П Р О Т О К О Л

Пловдив, 20.04.2010 година

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети април, две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИАН РУСЕНОВ

ЧЛЕНОВЕ: РАДКА ПЕТРОВА

СТЕЛА ДАНДАРОВА

При участието на съдебния секретар Стефка Костадинова и в присъствието на прокурора Огнян Урбалов сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВЧНД № 173 по описа за 2010 година.

На именното повикване в 10.00 часа, в залата се явиха:

Делото се гледа при закрити врати!

– не се явява, редовно призован, за него се явява адв. Николай Б.

Жалбоподателят Н. И. Я. – не се явява, редовно уведомен, за него се явява адв. Николай Б.

Ж. Р. Б. Б. – не се явява, редовно призован за него се явява адв. Г-., адв. Х-. и адв. Петко П-.

Н. подзащитен също не желае да присъства и моли делото да се гледа в негово отсъствие.

Жалбоподателят Д. М. Д. – не се явява, редовно призован, за него се явява адв. Г. Г-.

А. Г-. – П. ми Д. не желае да присъства в съдебно заседание.

В залата присъстват И. В. Я. – с пълномощно за сина си Н. И. Я., М. Д. – упълномощен от сина си Д. Д. и Ж. Б. – съпруга на обвиняемия Б.

Преди даване ход на делото, съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и 275 от НПК.

Прокурорът – Нямам искания за отводи и доказателства. Да се даде ход на делото.

Адв. Б. – Нямам искания за отводи и доказателства. Да се даде ход на делото.

Адв. Г-. – Нямам искания за отводи и доказателства, да се даде ход на делото.

Адв. Х-. – Да се даде ход на делото, искания нямам за отводи, няма да представям доказателства.

Адв. П-. – С. нямам искания, да се даде ход на делото.

Иван Я. - Не възразявам вие да гледате делото, да се даде ход, няма да представям доказателства.

Мит\о Д. – С.

Жулиета Б. – С.

Съдът

              О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

Прокурорът – Нямам други искания, моля ход на съдебните прения.

Адв. Б. – Нямам други искания, моля да се даде ход на съдебните прения.

Адв. Г-. – Нямам искания, моля ход по същество.

Адв. Х-. – Нямам искания, моля да дадете ход на съдебните прения.

Адв. П-. – С. нямам искания, моля за ход на съдебните прения.

Иван Я. – Да се приключва делото.

Мит\о Д. – С.

Жулиета Б. – С.

Съдът

              О П Р Е Д Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ИЗСЛУШВАНЕ НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Прокурор У. – Уважаеми апелативни съдии, жалбите и на четиримата обвиняеми са неоснователни и моля да ги оставите без уважение. При оспорване на вече потвърдена мярка за неотклонение, задължително условие е пред съда да се представят нови факти и обстоятелства, които да променят първоначалния извод на съда, че не се налага мерките им да бъдат изменени. В конкретния случай такива нови обстоятелства не са настъпили и не са посочени. Вероятно защитата ще твърди като ново обстоятелство срока на разследване. Този случай е с голяма фактическа и правна сложност. По разследването са събрани 29 тома доказателствен материал. Изтеклия срок от 5 месеца в никакъв случай не може да се твърди, че е неразумен и бих казал, че този срок е напълно съотносим към характера и тежестта на обвинението и огромния обем доказателствен материал, който се събира по делото. След последното произнасяне на Апелативния съд, продължават да текат активни следствени действия и да се събират нови доказателства, което се изразява в разпит на свидетели, чийто показания имат отношение към повдигнатите обвинения. Именно и поради тази причина срока на разследване е удължен. На този етап няма посочени нови факти и обстоятелства, а и не са отпаднали предположението, че четиримата обвиняеми имат съпричастност към извършеното престъпление, както и опасенията, че при едно изменение на мерките им за неотклонение това би могло да доведе до отклоняването им от съд и следствие, поради което моля да приемете, че жалбите са неоснователни, да ги оставите без уважение и да потвърдите определението на първоинстанционния съд като обосновано и правилно.

Адвокат БЕРОВ – Уважаеми апелативни съдии, защитник съм на двамата обвиняеми К. Д. Д. и Н. И. Я.. А. ми за промяна на мерките им за неотклонение са едни и същи и поради това и за двамата едновременно ще изложа доводите си. Моля да приемете като основателни жалбите срещу определението на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдена мярката за неотклонение "Задържане под стража” спрямо моите подзащитни да ги уважите като основателни. Основният ми аргумент, че в конкретния случай са налице предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 63 ал.3 НПК не оспорвам становището на Прокуратурата, че обоснованото предположение за съпричастност към деянията, за които са привлечени към наказателна отговорност може все още да съществува, но не са налице към момента другите две предпоставки – да е налице реална опасност двамата обвиняеми да извършат друго престъпление или да се укрият. Когато преценявате дали съм прав, аз моля да имате предвид, че делото е образувано на 27.09.2009 г. и до настоящия момент въпреки сериозното разследване, не са събрани никакви доказателства, които да уличават двамата ми подзащитни в това да подготвят престъпление или да имат намерение да се укрият. Моля да подложите на една обективна преценка обстоятелствата за Н.

Адвокат Г-. – Уважаеми апелативни съдии, аз считам, че жалбите на всички жалбоподатели са основателни. Делото е образувано на 14.09.2009 г. а на 27.09. както каза колегата. Законният 6 месечен срок отдавна е изтекъл. Исканото за удължаване е по изключение. Твърдението на Прокуратурата за извършване на активни следствени действия просто не намират опора в събраното по делото. Следствените действия, за които се твърди, че са активни са събирани на база телефонни разпечатки, входящи и изходящи разговори, включително и проверка на банкови сметки по молба на комисията на проф. К-.. Какви банкови сметки и колко пари могат да имат полицаите с тези заплати е ясно, какви пари могат да имат семействата им – също е ясно. Освен всичко друго, отдавна задържането под стража на моите подзащитни на Б. и Д. М. са прехвърлили законния срок съгласно Европейската конвенция за правата на човека. Те са неосъждани, всички са личности с прекрасни характеристики, служители са били до скоро на МВР. Били са хвърляни в огъня, обучени са и са изпращани да задържат особено опасни престъпници, които престъпници след това са разпитвани като свидетели. Повечето от тях, за да не кажа всички, в момента изтърпяват наказание лишаване от свобода за наркотици, за незаконно държане на оръжие и т.н. Така наречения набеден – делото му е в папките, е сключил споразумение, присъдата му е влязла в законна сила, наложено му е многократно по-малко наказание от това, което му се е полагало. Казва "признавам се за виновен”, а предходната му присъда, а той е с осем присъди, е отново за наркотици и незаконно държане на оръжие. Въпреки тези обстоятелства и четиримата имат това обвинение и аз питам защо? При образуването на делото, е вписано, че и за противозаконно отнемане на автомобили се образува делото по чл. 346 НК, но до сега нито е констатирано такова нещо, нито са привличани по този текст. Стига се до обоснования извод, че всички активни действия се свеждат до разпит на служители от БОП, което няма отношение към настоящето дело и направени няколко разпечатки. Колегата Б. отрази каква е обстановката сега, под какъв натиск работи правораздавателната система. В началото Софийска градска прокуратура внесе в рамките на 72 часа делото за вземане на мярка за неотклонение в Софийски градски съд, пренебрегвайки правилата за подсъдността. Моето възражение в Софийски градски съд съдебния състав го уважи и прати делото на Старозагорския окръжен съд. Извън рамките на тези 72 часа, обвиняемите на 2-3 се явяваха сами докато им вземат тази мярка за неотклонение. Това го казвам в подкрепа на това, че ако са искали, още тогава е можело да укрият. Другото – какви престъпления ще извършат тези полицаи ако са с по-леки мерки за неотклонение. Няма логика тези, които обвиняемите са задържали до вчера, днес да ги разпит като свидетели срещу тях. Какво да се очаква от задържаните, изтърпяващи наказание лица. При разпита на един такъв задържан аз му зададох въпроса как се казва този човек – той посочи само малко име и каза, че в престъпната среда се знаят само по малки имена. И двамата ми подзащитни са семейни, не са осъждани, единия е с две деца, които преживяват с 300 лева заплата на майката и с помощи от приятели. Другият – с младо семейство, с малко 3 годишно дете, съпругата му също издържа семейство. Могат ли да попречат на разследването ако са с по-леки мерки за неотклонение. Каквото е събрано е събрано до момента. Каквито са могли свидетели да съберат от затворите, са събрани и разпитани. Могат ли да скрият банкови сметки или разпечатки – не могат. Могат ли да се укрият – нямат интерес, нито ще го направят. Защо тогава тези хора да продължават да бъдат с най-тежката мярка за неотклонение. И с друга мярка като "Домашен арест” или "Подписка” биха се осъществили целите. Защото мярката им "Задържане под стража” вече се превръща в мярка за психологическа принуда. В тези многобройни томове, които са пред вас, има достатъчно материали, които изобщо нямат място в това дело, касаят други лица, касаят хора, които нито са в това дело, нито са обвиняеми и това буди учудване за юристите. Моля да се съобразите с всички обстоятелства, да проявите мъдрост и кураж и да замените мерките за неотклонение на двамата ми подзащитни. Това са млади момчета, които до вчера са били хвърляни в огъня, днес да стават изкупителни жертви, вие сами ще разберете защо. Моля да замените мерките им за неотклонение "Задържане под стража” с по-леки и да отмените определението на Старозагорския окръжен съд. Всяка друга мярка за неотклонение би свършила същата работа и би постигнала целите на закона. Моля за двамата ми подзащитни да вземете мъдро решение. Просто не е хуманно да стоят повече в ареста. И "Домашният арест” е мярка с пълна изолация.

Адвокат ПЕТКОВ – Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло споделям становището на колегите, говорили преди мен и ще се спра на срока за задържане. Основният срок, който е предвиден в НПК е изтекъл. За мен възниква въпроса който беше споделен и от колегите – дали действително органите на досъдебното производство правят всичко необходимо за разследване на делото в едни разумни граници. Реално не се правят достатъчно действия, за да се приключи разследването в законовите срокове. С нашите подзащитни не са извършвани никакви процесуално-следствени действия. Остава настрани например хипотезата на чл. 107 ал.3 НПК, която задължава органите на разследването да събират както уличаващи така и смекчаващи отговорността обстоятелства. На нас в нито един момент до сега не ни е давана възможност да изразим становище по повдигнатото обвинение. Когато следва да се преценява дали срока на задържане е разумен, следва да се вземат под внимание, че задържаното лице е лишено от правото си на свобода и точно в този смисъл се явява хипотезата на чл.5 от Европейската конвенция за правата на човека. Относно тежестта на обвинението – за да потвърди най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража”, първоинстанционният съд се е позовал на тежестта на обвинението, която е достатъчно основание задържането да бъде продължено. Това аз считам за неправилно, най-малко поради това, че практиката на Европейският съд по правата на човека е точно в обратната насока. Ще цитирам становище на Европейския съд по делата на Х. и И. , и двете от 2003 г., в което Европейският съд отбелязва, че властите са обосновали презумпцията от необходимост от задържане с предвиденото тежко наказание по съответното обвинение. Но Европейският съд посочва, че тежестта на обвинението не може да послужи за продължителни периоди на задържане. Относно опасността обвиняемите да се укрият или извършат престъпление. Аз продължавам да твърдя, че по делото не са събрани никакви доказателства, че някой от тримата обвиняеми има за намерение да извършва каквито и да било действия по разкриване на обективната истина по делото. В този смисъл аз искам точно това да подчертая, че никой от обвиняемите, в нито един момент не е извършил каквито и да е действия, с които да се попречи на нормалния ход на делото. Ето защо считам, че мерките им за неотклонение следва да се променят в по-леки. В тази връзка моля да отмените определението на първоинстанционния съд.

Адвокат Х-. – Уважаеми апелативни съдии, вън от съмнение е, че първия въпрос, който стои пред вас, а и пред нас е, налице ли са нови обстоятелства, щото да ви мотивират да измените най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража” в по-лека по отношение на обвиняемия Б. , а защо не и по отношение на останалите обвиняеми. Прокурорът твърди, че не са налице нови обстоятелства. "Задържането под стража” е факт от септември 2009. Към настоящия момент задържането вече е 8-ми месец. Тази мярка за неотклонение вече се е превърнала в наказание. Какво казва ВС – ІІ н.о. № 76/25.07.1997 г. казва "по принцип продължителността на задържането може да съставлява ново обстоятелство, което да обуслови смекчаване на мярката за процесуална принуда”. Аз бих казал, че едно 8 месечно задържане е съвсем ново обстоятелство. Надълго и на широко прокурорът дебатираше по това събират ли се доказателства, доказана ли е вината на обвиняемите и т.н. Върховният съд има едно принципно определение 24/23.05.1995 г. на І н.о., където казва, че в съдебното производство, образувано по жалба срещу мярка за неотклонение, съдът не проверява налице ли са достатъчно доказателства за виновността на обвиняемия в извършването на определено престъпление, а преценява само законността за решаването на мярката за неотклонение. Ако наистина пред почитаемият Апелативен съд стои проблема виновни или не са подсъдимите, в бъдеще ще се обезсмисли предстоящия състезателен наказателен процес. Съдът трябва да има възможност във всеки конкретен случай да контролира и да прецени нуждата от тази мярка. Върховният съд казва чрез Общото си събрание на наказателните колегии, посредством тълкувателно решение №1/25.06.2002 г. Върховният съд с яснота повелява Н. процесуалния кодекс не допуска задължително задържане под стража. Има едно пространно определение № 1/21.03.1997 г. отново на Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд. Те казват международния пакт за граждански права е ратифициран в България и е в сила от 23.03.1976 г. В определението се цитира чл. 9 т.3 предложение ІІ от този М. договор. В него се казва, че задържането на лице, очакващо да бъде съдено не трябва да бъде правило, а освобождаването му може да става само с представянето на гаранции, осигуряващи явяването му на всеки един етап от съдебния процес. ВС казва, че задържаното лице има право да обжалва задържането, явявайки се пред съда, тъй като точно тук наистина производството е състезателно и доказателствено. Иде реч за една статия написана в изискан стил от проф. Л.Г,. публикувана в "Общество и право” в бр.8/2009 г. озаглавена "Трите заблуди в правосъдната система”. То казва: третата заблуда е за ролята на задържането под стража”. Той казва, че "погрешно и трудно за преодоляване е битуващото в обществото схващане, че ако обвиняемото лице не е задържано или ако Прокурорът не е поискал налагането на такава мярка, то по случая нищо не е свършено”. Но проф. Г. казва още, че българския съд също е подложен на много силен натиск, когато разглеждания искания на вече наложени мерки за неотклонение. Очевидно е, че тази негова практика е родена от практиката. И в заключение - Европейската общност безпардонно се бърка в правосъдната система на България – тя е права обаче в едно единствено нещо и то е когато критикува българските власти за състоянието на арестантските помещения в България. Знаете при какви нечовешки условия са поставени задържаните. Изменението на мерките за неотклонение може да мотивира българските власти да помислят и по този проблем. Каква да бъде мярката за неотклонение на обвиняемия Б. Аз моля тя да бъде "Домашен арест”. Още пред 1992 г. Конституционният съд на Република България, посредством едно изискано решение под № 10 е интерпретирал проблематиката свързана с домашния арест. Конституционният съд казва, че "домашният арест” по своята характеристика е тъждествено на задържането под стража, защото на този, комуто се налага тази мярка, се препятства възможността да се придвижват където и да е било. Неоснователни са терзанията на държавното обвинение, че Б. и останалите обвиняеми може да попречат на разследването ако са с една по-леки мярки за неотклонение. Този, комуто е определена тази мярка, не би могъл да влия на разследването. Органът на досъдебното производство се отнася съвсем индифирентно към съдбата и участта на обвиняемите. Защото по отношение на тях не е осъществил нито едно процесуално-следствено действие. Те просто не са разпитвани.

Жулиета Б. – Поддържам казаното от защитниците. Всичко, което иска съпругът ми, е да бъде по-близо до детето ни.

Мит\о Д. – Б. съм на Д. Д. Поддържам това, което казаха адвокатите. Той е баща на две деца – едното е в 4 клас, другото на 4 години. Децата постоянно го търсят, голям проблем създават и моля да промените мярката.

Иван Н. Я. – Б. съм на Н. Я. Моята молба е към вас да бъдете по-снизходителни, да разрешите на моя син да се дипломира. Поддържам това, което каза адв. Б..

Съдът се оттегли на съвещание.

Съдът, след като обсъди жалбите, изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по делото, намери за установено следното. Пловдивският апелативен съд вече се е произнасял по жалби със същите искания за освобождаване на обвиняемите. В настоящият случай се правят същите доводи като се излагат и нови такива. Настоящият състав на Апелативния съд намира, че жалбите са неоснователни и не следва да се уважават.

Относно оплакванията – наведе се оплакване, че в самото наказателно производство не са събрани доказателства, че обвиняемите могат да извършат друго престъпление. Наистина това е така, не са събрани такива доказателства, но не може да се игнорира обстоятелството, че са предявени обвинения за принуда и за лишаване от свобода. Това обстоятелство, че са извършвани конкретни такива деяния категорично не позволяват да се изключи възможност същите да извършат престъпления, свързани с изясняване на обстоятелствата по делото - престъпления по отношение на принуда. Това е основното съображение на съда определението да бъде потвърдено. Относно другите доводи, категорично периода от време за разследване сам по себе си не е основание мярката за неотклонение на обвиняемите да се променя. Би могло да се прави такъв довод ако е изтекъл значително по-дълъг период. Настоящият състав на съда смята, че за характера на това дело срока на разследване е относим. Неоснователно е и твърдението на защитниците, че по делото не се работи активно. Не може да се игнорира основното обстоятелство, а именно, че е налице реална опасност да се извърши престъпление от типа на същите, за които обвиняемите са привлечени под наказателна отговорност.

Поради което и на основание чл.65 т.9 НПК Пловдивският апелативен съд

              О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 111/12.04.2010 г. по ЧНД 212/2010 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което са оставени без уважение молбите на обвиняемите К. Д. Д., Н. И. Я., Р. Б. Б. и Д. М. Д. за изменение на мерките им за неотклонение от "Задържане под стража” в по-леки по досъдебно производство № 127/2009 г. По описа на НСлС гр. С..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри 10.57 часа.

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                        2.

                                     СЕКРЕТАР: