П
Р О Т О К О Л
гр.
Пловдив, 25 март
2010 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно
отделение,
в
публично
съдебно
заседание на двадесет
и пети март
две хиляди и
десета
година, в
следния
състав:
при
участието на
секретаря Стефка
Тошева и
прокурора Огнян Урбалов, сложи за разглеждане докладваното от съдия С. ЧНД № 129 по описа за 2010 година.
Производството по делото се разглежда при закрити врати на основание чл. 263 ал. 1 от НПК.
На именното повикване в 11:07 часа се явиха:
Жалбоподателят Я. В. К. се явява лично и с адв. К.Д., редовно упълномощен от по-рано.
Жалбоподателката А. Р. А. се явява лично и с адв. К.Д., редовно упълномощен от по-рано.
Жалбоподателката А. В. А. се явява лично и с адв. К.Д., редовно упълномощен от по-рано.
Жалбоподателят Н. Р. Й. се явява лично и с адв. К.Б., редовно упълномощен от по-рано.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв. Д-.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът разясни на страните процесуалните им права по чл. 274, ал. 1 и 2 и по чл. 275 от НПК.
Отводи не се направиха.
Докладва се делото от Председателя.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Адв. Д-.: Д. доказателства няма да сочим.
Да се даде ход на съдебните прения.
Адв. Б.: С. няма да сочим други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че жалбите са неоснователни и моля да ги оставите без уважение. Не са посочени нови факти и обстоятелства, които да Ви мотивират да преосмислите изводите на Пловдивския окръжен съд, че се налага мярката за неотклонение да не бъде "Задържане под стража”.
С. обвиняемите има обвинение за организирана престъпна група за разпространение на наркотици. Иззето е голямо количество наркотик. От свидетелските показания на лицата Ц. , Ц. , Д. , С. , А. , Ж. , а са събрани и други допълнителни доказателства, че е налице група и начина на разпределение на ролите в нея. Налага се несъмнения извод, че за всичките тези лица може да се направи обосновано предположение, че са извършили деянието.
По отношение опасността да извършат друго престъпление – практиката е доказала, че още на следващия ден освободените лица започват да вършат същото. Това са лица, които нямат постоянна работа, нямат трудови доходи и това е единственият им вариант да се справят с кризата, още повече установява се, че са иззети от тях и множество цигари без бандерол. Това е основната им дейност – да разпространяват наркотици и цигари. Няма нови обстоятелства, които да променят становището Ви. З. моля да приемете, че определението на Пловдивския окръжен съд е правилно и законосъобразно.
Адв. Д-.: П. да твърдя, че тази мярка за неотклонение на подзащитните ми се явява незаконосъобразна към този момент и неоправдана. Не отговаря на целите на мярката за неотклонение в едно наказателно производство. В този смисъл определението на Пловдивски окръжен съд е неправилно. Неправилно съдът е приел основанията по чл. 63 от НПК, за да продължи тази тежка мярка за неотклонение.
Не съм съгласен с представителя на държавното обвинение, че са налице доказателства, които да обосноват едно предположение, че и тримата ми клиенти са извършили престъпленията, за които има повдигнато обвинение. Касае се за едно повдигнато обвинение за двама от обвиняемите и съответно едно обвинение за всяко от отделните лица.
Считам, че следва да се вземе под внимание постоянната съдебна практика на ВКС, която казва, че докато при първоначалното вземане на такава тежка мярка не е необходимо да са налице многобройни като обем и достатъчно убедителни доказателства, за да бъде взета такава мярка, към настоящия момент считам, че следва да се ценят доказателствата на друга плоскост. По тази причина считам, че вече като са събрани всички доказателства, предстои само предявяване на обвинението и не е оправдано да продължава тази мярка по отношение подзащитните ми. Мярката продължава повече от три месеца – това са все по моему нови обстоятелства, които предполагат да бъде преразгледан въпроса за мярката за неотклонение на подзащитните ми. След като бяха събрани тези доказателства продължавам да смятам, че не са достатъчно убедителни по обем, за да обосноват едно подобно предположение по отношение участието на подзащитните ми в престъпна структура, занимаваща се с разпространение на хероин, както и по отношение на А. В. А. само за това, че е живяла с Я. К. Свидетелите, които посочи представителят на държавното обвинение, дават показания за Я. и Т. К. , за които нямаме жалба. За тях свидетелите твърдят, че са продавали наркотични вещества. Никъде в свидетелските показания обаче не се установява съпричастност на А. Р. А., А. В. А. и Я. К. към разпространение на наркотични вещества. Никой от свидетелите не твърди, че е закупувал от някой от тях тримата хероин. Свидетелката С. единствено твърди, че като си е закупувала хероин от въпросната къща, го е купувала от лице с прякор К. и това, което казва е, че имало различни жени, намиращи се в тази къща, които всъщност се е случвало да продават наркотика на въпросния К. , който го е давал на други лица. Казва, че са на различна възраст тези жени и ги описва по начин, който не отговаря на описанието на подзащитните ми. Тази свидетелка казва, че последната жена е виждала да продава наркотици на този К. , който визира, т. е. за нито една от тези две жени тук няма данни да са разпространявали хероин. Свидетелката не разпознава нито една от тях.
Другите свидетели, които визирах, потвърждават, че са купували наркотици от въпросния К. , който всъщност е Т. К. Двама от свидетелите разпознават всъщност двата обвиняеми, които ги няма тук.
Оперативната информация, която се дава от разследващите, не може да послужи като доказателства по обвиненията. Те говорят за престъпна група за лица, които са придобивали и разпространявали наркотици. Тези лица обаче не включват подзащитните. Само в докладната записка на оперативния има такива твърдения, в СРС-та те не фигурират никъде. Ще видите, че в СРС по повод подслушването има само три разговора с жени, които не индикират по никакъв начин действия от тяхна страна, свързани с разпространение на наркотици.
По отношение на Я. К. - той не фигурира в нито едно от СРС-тата, приложени по делото, нито във въпросните подслушвания, нито в наблюденията. Единствено в докладната записка на оперативния работник е споменато, че неговата роля била да наблюдава района около къщата и да уведомява за приближаваща се полиция. Не би могло едно обосновано предпо-ложение за извършено престъпление във връзка с това производство да бъде преценявано на базата на някакви оперативни разработки, още повече аз считам, че самият подход на разследване за мен е малко странен. Касае се за досъдебно производство, образувано срещу неизвестен извършител на 01 сепетеври 2009 г., после има докладна записка, според която има информация за Ч. , Ру и К. Първите двама са с неустановена самоличност до момента. Изведнъж след задържането им в друга докладна записка се появяват и имената на жените, както и името на Я. К. Поради това считам, че събраният доказателствен материал е абсолютно недостатъчен, непълен по обем, за да обоснове, че тези три лица са участвали в организирана престъпна структура.
По отношение обвинението на А. В. А. за държане на хероин, намерен в дома, в който живее съвместно с Я. К. , моля да имате предвид, че той е дал обяснения по делото и аз считам, че може от там да се черпят и извадят достатъчно факти и обстоятелства, че този наркотик е именно на Я. К. Тя не е знаела нищо за него.
Искам да обърна внимание на съда и на другите основания във връзка с реалните опасности да се укрият или извършат друго престъпление. Считам, че те не са налице. Дори и да не споделите доводите ми, че няма обосновано предположение, моля да счетете, че не са налице реални такива опасности, както изисква законодателят, предвид семейното положение на двете жени и възрастта на Я. К. Двете жени са майки на непълнолетни деца, които отглеждат в семейство. Що се касае да К. , той е на 60 години, със здра-вословни проблеми, не знае как се борави с телефон. С оглед тези обстоятел-ства, чистото съдебно минало, липсата на всякакви противообществени прояви, считам, че не следва да се презюмира подобна реална опасност.
Още нещо, касаещо А. А. – тя като родител на две непълнолетни деца е задържана, също както и другия родител. Двете деца са лишени от родителите си на 100 %. Т. моля да вземете предвид, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 56 ал. 3 от НК. Считам, че марките за неотклонение следва да се преценяват единствено на плоскостта е ли целесъобразно да продължават. В противен случай се превръщат в присъда спрямо тези трима души. С оглед всичко изложено, моля да отмените определението на Пловдивския окръжен съд и определите по-лека мярка за неотклонение на тримата ми подзащитни.
Обвиняемият Я. В. К.: Поддържам това, което каза адвоката ми.
Обвиняемата А. Р. А.: И аз поддържам това, което каза адвоката ми.
Обвиняемата А. В. А.: Н. какво да кажа, освен казаното от нашия адвокат.
Адв. Б.: Ще бъда по-кратък от колегата, тъй като посочените от него доводи се отнасят и до моя подзащитен. Споделям казаното от колегата досежно липсата на нови обстоятелства, които налагат да се измени мярката за неотклонение. От доказателствата към настоящия момент не може да бъде направено обосновано предположение за авторство по отношение на обвиняемия Й. за престъпленията, за които е привлечен като обвиняем.
Единствено подзащитният ми не касаят първите свидетелски показания, цитирани от представителя на държавното обвинение. Там няма и думичка, където да фигурира името на подзащитния ми Й. , както по отношение разпространението на наркотични вещества, така и по отношение участието в престъпна група. Липсват доказателства за негова престъпна дейност и в приобщените секретни материали по делото. С други думи, към настоящия момент, когато сме изправени пред приключване на досъдебната фаза, намирам, че не са налице достатъчно по обем преки и косвени доказателства, които да обосноват предположението за авторство.
От друга страна трябва да се държи сметка за чистото съдебно минало на подзащитния ми, за липса на други производства и криминалистична регистрация спрямо него, за постоянния му адрес. Това обосновава липсата на реална опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление.
Като се придържам към доводите си в жалбата, моля да постановите определение, с което на подзащитния ми се определи по-лека мярка за неотклонение. Всяка от другите видове отговаря на целите на закона и няма да осуети производството.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия Й.
Обвиняемият Н. Р. Й.: Поддържам казаното от адвокат Б..
Съдът даде последна дума на обвиняемите.
Обвиняемият Я. В. К.: Искам да се промени мярката ми в по-лака.
Обвиняемата А. Р. А.: Аз съм майка и искам по-лека мярка за неотклонение.
Обвиняемата А. В. А.: Искам по-лека мярка.
Обвиняемият Н. Р. Й.: И аз искам по-лека мярка за неотклонение.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След съвещание съдът приема за установено следното:
Въззивно наказателно производство по чл. 65, ал. 8 и сл. от НПК.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид оплакванията в жалбите на защитата на обвиняемите Я. В. К., А. Р. А., А. В. А. и Н. Р. Й., всички от гр. П., събраните по делото доказателства, становищата на страните и провери правилността на обжалваното определение № 254 от 19.03.2010 г. по ЧНД № 1095 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което са оставени без уважение исканията на обвиняемите за изменение на мярката им за неотклонение от "Задържане под стража” в по-лека, приема следното:
Жалбите са неоснователни.
Срещу четиримата обвиняеми е повдигнато обвинение за извършено от тях престъпление по чл. 354а ал. 1 и 2 и по чл. 321 ал. 3 т. 2 във вр. с ал. 2 от НК – тежки по смисъла на закона и с висока степен на обществена опасност. Първоначално взетата мярка за неотклонение за тях е "Задържане под стража”, съобразена с целите на чл. 57 от НПК. Били са отчетени всички обстоятелства по делото, касаещи наличието на обосновано предположение и реална опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго престъпление.
От момента на вземането на процесуалната мярка на четиримата жалбоподатели до настоящия такъв не са настъпили нови обстоятелства, при наличието на които мярката им за неотклонение да се налага да бъде изменена в по-лека такава.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че събраните до този момент обвинителни доказателства не могат да разколебаят извода за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от страна на обвиняемите.
Към този момент е налице и реалната опасност обвиняемите да извършат друго престъпление, въпреки наличието на постоянен адрес за всеки един от тях. Тази опасност правилно е извлечена от тежестта на санкцията, предвидена за престъпленията, за които е повдигнато обвинение на жалбоподателите и която предполага извършване на друго престъпление, както с цел осуетяване на евентуална бъдеща репресия, така и повторно извършване на престъпления, свързани с притежаването и разпространението на наркотични вещества.
Изтеклият период на задържане е в разумните граници, с оглед разследването по делото на този етап.
Твърдението на защитата на жалбоподателите, че не съществуват доказателства, установяващи вината на обвиняемите, са неоснователни и касаят разглеждане на делото по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че липсват процесуалноправни и материалноправни аргументи за изменение на взетите първоначално мерки за процесуална принуда на четиримата жалбоподатели.
Обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 254 от 19.03.2010 г. по ЧНД № 1095 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.
СЕКРЕТАР: