква е ролята на Д. , П. отговаря, че му е жал за това момче, тъй като не знае нищо. Д. е съпричастен към тази дейност само от 21 до 23 май 2010г. Не може да се направи обосновано предположени, че той е част от престъпната група за посочения в обвинението период. Не съм съгласна с изводите на първоинстанционния съд досежно обосновката, че Д. е част от престъпната група заради това, че той е управлявал МПС-то, в което са намерени част от веществените доказателства. Част от останалите обвиняеми изключват участието му от общността на умисъла. Съдът кредитира обясненията на обвиняемия П. за това, че Д. е бил част от изпълнителното деяние за карането на автомобила до В. и обратно, но не взе под внимание обясненията за липсата на обективно и субективно отношение към извършеното. Действията на останалите обвиняеми са свързани с обиграност и възможност да боравят с технически средства. Това не важи за моя подзащитен. Не е налице завишена степен на обществена опасност. Няма реална опасност за укриване или извършване на други престъпления. Приложени са доказателства за сключен граждански брак, акт за раждане на детето му и трудов договор. Поради изложеното по-горе в НПК има различни по степен мерки за процесуална принуда. Една лека мярка за неотклонение не би се явила в разрез с целите на мерките за неотклонение. Моля да вземете мярка за неотклонение "Парична гаранция” по отношение на моя подзащитен.

Адв. Г.: Уважаеми съдии, моля да уважите жалбата и отмените определението на първоинстанционния съд, като вземете по отношение на М. мярка за неотклонение по-лека от "Задържане под стража”. М. има постоянен адрес. Представих характеристика от домоуправителя. Не е взето под внимание, че подзащитния ми е един млад и образован човек. Завършил е ТУ и има умения, но неговия випуск е от 120 човека и едва ли тези хора са станали престъпници. В този смисъл не мога да се съглася с хипотезата на прокуратурата. Няма нито едно лице, което да има оплаквания, нито са посочени такива лица, които да имат засегнат материален интерес от тяхна страна. Моля да отмените мярката за неотклонение по отношение на М. "Задържане под стража” и вземете по-лека такава.

Адв. П-.: Уважаеми съдии, поддържам искането си за промяна на мярката за неотклонение по отношение на доверителя ми. Представени са СРС, в които има разговори, но от тях не може да се направи обоснован извод, че е извършено престъпление от престъпна група. Общността на умисъла можело да се извлече от други действия на обвиняемите. Не знам как хора, които не се познават, може да имат общност на умисъл. Трима човека, ако говорят някъде за нещо, може да минат за престъпна група. Престъплението се измисля от хората, прави се като престъпление и след това може да не е. Има неща и прояви, които вече не се инкриминират като престъпления. Престъплението по чл. 244 също следва да се докаже. Оказа се, че обвинението е голямо, а те нямат пари да хранят семейството си. Моят подзащитен е осъждан, но моля да вземете предвид тежкото му здравословно състояние. Той често изпада в състояния, които са много тежки. Моля да проявите хуманност към обвиняемия. В Е. "Задържане под стража” е крайна мярка, а тук се взема и за най-лекото престъпление. В случая при заболяването на моя доверител моля да измените мярката му в "Домашен арест”.

А. К.: Уважаеми съдии, поддържам жалбата. Моля да отмените определението като незаконосъобразно. Прокуратурата днес обоснова тезата си, че е налице реална опасност обвиняемите да извършат друго престъпление с общност на умисъл. Според прокурора не е било необходимо обвиняемите да се познават. Според прокуратурата по делото има събрани доказателства, че обвиняемите били теглили пари от чужди сметки и имат фалшиви кредитни карти. Тези твърдения не са подкрепени с доказателства. Има един определен обем СРС, които разговори в никакъв начин не доказват връзката на обвинението с действителните деяния. Допълнително в материалите по делото няма данни за пострадали лица и за действително наличие на фалшиви кредитни карти, както и за източване на чужди банкови сметки. Няма нито едно доказателство, което да уличава моя подзащитен в извършване на това престъпление. Прокуратурата обосновават тезата си, че има обосновано предположение за авторство на деянието като се позовават на извършен обиск на лицето и обиск на дома му, при което са иззети вещи. Няма експертиза, която да докаже за какво са използвани тези вещи. Следва, че тези вещи могат да бъдат закупени от всеки от нас от търговската мрежа. Свидетелят Р. , което е оперативен служител в БОП, като свидетел казва, че при доверителя ми били намерени кредитни карти и флаш памет, както и компютър. Двете иззети карти от обвиняемия Х. са негови лични. Русинов казва, че са били намерени пластики. Те могат да се закупят от всеки един от нас от всеки строителен хипермаркет. От магазина на свидетеля Р. са били иззети електроуреди, но този магазин извършва поправка на електроуреди и от там са иззети тези вещи, които са били оставени за поправка. Машината, с която уж са били изготвени фалшиви документи, не е иззета. Първоинстанционният съд прие, че няма опасност от укриване. Аз считам, че няма и опасност от извършване на друго престъпление. Вече всичко е иззето от дома на обвиняемия. Искането на прокуратурата е незаконосъобразно. Не са налице законово изискуемите предпоставки за такава тежка мярка. Подзащитният ми не е осъждан. Той просто е бил в неправилното време на неправилното място. Той не познава хората и не може да има общност на умисъла. Не е налице обоснованото предположение за извършване на друго престъпление. За момента има само едни СРС-та, които нищо не доказват. С оглед на това моля да вземете спрямо Х. по-лека мярка за неотклонение.

Адв. Н-.: Уважаеми съдии, моля да отмените мярката за неотклонение на Р. Х. , като постановите по-лека такава. Няма нито едно от кумулативните изисквания за взимане на най-тежката мярка за неотклонение.станови се, че иззетите от дома на Х. вещи могат да се закупят от всеки магазин. Наличието на пълните кредитни карти също не могат да обосноват едно задържане. Тези кредитни карти са си лично негови. Следва да съществуват обективни предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Това е изискването и на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека.

Адв. Е.: Уважаеми съдии, от името на обвиняемия Е. поддържам жалбата и моля да я уважите. Моля съда за едно единствено нещо – когато обсъждате казуса, да избегнете подхода на ПОС. Окръжният прокурор доста обосновано е индивидуализирал отделните дейности и лицата, осъществявали тези дейности. Мотивировката на съда е страница и половина без детайли. Навсякъде се говори за шестимата обвиняеми. В този вид решението на ОС може да го видите по десетки дела, само със замяна на имената на хората. Това е едно конвейрно решаване на съдбата на хората. Следва да се замислите дали е толкова страшна тази група и дали е престъпна група въобще. Прокуратурата използва словосъчетанието "организирана престъпна група”, за да плаши хората. Б. Е. е споменат само един път. Има данни за кредитни карти и други неща, но аз поставям въпроса, трябва ли заради сухото да гори и мокрото. Има хора, за които са събрани безспорни доказателства, а се задържат и лица, които са в периферията на нещата и се задържат хора, които инцидентно са участвали в нещата. Подзащитният на адв. К. е казал неща, които не ги е потвърдил писмено и които после обхващат и други хора, които нямат общо с престъплението. Задължително ли е всички от групата да получат мярка за неотклонение "Задържане под стража”. Възниква въпроса с какво една мярка "Домашен арест” или "Парична гаранция” по отношение на Е. ще затрудни процеса. Не може прокуратурата да твърди, че като имаш определени познания, може да извършиш съответното престъпление. Е. не е специалист, който да може да извърши такова престъпление. Работното обвинение на моя подзащитен е, че е изработвал банкови разплащателни карти. Как ще се намерят данни, че това престъпление е извършено от него. Никъде в изготвянето на тези карти Е. не участва и не знам какво е обоснованото предположение. Свидетелят от С. БОП бил наблюдавал как тази група действа, къде е ролята на държавата да спре това престъпление, а го наблюдава отдалече. Държавата не спира групата, а се наблюдава работата й. Сега се твърди и друго, че има още хора, които да бъдат заловени. Прокуратурата винаги има готова група да арестува и да извади на светло, защото тя ги наблюдава и ги оставя да работят в процеса на съзряване. Моля да прецените на база на всичко това дали следва да останат всички обвиняеми като една група в ареста.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПЛ ОПЛЕВ /в защита/: Поддържам казаното от адвоката. Имам жена с две деца. Работя на частни обекти в строителството.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Д. /в защита/: Поддържам казаното от адвоката. Моля за по-лека мярка за неотклонение.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. /в защита/: Поддържам казаното от адвоката. Желая да отмените решението на ПОС и да определите по-лека мярка за неотклонение "Домашен арест”.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Х. /в защита/: Поддържам казаното от адвоката. Моля за промяна на мярката. Винаги до сега съм работил и с труд съм си изкарвал прехраната.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. /в защита/: Поддържам казаното от адвоката. Моля да се отнесете снизходително към това, че имам предишно осъждане.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Е. /в защита/: Поддържам казаното от адвоката. Моля персонално да погледнете на нещата. Никой от тези хора не ме познава.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПЛ ОПЛЕВ: Моля да се промени мярката ми за неотклонение в по-лека такава.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ДЕМЕРДЖИЕВ: Моля да се промени мярката ми за неотклонение в по-лека такава.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ МЕМОВ: Моля да се промени мярката ми за неотклонение в по-лека такава.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ХРИСТОВ: Моля да се промени мярката ми за неотклонение в по-лека такава.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ СПАСОВ: Моля да се промени мярката ми за неотклонение в по-лека такава.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ЕНЕВ: Моля да се промени мярката ми за неотклонение в по-лека такава.

СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по делото и изслуша доводите на страните, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 64 ал. 6 и следващите от НПК.

Постъпили са въззивни жалби от защитниците на обвиняемите С. П. – адв. К., Д. Д. – адв. А-., Д. М. – адв. Н.Г.., А. С. – адв. П-., Р. Х. – адв. К.И. Н-. и Б. Е. – адв. Е. срещу протоколно определение № 489 от 26.05.2010г. по ЧНД № 2035 от 2010г. по описа на ПОС, с което спрямо същите обвиняеми лица е била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража”.

З. в подадените въззивни жалби основно се базират на обстоятелството, че от събраните до момента доказателства не би могло да се направи обосновано предположение, че обвиняемите по делото са осъществили деянията, за които им е било повдигнато обвинение. Позовават се на това, че от данните за приложените ВДС от СРС не се съдържат данни за конкретна инкриминирана дейност. От показанията на разпитаните полицейски служители на служба БОП Пловдив не личи да е установена по несъмнен начин инкриминираната дейност на обвинените лица. Твърди се, че иззетите многобройни веществени доказателства – компютърни конфигурации, флаш памети, принтерни устройство, банкови карти и др., не са били обсъдени като съпричастност към инкриминираната дейност. Липсват експертизи, които да документират изготвянето, подправката и използването на тези веществени доказателства като платежни инструменти. Защитата намира, че по делото на настоящия етап не е установена каквато и да е била връзка между отделните участници в организираната престъпна група, за да се приеме, съществуването на такава. На следващо място, защитниците твърдят, че за обвиняемите лица по делото липсват каквито и да е данни за наличието на реална опасност същите да се укрият или да извършат други престъпления. Повечето от тях, с изключение на обвиняемите П\О.И. С. , са с чисто съдебно минало, упражняват обществено полезен труд, имат семейна ангажираност и са с постоянен адрес по местоживеене в гр. П.. В тази връзка защитата предлага на въззивния съд да отмени атакуваното определение на ОС и измени мярката им за неотклонение от "Задържане под стража” в по-лека такава за всеки един от тях.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура Пловдив изразява своето несъгласие със становището на защитата. Според прокурора по делото има достатъчно доказателства – писмени, гласни и веществени, които да налагат извода за наличие на обосновано предположение, че обвиняемите лица са осъществили деянията, за които им е повдигнато обвинение. Изтъква се като аргумент, че разследването е в начален етап, което не позволява да бъдат анализирани посредством експертизи иззетите по делото веществени доказателства, което изисква време. Въпреки това от показанията на разпитаните полицейски служители – Р. и Р. се установява съпричастността на обвиняемите лица към инкриминираната дейност.

Адвокат К. – защитник на обвиняемия П. , заявява, че поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения. Намира, че няма достатъчно доказателства, въз основа на които да се направи безспорния извод, че обвиняемият П. е образувал и ръководил ОПГ, няма доказателства и за това да си е служил с подправени банкови карти. Възразява и срещу приложения по делото протокол от провеждана оперативна беседа с подзащитния му, което не може да бъде доказателство по делото. Изтъква се, че обвиняемия П. е реабилитиран по право по предишно осъждане и няма опасност от укриване, тъй като е с постоянен адрес, семеен с деца и трудово ангажиран. Няма и опасност от извършване на друго престъпление, тъй като не е ясно в какво се изразява то. Твърди се, че П\О.И.ма здравословни проблеми, но не се представят доказателства в тази насока.

Адвокат А-. в пледоарията си също счита, че спрямо подзащитния й Д. липсват доказателства за съпричастност към вменените му две престъпления. Твърди, че същият няма нищо общо с останалите обвиняеми лица, с изключение на П. , който му е роднина по сватовство. Същият се е намирал на местопроизшествието единствено поради факта, че е транспортирал от гр. П. за гр. В. няколко от обвиняемите лица, без да е бил запознат с естеството на тяхната дейност. В тази връзка счита, че липсват достатъчно доказателства да се направи обосновано предположение за извършване на инкриминираната престъпна дейност. Според защитника липсват и останалите кумулативни предпоставки за реална опасност от укриване или извършване на други престъпления, тъй като Д. е семеен, работи на трудов договор в таксиметрова фирма и е с постоянен адрес по местоживеене. Не е осъждан.

Адвокат Г., в качеството му на защитник на обвиняемия Д. М. , също заявява, че поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Защитникът намира, че по делото няма достатъчно убедителни доказателства за участие на М. в организираната престъпна група, както и за това, че е изготвил неистински платежни инструменти – банкови карти. По делото липсват сериозни аргументи, които да подкрепят извода на съда за наличие на реална опасност от укриване и извършване на друго престъпление. М. има собствена фирма, с висше инженерно образование е, което противоречи на горния извод.

Адвокат П-., в качеството му на защитник на обвиняемия А. С. , твърди че по делото не може да се направи обосновано предположение за това, че подзащитния му е взел участие в организираната престъпна група, както и да си е служел с неистински платежни инструменти. Според него не е установена общност на умисъла на отделните участници в ОПГ, тъй като С. е познавал само единия от тях. Липсват и доказателства за това да си е служил с подправени банкови карти. Отчита се обстоятелството, че същият е с влошено здравословно състояние, тъй като страда от астма и високо кръвно и пребиваването му в ареста е нежелателно.

Адвокат К.И. адвокат Н,. в качеството им на защитници на обвиняемия Р. Х. , се присъединяват към становището на колегите си за липсата на обосновано предположение за това същият да е взел участие заедно с останалите лица в ОПГ, както и да е пазел или укривал предмети, материали или оръдия за подправка на платежни инструменти. В тази връзка липсват изготвени експертизи, които да установяват последното. Накрая се изтъква, че обвиняемият Х. е трудово ангажиран, с постоянен адрес по местоживеене и липсва каквато и да е реална опасност същия да се укрие или да извърши друго престъпление.

Адвокат Е., в качеството му на защитник на обвиняемия Е. , се присъединява към становището на колегите си и намира, че по делото липсват доказателства, за да се направи обосновано предположение за това да е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение. Твърденията на разпитаните полицейски служители, че обвиняемият Е. е спонсор на групата като е осигурявал средствата за извършване на нейната дейност на П\О.И. С. не са подкрепени от други доказателства. Доколко осъществяваната от него лихварска дейност е законосъобразна или не в случая не е от значение за предмета на делото. Възразява се срещу начина на изготвяне на определението на ПОС, което е неконкретизирано и бланкетно. В тази връзка се предлага да се вземе по-лека мярка за неотклонение.

Настоящият въззивен състав, намира, че обжалваното определение на ПОС е законосъобразно, обосновано и правилно. В него първоинстанционният съд, макар и на кратко, е анализирал събраните до момента писмени, веществени и гласни доказателства по делото, като е достигнал до извода, че за всеки един от обвиняемите по делото може да се направи на настоящия етап от разследването обосновано предположение за осъществяване на деянията, за които им е повдигнато обвинение. Не може да бъде възприето за обосновано становището на защитата, че при наличието на участие в ОПГ е задължително наличието на общност на умисъла между всеки един от участниците. Подобна общност на умисъла се изисква, когато дадено деяние е било осъществено при т.нар. съучастие по смисъла на чл. 20-22 от общата част на НК. При ОПГ подобна общност на умисъла не се изисква видно от разпоредбата на чл. 93 т. 20 от НК. Доколко деянието за всеки от обвиняемите е съставомерно или не на настоящия етап от разследването и в рамките на това производство не се изисква произнасяне. За това законодателя борави с термина обосновано предположение, а доколко обвинението е издържано или не – това е въпрос по съществото на делото в рамките на съвсем друго производство.

На следващо място към настоящия момент е налице и възприетата от първоинстанционния съд кумулативна предпоставка за наличие на реална опасност от извършване на друго престъпление. Следва да бъдат споделени изцяло изводите на Окръжния съд, що се касае за сравнително добра обиграност в действията на членовете на престъпната група, мобилният им начин на действие, нееднократност и висока обществена опасност на инкриминираната дейност.

Правилно е преценено, че с оглед на постоянния адрес по местоживеене, трудова и семейна ангажираност на обвиняемите лица, липсва реална опасност същите да се укрият. В тази насока за всеки един от обвиняемите има достатъчно доказателства, които не е необходимо да бъдат цитирани.

На последно място по отношение на обвиняемите П\О.И. С. се твърди, че са в недобро здравословно състояние, което препятства оставането им в ареста. За първия не се представят никакви доказателства за влошено здравословно състояние. За втория се представя медицински документ, удостоверяващ, че в предходен момент е страдал от астма. Липсват данни обаче за обостряне на това заболяване. В тази връзка Апелативният съд счита, че на настоящия етап от разследването няма пречка същите да пребивават в следствения арест. При по-сериозни оплаквания е предвиден ред за оказване на медицинска помощ при условията на специализираните здравни структури към местата за лишаване от свобода, каквито са следствените арести, за което има нарочна наредба.

Предвид на гореизложеното Апелативният съд намира подадените жалби от защитниците на обвиняемите П. , Д. , М. , С. , Х. и Е. за неоснователни, а определението на Пловдивския окръжен съд като обосновано и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 64 ал. 8 от НПК Пловдивският апелативен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 489 от 26.05.2010г. по ЧНД № 2035 от 2010г. по описа на ПОС, с което спрямо обвиняемите С. Д. П. , Д. А. Д., Д. Л. М., А. Н. С., Р. С. Х. и Б. Е. Е. е била взета мярка за неотклонение "Задържане под стража” по двосъдебно производство № 12 от 2010г. на сектор БОП при ОД на МВР Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО закрито в 12.10 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

СЕКРЕТАР: