П Р О Т О К О Л

гр. Пловдив, 23.02.2010г.   

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателен състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и трети февруари две хиляди и десета година, в състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА ГЛОЖЕНСКА

ЧЛЕНОВЕ: АСЕН ГАДЖЕВ

ВАСИЛ ГАТОВ

при участието на съдебния секретар А. К.

и в присъствието на прокурора Р. Б.

сложи за разглеждане докладваното от съдия Г.

В. Ч. Н. Д. № 73 по описа на 2010 година.

На именното повикване в 10.30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Н. В. се явява лично и с адв. Х..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.

Адв. Х.: Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.

Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК. Не постъпиха отводи към състава на съда.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

Адв. Х.: Нямам искания.

СЪДЪТ ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да потвърдите определението на Старозагорски окръжен съд, с което за извършеното от В. престъпление по чл. 116 ал. 2 пр. 4 вр. ал. 1 т. 1 и т. 11 ал. 1 НК му е наложена мярка за неотклонение „З.”. Налице са предвидените в чл. 63 предпоставки за определяне на тази мярка и са съобразени нейните цели. Съдът правилно е осъществил правомощията си по чл. 64 от НПК. Събрани са достатъчно доказателства, за да се направи обосновано предположение, че престъплението е извършено от жалбоподателя. Вече се чакат само резултатите от няколко експертизи. Определението на самият съд доста обстойно се спира на доказателствата по делото. Факт е, че по един жесток начин в житейския смисъл на тази дума, В. е убил полицай, който всъщност е отишъл да му помогне. Поставя се въпроса дали са налице другите предпоставки за определяне на мярката за неотклонение „З.”. Според мен те са налице. За това престъпление се предвижда минимум 20 години лишаване от свобода. Няма обстоятелство, което да не налага вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Става въпрос за един безкрайно агресивен човек. Другият полицейски служител дава показания относно поведението на жалбоподателя. Той ги е посрещнал с думите, че ще ги заколи. Това поведение на жалбоподателя е постоянно такова. Мястото му е в ареста. Моля да потвърдите определението на първоинстанционния съд.

Адв. Х.: Уважаеми съдии, както спомена прокурора, това определение прилича на мотиви към присъда, отколкото определение за най-тежката мярка за неотклонение. Съставът на съда дори обсъжда обстоятелствата, при които е нанесен удара. Старозагорският окръжен съд констатира също така, че е направен опит за убийство и на друго лице от състава на МВР, което е единствено едно предположение. Касае се за едно изключително тежко престъпление, но в това производство не следва да се влияе от многобройните медийни публикации. Хвърлено е съмнение върху непредубедеността на този съдебен акт. Старозагорският окръжен съд казва, че няма данни относно съдебното минало на жалбоподателя. За един ден се извърши химическа експертиза, но не е приложено едно свидетелство за съдимост. А това е начина да се провери неговата обществена опасност. До момента жалбоподателят не е извършил други престъпления и е на 60 години, което показва, че едва ли занапред ще извърши друго престъпление. Не съм съгласен, че са налице кумулативните предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Жалбоподателят има постоянно местожителство. Има Р. Живее заседнал живот. Той няма криминална регистрация до момента. Обстоятелствата дали е извършил точно това престъпление, формата на вината, тежестта на вината, обществената опасност на деянието и на дееца са неща, които тепърва ще се обсъждат. Определението е неправилно и незаконосъобразно, а отговаря на очакванията на обществото. Следва да се даде превес на работата на закона. Не следва да се повтарят такива трагични инциденти. Двама полицаи, които следва да са подготвени да се справят с такива опасни ситуации, вместо това не успяват да направят нищо срещу един човек с нож и единият пострадал.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /в защита/: Поддържам казаното от адвоката. Майка ми е в болница с инсулт. Тя не може да ми донесе нищо в ареста. Аз трябва да се грижа за нея.

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Моля да се промени мярката за неотклонение, която ми е наложена, в „Д.”.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Производството е по чл. 64, ал. 7 от НПК.

С обжалваното определение, състав на Старозагорски окръжен съд е взел спрямо обвиняемия по сл.д. № 4- К/10г. на ОСлО на ОП – Стара Загора Н. Н. В. мярка за неотклонение „З.”.

С. Определението е постъпила жалба, в която са релевирани съображения, на базата на които се предлага същото да бъде отменено и спрямо обвиняемия да бъде взета по-лека мярка за неотклонение.

В съдебно заседание прокурорът поддържа становище за обоснованост, правилност и законосъобразност на атакуваното определение. Сочи, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, в което е обвинен и е налице основателна опасност да се укрие или да извърши престъпление, изхождайки от презумпцията на чл.63, ал.2, т.3 НПК.

Защитата пледира определението на Окръжния съд да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и да бъде взета по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия В. Сочи в тази връзка, че на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства за съпричастност на жалбоподателя към деянието, за което му е повдигнато обвинение. От друга страна защитата твърди, че не е налице опасността обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В тази връзка се навеждат се доводи за чисто съдебно минало, липса на противоправни прояви и трудова ангажираност на обвиняемия.

Обвиняемият иска мярката му да бъде заменена с по-лека такава.

Апелативният съд, като съобрази доводите на страните и прецени обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира, че същото следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него жалба оставена без уважение, като неоснователна.

При постановяване на определението си, първоинстанционният съд е направил извод за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият В. е извършил престъплението, в което е обвинен, а именно по чл. 116, ал. 2, пр. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.11 НК.

За да направи този извод, съдът е анализирал и преценил внимателно всички събрани до момента доказателства, както поединично, така и в тяхната съвкупност. Правилно в определението си е приел, че обвиняемият е съпричастен към деянието, в което е обвинен, анализирайки показанията на свидетелите и приложените писмени доказателства. Обсъдил е внимателно действията на обвиняемия непосредствено преди и по време на инкриминирания инцидент и точно е направил извода за наличие на обосновано предположение, че обвиняемият е осъществил деянието, в което е обвинен. Въззивната инстанция споделя напълно този извод и намира изложените от основния съд съображения за точни и правилни, поради което не счита за необходимо да ги преповтаря.

Обосновано първоинстанционният съд е отчел, че на този етап е налице презумпцията, визирана в чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК, както и че не са налице доказателства, които да я оборят и от там да мотивират изменение на взетата мярка за неотклонение на обвиняемия.

Нещо повече, въззивната инстанция споделя доводите на първата такава, че извършеното от В. престъпление е с изключително висока степен на обществена опасност. Същия е проявил особен цинизъм и дързост в противоправната си деятелност. Агресивните му действия са били насочени не само към пострадалия полицай Ч. , а и към други лица, в случая полицейският служител Н. и майка му. С наглата си и брутална интервенция спрямо телесния интегритет на пострадалия, В. открито е демонстрирал незачитането на неприкосновеността на личността. Това явно и грубо погазване на установените правопорядки, изразено в дръзко нападение срещу органи на МВР, изпълняващи задълженията си по служба е сериозен довод, настоящият състав да приеме, че е налице основателна опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление, освен наличието и на презумпцията по чл.63, ал.2, т.3 НПК.

В тази връзка, доводите на защитата, че не са преценени от първоинстанционния съд добрите характеристични данни на В. , и чистото му съдебно минало, не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Безспорно тези обстоятелства са налице по делото, но сами по себе си не могат да оборят презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК и до доведат до вземането на по-лека мярка за неотклонение.

Поради това, обжалваното определение се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него оставена без уважение. По изложените съображения, АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 29/12.02.2010г. по чнд № 83/10 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което спрямо обвиняемия по сл.д. № 4- К/10г. на ОСлО на ОП – Стара Загора Н. Н. В. с ЕГН ********** е взета мярка за неотклонение „З.”.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО закрито в 11.00 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

СЕКРЕТАР: