П Р О Т О К О Л
гр.
Пловдив, 04. 05. 2010
год.
Пловдивският апелативен съд, в публично съдебно заседание на четвърти май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР
КОЛАРОВ
СТЕЛА
ДАНДАРОВА
при участието на съдебния секретар НИНА СТОЯНОВА
и в присъствието на прокурора ТОДОР ТОДОРОВ,
сложи за разглеждане докладваното от ХР. КРАЧОЛОВ ВЧНД № 192 С по описа за 2010 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Обвиняемият – жалбоподател Т. К. – лично и с адв. Б. от по-рано.
ЖАЛБ. К. – А. Н-. няма да се явява днес, има други дела, по които е ангажирана.
Призована е и съпругата – пълномощник на обвиняемия Д. КОСТАДИНОВА по телефона.
ЖАЛБ. К. – На този етап ще ме представлява само адв. Б..
Т. като делото съдържа класифицирана информация на основание чл. 263 ал. 1 НПК заседанието следва да се проведе при закрити врати, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДЕЛОТО ДА СЕ разглежда при закрити врати.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото.
Адв. Б. – Считам, че няма процесуална пречка за даване ход на делото. Моля, да допуснете поправка на една грешка в жалбата, техническа, допусната от адв. Н-. - във 2 абзац моля да се чете текстът като се допълни думичката "НЕ” – моля, да измените мярка като приемете, че НЕ Е НАЛИЦЕ НЕОБХОДИМОСТ от продължаване на задържането. Касае се за техническа грешка.
С оглед гарантиране правото на защита на обвиняемия, съдът счита, че следва да се приеме действително, че в жалбата е допусната техническа грешка, която обаче не изменя смисъла на направеното искане пред въззивната инстанция, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА, че в депозираната частна жалба пред Пловдивския апелативен съд е допусната техническа грешка в смисъла, посочен от защитата.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Р. се правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Адв. Б. – О. на съдебния състав, прокурора и секретаря няма да правим.
ПРОКУРОРЪТ – също.
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОКУРОРЪТ – нямаме нови искания.
С оглед становищата на страните съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Адв. Б. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло изложеното в частната жалба от адв. Н-. против определението на ПОС № 351 по ЧНД № 1688/2010 г.. Моля, да отмените това определение от 23. 04. 2010 г., с което се отказва изменение на мярката за неотклонение на подзащитния ми от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека такава! След като се запознахме с мотивите на съда относно постановеното от него определение ще развия допълнителни съображения във връзка с частната жалба. Съставът на Пловдивския окръжен съд е приел, че не намира основания да се ревизира вида на взетата мярка за неотклонение по отношение на обв. Т. КОСТАДИНОВ. Пловдивският окръжен съд е счел, че показанията на полицейските служители САВАТИНОВ и Г. ТАШЕВ обосновават изискуемото по чл. 63 ал. 1 обосновано предположение, че той е автор на престъпленията по чл. 321 ал. 3 вр. чл. 195 и чл. 198 НК. Съдът е счел, че не са настъпили нови обстоятелства, които да дават основания по чл. 63 ал. 1 за вземане на мярка ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, от друга страна съвсем неоснователно и незаконосъобразно ПОС е кредитирал данните, които са събрани със СРС по отношение на обв. ТИХОМИР АЛИПИЕВ. Считам, че по отношение на подзащитния ми Т. К. след като няма издадено разрешение за използване на СРС, то текстът на закона за СРС към момента на извършване на деянието абсолютно забранява тези СРС да бъдат използвани за трети лица, каквото в случая се явява подз. Т. КОСТАДИНОВ. Тези данни събрани за Т. АЛИПИЕВ по никакъв начин не би следвало да бъдат коментирани от съда в определението по мярката за неотклонение. Отделно от това, заключението което е направено, че тези контакти по някакъв начин изразяват съпричастност на Т. К. към престъпната група подкрепени с показанията на двама полицейски служители, които разказват за получена оперативна информация считам, че по никакъв начин не могат да бъдат достатъчни да обосноват едно предположение за извършено престъпление. Считам, че първоначалното обосновано предположение, което е било в началото е разколебано към момента, още повече че в продължение на 4 месеца и половина по отношение на Т. К. не са били събрани никакви доказателства, с изключение на тайните свидетели, двама явни свидетели, които преразказват оперативна информация и тези СРС, за които няма разрешение за прилагането им спряно Т. КОСТАДИНОВ. Не е налице обосновано предположение за извършено от него престъпление. От друга страна ПОС в определението е приел, че високата степен на обществена опасност на престъпните дейния и длъжностното му качество са укорими за него данни, които сочат за опасност от извършване на престъпления. Към момента той няма длъжностно качество, той отдавна е преустановил да бъде началник на РУ на Б. С. , сам си е подал молбата за напускане, бил е на друга работа, неговите добри характеристични данни не сочат по никакъв начин за висока обществена опасност на дееца. Така, както посочи адв. Н-. дори и хипотетично да се приеме, че има някаква организирана, престъпна група, то тя се намира в следствения арест и ако се измени мярката му той няма как да извърши нови престъпления. Отделно от това сме представили доказателства за тежкото семейно положение - две деца студенти, единият не може да се дипломира, започнал е работа, съпругата му не може да погасява заемите за закупеното жилище с ипотечен кредит, има добри характеристични данни. По този начин считам, че Пловдивският окръжен съд съвсем неоснователно е отхвърлил искането за изменение на мярката за неотклонение от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека. Дори с колежката развихме тезата, че дори и да има най-малкото съмнение, че може да извърши нови престъпления една мярка ДОМАШЕН АРЕСТ също би имала същия ефект и биха се постигнали целите, визирани в НПК, които целят да се постигнат целите на мярката за неотклонение. Считам, че тази мярка ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА е твърде тежка и продължава твърде дълго време без да се събират каквито и да е доказателства спрямо него. Моля, да уважите частната жалба на колежката Н-., да отмените определението на ПОС, постановено по ЧНДД № 1688/10 г. и измените мярката за неотклонение на подзащитния ми К. в по-лека, дори и ДОМАШЕН АРЕСТ!
О. К. ЗА ЗАЩИТА: - Да, абсолютно съм съгласен с това, което каза адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд като правилно и законосъобразно! Производството се развива по реда на чл. 65 НПК и по мое виждате тук няма място за интерпретация на въпросите, свързани с това дали е налице основателно обосновано предположение за извършено престъпление или не, обстоятелства, които съдът е обсъдили и взел решение. От значение в случая е това дали са налице новонастъпили обстоятелства, които да налагат изменение на мярката? В тази насока се изказаха съображения в смисъл такъв, че в продължение на тези 4 месеца и половина обвиняемият е бил задържан и не се събират доказателства. Напротив, срокът за това какви доказателства се събират и към кой момент тези доказателства ще бъдат приложени и предявени на защитата касаят органите на разследване. Към настоящия етап защитата не може да знае дали не се събират други доказателства, дали не се използват СРС за установяване на други престъпни прояви. Освен това има и опасност от извършване на престъпление. Вярно, че към момента обвиняемият не е полицейски началника, но В. добре трябва да знаете, че един полицейски началник, с оглед службата е поддържал и поддържа широки контакти както с криминалния контингент, във връзка с изпълнение на службата му, така и с други лица. Считам, че към настоящия етап все още е рано и не следва да бъде променена мярката.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Т. И. К. – Б. искал да ми наложите по- лека мярка за неотклонение.
След тайно съвещание съдът намира и приема за установено следното:
Производство по реда на чл. 65 ал. 8 НПК.
С протоколно определение № 351/23. 04. 2010 г. по ЧНД 1688/2010 г. Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение искането на обвиняемия Т. И. К. за промяна на мярката му за неотклонение по ДП № 178/2009 г. по описа на НСлС гр. С. от ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА в по-лека такава.
Недоволен от така посоченото определение е останал обвиняемия, който го е обжалвал с искане то да бъде отменено и спрямо него да се вземе по-лека мярка за неотклонение.
Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският апелативен съд след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият съдебен състав разглежда цитираната по-горе жалба на обвиняемия Т. К. след като на 29. 04. 2010 г. друг състав на Пловдивския апелативен съд е отвел председателя му, позовавайки се на хипотезата на чл. 29 ал. 2 НПК.
В състава на съда, разглеждащ днес жалбата на обвиняемия участва също съдия, който е бил включен в състава на съда по ВЧНД № 566/2009 г. по описа на ПАС, произнесъл се по реда на чл. 64 ал. 8 НПК.
Пловдивският апелативен съд в настоящия съдебен състав счита, че няма абсолютно никаква пречка делото да бъде разгледано именно в този състав, тъй като не са налице предпоставките визирани в чл. 29 ал. 2 НПК. Впрочем, след като в началото на съдебното заседание бяха разяснени правата на страните по чл. 274 и 275 НПК искане в тази насока не беше и отправено.
В Т. Решение № 1/2002 г. на Върховния касационен съд изрично е посочено, че съдебните актове, касаещи вземането и контролирането на мярката за неотклонение, не създават "присъдено нещо” по изследваните въпроси, а забраната за участие на съдия, който се е произнасял с определение по посочените хипотези, не се разпростира върху основанията за отвод, които са включени в разпоредбата на чл. 29 ал. 1 б. Г на сега действащия НПК.
Отделно от това, съдебният състав разглеждащ настоящото дело счита, че за нито един от членовете му не е налице легитимни основания за съмнение в безпристрастността му, поради което и въпросът за самоотвод на някой от членовете не бе поставен на обсъждане по реда на чл. 31 ал.1 НПК, след липсата на изрично искане от страните.
Пловдивският апелативен съд счита, че обосновано и законосъобразно първостепенният съд е преценил, че както при първоначалното вземане на мярката за неотклонение, така и към настоящия момент са налице предпоставките, регламентирани в чл. 63 ал. 1 НПК за продължаване на мярката за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на обвиняемия Т. КОСТАДИНОВ.
Налице е обоснованото предположение за това, че жалбоподателят е извършил престъплението по чл. 321 ал. 3 т. 2 вр. чл. 195 и чл. 198 НК. В тази връзка напълно правилно Пловдивският окръжен съд се е позовал на разпита на полицейските служители ВАСИЛ САВАТИНОВ и ГЕОРГИ ТАШЕВ, които косвено са подкрепени и от данните, които са събрани чрез специални разузнавателни средства, приложени по отношение на обв. ТИХОМИР АЛИПИЕВ. И настоящата инстанция споделя извода, че доказателствата, събрани по този начин, не могат да бъдат пренебрегнати, когато се касае за обсъждане на наличието на обосновано предположение за извършване на престъплението по смисъла на чл. 63 ал. 1 НПК. В този смисъл не могат да бъдат възприети възраженията на защитата.
Предвиденото наказание по посочената правна квалификация е лишаване от свобода и с оглед мащаба на престъпната дейност, изключителната упоритост, за което към настоящия момент са налице събрани доказателства, водят до извода, че при по-лека мярка за неотклонение съществува реална опасност обвиняемият Т. К. да извърши престъпление. Не бива да се игнорира обстоятелството, че към момента на извършване на деянието, предмет на обвинението, той е имал качеството на длъжностно лице и са налице данни за връзките му с друг обвиняем по делото, който непосредствено е участвал в останалата дейност на групата.
Не може да бъде споделен доводът на защитата, че в конкретния случай най-подходяща мярка е ДОМАШНИЯТ АРЕСТ. Целите на мярката за неотклонение са изчерпателно регламентирани в чл. 57 НПК и при определянето й едно от обстоятелството, което следва да бъде преценено е да се попречи на обвиняемия да извърши престъпление. Тази реална опасност съществува, поради подробно посочените по-горе съображения. Действително, по отношение на обв. Т. К. са налице добри характеристични данни, както и доказателства свързани с неговото семейно и социално положение. Те обаче не дават основание за коригиране на първоначално взетата мярка за неотклонение към настоящия момент, понеже опасността от извършване на престъпление се извлича и от тежестта на предвидените от закона санкции.
Пловдивският апелативен съд констатира, че при произнасяне по искането на обв. Т. К. за промяна на мярката му за неотклонение първостепенният съд не е обсъдил хипотезата, регламентирана в чл. 65 ал. 6 изр. 1 НПК. Подобно искане за промяна на мярката му за неотклонение е било разгледано от Пловдивския окръжен съд на 19. 03. 2010 г. по ЧНД 1119/2010 г., което определение е потвърдено на 25. 03. 2010 г. от Пловдивския апелативен съд по ВЧНД № 128/2010 г.. На практика, настоящото производство по чл. 65 НПК протича без да са налице никакви нови обстоятелства по делото, което не се оспорва дори от защитата. В тази насока направените доводи в частната жалба са и изключително пестеливи. Тъй като настоящото въззивно производство е образувано по жалба на обвиняемия е безпредметно тази законова възможност да бъде обсъждана от възвивната инстанция.
Предвид на изложеното съдът и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 351/23. 04. 2010 г., постановено по ЧНД № 1688/2010 г., по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА спрямо обв. Т. И. К. по досъдебно производство № 178/2009 г. на НСлС гр. С..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Заседанието се закри в 09:29 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР:
|
|
|
2 |