ПРИСЪДА

ПРИСЪДА
Номер 106 Година 10.05.2010г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД Трети наказателен състав

на 10.05.2010 година

в публично съдебно Председател: НЕДЯЛКА ВАСИЛЕВА заседание в състав:

Членове: ХРИСТО БЕЛЕВ ВАСИЛ ГАТОВ

Секретар Стефка Тошева Прокурор Пенка Богданова

като разгледа докладваното от Председателя

ВНОХ дело номер 78 по описа за 2009 година

На основание чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК

ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯ присъда № 7 от 03.02.2009 година, постановена по НОХД № 644/2007 година на Пазарджишкия окръжен съд само в частта, в която подсъдимите К.\о Д. К.ев и М. И. П. са признати за невинни и оправдани по обвинението по чл. 214 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а ал. 3 т. 5 във вр. с ал. 2 т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК и в частта по приложението на чл. 46 б. "б" от ЗИН и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимите КРЪСТ О Д. К. , роден на 01.01.1968 г. в гр. П., живущ в същия град, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** и М. И. П., родена на 26.02.1961 г. в гр. Б., живуща в гр. П., българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВНИ в това, че при условията на продължавано престъпление в периода м. а. м. юли 2005 г. в гр. П. и в го.

Пазарджик, с цел да набавят за себе си имотна облага, са принудили Г. Д. К-. от гр. В., заплашвайки го с увреждане на имуществото и друго противозаконно действие /увреждане на търговската му дейност/ да претърпи нещо противно на волята му - да приеме съдружие при неизгодни условия в склад за дървен материал находящ се в гр. В., собственост на ЕТ "И." /където К-. е фактически съдружник/ и поеме имуществено задължение по запис на заповед, издаден в полза на П.Г.. Д. от гр. С., като с това са му причинили имотна вреда в размер 68 690 лева - 60 000 лв. по запис на заповед и 8 690 лв. от търговския оборот на фирмата, поради което и на основание чл. 214 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а ал. 3 т. 5 във вр. с ал. 2 т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК ги ОСЪЖДА на по ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ О. СВОБОДА, ГЛОБА в размер на по 5000 лв. и КОНФИСКАЦИЯ на 1/10 част от имуществото им за всеки от тях както следва:

1/2 идеална част от еднофамилна жилищна сграда, с индентификатор 55155.505.834.1, от гараж с и идентификатор 55155.505.834.3 и от дворно място с индентификатор 55155.505.834, находящи се в гр. П., ул. К., № 1,

апартамент, намиращ се в гр. П., ул. П., № 9 Б, ет.*, ап.* с идентификатор 55155.501.561.2.47 с прилежащите към него изба № 13 и таванско помещение № 39, както и гараж № 13 с площ от 24,382 кв. м - парцел ****XIII на същия адрес,

1/2 идеална част от офис № 102 с площ от 18, 380 кв. м в парцел **** I - Ж. строителство, находящ се в гр. П., ул. И., № 5, ет.* в гр. П. и

1/2 идеална част от поземлен имот пл. № 9829 - парцел ****IV -дворно място в гр. П.,

лек автомобил "О." с ДК № РА 6004 АН и

лек автомобил "М." с ДК № РА 6794 АН, всички собственост на подсъдимия К.\о Д. К.ев;

1/2 идеална част от поземлен имот пл. № 515 - парцел ****II, с намиращите се в него къща и паянтов навес, находящ се в с. М., О. Б. ,

лек автомобил "В." с ДК № ПЗ 6089 Б и

лек автомобил "В." с ДК № ПЗ 8176 В, собственост на подсъдимата М. И. П..

На основание чл. 23 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимите К.\о Д. К.ев и М. И. П. едно общо най-тежкото за изтърпяване наказание ЛИШАВАНЕ О. СВОБОДА в размер по ПЕТ ГОДИНИ за всеки от тях и ГЛОБА в размер на по 5000 лв. за

длъжност в структурите на НАП за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ и КОНФИСКАЦИЯ на 1/10 част от имуществото им, както следва:

1/2 идеална част от еднофамилна жилищна сграда, с индентификатор 55155.505.834.1, от гараж с индентификатор 55155.505.834.3 и от дворно място с индентификатор 55155.505.834, находящи се в гр. П., ул. К., № 1,

1/2 идеална част от офис № 102 с площ от 18 380 кв. м в парцел **** I - Ж. строителство, находящ се в гр. П., ул. И., № 5, ет.* в гр. П. и

1/2 идеална част от поземлен имот пл. № 9829 - парцел ****IV -дворно място в гр. П.,

лек автомобил "О." с ДК № РА 6004 АН и

лек автомобил "М." с ДК № РА 6794 АН, всички собственост на подсъдимия К.\о Д. К.ев;

лек автомобил "В." с ДК № ПЗ 6089 Б и

лек автомобил "В." с ДК № ПЗ 8176 В, собственост на подсъдимата М. И. П..

На основание чл. 61 т. 3 във вр. с чл. 59 ал. 1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ РЕЖИМ в затворническо общежитие от открит тип за изтърпяване на наказанието "Лишаване от свобода" на подсъдимите К.\о К.ев и М. П-.а.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Присъдата може да се обжалва и протестира пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

МОТИВИ:

С присъда №7/3.02.2009 год. постановена по нох д. №644/2007 год. Пазарджишкия окръжен съд е признал подсъдимите К.\о Д. К.еви М. И. П. за невиновни в това, че при условията на продължавано престъпление в периода м.април - м.юли 2005 г. в гр. П. и в гр. Р., в съучастие, като съизвършители и в качеството си на длъжностни лица -служители при ТДД гр. П., сега ТД на НАП - Пазарджик, с цел да набавят за себе си имотна облага са принудили Г. Д. К-. от гр. В., заплашвайки го с увреждане на имуществото и друго противозаконно действие /увреждане на търговската му дейност, да претърпи нещо противно на волята му - да приеме съдружие при неизгодни условия в склад за дървен материал находящ се в гр. В., собственост на ЕТ Ил-строй - И. Ц." /където К-. е фактически съдружник/ и да поеме имуществено задължение по запис на заповед издаден в полза на П.Г.. Д. от гр. С., като с това са му причинили имотна вреда в размер 68690 лева, поради което ги е оправдал по обвинението по чл. 214 ал.2 т.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.213а ал. З т.5 въ вр.с чл ал.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 НК

С присъдата двамата подсъдими са признати за виновни, в това, че на 01.07.2006г. в гр. П., в съучастие като съизвършители в качеството им на длъжностни лица -служители на ТДД-Пазарджик, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното си положение, поискали и приели дар от С. А. Ф-. от гр. С. сумата от 5000 лв.която не им се следва, за да нарушат службата си, поради което и на основание чл.302 т.2 във връзка с чл.301 ал.2 във връзка с ал.1 и чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК са осъдени на по три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на по 5000 лв. за всеки от тях поотделно в полза на Държавата..

На основание чл. 302 т.2 във връзка с чл. 301 ал.2 НК и чл. 37 ал.1 т.6 НК ,съдът е лишил подсъдимите К.ев и П-.а от право да заемат длъжност в структурите на НАП за срок от четири години.

На основание чл. 46 буква "б" ЗИН, съдът е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода на подсъдимите К.ев и П-.а.

На основание чл. 59 ал.1 НК, съдът е приспаднал от така наложеното наказание лишаване от свобода, времето пред което подсъдимите са били с мярка за неотклонение "задържане под

подсъдимия К.ев и за подсъдимата П-.а, считано от 17.11.2006 год. до 18.01.2007 год.и времето през което са били с мярка "домашен арест,считано от 18.01,2007 год. до 28.01.2007 год.

С присъдата подсъдимите К.\о Д. К.ев и М. И. П. са осъдени да заплатят направените по делото разноски в размер на по 825.44 лева за всеки един по отделно в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд -Пазарджик.

С присъдата, съдът се е произнесъл и по веществените доказателства иззети от дома на двамата подсъдими като е постановил, след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени като малоценни.

Постановил е веществено доказателство диктофон предадено доброволно от св. Г.К.-. след влизане на присъдата в сила да му бъде върнато.

Против присъдата е подаден протест от Окръжна прокуратура - Пазарджик с оплакване за незаконосъобразност, необоснованост на съдебния акт, в частта в която подсъдимите са признати за невинни и оправдани по обвинението по чл.214 ал.2 т.2 във вр във вр.с ал.1 във вр.с чл.213а ал. З т.5 въ вр.с чл ал.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 и чл.26 ал.1 НК. Иска се отмяна на присъдата по това обвинение и признаване на подсъдимите за виновни, а по отношение на обвинението по чл.302 т.2 НК се иска увеличаване на наложеното наказание с твърдението за неговата несправедливост. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа протеста по съображенията изложени в него. Счита, че деянието по чл.214 НК е доказано и моли съдът да признае подсъдимите за виновни по това обвинение с налагане на наказание при условията на чл.54 НК и увеличи наказанието за деянието по чл.302 т.2 НК.

Против присъдата е постъпила жалба и от двамата подсъдими, в частта в която същите са признати за виновни по обвинението по чл.302 т.2 във вр.с чл.301 ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 НК. В жалбите се правят доводи за незаконосъобразност и необоснованост и искане за отмяна на осъдителната присъда и признаване на подсъдимите за невинни. Атернативно защитата на подсъдимата П-.а прави довод за несправедливост на наложеното наказание по това обвинение с искане за намаляване на размера му и приложението на чл.66 НК.

Подсъдимите поддържат жалбите си. Правят доводи за неоснователност на протеста с искане за потвърждаване на оправдателната присъда и уважаване на жалбите им.

Пловдивският апелативен съд проверявайки обжалваната присъда във връзка със становището на страните, доказателствата

събрани по делото и тези събрани от настоящия съд, приема за установено следното:

Протестът е основателен досежно оправдаването на двамата подсъдими за деянието по чл.214 ал.2 т.2 във вр. с ал.1 във вр.с чл.213а ал. З т.5 във вр.с ал.2 т.4 във вр.с чл.20 ал.2 във вр.с чл.26 ал.1 НК.

Присъдата в тази част е необоснована и незаконосъобразна. За да признае двамата подсъдими за невинни по това обвинение, първоинстанционният съд е кредитирал техните обяснения, че те са внесли сумата от 60 000 лв.в обща търгорска дейност със св. К-. в склад за дървен материал в гр. В., а не са изнудвали свидетелят за тази сума, за която той е подписал 33. П. е още, че с оглед на това 33, по който св. К-. е поел задължение не се явява чуждо имущество по смисъла на чл.214 НК, а получената от тях сума 8690 лв.е част от общата дейност между тях тримата и на вложените от тях средства в общата дейност.

За да обоснове този си извод първоинстанционният съд е приел, следното:

За да се сближи с двамата подсъдими К.ев и П-.а св. К-. им предложил да участвуват в общ бизнес -в склад за дървен материал в гр. В. собственост на ЕТ "И.", като се разбрали да зареждат склада с дървен материал, като всеки ще участвува с равен дял от по 30 000 лв. Подсъдимият К.ев получил парите от своя брат св. Л. К.ев и имал и свои спестени, а подсъдимата П-.а също от своя брат св. Д. К.ев. Парите били давани на части от двамата подсъдими за закупуване на дървен материал и мотокар, а св. К-. имал складиран дървен материал в склада и с това започнал своето участие в общия бизнес. Счетоводството на склада се водило от подсъдимия К.ев. Първоначално като продавач на склада работил св Д., като съдът е приел, че този свидетел е категоричен, че пари освен на св. К-. и на съпругата му, на друг не е изпращал. След като подсъдимият К.ев установил, че свидетелят Д. присвоява пари, бил изгонен от св. К-. със заповед на св. Ц.. В склада започнала работа св. К-.. Двамата подсъдими ходили на няколко пъти в склада, участвували и при изграждането на циментовата площадка за която недостигали средства и подсъдимата П-.а ги дала. Съдът е приел, още че след като през пролеттта и лятото на 2005 год. печалбите от склада рязко спаднали те решили да задължат св. К-. да им превежда на тях сумите от оборота като те ще ги предават после за закупуване на дървен материал. Определено доверието не било такова каквото било в началото на сдружението, още повече че в края на лятото св. К-. е получил почти всички ДРА и явно вижда,че приятелството му с подсъдимите не може да му помогне.

получава парите по своя сметка и така били преведени 8690 лв. При първоначалните си посещения подсъдимите получавали дребни пари от оборота за да покриват разходите си по пътуването. На 18.07.2005 год. подсъдимите се срещнали със св. К-. и обсъдили варианти как да продължи тяхното съдружие. Свидетелят К-. им предложил да разпродадат всичко и да разделят парите на три. Като втори вариант предложил да им отстъпи склада, а те да му дадат неговия дял от 30 000 лв. Подсъдимите не се съгласили да вземат склада, тъй като този бизнес им бил чужд. Разбрали се св. К-. да им подпише запис на заповед за техните пари в размер на 60 000 лв. На 20.07. 2005 год.подсъдимата П-.а се обадила по телефона на св. К-. и му казала да отиде в дома й заедно със св. Ц., който бил вписан като авалист по 33 . Двамата отишли в дома на подсъдимата П-.а, като пред св. Ц., К-. не споделил защо дължи пари на двамата подсъдими. В асансиора св. К-. казал на св. Ц., че ще включи диктофон и ще записва разговора. Но не обяснил защо се налага това. Била подписана запис на заповед, падежа на която бил 5 месеца от датата на издаването. 33 била в полза на св. П.Д. от гр. С. близка приятелка на подсъдимата П-.а, която я помолила да даде данните си, като й обяснила, че 33 не може да бъде на нейно име с оглед естеството на работата й. В края на 2005 год. двамата подсъдими и св. К-. се срещнали в неговия офис в Р. където се скарали за дължимата сума и от този момент прекратили отношенията си. В началото на 2006 год.били предприети действия по издаване на изпълнителен лист по 33, като за тази цел св. Д. дала пълномощно на брата на подсъдимия К.ев-св. Л. К.ев. На 3.02.2006 год. св. К-. получил призовка за доброволно изпълнение, а на 4.04.2006 год. били описани няколко имота на ЕТ "И." в качеството му на авалист по 33. На 17.04.2006 год К-. се оплакал в полицията и прокуратурата, че подсъдимите го изнудват за 60 000 лв., с твърдението, че те са искали тези пари за да му оправят ревизиите като дял от евентулано върнатото ДДС.

Тази фактическа обстановка, съдът е приел въз основа на обясненията на двамата подсъдими, показанията на св. К,.П. и А. и на показанията на св. Н. и .Г. дадени в хода на съдебното следствие. Съдът е направил основен извод, че обясненията на двамата подсъдими се подкрепят от изцяло от последователните и непротиворичиви показания на св. К,.П., Ч. и на посочените свидетелки. С оглед на тези показания, съдът не е кредитирал показанията на св. К-., че двамата подсъдими са го изнудвали за сумата 60 000 лв. и че същите не са внасяли пари за общия им "бизнес" в склада нв гр. В. и на неговото твърдение, че двамата подсъдими са искали от яат г\/мятя

П. е, че св. К-. не е "наивен" търговец, който не може да защити интересите си и да се остави да бъде принуден да подпише 33, по съображения, още че преди да стане близък с подсъдимите е имал достатъчно знания и опит за да прехвърли имотите собственост на едноличната му фирма ЕТ "Лес- К. Г.К.-." на друга фирма със фиктивна сделка и да продаде предприятието на трето лице. Приел е още, че след като е имал възможност да извърши това прехвърляне и да се спаси от заплащане на големи суми дължими към държавата, наивно е твърдението му, че е вярвал, че ще бъде възстановено ДДС по сделката с фирмата на И. Ц. и че при подписването на 33 парите няма да се търсят, както и че двамата подсъдими ще го оправят пред данъчните органи по повод провеждани ревизии, "че ще му изчистят ЕГН-то", според св. Ц.. П. се на това и на обясненията на подсъдимите и на показанията на посочените по-горе свидетели първоинстанционния съд е приел, че подсъдимите не са осъществили от обективна страна състава на чл.214 НК- поетото задължение по запис на заповед и получаването на сумата от 8690 лв. не се явява чуждо имущество по смисъла на този текст.

Апелативният съд не споделя горните изводи на

първоинстанционния съд относно това обвинение и присъдата в тази част е необоснована и незаконосъобразна. Анализът на събраните по делото доказателства от първоинстанционният съд и от въззивния съд и оценката на тези доказателства, води до извод за друга фактическа обстановка и тя е следната:

Не се спори, че в периода от 2003г. до 2006 год. двамата подсъдими са работили като данъчни инспектори в отдел СПУДР /инспектор по приходите в отдел "К.". На 01.12.2003 год. на двамата са им връчени длъжностни характеристики, а на 30.03.2004г. писмено са декларирали, че са запознати с Н. на етично поведение на служителите в данъчната администрация и че ще ги спазват. Като служители на ТДД- Пазарджик и данъчни инспектори двамата подсъдими се явяват длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б."а" НК.

През пролетта на 2004 год. подсъдимите като екип ревизори правили ревизия в гр. Р.. Т. двамата се запознали с свидетеля Г. К-. и постепенно станали близки. Подсъдимите нямало къде да отседнат в гр. Р. и св. К-. им предоставил своя офис да работят при ревизията на друга фирма.

По това време свидетелят К-. бил едноличен собственик на ЕТ "Л." и "Л." ЕООД, чийто предмет на дейност бил дърводелски услуги, производство на мебели и сушене на дървен материал. Имал офис в

гр. Ракитово и цех за преработка и сушене на дървен материал в същия град.

През месец юни 2004 год. екип ревизори от ТДД-Пазарджик Д. и Д. започнали ревизии на ЕТ "Л." и на физическото лице Г. К-. за периода 1999 год.- 2003 год. Тези ревизии са възложени с АВДР №422/21.06.2004 год. и АВДР № 423/21.06.04г. и са приключили с ДРА № 1231/28.10.04 год. по който е установен дължим ДОД за 2003 год. в размера на 1800,53лв. и ДРА № 1229/28.10.2004 год. по който е установен дължим ДДС в размера на 7106.44 лв. Двата акта са връчени на св. К-. на 15.11.2004 год.

С АВДР № 66/18.01.05 год. на същия екип ревизори Д. и Д. било възложено извършване на ревизия на физическото лице Г. К-. за установяване на задълженията му по чл.35 ЗОДФЛ за 2000 и 2001 год. Ревизията приключила с ДРА № 66/24.02.05 год. по който е установен дължим ДОД в размера на 80 826,22 лв., лихва в размера на 13 202,45 лв. или общо задължение в размера на 94 028,67 лв. /обжалван пред данъчния орган и отменен,впоследствие ревизията е възложена на двамата подсъдими/ Т. ДРА е връчен на свидетелят К-. на 21.03.2 005 год.

С АВДР № 103/26.01.05 год. отново на Д. и Д. било възложено извършването на ревизия на ЕТ "Л." за периода месец юли 2000г.- месец декември на същата година. Ревизията приключила с ДРА № 103/24.02.2005 год. по който е установен дължим ДДС в размера на 74660,01 лв. и лихва 38480,99 лв. или общо задължение в размера на 113 141,00 лв. ДРА е връчен на К-. на 21.03.2005год.

С АВДР №262/10.02.05 год. на екип ревизори от ТДД-П. Русев и Д. било възложено извършването на ревизия на физическото лице Г. К-. за установяване на задълженията му по чл.35 ЗОДФЛ за 2004 год. Ревизията приключила с ДРА № 908/17.06.05 год. по който е установен дължим данък по чл.35 ЗОДФЛ в размера на 223 709 лв. и лихва в размера на 2470,12 лв. или общо задължение в размера на 226 179,31 лв.

С АВДР № 263/10.02.05 год. на същите ревизори- Р. и Д. било възложено извършването на ревизия на "Л" ЕООД за 2004 год. приключила с ДРА № 263/17.05.05 г. По тази ревизия не са установени задължения към държавния бюджет.

С АВДР №261/10.02.05 год. на екип ревизори Р. и В. било възложено извършването на ревизия на ЕТ "Л." за 2004 год. Ревизията приключила с ДРА №

355 806,86 лв. и лихва 22 375,50 лв. или общо задължение към бюджета в размера на 378 182,41 лв.

По времето докато се извършвали тези ревизии св. К-. продължил да поддържа контакти с двамата подсъдими. За извършваните му ревизии и проблемите около тях св. К-. споделил с тях.

В началото на 2005 год. св. К-. помолил двамата подсъдими да му помогнат със счетоводството, тъй като има много ревизии и доста големи данъчни задължения. Около месец двамата след работно време ходили в гр. Р. в офиса на св. К-. и с двете счетоводителки свидетелките К. Н. и С. Г. подреждали документите, комплектовали ги, като св. Г. обслужвала фирмите на св. К-. и св. Ил. Ц.. П. за тези контакти и посещения било и обстоятелството, че "Е." бил направил искане за възстановяване на ДДС за м. н. и декември 2004 год. и януари и февруари 2005 год. и предстояло извършване на ревизия. Двамата подсъдими заявили, че няма проблем поисканото ДДС от покупката на активите на св. К-. от св. Ц. да бъде възстановено.

Собственик на "Е." е св. Ц., който живеел на съпружески начала с дъщерята на св. К-., като последния бил фактически съдружник в тази фирма и на която през м.11.2004 год. св. К-. продал имоти и сгради- активите на едноличната си фирма.

По време на ревизиите с решение №2508 от 30.12.2004 год. на Пазарджишки окръжен съд е вписано прехвърляне на търговско предприятие фирма ЕТ "Л." като права, задължения и фактически отношения на И. Х. И. от гр. П., ул.". чрез продажба на предприятието за 1000 лв. О. констатациите по ДРА №1026/04.08.2005 год. е видно, че ЕТ "Л." няма регистрирана банкова сметка и е дерегистринан по ДДС с акт за данъчна дерегистрация връчен на 14.04.05 год.

Преди това прехвърляне св. К-. през м.XI.2004 год. продал на св. Ц. имоти и сгради на едноличната си фирма. Поисканото ДДС било в размер на сумата 285 756,70 лв. С ДРА №906/1.6.2005 год. връчен на 18.07.2005 год./т.24,25,26/ е признат за възстановяване ДДС в по-малък размер съобразно приложените фактури. Свидетелят Ц. заявява, че за имотите не е плащано, а са уреждали предишни взаимоотношения.

Обещавайки му съдействие за възстановяване на поисканото ДДС в размер над 280 000 лв. както и за да си "оправи"

Подсъдимите обещавали и съдействие на св. К-. и по отношение на провежданите му ревизии, извършвани от други данъчни инспектори. За това си съдействие подсъдимите поискали сумата от 60 000 лв. от св. К-.. Те успели да внушат на св. К-., че развитието на ревизиите на неговите фирми и на ревизиите на самия него като физическо лице, както и възстановяването на ДДС на "Е"И." зависят до голяма степен от тяхната намеса и техните позиции сред хора на отговорни постове в данъчната система, но затова той трябва да си плати. Възползувайки се от обстоятелството, че св. К-. е притеснен от хода на данъчните ревизии, които му се извършват от различни ревизиращи екипи и възможността да бъде начетен с големи суми, които ще доведат до провал бизнеса му, многократно в разговорите между тях, му разяснявали че с поисканата сума от 60 000 лв. ще решат проблемите му с данъчните органи. Това внушение било подкрепяно и от конкретни действия на подсъдимите. Така св. К-. бил притискан от лице на име "Т." да плати значителна сума пари като се твърдяло, че това са пари за ревизиращия Д. , както и листче с написан резултат за дължими данъци. За това св. К-. се оплакал на подсъдимата П-.а в дома й в присъствието на подсъдимия К.ев. Подсъдимата П-.а излязла за около час, след което се върнала, казвайки му, че повече няма да бъде притесняван от това лице, което и станало. Тава след връчването на ДРА 66/24.02.2005 год. /т.12/ подсъдимата П-.а изготвила жалба срещу него. С решение от 15.05.2005 год. /т.12/ на регионалния данъчен директор при РДД-Пловдив, ДРА бил отменен и върнат на ТД на ТДД- гр. П. за нова ревизия. Ревизията отново била възложена на същия ревизиращ състав. По указания на подсъдимата П-.а, св. К-. направил възражение и отвод на ревизиращия Д. Отводът бил приет и ревизията била възложена на двамата подсъдими /т.14/. При изготвянето на тази жалба предварително със св. К-. съгласували кои доставчици при насрещна проверка ще потвърдят сделките за да се извърши именно при тях такава. Подсъдимият К.ев свързал св. К-. с брат си св. Л. К.ев- адвокат във връзка със жалби против ДРА от 2004 и 2005 год. Всичко това убедило св. К-., че двамата подсъдими са с власт и възможности, че познават много хора " и да внимавам", че фирмите и търговската му дейност се наблюдават, от което изпитвал страх "защото те ми казват , ти да не си въобразяващ , че ние оправяме нещата, нещата се оправят от други хора от Пазарджик, София, Пловдив от тях ме е било страх най- много... Казваха, че ако на тези

хора не им се прати, не знаеш за какво става въпрос." И практически св. К-. е в ръцете им.

Двамата подсъдими непрекъснато напомняли при срещите им, колко много правят за него, напомняйки му, че ревизиите могат да се обърнат срещу него и бизнеса му да пострада, заявявайки му че следва да си плати, за да няма проблеми "да знаеш работата е сериозна, ние стартираме нещата с нашите хора и връщане назад няма, ние стартираме с нашите хора, зная че нямаш пари, , ние ще дадем от нашите". Свидетелят К-. обяснявал, че няма пари и към м.1У. 2005 год. не бил дал никакви пари на подсъдимите, обяснявайки им, че не разполага със сумата от 60 000 лв. поискана от тях. В разговорите св. К-. споделил, че има склад в гр. В., занимаващ се с продажба на дървен материал, който се води на ЕТ "И.". Този склад работил от края на 2004 год. В тази фирма св. К-. бил неофициален съдружник на св. Ц. и дейността в този склад се ръководила основно от св. К-.. Последния предложил на подсъдимите след като продаде стоката в склада да им изплати поетапно поисканата сума, но този вариант не бил приет от тях. Подсъдимите попитали св. К-. на каква стойност е стоката в този склад. След като разбрали, че стоката е за около 100 000 лв., подсъдимите заявили "за идем на В. да направим ревизия и да станем съдружник". Свидетелят К-. заявява "аз нямах избор да не се съглася, данъчните ме притискаха. С друг не съм контактувал". Свидетелят К-. не посмял да откаже за да не се обърнат ревизиите срещу него "Уплаших се от това,че през цялото това време П-.а и К.ев ми казаха че не са сами и работят с други хора... че могат тези хора да ме притискат и да не ми признават документи..."

Това била и причината която принудила св. К-. да се съгласи подсъдимите П-.а и К.ев да му станат "съдружници" в склада в гр. В., всеки от тях тримата с по 30 000 лв. Тези индиректни заплахи формирали у него основателен страх, че може да изгуби всичко постигнато до момента.словията за т.н. "съдружие" били неизгодни за свидетеля К-., тъй като двамата подсъдими не са влагали парични средства в склада. Направена била ревизия в склада и се установило, че паричните средства са по- малко, което принудило св. К-. да закара материал за 13 000 лв. По този начин стоката в склада станала на стойност 90 000 лв. като всеки от тях тримата условно казано имал вложени по 30 000 лв. Това станало през м.IV.2005 год. След това фактическо съдружие, в което делът на подсъдимите е обещаните от св. К-. 60 000 лв., касиер на склада станала подсъдимата

подсъдими определяли цените на дървения материал, участвували и при покупна на дървен материал за склада и по тяхно настояване бил уволнен св. К. Д. провадач в този склад. В склада започнала работа св. Л. К-. и при нейното постъпване отишли и заприходили стоката. Подсъдимия К.ев водил отчетността на стоките в склада.

В началото на това "съдружие" подсъдимата П-.а вземала парите от оборота и от тях давала на св. К-. за закупуване на дървен материал, а впоследствие съмнявайки се дали не са лъгани в оборота, по тяхно нареждане чрез св. К-., св. Д. и К-. превеждали на св. Ф-,. близка приятелка на подсъдимата П-.а, суми от осъществени продажби от склада във В. По този начин в периода М1-УИ 2005 год. били преведени 8690 лв. от св. Д. и св. К-.. Отделно от това при всяко посещение в склада във В. , подсъдимите вземали от оборотните пари и за текущите си разходи.

Това "съдружие" продължило няколко месеца като през м.VII.2005 год. продажбите рязко спаднали и качеството на дървения материал се влошило. Двамата подсъдими започнали да недоволствуват, че няма печалба от склада, искайки си сумата от 60 000 лв.

Тогава двамата подсъдими на 18.07.2005 год. провели среща със св. К-. на която се обсъждали варианти. Свидетелят К-. предложил да продадат всичко и да разделят парите на три, като друг вариант предложил двамата подсъдими да вземат склада с материалите намиращи се там и на него да дадат 30 000 лв. Подсъдимите предложили свидетелят К-. да си вземе склада, да продаде стоката и да им даде сумата от 60 000 лв. За да са сигурни, че ще получат тази сума, решили че св. К-. следва да им подпише запис на заповед за сумата от 60 000 лв.

На 20.07.2005 год. подсъдимата П-.а се обадила на св. К-. и му казала да отиде в дома й заедно със св. Ц.. С. отишли в дома й, където тя им дала за подпис запис на заповед предварително напечатан. Според този 33 св. К-. се задължавал срещу предоставянето му срок от 5 месеца от датата на издаването да заплати на св. П.Г.. Д. от гр. С. сумата от 60 000 лв. На тази свидетелка са били спрели двамата подсъдими при предшествуващия разговор. Същата била близка приятелка на подсъдимата П-.а, която св. К-. не познавал. Дата на издаването на 33 била посочена 20.03.2005 год. Свидетелят К-. подписал 33 като "издател", а св. Ц. като "авалист". По искане на подсъдимата П-.а св. К-. написал

год. и отново да се подпише. Преди да влязат св. К-. казал на св. Ц., че ще запише разговорите на диктофон.

Така с думи и действия двамата подсъдими показали на св. К-., че ще получат поисканата от тях сума 60 000 лв., която той бил принуден да обещае. Дали да се разбере, че след като един път са се разбрали за тази сума, няма да се спрат, за да я получат. Цялостното поведение на подсъдимите убедило св. К-., "че е в ръцете им и следва да си плати". Свидетелят приемал това като психически тормоз, живеейки в постоянен страх за бизнеса си осъществяват от него чрез фирмите му и на тези свързани с него.

До края на 2005 год. свидетелят К-. не изплатил поетото задължение по 33, респективно обещаната чрез принудата сума от 60 000 лв. Между тримата била проведена среща, на която се скарали, поради неизплащане на сумата и след тази среща прекратили контактите си.

В началото на 2006 год. подсъдимите, чрез свидетелката П. Д. и адв. Л. К.ев- свидетел по делото предприели действия по принудително изпълнение на 33 подписан от св. К-. на 20.07.2005 год. На 3.02.2006 год. свидетелят получил призовка за доброволно изпълнение, а на 4.04.2006 год. бил извършен опис на няколко поземлени имота, собственост на ЕТ "И.". На 17.04.2006 год. св. К-. сезирал прокуратурата.

През 2005 год. св. К-. срещнал св. Васил Ч. сектор "И." в гр. П. и му казал "...че данъчните органи или го изнудвали или му правят някакви проверки, които той смята , че са преднамерени... Когато ми каза, че има проблеми не е споменавал име на конкретни лица, каза само, че има проблеми с данъчните, че му правят проверки които според него са преднамерени... според неговите изрази тая проверка е преднамерена или цели изнудване според него." Свидетелят Ч. не си спомня кога през 2005 год. е била тази среща, "...беше притеснен и аз така го възприех".

По този пункт, по делото е приета, съдебно графологическа експертиза изготвена от вещото лице Н.. Предмет на тази експертиза е тетрадка голям формат /приложена в черна папка от твърда изкуствена материя/ иззета като веществено доказателство по делото в която са водени счетоводните сметки на склада в гр. В. и на стр.8 от тетрадката са подписите на св. К-. и двамата подсъдими. Тя не се оспорва от страните в процеса.

Не следва да се кредитира представеното веществено

св. К-. и изготвената на базата на тях фоноскопска експертиза /том З/. Е. е изготвена от надлежните специалисти, но тя само снема на хартиен носител записани разговори, без да даде отговор на въпроса дали този запис е автентичен и др. В тази връзка записването и заснемането на лице може да бъде годно доказателство в наказателното производство само, ако е извършено по предвидения в НПК ред уреден със ЗСРС. Приложеният запис възпроизведен от фоноскопската експертиза не е събран по реда на НПК и съгласно ЗСРС, поради това и не може да се кредитира нито като веществените доказателства-записи, нито изготвената на базата на тях експертиза. Ако се приеме обратното това означава да се изготвят веществени доказателствени средства в грубо нарушение на ЗСРС ичл. Шал. 2 и сл. НПК.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. К-., св. Ц., на св. Н. и .Г. дадени на досъдебното производство пред съдия, включени като доказателство по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК, на св. Ф-,. Д., Д. и на тези дадени пред настоящия съд, св. К-., Ч. , приложените писмени доказателства-заверени копия от ДРА /т. 12-27/, протокили за претъсване и изземване, длъжностни характеристики, правила за профисионална етика, вноски бележки, извлечения от транзакции по банкови сметки на св. Ф-,. протоколи за доброволно предаване, Запис на заповед, заключение на графологическа експертиза.

Съдът кретитира показанията на св. К-. разпитван многократно от първоинстанционния съд и поставян в очни ставки с подсъдимите и свидетелите П-. и А. затова, че същия е е бил принуден да подпише запис на заповед за сумата от 60 000 лв.в полза на П. Г., както и сумата от 8690 лв.да бъде преведена по сметка на Н. Ф-. по искане на подсъдимите за което е бил принуден от тях, че е бил заплашван от тях, изпитвайки страх за бизнеса си, както и че подсъдимите не са дали общо лични средства-сумата от 60 000 лв.за съвместен бизнес в склада в гр. В.. Съдът кредитира показанията на този свидетел, че подсъдимите са поискали сумата от 60 000 лв. за да оправят ревизиите му и за възстановяване на поисканото ДДС от ЕТ "И." П. на този свидетел не са лишени от конкретика за поведението на двамата подсъдими след като същите са се сближили и имайки предвид тяхното положение на данъчки инспектори е поддържал приятелски отношения.

В тези именно отношения със св. К-. подсъдимите са му обещали, да му помогнат за възстановяване на ДДС на ЕТ "Ил-

ги така че да бъдат изрядни и казаха, че ще бъдат възстановени, като за тази цел се искаще комисионна, те бяха най- различни, най-накрая към 60 000 лв.се спряхме... казаха че имат възможност да да се оправи ревизията на на ЕТ "Л.", задълженията към данъчните по ДДС и на физическото лице Г.К.-. по 30ДФ ... През цялото това време се вършеха много неща, жалби и постоянно се търсеха пари им казах, че пари ще дам после ... В един момент им казах, че имат стока във В. , "И" имаха стока и казаха, да идем във В. , да направим ревизия и да станем съдружник. Аз казах, че имам 100000 лв., те излязоха по малко...на мен недостигаха 13 000 лв. и аз допълнително закарах стока... изравнихме се и станахме участниц в ЕТ неофициално.... Нямах избор да не се съглася, данъчните ме претискаха. С друг от данъчните не съм контактувал... За да ми станат съдружници, средства не вложиха, тези пари обещаните 60 000 лв.,аз ги дадох във вид на стока.. Те си поискаха парите..плаших се от това,че през цялото време П-.а и К.ев ми казваха, че не са сами и работят с други хора... Мен ми е било страх, защото те ми казват, ти да не си въобразяващ че ние оправяне нещата, нещата се оправят от други хора, от Пловдив, София П. от тях ми е било страх най-много.-. Те си поискаха парите..плаших се от това, че през цялото време П-.а и К.ев ми казваха, че не са сами и работят с други хора... Винаги ме е било страх... Аз живеех в постоянен страх. Тази хора постоянно ми казваха,че са група, че имат хора в Пазарджик, Пловдив, София, че ме наблюдават , че не мога да мръдна... Аз винаги съм се плашил от тях... О. всичко ме беше страх, от това че ще спра да работя от това че ще фалирам".

Това внушение било поддържано от конкретни действия на подсъдимите- намесата на подсъдимата П-.а при проблема с лицето "Тони, предварителното съгласуване на неговите доставчици, които ще потвърдят сделките при насрещни проверки, при подготовката на документите за обжалване на ДРА 66/2005 год., отмяната му от ТДД- Пловдив, съветът на подсъдимата П-.а за отвод на ревизиращия Д. и възлагане на повторната ревизия на двамата подсъдими. Ревизията от тях е приключила с ДРА №1888/14.10.2005 год./т.14/, след подписването на записа на заповед / и връчен на 10.03.2006 год. след получаване на призовка за доброволно изпълнение/ и логично крайните констатации не се различават съществено от предишната ревизия.

Това убедило св. К-., че са група, хора с власт и възможността, че развитието на ревизиите му зависят до голяма степен от тяхната намеса и позиции сред хора в данъчната система.

приятелски отношения с подсъдимите, тъй като бил убеден, че в противен случай бизнеса му ще пострада.

Показанията този свидетел се подкрепят и от показанията на св. Н. и .Г. дадени пред съдия на досъдебното производство, включени като доказателство по реда на чл.281 ал.1 т.1 НПК. Съдът кредитира техните показания дадени на досъдебното производство пред съдия. При приложението на горните разпоредби първата от тях не ги поддържа, а втората заявава, че поддържа прочетените й показания.

Показанията Кр. Н. на досъдебното производство са последователни, достоверни, същата е съобщила факти извесни на нея и станали в нейно присъствие и в подробно описва поведението на дватата подсъдими при посещенията им в Р. На досъдебното производство тази свидетелка подробно обяснява действията на двамата подсъдими по подготовката и подреждането на документите на ЕТ "И" с оглед поисканото за възтановяване на ДДС. Показанията на тази свидетелка за поведението на двамата подсъдими и заявеното от нея на досъдебното производство, че по втората ревизия на тази фирма е участвувала подсъдимата П-.а се подкрепя и от ДРА-т.27 от досъд. производство, за извършената повторно ревизия от подсъдимата и Ш. за отменената част на ДРА №906/17.06.2005 год. В тези показания тази свидетелка добросъвество заявава, че св. К-. "ни казваше, че за да се оправят нещата по ревизиите му, П-.а и К.ев го изнудват за много пари" и за себе си тази свидетелка е направила извода си "крайната им цел беше да си вземат комисионната" .

Показанията на св. Н. от досъдебното производство пред съдия се подкрепят и от показанията на св. Г. дадени също пред съдия на досъдебното производство, които показания свидетелката поддържа след приложението на чл.281 ал.1 т.1 НПК.

последователни, достоверни, тя е тази която е била счетоводителка на фирмите на св. К-. и на ЕТ" Ил- С. - И. Ц." и в тези си показания дава подробни сведения за поведението на двамата подсъдими, които в продължение на месец са идвали в офиса в Р. след работно време с обещанието, "че ще помогнат да му върнат ДДС- то от "Е"Ил- С. И. Ц." и намалеят задълженията на фирмата на "Л." и физическото лице Г.К.-.". Тази свидетелка е категорична, че св. К-. никога не й казвал какви показания да дава.

Вярно е, че двете свидетелки са работили при св. К-., в неговия офис, но това обстоятелство не води до извод за дискридитиране на техните показания дадени пред съдия на досъдебното производство по изложените съображения. Двете са категоричните никой не им е оказвал влияние какви показания да дават при разпита им пред съдия.

Показанията на св. К-. се подкрепят и от показанията на св. Ил. Ц., собственик на склада по документи в гр. В., С. заявява " В този склад съм ходил само в началото. След това К-., П-.а и К.ев взеха да управляват склада. К-. ми каза, че има да им дава пари и като работят като ортаци от печалбата щял да им върне парите. Той каза, че имал с тях проблеми, искали му пари за незнам какво и трябвало да им върне тези пари. Говоря, че дължи пари на М. и К.\о... Аз съм виждал К.ев и П-.а в офиса на фирмата в Р. .. Когато ги видях те оправяха някакви документи..." Този свидетел заявява, че пред него св. К-. е споделил, че го е страх от тях, без да му е споделил причината за това, както и че двамата подсъдими му искат пари и добросъвестно заявява че не знае дали им ги дължи. Между този свидетел и св. К-. е воден разговор, че ако бъде възстановено ДДС от продажбата на активите на св. Ц. от св. К-. първия ще му даде пари без да са коментирали каква сума.

Показанията на св. К-. се подкрепят и от показанията на св. К-. и св. Д. допълнително разпитан от въззивния съд за превода на общо сумата от 8690 лв. на св. Ф-,. като последната не отрича, че тази сума е била преведена по нейна сметка по искане на подсъдимата П-.а без същата да знае причината за това, а впоследствие е изтеглена от свидетелката и предадена на подсъдимата П-.а.

Показанията на св. К-. се подкрепят и от показанията на св. Ч,. пред когото същия се е оплакал, че данъчните го

е, че пред този свидетел К-. не е споменал имената на подсъдимите, но това не дискридитира неговите показания, при безспорно установеното по делото, че не е поддържал контакти с други от данъчната администрация освен с двамата подсъдими.

Показанията на тези свидетел се подкрепят и от приложените писмени доказателства- ДРА /т.2,12-27/, приложинете жалби /т. З от веществените доказателства/, вноски бележки за преведени суми от св. Д. и К-. на св. Ф-.. Пред първоинстанционният съд св. Д. е заявил, че пари от склада е превеждал само на св. К-. и на неговата съпруга и това е приел съдът в разрез с писмените доказателства по делото. С оглед на заявеното от този свидетел пред този съд и приложинети по делото писмени доказателства /вносни бележки,съдържащи в найлонов плик в черпа папка с ластик/, въззивния съд извърши повторен разпит на този свидетел. При предявяване на вносните бележки с дата 14.06.2005 год., 17.06.2005 год. и 27.06.2005 год.свидетелят потвърди, че тези вносни бележки са писани от него и са превеждени от него по сметка посочена от св. К-..

С. К-. също установява, че е превеждала пари по сметка посочена от св. К-. и подсъдимата П-.а, като заявава, че от св. К-. зае, че подсъдимите му са съдружници без да може да установи в какъв смисъл е тяхното "съдружие" и пред нея пари за този склад подсъдимите не са давали, както иче са изготвили приемо- предавателен протокол, без да са заявявали пред нея, че са влагали лични средства в склада в гр. В..

Д. подсъдими категорично отричат да са изнудвали св. К-. за сумата от 60 000 лв., за която впоследствие е подписал запис на заповед от 20.07.2007 год. с твърдението, че сумата е тяхна лична дадена от тях за съвмествен бизнес със св. К-. в склада в гр. В. и по техни обяснения поради неудовлетвореност от работата им в ТДД- гр. П.. Не отричат, че сумата от 8690 лв.е преведена по сметка на св. Ф-. по тяхно искане.

Твърдението на двамата подсъдими, че са влагали лични пари в склада в гр. В. по начин, който те описват са недостоверни, противоричиви.

Съдът не кредитира техните обяснения, които са една защитна позиция опровергана от анализа по посочените по горе доказателства, техните обяснения са вътрешно противоричини и нелогични.

Двамата подсъдими като инспектори по приходите са били

месец са ходими в офиса му с гр. Р. и са оправяли счетоводните му документи, по време когато текат ревизии на фирмите му и на него като физическо лице. Това се установява от заявеното от двамата подсъдими - Подсъдимият К.ев " В разговорът той каза,че имал ревизии, имал доста начети"; Подсъдимата П-.а заявава"... той каза, че ревизиите му вървят много зле и че върви към фалит... Това е далеч преди да бъдем съдружници". Подсъдимите са били наясно с финансовото положение на св. К-., тъй като ДРА №66/724.02.2005 год. за физическото лице и ДРА №103/24.02.2005 год. за ЕТ " Л. К. са били връчени на св. К-. и е начетен със сумата от 197169,67 лв. Те са посъветвали св. К-. да обжалва ДРА и са подреждали и документите във връзка с обжалването на ДРА №66/2005 год. Жалбата е дала резултат, ДРА е бил отменен и върнат и отново ревизията е била възложена на същия ревизиращ екип. По съвет на подсъдимата П-.а, св. К-. направил отвод на ревизиращия Д. и ревизията била възложена на двамата подсъдими. Тяхната ревизия е приключила с ДРА №1888 от 14.10.2005 год./т.14/ - вече след подписването на записа на заповед за сумата от 60 000 лв. и след като св. К-. е получил призовка за доброволно изпълнение по нея на 3.02.2006 год. и който акт е връчен на 10.03.2006 год. когато отношенията им са били влошини и преустановени. Констатациите на тяхната ревизия не се отличават съществено от предшестващата, което е обяснимо след като подсъдимите са имали вече в тяхна полза 33 от 20.07.2005 год.

Нелогично е поведението на двамата подсъдими, в момент в който на св. К-. се извършват пет ревизии и участието им при обжалване на ДРА и чрез св. К,. в този момент и при заявеното от тях, че К-. им споделил, че отива към фалит да вложат лични средства в неговия бизнес и то във фирма която се води официално на друго лице в един не- малък размер от по 30 000 лв. всеки от тях и то във бизнес който е непознават и при заявеното от подсъдимия К.ев" ... имаше и неизяснени въпроси, този човек не го познавахме, не знаехме какво ще стане" и подсъдимата П-.а "истината е, че не разбирахме от дървесина".

Нелогично е предоставянето на такава сума от двамата подсъдими на свидетеля К-. без съответен документ, като се има предвид обстоятелството, че двамата подсъдими са с висше образование и интелигентни хора. Неубедително звучи, тяхното обяснения, че ако били поискали разписка свидетелят К-. щял да се обиди и щяло да се пропука доверието между тях и при заявеното от подсъдимия К,. знание че следва да имат

вложат средства в склад, който се води ЕТ "И." - "ние попитахме- добре няма ли все пак да направим някаква фирма, той каза че нямаме време... той задействувал процедурата по регистрация на склада по ЗГ тогава действуващия...той каза че такава процедура вече е задействана,т.е подсказа ни , че дори да направим фирма ще стане много трудно и всичко е свързано с много разходи....самата фирма "И." работила като такава и по- лесно ще получи лиценз. С тия доводи ние се съгласихме" да участвуват в общия "бизнес". Нелогичността в тези обяснения следва и от обстоятелството, че подсъдимите са държавни служители и като такива нямат право да регистрират търговско дружество, за да поставят и такова искане на св. К-..

С. подсъдим К.ев заявава, "аз имам навик да събирам бележките за гориво, записвам си, обичам да следя разхода на автомобила", да си води записки, поради което алогично твърди че не знае на чие име е фактурата за мотокара и за предплатения дървен материал в Чепеларе, за които заявава че е дал собствените средства от 30 000 лв.

Чисто защитни са обясненията на подсъдимите, че всеки от тях е дал по 30 000 лв.за склада във В. , който те за първи път са посетили на 9.04.2005 год., а преди както те заявават в обясненията са дали пари на св. К-. за неговото зареждане с дървен материал от Чепеларе и за закупуване на мотокар който да работи на този склад. Т.е двамата подсъдими са вложили средства в значителен размер в нещо която на място не са видели, в един непознат за тях бизнес както те заявяват.

Неубедителни са обясненията на подсъдимия К,. че въпреки, че добре не са познавали св. К-. и има неизяснени въпроси за "общия им бизнес", доверението в него се породило след като им съдействувал за участие в търг на парцели в Ц. чарк и при посещението на склада в Чепеларе, където се са видяли, че фирмата от която ще се закупува материал с негови средства е голяма, със съвременни машини /нещо което св. К-. им разказвал/ и "това някак си повиши доверието към него".

Противоричиви са обясненията на подсъдимия К.ев и относно посещанията им в Р. за да видят счетоводството на св. К-.. Първоначално подсъдимия заявава, че са ходили 2-3 пъти, а след това , заявява "някъде около месец време". Тези негови обяснения са в противоречие и с обясненията на подсъдимата П-.а "ние сме ходили не повече от 3-4 пъти".

Техните обяснения в тази насока се опровергават и от кредитираните показанаия на св. Н. и .Г.

Съдът не кредитира и показанията на св. К,.П. и А. първия брат на подсъдимия К,. втория брат на подсъдимата П-.а, третия неин приятел, безспорно заинтерисовани от изхода на делото.

Показанията на тези свидетели са и вътрешно противоричиви и противоречат и на останалите кредитирани по делото доказателства и са дадени в услуга на защитната позиция на двамата подсъдими.

Свидетелят Л. К.ев е имал възможност да се запознаие със свидетеля К-. още през 2004 год. във връзка с обжалване на ДРА и при насрочване на делото, разбрал, че същия е продал фирмата си и не се интерисува от делото и въпреки знанието на тези факти се е съгласил да предостави на брат си сумата от 20 000 лв.в заем за участието му в "общ бизнес" със св. К-.. Излиза,че този свидетел знае, св. К-. е продал фирмата си и на негово име няма имоти "аз знаех, че той си е продал фирмата и на негово име няма никакви имоти" и без да предупреди брат си затова, му предоставя сумата от 20000 лв. за "общ бизнес" с този свидетел и то във фирма която не е на негово име. Освен това този свидетел заявава,че е сумата му е поискана от подсъдимия К.ев в началото на 2005 год. когато му е споделил, че ще правят общ бизнес с подсъдимията П-.а и св. К-. в гр. В., но според обясненията на подсъдимия К,. св. К-. е поставил въпроса за "общ бизнес" пред подсъдимите през м.III.2005 год. и през този месец двамата подсъдими решили да участвуват в това "съдружие". Този свидетел не дава смислено обяснение защо писани от него жалби са намерени и иззета от дома на подсъдимия К.ев при извършеното претъсване на 16.11.2006 год., където този свидетел не живее.

Съдът не кредитира и показанията на св. П-.- брат на подсъдимата П-.а. Твърди наивни и неубедителни са показанията му, че в присъствието на сестра си, подсъдимия К.ев и на св. К-. му е предоставил от името на сестра сумата от 10 000 лв., а впоследствие е предоставил и сумата от 9000 евро в български лева за съвместен бизнес с св. К-. и са дадени единствено в услуга на защитната позиция на подсъдимите. При проведената очна ставка, св. К-. категорично отрича да е получил сумата от 10 000 лв.в кафене "Е.". Представеното удостоверение за теглени суми от този свидетел не могат да обосноват извод, че изтеглените от него суми са дадени на подсъдимата П-.а за влагане в общ бизнес съ св. К-., като се има предвид и обстоятелството, че същия развива частен бизнес.

Съдът не кредитира показанията на св. А,. че в негово присъствие подсъдимата П-.а е предала парична сума на бензиностанцията "Р.", където св. К-. пристигнал с джип. Показанията на този свидетел за негово присъствие при даване на парична сума от св. П-.а на св. К-. в присъствието на подсъдимия К.ев са опровергани по категоричен начин от безспорно установеното, че джипът с който е пристигнал св. К-. на бензиностанция "Р." е цвят бордо , видно от приложените снимки по делото -стр.366 /в плик/. При повторния му разпит от въззивния съд и при предявяване на снимките на джипа на св. К-. даденото от свидетеля обяснение за разликата в цвета, който е посочил пред окръжния съд- "пепеляво розов" или "мишо-розов" и както е заявил на очната ставка със св. К-. са неубедителни, при безспорно установеното, че джипа с който е пристигнал е цвят "бордо" както се установява от приложените снимки. Неговите показания са дадени единиствено за да подкрепи защитната позиция на двамата подсъдими.

Показанията на този свидетел се дискридитират и от заявеното от него при разпита му пред окръжния съд и при повторния му разпит пред въззивния съд, където същия дава различни обяснения досежно присъствието му в ТДД- Пазарджик където случайно срещнал подсъдимията П-.а и последната го помолила да го закара до бензиностанция "Р.", където била срещата със св. К-.. Така пред окръжния съд този свидетел е заявил, че е отишъл в ТДД по повод подаване на собствена данъчна декларация, а пред въззивния съд първоначално заявява, че е бил по повод данъчна декларация на съпругата си за нейна фирма ЕООД "А.". С прилагане на препис от решение за регистрация на това дружество, установяващо че то е регистрирано на 16.08.2006 год., много след срещата за която разказва в показанията заявява, че това е за еднолична фирма на съпругата му. Тези противоречия в показанията му будят съмнение за тяхната достоверност, те са неубедителни и не следва да бъдат кредитирани.

Посещението на двамата подсъдими при закупуването на мотокор в с. Т. и в Чепеларе при закупуване на дървен материал не може да обоснове извод, че това двамата са направили поради влагане на лични средства в склада в гр. В.. С. К-. добросъвестно обяснява защо двамата подсъдими са били с него "искаха да са наясно какво правя във В. и Чепеларе" , "искаха да знаят за какво става въпрос, те постоянно бяха с мен, дишаха във врата ми".

Представените на два пъти пред първоинстанционният съд

за участие на двамата подсъдими с лични средства в общ бизнес със св. К-.. Този свидетел добросъвество заявава, че е получавал пари от подсъдимата П-.а, които суми са от получините от оборота на склада в В. "касиерка беше П-.а. Парите от склада идваха при нея, по пощата на нейна приятелка, вземаха си на ръка, после ми даваха да пазарувам. Не мога да кажа колко суми са постъпили при П-.а като касиер..." и от тези суми той е зареждал склада със стока като е давал отчетност за това и този описи са във връзка с тази отчетност.

Представените снимки със заснет бетоновоз не обосновават също извод в подкрепя на позицията заета от двамата подсъдими след като по делото не се спори, че двамата подсъдими са ходели във В. в процесния склад.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на св. К-., отчитайки и обстоятелството, че същия е заинтерисован от изхода на делото, с оглед приведената в изпъление 33, което не ги дискридитира въз основа на анализа направен от въззивния съд за тяхната достоверност, подкрепен от посочените от въззивния съд доказателства.

Свидетелката П. Г. установява обстоятелството, че е била помолена от подсъдимата П-.а на нейно име да бъде издадена 33, обстоятелство за което по делото няма спор, а в останалати си показания пресъздава това, което е й казано от подсъдимата П-.а, чиито обяснения съдът не кредитира по изложените съображения.

Свидетелката Ф-. установява факта на превеждани по нейна сметка пари от склада в гр. В., обстоятелство за което по делото не се спори.

Свидетелят Б. не установява факти правно релевантни за инкриминираното деяние.

Доводът поддържат от защитата, че показанията на св. К-. не следва да бъдат кредитирани,тъй като същия не е наивен търговец, който може лесно да бъде принуден да подпише 33 наблягайки на обстоятелството още преди да стане близък с двамата подсъдими е имал опит и знание да прехварли активите на ЕТ "Л." на св. Ц. с фиктивна сделка, а след това да продаде и предприятието на трето лице е неоснователен. Извършиеното прехвърлянае на активите на едноличната му фирма и след това нейната продажба по време когато текат данъчни ревизии, не може да обоснове извод за дискридитиране на неговите показания, които настоящия съд въприе като обективни и логични.

Твърдението на двамата подсъдими и тяхната защита, за

обективността на неговите показания, въззивният съд намира за неоснователно. Сам свидетелят признава своите задължения към фиска и добросъвество обяснява това. Неговите действия по прехвърляне на фирмата му на трето лице и задълженията му по ДРА засягат фиска, но не са основания за съмнение в истиността на показанията му за действията на двамата подсъдими, намерили опора в анализа на показанията на свидетелите, които съдът кретира по изложените съображения.

Неоснователно защитата в подкрепа на заетата позиция от подсъдимите за участие с лични средства в общ бизнес се позовава, на заявеното от свидетеля К-. " В. съм купувал с наши средства". Този израз в показанията на св. К-. избирателно цитиран както в пре изолиран от цялостните показания на свидетеля /с.23.11.2007 год./. който е категоричен, че подсъдимите не са давали лични средства за склада в гр. Варна "как ще ми дават пари да плащам, като постояннно се искаха комисионни", като не отрича, че подсъдимата П-.а като касиер на склада е получавала пари от обората му и от същите му е давала за неговото зареждане.

Анализът на горните доказателства безспорно води до извод, че двамата подсъдими не са влагали лични средства в общ бизнес със св. К-.. Същият е бил изнудван от двамата подсъдими като длъжностни лица за сумата 60 000 лв. за която е подписъл запис на заповед от 20.07.2005 год. и по тяхно искане по сметка на св. Ф-. е преведена сумата от 8690 лв. от оборота на склада в гр. В. и която сума е получена от тях.

За да извърши горното св. К-. е бил мотивиран чрез упражнената спрямо него психическа принуда с цел да набавят за себе си имотна облага и му причинят вреда в размер на сумата 68690 лв.

С оглед на горното двамата подсъдими от обективна и субективна страна са осъществили състава на чл. 214 ал. 2 т. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 213а ал. 3 т. 5 във вр. с ал. 2 т. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК, тъй като при условията на продължавано престъпление в периода м.април - м.юли 2005 г. в гр. П. и в гр. Р., в съучастие, като съизвършители и в качеството си на длъжностни лица -служители при ТДД гр. П., сега ТД на НАП - Пазарджик, с цел да набавят за себе си имотна облага са принудили Г. Д. К-. от гр. В., заплашвайки го с увреждане на имуществото и друго противозаконно действие /увреждане на търговската му дейност/, да претърпи нещо противно на волята му - да приеме съдружие при неизгодни условия в склад за дървен материал находящ се в

К-. е фактически съдружник/ и да поеме имуществено задължение по запис на заповед издаден в полза на П.Г.. Д. от гр. С., като с това са му причинили имотна вреда в размер 68690 лева.-бО 000 лв.по запис на заповед и 8690 лв.от търгорския оборот на фирмата.

Фактите, установени по делото и приети от въззивния съд безспорно установяват осъществената психическа принуда по отношение на св. К-. и извършеното от него в резултат на това имуществено разпореждане в полза на подсъдимите, в резултат на тази принуда.

О. обективна страна изпълнителното деянието на престъплението изнудване се изразява в упражнената принуда, чрез заплащане от страна на дееца върху пострадалия, склонявайки го към определено поведение.

Заплашването може да се изразява в психическо въздействие с цел да се склони пострадалия към определено поведение- да извърши и да претърпи нещо противно на волята му. Това определя наличието на причинна връзка на това последващо поведение на пострадалия в резултат на употребената принуда под формата на психическо въздействие за конкретния случай. Така оказаната принуда мотивира пострадалия да извърши акт на имуществено разпореждане, като по този начин се причини имотна вреда за него или за другиго. Поведението на дееца създава основателен страх у изнудвания, че заплахата може да бъде осъществена. Това престъпление е резултатно. Изнудения предприема поведение, което по своето правно действие причинава имотна вреда на пострадалия или на друго лице. При изнудването пострадалия проявява собствена воля и извършва определено действие /имуществено разпореждане/ макар и принуден към това.

В конкретният случай двамата подсъдими като длъжностни лица- служители при ТДД гр. П. с цел да набавят за себи си облага са принудили св. К-. чрез психическо въздействие /заплаха/ за увреждане на търговската му дейност, мотивирайки го да приеме "съдружие" с обещаните чрез принудата 60 000 лв.- в склад в гр. В. и да поеме имуществено задължение по запис на заповед в полза на св. П. Г. в размер на горната сума и 8690 лв.от търговския оборот на ЕТ " Ил- С. И. Ц.". Заплашвайки го с увреждане на търговската му дейност той е извършил този акт на имуществено разпореждане, противно на волята му. Двамата подсъдими са формирали у св. К-. имуществено задължение, злоупотребявайки със служебното си

ТТ ГЧ ГТ/~**\ТЛС1ТТ1 ЖСЪ НО ГГ*~!Т тт тттти тлгп ^тлт^/л.-счтя Г* ГТ /~\ ТТТ'1 ЦЛОТКТРП ЛТ 1 ТОГА оопил тю

заповед и превеждайки на подсъдимите по тяхно искане на св. Ф-. сумата от 8690 лв., противно на волята му.

Деянието от двамата подсъдими е осъществено при пряк умисъл с целени и настъпили вредни последици. Деянието двамата подсъдими са осъществили в съучастие като съизвършители, като всеки от тях е съзнавал, че с предприетото от тях поведение на психическо въздействие на св. К-. са го мотивирали за подпише 33 за 60 000 лв., която привели в изпълнение и сумата от 8690 лв. преведана на тях чрез св. Ф-..

При индивидуализацията на наказанието, съдът отчитайки смекчаващите обстоятелства- чистото съдебно минало /подсъдимия К.ев има през 2002 год.осъждане с приложението на чл.78а НК/, добрите характеристични за двамата подсъдими, обстоятелството, че подсъдимата П-.а е разведена и се грижи за пълнолетна дъщеря, намира че на подсъдимите следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер на по пет години лишаване от свобода за всеки от тях, глоба в размер на по 5 000 лв.и конфискация на 1/10 част от имуществото им както следва:

'/2 идеална част от еднофамилна жилищна сграда, с индентификатор 55155.505.834.1, от гараж с индентификатор 55155.505.834.3 и от дворно място с индентификатор 55155.505.834, находящи се в гр. П., ул. К., № 1,

Уг идеална част от офис № 102 с площ от 18 380 кв. м в парцел **** I - Ж. строителство, находящ се в гр. П., ул. И., № 5, ет.* в гр. П. и

Уг идеална част от поземлен имот пл. № 9829 - парцел ****IV -дворно място в гр. П.,

лек автомобил "О." с ДК № РА 6004 АП и

лек автомобил "М." с ДК № РА 6794 АН, всички собственост на подсъдимия К.\о Д. К.ев;

И- идеална част от поземлен имот пл. № 515 - парцел ****II, с намиращите се в него къща и паянтов навес, находящ се в с. М., О. Б.,

лек автомобил "В." с ДК № ПЗ 6089 Б и

лек автомобил "В." с ДК № ПЗ 8176 В, собственост на подсъдимата М. И. П..

Определеното по размер наказание, макап и минимяпнптп

двамата подсъдими за един продължителен период от време ще бъдат изолирани от обществото и ще усетят санкцията на закона. Това наказание ще въздействува предупредително и възпиращо както по отношение на двамата подсъдими, така и за останалите членове на обществото с оглед разпоредбите на чл.36 НК, за което съдействие ще окаже и наложените наказания глоба и конфискация.

По жалбата на подсъдимите за деянието по чл. 302 т.2 във вр. с чл. 301 ал.2 във вр. ал.1 във вр. чл. 20 ал.2 НК.

О. фактическа страна по делото е установено следното:

Не се спорщче двамата подсъдими са длъжностни лица по смисъла на чл.93 т.1 б."а" НК като инпектори по приходите в ТДД-Пазарджик, сега ТД на НАП- Пазарджик към момента на инкриминираното деяние.

Свидетелят С.Ф.-. е собственик на ЕТ "С." гр. С., с предмет на дейност добив и преработка на дървен материал, като дейността си се развивал изцяло в гр. С..

В края на 2005 год. в кметството С. пристигнали данъчни инспектори от ТД на НАП- Пазарджик, сред които били и двамата подсъдими. По молба на кмета на гр. С. св. Д-. -главен специалист в кметството посрещнал данъчните инспектори. Обичайно представител на кметството и полицейски служител оказвали съдействие на данъчните за извършваните от тях ревизии в градчето. Така било и този случай. Св. Д-. се познавал от дълги години с подсъдимата П-.а, тъй като родителите им били семейни приятели.

Със заповед за възлагане на ревизия

№383/03.02.2006 год., изменена със ЗВР № 786/02.05.2006 год., изменена със ЗВР №1015/02.06.2006 год., на двамата подсъдими в качеството им на инспектори по приходите било възложено извършване на ревизия на ЕТ "С." за установяване на задълженията му по 3ДДС за периода 01.01.2005 -31.12.2005 год.

След започване на ревизията по повод писмено искане св. Ф-. и счетоводителя на фирмата му св. Х. занесли ТД на НАП Пазарджик счетоводните документи за 2005 год., които предали по опис на подсъдимите. На по-късен етап в хода на ревизията подсъдимите отново се обадили на Ф-. и му казали да занесе още някакви документи. Свидетелят Ф-. лично носел документите в данъчното, които предавал на подсъдимия К,. като в някои от случаите била и подсъдимата П-.а. Тогава при една от срещата си с тях, подсъдимата П-.а му обяснила, че св. Ф-. има сериозен проблем свързан с парични потоци на стойност 120 000 лв., за които не разполага за документи за произход "казаха,

са, произхода на тези пари. Казах че имам кредит за 2005 год. и кредитна линия за 50 лв. Те казаха, че това няма да реши проблема". Въпреки, че били представени всички изискуеми документи заявено му било, че това не е достатъчно "от мен се искаха да представям документи в данъчното във връзка с ревизията... Когато занасяхме определени документи ни се казваше, че трябва да занесем още документи". Заявили му, че трябва да се измисли нещо за да се оправят нещата.

Свидетелят Ф-. се прибрал в С. и провел разговор със св. Д-., като му обяснил, че има проблеми с ревизията и не може ли нещо да му съдейства. В този разговор св. Ф-. споменал на св. Д-., че ревизиращи са двамата подсъдими и тогава Д-. споделил, че познава подсъдимата П-.а. Свидетелят Ф-. помолил св. Д-. да се обади на П-.а и да види не могат ли да се оправят нещата по ревизията.

Свидетелят Д-. се свързал по телефона е подсъдимата и обяснил повода за обаждането си. Според свидетеля, тя му заявила "трябва да погледна защото документите са при К.\о", но ще провери и му казала да звънне пак. Свидетелят Д-. предложил с нея да се свързва св. Ф-., но подсъдимата П-.а държала да не контактува лично с последния. По-късно свидетелят Д-. заедно със св. Ф-., отново първият се свързал по телефона с подсъдимата П-.а. В проведеният разговор подсъдимата П-.а заявила, че Ф-. много добре знае как стоят нещата с фирмата му, че проблемите му са много големи и че "господин К.ев е много ядосан". В последващ разговор между подсъдимата и свидетелят Д-. отново било подчертано колко са сериозни проблемите на Ф-., колко е ядосан подсъдимия К.ев и че става въпрос за 120000 лева, които са дължим данък. В телефонния разговор между св. Д-. и подсъдимата П-.а от 30.06.2006 год. последната заявила следното: "А, значи работите наистина са много зле. Става дума за 120 000 лева... "Д."... Става дума за над 100 000 лева данък... Ами поне така излезе, аз гледах документите, гледах там оборотните ведомости, освен това те много неща не, не, не са внесли. Които са поискани не са внесли...". По-нататък в разговора подсъдимата заявила на св. Д-., че подсъдимия К.ев им е обяснил много добре какво трябва да направят и го е много яд, че те не са го направили. В същият разговор св. Д-. е заявил "те са подготвили, той тука Х. какъв документ може да подготви за тия 120000..." . По-надолу в същия разговор подсъдимата е заявила на св. Д-. "сега а, ако искаш обади му се и питай го той на какво е склонен, ама

точно да ми кажеш ,,. В проведения по-късно разговор подсъдимата е заявила на Д-., че нещата могат да се оправят с пари.

Свидетелят Д-. чрез св. Ф-. предложил 1000 лв., но подсъдимата П-.а заявила, че това е малка сума и трябва да са някъде между 4000.. и .6000. лв. Свидетелят Ф-. се съгласил да даде 5000 лв.

Било уговорено на следващия ден 01.07.2006 год. св. Ф-. да отиде в Пазарджик и да предаде сумата. Подсъдимата казала на св. Д-. да й се обади, когато св. Ф-. тръгне, за да уточнят как да стане предаването на парите. Същата вечер подсъдимата се обадила по телефона на св. Г.И. я предупредила, че на следващия ден ще има нужда от нея за да й свърши една услуга. На инкриминираната дата 01.07.2006 г. сутринта св. Ф-. тръгнал от С. за Пазарджик с личния си автомобил "Т." с ДК № РА 3131. След като св. Ф-. потеглил св. Д-. се обадил по телефона на подсъдимата П-.а за да я уведоми, че св. Ф-. е в Пазарджик. П-.а казала на св. Д-., че сега се събужда и да й звънне по-късно за да се уточнят. Веднага след това подсъдимата се обадила на подсъдимия К.ев за да му каже, че св. Ф-. е в града. Попитала го какво да прави, къде да му каже да отиде и изобщо как да действат. И двамата уточнили св. Ф-. по съвет на подсъдимия К.ев да отиде на бензиностанцията на ОМВ, а не на "Р." както искала подсъдимата П-.а. Подсъдимият К.ев посъветвал подсъдимата П-.а нейната приятелка да сменя такситата за да не я проследят. След като уточнили подробностите, подсъдимата П-.а се свързала по телефона със св. Г.И. й казала да я чака пред адвокатурата. За мястото на срещата св. Ф-. бил уведомен от св. Д-.. Пред адвокатурата подсъдимата П-.а дала пари на св. Г.И. й обяснила, че трябва да отиде до бензиностанцията ОМВ при К. , където ще я чака син джип с № 3131 и от мъжа в джипа трябва да вземе плик, който да й донесе. Подсъдимата П-.а уведомила по телефона К.ев как вървят нещата. Св. Г-. отишла на бензиностанцията ОМВ, където вече я чакал св. Ф-.. Тя се приближила до него и му казала, че я праща М. Свидетелят веднага й подал непрозрачен бял плик, в който била сумата от 5000 лв. и си тръгнал. Св. Г-. се качила на таксито и се върнала при адвокатурата. Тя се обадила на подсъдимата П-.а. През това време последната разбрала от св. Д-., че парите са предадени и отново се обадила на подсъдимия К.ев. Казала му, че й са се обадили и от двете места, че всичко е готово, както и че на всяка цена трябва да й се обади за да вземе "нещата". Разбрали се да се

отново се обадила на подсъдимата П-.а, като последната й казала да вземе ново такси и да отиде в кафе "Б.". Когато се срещнали свидетелката дала на подсъдимата плика с парите и последната го поставила в чантата си без да гледа какво има в него.

На 27.07.2006 год. на св. С.Ф.-. бил връчен ревизионен акт №1015/24.07.2006 г. /т.8/ по който не са установени задължения към държавата. Свидетелят Ф-. заявява "когато получих ДРА говорих със счетоводитяля и той ми каза, че всичко е нормално".

Според заключението на приетата по делото финансово икономическа експертиза цитирания ревизионен доклад и последващия ревизионен акт №1015 от 24.07.2006 г. не са отразени, съответно анализирани причините довели до съществуващите различия в информацията съдържаща се в представените счетоводни регистри и тези в данъчните регистри. Било е напълно в компетенциите и възможностите на ревизиращия екип да анализира информацията съдържаща се в предоставените му при ревизията книжа и документи, както и да поиска допълнителни сведения с цел по-пълно и обективно изясняване на съществуващите различия. Органите по приходите не са изяснили произхода на суми в размер на около 120000 лв. и не са извършили съответното уведомяване на компетентния орган визиран в раздел II т.1 и 2 от П. "К." изготвена от НАП гр. С..

К. на тази експертиза обаче не се подкрепят от факта, че последващата ревизия на ЕТ "С." от други ревизиращи екипи при същите доказателства е направила същите изводи /т.9/.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Ф-. и Д-. дадени пред съда и тези включени като доказателство по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 НПК, които свидетелите поддържат, от показанията на св. Х. и приложените писмени доказателства в т.8 и 9 от досъдебното производство и изготвените ВДС чрез използуването на СРС и частично от обясненията на двамата подсъдими и показанията на св. Г-..

Първоинстанционният съд анализирайки обясненията на подсъдимите и съпоставаики ги с другите доказателства по делото поотделно и съвкупно е стигнал до законосъобразният извод, че подсъдимите от обективна и субективна страна са осъществили състава на чл. 302 т.2 във вр. с чл. 301 ал.2 във вр. ал.1 във вр.с чл. 20 ал.2 НК.

Обосновано, съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимите, които твърдят, че съдържащите се данни във ВДС

са подслушвани от полицията и са се пошегували с нея, както и че в дадения от св. Ф-. плик чрез св. Цв. Г-. е имало писмени доказателства касаещи ревизията.

ВДС чрез използване на СРС са изготвени при стриктно спазване на законовите изисквания, те се подкрепят от разпита на свидетеля Ф-. пред съда и на тези включени като доказателство по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 НПК, на св. Д-. пред съда и тези дадени пред съдия на досъдебното производство включени по реда на чл.281 ал.1 т.1 и 2 НПК и показанията на св. Х..

П. на тези свидетели са непротиворечиви и взаимно допълващи се. Правилно съдът е отчел, че тези свидетили нямат интерес да излагат факти и обстоятелства, които да уличават подсъдимите. Те не и не са заинтересовани от изхода на делото.

Тезата поддържана от защитата, че техните показания са манипулирани от разследващите органи е несъстоятелна с оглед на факта, че техните показания са последователни както пред органите на досъдебното производство пред съдия така и в съдебната фаза. Техните показания са в унисон със записаните телефонни разговори. Правилно, съдът е отбелязъл, че св. Д-. е в изключително добри отношения с подсъдимата П-.а и няма какъвто и да било интерес да я уличава в извършване на престъпление. Тезата на подсъдимата П-.а, че Д-. твърдял, че й нямал телефона докато не се видели през 2005 год. в С. не би могла да дискредитира неговите показания.

С оглед на приложените писмени доказателства /т.8/ и издадения повторен ревизионен акт /т.9/, правилно съдът е кредитирал показанията на св. Х., в частта в която същия заявява, че не е имало проблем с установяване на произхода на цитираната сума пари, както и че всички документи които са поискани са представени на ревизиращите.

Не следва да бъдат кредитирани показанията на показанията на св. Г-. в частта в която същата заявява, че в плика е имало листа с документи, а не пари преценено от нея при пипането му. Тази свидетелка заявава в показанията си "Аз имам идея, че тя работи с много документи и съм отишла с мисълта, че вземам някакви докуманти". О. показанията на св. Ф-., Д-. и от ВДС получени от СРС безспорно се установява, че в плика е била сумата от 5000 лв.

Тази сума е приета от подсъдимата П-.а от С.Ф.-. чрез св. Г.И. тази сума не се следва.

Двамата подсъдими съзнавайки, че св. Ф-. определено е притеснен от ревизията, са злоупотребили със служебното си

счетоводство, изискайки все повече и повече доказателства с твърдението, че представените не установяват произхода на сумата от 120 000 лв. и по този начин са създали у него чувството, че ще бъде санкциониран с данък в размер на 120000 лв., са го изнудили злоупотребявайки със служебното си положение, той да им даде неследваща се облага. Изнудването е установено от специалните разузнавателни средства и ясно личи в разговорите проведени между подсъдимата П-.а и св. Д-.. То се установява от разпита на св. Ф-., който заяви "по-добре да дам 5000 отколкото 120000 лв". Това, че св. Ф-. не е разбирал от счетоводство и е смятал данъчните инспектори за по-сведущи от своя счетоводител се вижда и от провените телефонни разговори между св. Д-. и подсъдимата.

Деянието е извършено и от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители.

Неоснователно от защитата на подсъдимия К.ев се поддържа възражение, че последният няма участие в това деяние, че след изготвянето на ревизионния доклад са приключили неговите задължения по ревизията на ЕТ "С.". С оглед на горното няма доказателства установяващи участието на подсъдимия К.ев в инкриминираното деяние, както и че присъдата не можа да почива само на доказателствата събрани чрез СРС.

Сам подсъдимияат К.ев в обясненията си заявава, че той е бил пряк ревизиращ ЕТ "С.", че подсъдимата П-.а е била ръководител на екипа и респ. е бил наясно със съществуващите парични потоци във фирмата на св. Ф-.. Няма как, пак според обясненията на двамата подсъдими, П-.а да е знаела за съществуващия "проблем" при ревизията на св. Ф-., ако подсъдимия К.ев не й е казал и тя да го заяви на св. Ф-.. Свидетелят Ф-. заявава в показанията си "когато носех домументи в сградата на данъчното...имало е случай само когато е бил само К,. имало е случай когато са били и двамата с П-.а. Няколко пъти съм носил документи винаги в данъчното ... към края на ревизията г-жа П-.а ми каза, че има нередни неща...че имам проблем със 100 000 лв.". Че това е било така се подкрепя и от изготвените ВДС получени от СРС, където при първоначалния си разговор със св. Д-. е заявила, че трябва да провери нещата и е заявила за съществуващ проблем по ревизиата на св. Ф-., което същата безспорно е знаела от подсъдимия К,. след като двамата са били определени за ревизиращи на фирмата на св. Ф-..

С. Х. установява, че при посещението си в данъчното заедно със св. Ф-. са били питани за произход за същата

сума, като е обяснил нейния произход, като не си спомня кой от двамата подсъдими е питал затова.

Освен това от ВДС получени от СРС е установено, че двамата заедно са се уговаряли къде, как и по какъв начин да стане предаването на парите, като подсъдимия К.ев е давал напътствия къде да е срещата и как св. Г-. да променя такситата за да не бъде проследена. Последното се потвърждава и от показанията на св. Г-..

ВДС събрани чрез СРС не са лишени от конкретика по време, място и уговаряне на среща именно свързано с предаването на подкупа и последващо обаждане от подсъдимата П-.а след вземането на парите от св. Г-., когато му е заявила, че всичко е готово и трябва да й се обади и вземе "нещата".

Обсъдени горните доказателства съвкупно водят до извод, че двамата подсъдими в съучастие при общ умисъл и като съизвършители, разпредялайки си ролите са осъществили състава на чл.302 т.2 във вр.с чл.301 ал.2 във вр.с ал.1 въ вр.с чл.20 ал.2 НК.

О. обективна страна двамата в качеството си на длъжностни лица - служители на ТД на НАП Пазарджик, чрез изнудване, посредством злоупотреба със служебното си положение са поискали и приели дар от св. Ф-. сумата от 5000 лв., която не им се следва, за да нарушат службата си.

Безспорно е, че сумата от 5000 лв. е приета от подсъдимите от св. Ф-. посредством св. Г.И. тази сума не им се следва.

Деянието е осъществено при пряк умисъл с целени и настъпили обществено опасни последици. Двамата подсъдими са съзнавали, че доказателствата представени от св. Ф-. са достатъчно за приключване на ревизията ЕТ "С.", както и че ще получат неследваща им се облага в размер на 5000 лв., като длъжностни лица /извършващи ревизия на търговеца/ при изнудване злоупотребявайки с незнанието и уплахата на търговеца, злоупотребявайки със служебното си положение като ревизиращи. Двамата подсъдими са принудили св. Ф-. да им даде неследваща се облага изисквайки от него все повече документи, с твърдението че представените са недостатъчни за да приключат ревизията в нарушение на служебните си задължения. Вярно е че св. Х. установява, че е представил всичко необходимо и е обяснил произхода на сумата 120 000 лв., но контактите с данъчните е осъществявал св. Ф-., който е носил документите в данъчното, без да разбира от счетоводство и е бил поставен от подсъдимите в положение да им повярва, че нещо не е наред и ще го принудат да плаща повече данъци, отколкото реално следва да плати,

Законосъобразно подсъдимите са признати за виновни по посочения по- горе текст от кодекса и квалифициращото обстоятелство по т.2 на чл.302 НК, получаване на подкуп чрез изнудване, посредство злоупотреба със служебно положение. Такова е налице когато длъжностното лице, в случая двамата подсъдими като ревизиращ екип от ДТ на НАП - Пазарджик, с цел да набавят за себе си облага /сумата от 5000 лв./ са поставили другиго /св. Ф-./ при такива условия /описани по-горе/ които го принуждават да им даде неследваща се облага и то за да предотврати такива действия от тях, които биха поставили в опасност и биха накърнили неговите законни права и интереси. Св. Ф-. е съзнавал, че може да получи това което желае /да не бъде санкциониран със значителна сума пари при ревизията/ от двамата подсъдими като длъжностни лица извършващи пряко ревизия и които му искат подкупа и съответно подсъдимите са съзнавали, че само те могат да удовлетворят искането срещу съответно възнаграждение. Пост. №8/1981 год. Пл. ВС на - т.9, р. №46/1985 год. II н.о. ВС, реш. №360/1989 год.1 н.о. ВС, реш.722/2005 год.- III н.о. ВКС.

Всеки един от двамата е съзнавал, че представените доказателства са достатъчни за приключване на ревизията на ЕТ "С.", както и са съзнавали, че получават неследваща им се облага в размера на 5000 лв. и са искали настъпването на съставомерните последици. Съзнавали са, че осъществяват деянието при изнудване като злоупотребяват със незнанието и уплахата от страна на търговеца.

Неоснователно защитата на подсъдимия К,. както и тази на подсъдимата П-.а поддържат възражение, че след като подсъдимият К.ев е съставил ревизизонния доклад на 21.06.2006 год. и същия е връчен на св. Ф-. на 26.06.2006 год., неговите задължения по ревизиата на свидетеля са приключили и същия няма отношение към ДРА. Тук следва да бъде посочено, че в разписката за връчване на към приложения ревизионен доклад /т.8/ №1015/21.06.2006 год. е посочено, че на 26.06.2006 год.на св. Ф-. е връчен ревизоинен доклад №645/12.05.2006 год., а не се отнася до ревизионен доклад №1015/21.06.2006 год.изготвен от подсъдимия К.ев във връзка с ревизията извършвана от двамата подсъдими. Даже да се приеме че има връчване на ревизионния доклад на 26.06.2006 год.както защитата на подсъдимия К.ев твърди, ревизионният доклад по своя характер е предложение за установяване на данъчно задължение, но това окончателно става с ДРА, който установява или не данъчни задължения на ревизираното лице, а ревизионният доклад е част от дейността на проверяващите

ревизионният доклад и ДРА /връчен на 27.07.2006 год./ подсъдимите съзнавайки притесненията на св. Ф-. от протичащата ревизия, както и възползувайки се от факта и същия не разбира от счетоводство и след връчването на ревизионния доклад са поддържали у него чуството, че ще бъде санксиониран с данък в значителен размер. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите Д-. и Ф-. и от ВДС получени от приложените СРС по предвидения в НПК ред, от които е видно, че у свидетелят Ф-. е продължавало да съществува убеждението, че ще дължи значителна сума данък, поддържано от подсъдимите по делото. Че на свидетеля Ф-. са продължили да искат документи се потвърждава и от обясненията на подсъдимия К,. който в разпита си заявява, че при връчване на ревизионният доклад е отправил упрек към свидетеля Ф-. защо поисканите документи не са донесени, както и че същите следва да бъдат донесени. С поведението си двамата подсъдими с цел да набавят за себе си имотна облага са поставили св. Ф-. и след връчване на ревизионния доклад при условия, които са го принудили да даде исканата сума от 5000 лв. В тази връзка неоснователно защитата на подсъдимия К.ев поддържа пред настоящия съд, че св. Г-. е получила от св. Ф-. именно плик с тези документи, а не инкриминиранато сума от 5000 лв. Анализът на доказателствата направен по- горе опровергава това твърдение на защитата.

Неоснователно защитата твърди,че залегналото фактическо обстоятелство, че подсъдимата П-.а е поискала сума между 4000.. и .6000. лв. за да се оправят нещата на св. Ф-. не се съдържа в записаните телефонни разговори между нея и св. Д-., поради което същото необоновано е прието от съда. Този факт се съдържа в показанията на св. Д-. и на св. Ф-.,чиито показания съдът кредитира по изложените по- горе съображения, а липсата им в записаните телефонни разговори не обосновава извод за тяхното некредитиране или съмнение за тяхната обективност.

Защитата задава реторичен въпрос защо, ако св. Ф-. е дал сумата от 5000 лв.не е предявил граждански иск в наказателния процес. Тук следва да бъде посочено, че парите дадени като дар са предмет на подкупа и е предвидено тяхното отнемане в разпоредбите на чл.307а НК. Съобразно тази разпоредба парите и вещите дадени като дар са предмета на престъплението и се отмена в полза на държавата, ако липса се присъжда неговата равностойност, а безспорно сумата от 5000 лв. е предмет на престъплението осъществено от двамата подсъдими и подлежи на отнемане в полза на Държавата.

Първоинстанционният съд е пропуснал да приложи разпоредбите на чл.307а НК, но липсва протест за това, поради което същото следва само да бъде посочено от въззивния съд.

При индивидуализацията на наказанието наложено на подсъдимите за това престапление, първоинстанционния съд е определил наказание при условията на чл.54 НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства от по три години и шест месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 5000 лв.за всеки от тях, както и лишаване от права за заемат длъжност в структорите на НАП за срок от четири години. Настоящият съд намира, че не е налице при определяне на наказанието очевидно несъответствие на така определената санкция от съда на обществената опасност на деянието и дейците и на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Няма обстоятелства от значимите, което да са подценени или тяхната оценка да е във вреда на подсъдимите. Затова въззивният съд намира, че наказанието е справедливо определено, а жалбата за намаляване на размера на това наказание се явява неоснователна. Касае се до деяние осъществено от данъчни инспектори, което засяга доверието на гражданите в данъчната администрация и това завишава неговата обществена опасност и не са налице обстоятелства които да водят до извод за несправедливост на определеното по размер наказание лишаване от свобода.

В тази връзка неоснователен се явява протеста на Окръжна прокуратура за увеличаване на определеното наказание, защото първоинстанционният съд правилно е отчел както отекчаващите така и счекчаващите вината обстоятелства и няма такива които да са подценени от съда при неговото определяне.

По изложените съображения присъдата на

първоинстанционния съд по обвинението по чл.302 т.2 НК се явява законосъобразна, обоснована и справедлива.

На основание чл.23 НК,съдът определи на подсъдимите едно общо за изтърпяване наказание най- тежкото от пет години лишаване от свобода за всеки от тях, както и наказание глоба в размер на по 5000 лв.за всеки от тях към което присъедини наказанието по чл.37 ал.1 т.6- лишаване от право да заемат длъжност в структорите на НАП за срок от четири години и конфискация на 1/10 част от имуществото им както следва:

Уг идеална част от поземлен имот пл. № 9829 - парцел ****IV -дворно място в гр. П.,

лек автомобил "О." с ДК № РА 6004 АН и

лек автомобил "М." с ДК № РА 6794 АН, всички собственост на подсъдимия К.\о Д. К.ев;

Уг идеална част от поземлен имот пл. № 515 - парцел ****II, с намиращите се в него къща и паянтов навес, находящ се в с. М., О. Б.,

лек автомобил "В." с ДК № ПЗ 6089 Б и

лек автомобил "В." с ДК № ПЗ 8176 В, всички собственост на подсъдимата М. И. П..

Т. определеното общо наказание по размер ще бъде достатъчно за попряването и превъзпитанието на подсъдимите, поради което съдът не приложи разпоредбите на чл.24 НК,като за постигане целите на чл.36 и чл.35 ал. З НК своята роля се изиграят и наказанията лишаване от право да заемат длъжност в структурите на НАП, както и наказанието конфисказията на посочените имущества за двамата подсъдими.

На основание чл.61 т. З във вр.с чл.59 ал.1 ЗИНЗС, съдът определи първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода общ в затворническо общежитие от открит тип.

По изложените съображения присъдата на

първоинстанционния съд по обвинението по чл.302 т.2 НК се явява законосъобразно, обоснована и справедлива.

Следва да бъде посочено, че съдът не е приложил разпоредбите на чл.37 ал.1 т.7 НК, но протест в тази насока липсва.

По изложените съображения въззивния съд постанови присъдата си.