П Р О Т О К О Л

гр. Пловдив, 27.04.2010г.   

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и десета година, в състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ГАДЖЕВ

ЕМИЛ МИТЕВ

при участието на съдебния секретар А. К.

и в присъствието на прокурора Б. П.

сложи за разглеждане докладваното от съдия К.

В. Ч. Н. Д. № 191 по описа на 2010 година.

На именното повикване в 12.10 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. П. се явява лично и с адв. К..

Р. се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК. Не постъпиха отводи към състава на съда.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.

Адв. К.: Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.

Предвид на обстоятелството, че по делото има използвани СРС и на основание чл. 263 ал. 1 пр. 1 НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДЕЛОТО ДА СЕ ГЛЕДА ПРИ ЗАКРИТИ ВРАТИ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

Адв. К.: Нямам искания.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

Адв. К.: Уважаеми съдии, депозирал съм жалба, с която съм атакувал определението, с което спрямо подзащитния ми е взета най-тежката мярка за неотклонение. Поддържам я изцяло. Не са налице кумулативните предпоставки, визирани в чл. 63 от НПК. Обвиняемият има чисто съдебно минало. Няма данни за това срещу него да има образувани висящи производства. Има добри характеристични данни. Трудово е ангажиран. Тези обстоятелства сочат, че П. е с ниска степен на обществена опасност. Само тежестта на обвинението не може да обоснове взимането на най-тежката мярка за неотклонение. Прокуратурата е приела, че клиента ми се е укривал от правосъдието. Първоинстанционният съд също е приел това. В момента на повдигане на обвинението обаче П. не е бил страната и на база на това е обявен за издирване. Той не е знаел, че му се повдига обвинение. Клиентът ми е бил легално в Германия. Той е работил с трудов договор. Теглил е банков заем. За всичко това тепърва ще представим писмени доказателства. Предвид всичко това считам, че и с по-лека мярка за неотклонение няма реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Делото е приключило и предстои предявяването. Не без значение е, че другите трима подсъдими са с по-леки мерки за неотклонение. Моля да отмените първоинстанционния съдебен акт и да вземете спрямо клиента ми по-лека мярка за неотклонение, а именно „П.”.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /в защита/: Поддържам казаното от адвоката.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам определението на ПОС за правилно и законосъобразно. Налице са кумулативно предвидените предпоставки на чл. 63 от НПК. Налице е обосновано предположение за авторство на деянието по чл. 321 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 от НК, като ал. 3 е свързана с прилагането на чл. 280 от НК. Това обосновано предположение е подкрепено от доказателствата по делото. Налице е и опасността от укриване и извършване на ново престъпление. Обвиняемият е издирен посредством Европейска заповед за арест. Една от основните предпоставки за задържането на обвиняемите по делото е именно изготвянето на тази Европейска заповед за арест.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Моля да се промени мярката ми за неотклонение в по-лека такава.

СЪДЪТ, след тайно съвещание, намира и приема за установено следното:

Производство по чл. 64 ал. 8 НПК.

С определение № 349 от 23.04.2010г. по ЧНД № 1710/2010г. Пловдивският окръжен съд е взел спрямо К. НЕОЛСОНИ П. мярка за неотклонение „З.” по ДП № 1 от 2008г. по описа на ОП Пловдив.

Недоволен от определението е останал обвиняемият П. , който чрез своя защитник го е обжалвал с искане то да бъде отменено и спрямо него да се вземе по-лека мярка за неотклонение.

Прокурорът е дал заключение, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обосновано и законосъобразно ПОС е преценил, че спрямо обвиняемия К. П. е повдигнато обвинение по чл. 321 ал. 3 т. 2 вр. ал. 2 НК за участие в организирана престъпна група за извършване в страната и в чужбина престъпления по чл. 280 ал. 2 т. 2 вр. ал. 1 НК – трафик на хора през границата без съответно разрешение.

Обосновано е преценено, че е налице обосновано предположение, което се извежда от събраните доказателства – разпит на свидетели, писмени доказателства, включително и данните, получени чрез използване на СРС чрез изготвените ВДС-та.

Законосъобразно е преценено, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши престъпление. Липсата на постоянно местоживеене на територията на страната действително е наложило неговото издирване, включително и чрез международни полицейски органи. Самият характер на обвинението, свързано с неговата мащабност и участието на още три лица обосновават реалната опасност от извършване на престъпление.

С оглед на изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че целите на мерките за неотклонение, регламентирани в чл. 57 биха се изпълнили чрез най-тежката мярка за неотклонение „З.”.

Що се отнася до представените в първоинстанционния съд доказателства за влошено здравословно състояние съобразно изискванията на ЗИНЗС няма пречки по реда на чл. 255 обвиняемият да бъде посещаван от лекар, а при влошаване на здравословното му състояние, органите на досъдебното производство да му осигурят настаняването в специализирано лечебно заведение за оказване на квалифицирана медицинска помощ.

С оглед на изложеното съдът и

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 349 от 23.04.2010г. по ЧНД № 1710/2010г., с което Пловдивският окръжен съд е взел спрямо К. НЕОЛСОНИ П. мярка за неотклонение „З.” по ДП № 1 от 2008г. по описа на ОП Пловдив.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО закрито в 12.25 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЕКРЕТАР: