П  Р  О  Т  О  К  О  Л

гр. Пловдив, 23 март 2010 година

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и трети март две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТАНА МИХОВА

КРАСИМИР КОЛАРОВ

при участието на съдебния секретар Антоанета Калайджиева ..................,

и в присъствието на прокурора Красимир Папаризов ...............................,

сложи за разглеждане докладваното от Председателя Недялка Василева ...,

ВЧНД № 121 по описа за 2010 година.

На именното повикване в 11.03 часа в залата се явиха:

ПО ПРОТЕСТА от Окръжна прокуратура – Стара Загора се явява прокурорът от Апелативна прокуратура – Пловдив – КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ.

ОБВИНЯЕМИЯТ В. И. Т. се явява лично и с адв. И.М.

ОБВИНЯЕМИЯТ Г. Л. Д. се явява лично и с адв. П.П.

ОБВИНЯЕМИЯТ С. Т. А. се явява лично и с адв. П.П.

ОБВИНЯЕМИЯТ Е. Т. М. се явява лично и с адв. Б.В.

ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив се явява прокурорът КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Налице са основанията.

Адв. М.: Да се даде ход на делото. Няма да представяме доказателства.

Адв. П.: Да се даде ход на делото. Няма да представяме доказателства.

Адв. Б.В: Да се даде ход на делото. Няма да представяме доказателства.

СЪДЪТ разясни на страните процесуалното им право съгласно разпоредбите на чл.274 и чл.275 НПК.

ОТВОДИ и нови искания не бяха направени.

СЪДЪТ намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА се протеста от съдията-докладчик Н. В.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

Адв. М.: Нямам други искания. Поддържам жалбата изцяло.

Адв. П.: Нямам други искания.

Адв. Б.В: Нямаме други искания.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста на Окръжна прокуратура – Стара Загора. В момента по това дело от 9 души обвиняеми, не е оправдано четирима да бъдат с друга по-лека мярка за неотклонение. Аз считам, че протеста е правилен. В конкретния случай имаме неразколебано обвинение. Съдът е мотивирал това много обстойно в мотивите, което ме радва. Съдът приема, че е налице обоснованото предположение за двете обвинения - по чл. 321 и чл. 308 НК. В тази връзка обаче приема, че липсва опасност обвиняемите да се укрият и извършат престъпления. Считам, че тази опасност, обвиняемите да се укрият и извършат престъпления, не е отпаднала. Касае за една организирана група от общо 9 лица в извършване на престъпление по чл. 256 ал.1 НК. Само ще отбележа, че в предмета на обвинението и по-конкретно за трафика на автомобили, с интервенция и белези, са 51 на брой. Отделно от това се касае за група, която е източвала ДДС. Реално погледано има прихванат и възстановен ДДС във връзка с инкриминираната дейност, която се е свеждала до издаване на фалшиви документи от митници и други места. Съдът е мотивирал становището си с обстоятелството, че част от обвиняемите са изразили намерение да възстановяват щетите от престъплението. Само че това не е станало и ако стане, аз лично бих се радвал. Съдът приема също така, че обвиняемите биха се съгласили на една облекчена по-нататъшна процедура. Да, аз също се бих се радвал, но това е прогноза, която до момента не е настъпила. Ако стане така и производството протече по Глава 27 НПК, това би имало значение за размера на наказанието, но няма значение във връзка с оспорване на обстоятелствата и доказателствата по делото. В тази връзка е извода на съда, че в този случай, това ще доведе обвиняемите до състояние за надлежаване на наказанието. И двата в случая обаче имаме мярка с една процесуална стойност. Също така, съдът е допуснал противоречия, когато приема, че доказателствата по делото са събрани. Това не е така. Има опасност обвиняемите да въздействат върху други свидетели, защото престоят още разпити, както и заключения на експерти и едва тогава може да се говори за приключено съдебно следствие. Освен това, касае се за мярка за неотклонение, която е от около 3 месеца. Съдът само е маркирал този факт, без да му даде някакъв коментар. Би трябвало да се мотивира, че срока е неразумен, но очевидно това не е така, защото един период от 3 месеца при събиране на множество доказателства, не може да бъде неразумен, още повече, че ще се касае за множество експертизи. Към този момент спор няма по обвиненията и в този смисъл, аз ще моля да уважите протеста на Окръжна прокуратура – Стара Загора.

Адв. М./защитник на обв. В. И. Т./:

Моля да приемете, че протеста е необоснован и същевременно определението на Окръжен съд – Стара Загора е законосъобразно и мотивирано и следва да остане в сила. На няколко страници прокурорът в Старозагорския окръжен съд не отговори на най-важния въпрос, дали този срок на разследване е достатъчен и биха ли могли обвиняемите, да влияят по някакъв начин на останалите свидетели. Още от самото начало ние си дадохме сметка, че заради характера на това престъпление, е неразумно да правим такива искания. Настоящият казус изисква един значителен обем от събиране на доказателства и ние правим това искане, че всичко вече е почти е иззето. Да се твърди, че тези млади момчета могат да въздействат и препятстват разследването по някакъв начин, е меко казано пресилено. Т.е. процесуалното поведение на обвиняемите, даде основание на състава на Окръжния съд да приеме, че това досъдебно производство се развива в нормален ритъм и затова тези обвиняеми, по никакъв начин не могат да попречат. Пред разследващите органи и пред съда обвиняемите заявиха, че ще окажат съдействие и при възможност ще възстановят сумите, но в един бъдещ период. Няма как да се уреди това, ако те са задържани. Не искам да се впускам в анализа на доказателствата, само ще кажа следното: За всички тези автомобили извода е различен, тъй като те касаят преписки из цялата страна. Освен това обвиняемите са се явявали в качеството на свидетели и не са пречили тогава на органите на досъдебното производство. С оглед на изложеното, моля да приемете, че определението на Окръжен съд – Стара Загора е правилно и обосновано.

Адв. П./защитник на обвиняемите Г. Л. Д. и С. Т. А./:

Ще взема становище за двамата обвиняеми Д. и А. Протестът е неоснователен по следните причини: Както в протеста, така и в днешното съдебно заседание прокурорът се спря на високата обществена опасност на деянието, извършено от обвиняемите, а именно че чрез използване на документи с невярно съдържание – искане за възстановяване на ДДС пред органи на ТД на НАП. В този смисъл аз ще допълня колегата си, че на практика 2/3 от тези автомобили са върнати на собствениците им и спрямо тях няма да бъдат извършвани по-нататъшни процесуални действия. В протеста се излага становище, че деянието е с висока степен на обществена опасност. Като такива се очертавали и обвиняемите, като лица с високата степен на обществена опасност, което е несъстоятелно, с оглед факта, че моите подзащитни не са осъждани, нямат криминални прояви, а освен това са били трудово ангажирани, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.3 НПК. Нещо повече, в тази връзка Окръжният съд задълбочено е направил анализ точно на тези факти и обстоятелства, които са му позволили да измени мярката им за неотклонение. Окръжният съд е отчел факта, че делото е било 2 тома когато е била взета първоначалната мярка за неотклонение, а вече е прераснало на 7 тома. В този момента няма нито едно доказателство, което да сочи, че някой от обвиняемите е правил опити да възпрепятства разследването и да пречи на разкриване на обективната истина. Напротив, каквото е искано от нас, ние сме съдействали и сме го извършили. В този смисъл определението е правилно и законосъобразно, поради което моля да го потвърдите.

Адв. Б./защитник на обв. Е. Т. М./:

Моля да оставите протеста без уважение и оставите в сила определението на Окръжен съд – Стара Загора. Възражението ни по протеста е следното: Наказателното производство се води от месец август 2009 година по дело № 1242/0909 година. Следователно, се извършват оперативно следствени действия, не от 3 месеца и то не срещу неизвестен извършител, а конкретно срещу Е. М. от 27.08.2009 година. Така че, през този период той е имал идеалната възможност да извърши всичко възможно, за да попречи на органите на досъдебното производство, да укрива следи и т.н. Считам този факт за прекалено съществен. О. друга страна 9 човека са обвиняемите, трима на свобода и шест в ареста, но другите обвиняеми не са подали молба за промяна на мярката за неотклонение. Една от обвиняемите пък е с мярка за неотклонение „Парична гаранция”. От друга страна, мярката за неотклонение „Домашен арест” нима не е мярка за неотклонение. Тя е следващата по тежест мярка. Обвиняемите просто не могат да имат никакъв контакт с ник0й. При тези факти и обстоятелства и така, както е казал законодателят, протеста е несъвместим с действителното право. О. другата страна са всички обвиняеми не са осъждани, с добри характеристични данни са и досега с нищо не са предизвикали правосъдието, не са нарушавали взета мярка за неотклонение досега, а ние конкретно в настоящото производство говорим за мярката за неотклонение, а не по съществото на делото. Така, че с оглед всички данни по делото и В. като опитен състав, надявам се ще приемете, че съвсем правилно и точно Окръжния съд е изложил мотивите си и най-вече това е същия съдия, който постанови първоначалната мярка за неотклонение. Същият този съдия, който познава делото, измени мярката им за неотклонение в „Домашен арест”. Делото не се води от 19 декември, а от м. а.. Какво са правили съответните органи до сега? К. ново ще внесат в процеса? Г. доказателства тук нямат стойност – това са документни престъпления. Тази мярка също е крайно тежка и се намира в кориците на НПК.

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:

обв. В. И. Т.: Г. съм да съдействам и моля за по-лека мярка за неотклонение. Лишен съм от светлина и храна в ареста.

обв. Г. Л. Д.: Моля да потвърдите мярката на Окръжен съд – Стара Загора. Ареста ми вреди на здравето и съм готов да съдействам по всяко време на разследващите органи.

обв. С. Т. А.: Подкрепям изцяло становището за условията на Старозагорския арест. Няма светлина и храна, да не говорим за бойлер с течаща вода, тоалетна. Аз съм със спукана киста в момента и ареста ми влияе зле.

обв. Е. Т. М.: С. се да съдействам и съм на същото мнение, че Старозагорският арест е просто ужасен.

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:

обв. В. И. Т.: Моля да потвърдите определението на Окръжен съд – Стара Загора.

обв. Г. Л. Д.: Да се потвърди определението.

обв. С. Т. А.: Да се потвърди определението на Окръжният съд.

обв. Е. Т. М.: Също моля да се потвърди определението.

Производството е по чл. 65 ал. 7 и следващите от НПК.

С определение № 74/15.03.2010 година, постановено по чнд № 155/2010 година Старозагорският окръжен съд е изменил мярката за неотклонение на обвиняемите В. Т. , Г. Д. , С. А. и Е. М. от „Задържане под стража” в по-лека „Домашен арест”.

П. това определение е подаден П. от Окръжна прокуратура – Стара Загора, като в протеста се правят доводи за неправилност на това определение, с твърдението, че съществува опасност обвиняемите да се укрият и извършат друго престъпление. Акцентира се върху характера на извършеното престъпление и високата обществена опасност на деянието и дейците. Прави се довод още, че определената мярка за неотклонение „Домашен арест” е в нарушение на целите на чл. 57 НПК.

Обвиняемите молят да бъде потвърдено определението на първоинстанционният съд като законосъобразно и правилно.

Апелативният съд след като се запозна с оплакванията в протеста и при направената служебна проверка, приема за установено следното:

ПРОТЕСТЪТ Е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Първоинстанционният съд, в изпълнение на задълженията си по чл. 65, ал.4 НПК, преценявайки обстоятелствата, във връзка със законността на задържането, правилно в съответствие със закона е приел, че към настоящия момент е налице обоснованото предположение, че обвиняемите са извършили деянията, към които са привлечени да отговарят.

Правилно първоинстанционният съд, анализирайки доказателства по делото, събрани към настоящия момент и извършените процесуално-следствени действия от органите на досъдебното производство, е отпаднала опасността обвиняемите да се укрият и да извършат други престъпления, поради което са налице разпоредбите на чл. 63 ал. 3 НПК за промяна на първоначално взетата мярка от „З.” в по-лека такава.

Правилно първоинстанционният съд, преценявайки процесуалното поведение на четиримата обвиняеми, като същите не са пречели на органите на досъдебното производство и са съдействали на същите за изясняване на факти и обстоятелства, са доказали, че няма да се укрият и да бъдат пречка за приключване на досъдебното производство.

Правилно съдът е отчел, че към настоящия момент, продължаването на най-тежката мярка за процесуална принуда е в разрез с целите на чл. 57 НПК.

Високата степен на обществена опасност на инкриминираните деяния, само по себе си не може да бъде основание за извод, че определянето на по-лека мярка за неотклонение, а именно „З.”, създава реална опасност от укриване или извършване на друго престъпление. В тази връзка твърдението в П. , в тази насока е хипотетично, неподкрепено с доказателства по делото.

Мярката за неотклонение „Домашен арест” втора по тежест мярка, предвидена в кодекса и тя ще мотивира обвиняемите също за приключване на досъдебното производство в установените от закона срокове.

По изложените съображения, постановеното определение се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, затова

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 74/15.03.2010 година, постановено по чнд № 155/2010 година по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е изменена мярката за неотклонение на обвиняемите В. И. Т., Г. Л. Д., С. Т. А. и Е. Т. М. от „Задържане под стража” в друга по-лека „Домашен арест” по ДП № 463/2009 година по описа на ОД на МВР – Стара Загора.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 11.53 часа.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в С. З.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

ЧЛЕНОВЕ:

2.

СЕКРЕТАР: