ПРИСЪДА

ПРИСЪДА
Номер 131 Година 14.06.2010г. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД Трети наказателен състав

на 14.06.2010 година

в публично съдебно Председател: НЕДЯЛКА ВАСИЛЕВА заседание в състав

Членове: ХРИСТО БЕЛЕВ

ВАСИЛ ГАТОВ

Секретар Стефка Тошева

Прокурор Божидарка Попова

като разгледа докладваното от Председателя

ВНОХ дело номер 30 по описа за 2010 година

На основание чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК

ПРИСЪДИ:

ОТМЕНЯ присъда № 160/07.12.2009 год., постановена по НОХД № 1170/2009 година на Пловдивския окръжен съд само в частта, в която подсъдимия М. О. М. е признат за невинен по обвинението по

чл. 142 ал. 1 НК вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА подсъдимия М. О. М., роден на 11.05.1978 год. в гр. П., живущ в същия град, българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан, работещ, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 14.11.2008 год. в гр. П. противозаконно е лишил от свобода С. Д. Г., ЕГН ********** - престъпление по чл.142а ал. 1 във вр. с чл. 2 ал. 2 НК и на основание чл.78а ал. 1 НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. като го ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНЕН по първоначалното обвинение по чл. 142 ал. 1 НК.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.

Присъдата, с която подсъдимият е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК е окончателна, като същата може да се обжалва и протестира пред ВКС на РБ само в нейната потвърдителна част, в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

МОТИВИ:

С присъда №160/7.12.2009 год. постановена по нохд № 1170/2009 год. Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия М.О.М. за невинен за това на 14.11.2008 г. в гр. П. да е отвлякъл С. Д. Г. с цел противозаконно да я лиши от свобода, поради което е оправдан по обвинението по чл. 142 ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен и за това на 14.11. 2008 г. в град П. да е унищожил противозаконно чужда движима вещ мобилен телефон марка "С." на стойност 40 лв., собственост на С. Д. Г., поради което е оправдан по обвинението по чл. 216 ал.1 от НК.

Против присъдата е постъпил протест на Окръжна прокуратура Пловдив, в който се правят доводи за неправилност на присъдата, поради нейната необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се съображения за превратно тълкуване на доказателствата. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен и по двете обвинения.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба и от частния обвинител в която се правят идентични доводи с тези в протеста с твърдението, че обвиненията са доказани от обективна и субективна страна. Иска се също отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за виновен и по двете обвинения.

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура поддържа и двете обвинения с твърдението, че същите са доказани по безспорен начин и моли да бъде постановена осъдителна присъда.

Частният обвинител в съдебно заседание също поддържа жалбата и също моли присъдата да бъде отменена и подсъдимия признат за виновен и по двете обвинения.

Пловдивският апелативен съд проверявайки протестираната и обжалваната присъда във връзка със становището на страните, доказателствата събрани по делото и тези събрани от настоящия съд намира, че протеста и жалбата са частично основателни досежно обвинението по чл.142 ал.1 НК и неоснователност на същите досежно обвинението по чл.216 ал.1 НК. С постановената въззивна присъда, съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на 14.11.2008 год. противозаконно е лишил от свобода С. Д. Г., с което е осъществил състава на чл.142а ал.1 НК и на основание чл.78а НК освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и го оправда по обвинението по чл.142 ал.1 НК и потвърди присъдата по обвинението по чл.216 ал.1 НК.

За да постанови осъдителна присъда по чл.142а ал.1 НК, въззивният съд прие следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М. О. М. и свидетелката С.Г. се познавали от 2004 год.и дълги години били интимни приятели, като всеки от тях живеел при родителите си. Интимните си срещи осъществявали в жилище собственост на близки на подсъдимия ул.". №11 гр. П.. В резултат на интимните им отношения същите имат едно дете - син роден през 2006 год. като и след раждането на детето всеки от тях продължил да живее при родителите си в техните жилища в гр. П.. В жилището св. Г. имала лични вещи. Родителите на св. Г. - свидетелите Д.Г.. и А. Г. били категорично против връзката на дъщеря им с подсъдимия, като всеки от двамата родители имал свои причини да не харесва подсъдимия. Свидетелят Г. смятал, че подсъдимия носи вината за предходен аборт на дъщеря му, а св. Г. го намира за агресивен и некултурен. О. тите за диалог между подсъдимия и родителите на интимната му приятелка - св. С.Г. обикновено завършвали със скандали.

Пред 2007 год. подсъдимият заминал да работи в А. , където работил около две години. След завръщането си в България подновил срещите си със св. С.Г.. Тези срещи се осъществявали като подсъдимият вземал свидетелката от работа в поделение 28000 в с. Г. в 16,30 ч. като посещавали квартивата в кв. Коматево ул.". №11 или други заведения и към 18 ч. я откарвана до дома на родителите й, тъй като след този час- баща й св. Г. я търсел по мобилния телефон.

На 14.11.2008г. подсъдимият и св. Сл. Г. отново имали уговорка да се срещнат, да я вземе от работа в края на работния ден. В 16,30 ч. подсъдимият с личния си лек автомобил "Ф." взел свидетелката и двамата тръгнали към гр. П.. По пътя двамата се скарали по повод развитието на бъдещата им връзка и подсъдимият заявил, че ще я заведе по- късно в дома й и за да не се карат в колата отишли до апартамента в кв. Коматево на ул.". №11. Подсъдимият паркирал колата си пред квартирата в кв. Коматево и двамата със свидетелката Г. се качили в апартамента. Подсъдимият изпитвал съмнения, че неговата приятелка- св. Г. поддържа връзка с друг мъж и когато били в апартамента около 17,30 ч. взел мобилния й телефон - "С" и започнал да проверява изходящата му поща относно изпратените текстови съобщения /8М8/ излизайки пред входната врата на апартамента и затваряйки същата. При проверката на мобилния телефон подсъдимият установил, че преди два или три

дни от телефона на свидетелката е изпратено текстово съобщения до друг телефон с любовно съдържание. Подсъдимият се ядосал от видяното, скарали се отново и той се обадил по мобилен телефон на бащата на свидетелката- св. Д. Г. и го попитал защо не е опазил дъщеря си, докато той е бил в А. Подсъдимият казал на св. Г. за намерения СМС с любовно съдържание и сега се кара с дъщеря му, а последния му отговорил, че ако не върне дъщеря му до 10 минути ще се обади в полицията и ще каже, че подсъдимият я е отвлякъл. След което подсъдимият отворил входната врата и хвърлил мобилния телефон на свидетелката в коридора на жилището. При хвърлянето мобилния телефон паднал на земята и се разглобил, като му паднал капака.

След това подсъдимият казал на св. Г., че излиза и че отива да доведе майка си, за да й се извини, защото тя се е грижела за нея през времето, когато подсъдимия е бил в А.

Подсъдимият напуснал жилището и заключил входната врата отвън. Вътре заключена останала св. Г.. Подсъдимият М. се обадил на дежурния в 06-то РПУ Пловдив, в което бил работил като полицай, преди да отиде в А. и в района, на което живеели родителите му и казал, че има семеен скандал с приятелката си и е голяма вероятността да се обади бащата на момичето и да каже, че я е отвлякъл. Преди да вземе майка си подсъдимият минал през жилището на семейство Г. и говорил със св. Д. Г., искайки да види сина си, като разговора приключил със скандал. След което подсъдимият взел майка си - св. В. М. и я закарал в квартирата в кв. Коматево където била св. Г.. Т. те заварили св. Г. да стои в кухнята, след като била прибрала личния си багаж в две чанти. Подсъдимият оставил майка си да говори със свидетелката Г., а той отишъл до близък магазин и купил сок и плодове. След това се завърнал в жилището.

След скандала с подсъдимия свидетелят Г. извикал своя колега св. С. К. и отишли до жилището на родителите на подсъдимия. По време на движението им подсъдимият и св. Г. провели няколко разговора, със взаимни заплахи като подсъдимият му съобщил адреса където се намират с дъщеря му в кв. Коматево, за да дойде да си я вземе от там.

Около 20,30 часа св. Д. Г. и св. К. пристигнали на пред блока в кв. Коматево където бил подсъдимият и ги чакал на терасата на жилището си. Започнал скандал със св. Д. Г., като и двамата се обиждали взаимно и си отправяли заплахи.

В 20,40 часа св. Г. се обадил на телефон 166, където се свързал с полицейския служител св. Б.Б-., на когото предал за

скандал в кв. Коматево ул.". №11. О. там разговора бил прехвърлен към дежурния в I- во РПУ по местонахождение на имота. О. това РПУ обещали да пратят автопатрул на мястото, но тъй като до 10 минути такъв не пристигнал, св. Д. Г. в 20,50 ч. се обадил и на телефон 112. Пред тези служителки св. Г. обяснил, че дъщеря му е отвлечена и бита от подсъдимия на горния адрес. След разговора служителките на този спешен център предали информацията на оперативния дежурен в МВР- Пловдив.

Около 21,00 часа на мястото дошъл автопатрул на 1-во РПУ-Пловдив- свидетелите Д. Ч.И. П. Д-.. Те били посрещнати от св. Д. Г., който обяснил на полицаите къде се намира дъщеря му, че е отвлечена, държана заключена, бита и телефона й е счупен. В същото време подсъдимият бил на балкона и свидетелите се качили до апартамента, където били поканени от подсъдимия, който им отключил. В коридора до кухнята била св. С. Г. с две чанти с багаж, които преди това била приготвила.

Последната заявила, че се разделя с подсъдимия и си тръгва. Полицаите разговаряла настрана св. Г. и я попитала дали е отвлечена, бита и насила държана в това жилище. Св. Г. категорично отрекла да е отвличана и да е бита от подсъдимия. По нея констатирали видими следи от насилие.

След което, за да проверят дали е счупен мобилния й телефон двамата полицейски служители я накарали да си покаже телефона. Свидетелката Г. бръкнала в страничния джоб на панталона си и им показала здравия си мобилен телефон. Полицаите питали св. Г. дали иска да се жалва против подсъдимия, а тя отрекла да иска да подава жалба срещу него. След което двамата полицейски служители придружили свидетелката до изхода на блока, като с тях вървял и подсъдимия, който се неуспешно се опитвал да напъха в чантите на свидетелката детска количка с дистанционно управление, подарък за сина му.

Навън пред блока полицаите в присъствието на св. Д. Г. и в отсъствието на подсъдимия попитали св. Г. за пореден път дали иска да се жалва пред тях за нещо, а тя им отговорила, че няма за какво да се жалва. След което участниците в инцидента се прибрали по домовете си, а полицейския патрул си заминал.

На 19.11.2008г. св. Сл. Г. подала жалба в Окръжна прокуратура Пловдив, в която се оплакала от отвличане и счупване на мобилния й телефон. След този случай подсъдимият отново имал контакти със св. Г., по повод свижданията със сина му.

По делото са разпитани две групи свидетели- родителите на св. Г. и техен близък св. К. и майката на подсъдимия

В. М., като във показанията на всеки от тях прозира естествения стремеж да помогнат на една от страните по делото, както и вложените отношения между подсъдимият и родителите на св. Г., които продължават и към настоящия момент, видно и от приложените копия от искови молби пред настоящия съд за определяне режим на свиждане с детето Х.

За горната фактическа обстановка съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия, частично показанията на св. Д. Г. , Сл. Г., А. Г., Ст. К., В. М. и изцяло показанията на св. П. Д-., Д. Ч. , Б. Б-. и приложените писмени доказателства- тези събрани от първоинстанционния съд и тези в настоящото производство- писма от О. на МВР, препис извлечения от дневници за регистрирани обаждания на тел. 166, писма от 1-во РПУ на МВР и VI РПУ -Пловдив, писмо от В. , копия от искови молби.

Въззивният съд изцяло кредитира показанията на св. Д,.Ч. и Б-., тъй като същите са без родство със страните, незаинтересовани от изхода на делото и в техните показания не прозира стремеж да обслужат една или друга позиция на заинтересованите страни по делото. Показанията на св. Ч. и .Д. са последователни както пред въззивния съд, така и пред първоинстанционния съд, като без противоречиво обясняват действията си при посещението на адреса на ул."Б." 11 и са били добронамерени както установява св. К.. Т. са служители на полицията, не са познати или приятели на нито една от двете спорещи страни и нямат причина да не казват истината.

Показанията на св. Сл. Г. досежно нейното поведение и това на подсъдимия по време на движението им от с. Г. до гр. П. и в града са противоречиви и непоследователни, поради което и в тази част, съдът не кредитира. Няма спор, че свидетелката се е качила доброволно в лекия автомобил на подсъдимия по предварителна уговорка да я вземе от работа и прибере в гр. П.. По време на движението в гр. П. и към кв. Коматево ул. ". подсъдимият не е упражнил насилие спрямо нея. Показанията и за това са непоследователни и противоречиви. Така при разпита си пред първоинстанционният съд първоначално е заявила, че са се скарали в лекия автомобил, че е правила опита да слиза от същия, че е влачена по стълбите на блока към апартамента, че при спирането на лекия автомобил е правила опити да бяга и след приложението на разпоредбите чл.281 ал.1 т.1 и 2 НПК отрича тези обстоятелства. При повторния й разпит от въззивният съд свидетелката потвърждава казаното при разпита пред първоинстанционният съд и отново заявява, че не си спомня

причината за скандала между тях в лекия автомобил. При следващ разпит от въззивният съд свидетелката Г. заявява, че си е спомнила, че скарването между тях е било повод отказа на подсъдимия да я прибере в къщи. Пред първоинстанционният съд свидетелката е заявила, че по време на пътуването се е свързала с баща си по телефона и разговаряла с него, а при повторния разпит заявява, че не е разговаряла с баща си. При приложение на разпоредбите на чл.281 ал.1 т. 1 НПК, заявява че не си спомня да се разговаряла с баща си по време на пътуването. Тази непоследователност в показанията на свидетелката буди съмнение за тяхната обективност, достоверност и безпристрастност. Ето защо, съдът възприе обясненията на подсъдимия, че скарването между тях в лекия автомобил е по повод развитието на бъдещата им връзка като подсъдимият е заявил, че ще я заведе по- късно в дома й и за да не се карат в колата отишли до апартамента в кв. Коматево на ул.". №11. Съдът кредитира тези негови обяснения, при констатираната непоследователност в показанията на свидетелката Г.. която една при разпита й в съдебно заседание на 14.06.2010 год. , заявява че са се скарали защото е отказала да отиде в апартамента на ул."., въпреки че да това обстоятелство многократно е разпитвана от съда до настоящия момент и е заявявала, че не си спомня за какво, което обосновава извод за непоследователност на показанията й и безспорна заинтересованост от изхода на делото.

Този извод на съда се отнася и до поведението на подсъдимия и при слизането от лекия автомобил. Така пред първоинстанционния съд след приложение на разпоредбите на чл.281 ал.1 т. 1 и 2 НПК, св. Г. при заявеното преди това, че е бягала пред блока, заявява "не съм бягала пред блока, М. не ме е хващал през кръста, но ме буташе." Разпитана повторно от въззивния съд заявява" опитах се да бягам ... тръгнах да бягам" и след приложението на чл.281 ал.1 НПК заявява, че се е опитала да избяга малко.

С оглед на горното, въззивният съд кредитира обясненията на подсъдимия за развитието на събитията по време на пътуването им в лекия автомобил.

За да е налице съставомерно престъпление по чл.142 НК /в редакцията към 28.05.2010 год./, отвличането следва да има за цел лишаването от свобода на отвлеченото лице каквато цел не се установява в действията и поведението на подсъдимия към този момент. Неговата цел за което е уведомена и самата свидетелка е била да поговорят и се разберат за бъдещите им отношения с оглед на честите карания между тях, при наличието на влошени

отношения между подсъдимия и нейните родители, в чиито показания прозира негативно отношение към подсъдимия.

Не е налице принуда -физическа и психическа, ясно изразена чрез реални действия от страна на подсъдимия, затова единствено съставомерно от обективна и субективна страна е деянието по чл. 142а 1 НК, по което Апелативният съд призна подсъдимия за виновен.

Показанията на св. Г. също не установяват съставомерни признаци на деяние по чл.142 НК, защото ако целта на подсъдимия е била да отвлече св. Г., то не биха бели и многократните разговори между тях макар и завършващи със скандали, като на самия свидетел подсъдимия е съобщил, точния адрес на апартамента в кв. Коматево за който свидетелят знае, че се ползува от подсъдимия. Свидетелят К. и св. А. Г. пресъздават онова което и е предадено от св. Г.. Налице е една пристрастност и противоречивост в показанията на св. Г. с оглед съществуващите влошени отношения между него и подсъдимия. Така свидетелят заявява, че подсъдимия на няколко пъти му се е обаждал от мобилния телефон на дъщеря му, при категорично заявеното от нея пред въззивния съд, че подсъдимия не се е обаждал от нейния телефон на баща й.

Показанията на св. Б.Б-. оборват показанията на св. Г., че той се е обаждал от личния си мобилен телефон на телефон 166 два пъти към 18,00 и 18,30 ч. и дежурния на този телефон е бил запознат със неговия случай и е отказал да изпрати полицейски екип. В подкрепа на показанията на св. Б-. са и приложените писмени доказателства/ пред въззивния и първоинстанционния съд/ за регистрирани обаждания на тел. 166, тел.112 и от 1-во РУ на МВР-Пловдив. Видно от показанията на св. Б-. до него като дежурен в О. на МВР на телефон 166 е достигнал само един сигнал от телефона на св. Г. в 20,40 ч., на който е нямало отказ, а същият е прехвърлен към дежурния в I- во РПУ Пловдив. Показанията на този свидетел се подкрепят и от справката за позвъняванията на телефон 166 към О. на МВР Пловдив. Така показанията на този свидетел са не само достоверни, но се подкрепят и от обективни данни по делото- приложените писмени доказателства. Показанията на св. Г., че е чакъл дълго време да дойде полицейски патрул след второто обаждане на тел.116, което наложило да се обади и на тел.112, се опровергават и приложената от ГД "Национална система 112". О. същата е видно, че времето между единственото позвъняване на тел. 166 и тел.112 е 10 минути, което време не може да се схване като отказ на полицията да посети един обект по подаден сигнал. О. тази справка

е видно, че 23 минути след сигнала на тел. 166 и 13 минути след сигнала на тел.112 екип на 1-во РПУ- Пловдив е бил на място при св. Г. в кв. Коматево на ул.". №11, което се потвърждава и от приложената докладна записка л.25 на досъдебното производство.

С оглед твърдението, на св. Г., че при първоначалното му обаждане на тел. 116 към 18 ч.е бил пренасочен към VI -то РПУ-Пловдив, които не са му оказали съдействие въззивния съд изиска справка от това управление за регистрирани обаждания. О. последната и приложения дневник за регистрирания обаждания на 14.11.2008 год. е видно , че има регистрирано обаждане единствено от подсъдимия по делото в 18,40 ч. и няма регистрирано обаждане от св. Г. както и на телефоните на АДЧ при VI РПУ, нито прехвърлени от телефон 166 и тел.1.12. При повторния разпит от въззивния съд св. Г. заявява, че е предупредил подсъдимия, че ще се обади в полицията, поради което и както сам подсъдимия признава е позвънил в VI -РПУ /л.56 въззивно производство/, където е работил и е естествено да има познати, но не и към централата на О. на МВР- Пловдив и I -во РПУ, където подсъдимият не е работил и служителите не са го познавали, както се установява от показанията на свидетелите полицейски служители и приложената кадрова справка.

Свидетелят Г. не е очевидец на поведението на подсъдимия спрямо св. Г. и заявеното от него на св. Ч. и .Д., че дъщеря е била бита, държана насилствено в апартамента и е счупен личния й мобилен телефонен е резултат на заявено от подсъдимия при многобройните разговори помежду им и взаимни закани, че свидетелката Г. е при него, че се карат с нея и в ответ свидетеля, заявява че ще сигнализира полицията, че дъщеря му е отвлечена.

Както бе посочено по- горе св. К. възпроизвежда онова което му е казал св. Г., а между техните показания е налице противоречие и досежно обстоятелство колко пъти св. Г. се е обаждал на тел. 166. Догато св. К. заявява, че след като са се обадили на този телефон и не са получили съдействие от органите на полицията, се обадили на тел.112 и след което са пристигнали служителите на полицията, но са се забавили много, което съществено се различава от показанията на св. Г., че е звънял два пъти на тел. 166 и в противовес на приложените писмени доказателства в тази връзка обсъдени по- горе.

Даже да се приеме, че е налице отказ на служител от полицията за съдействие, то не води до извод за преднамереност на показанията

на св. Ч,.Д. и на св. Б-. по изложените по- горе съображения.

Показанията на св. Г-. будят съмнение и при установяване на обстоятелството дали същата е била с багаж когато е напуснала жилището на подсъдимия, придружена от св. Ч. и .Д.. Последните са заявили, че свидетелката е слязла с багаж, при категорично заявеното от нея пред първоинстанционният съд, че не е имала приготвен багаж с който да е напуснала жилището. При повторния си разпит от въззивния съд заявява, че е носила найлонова торба с работни дрехи и това води също до извод за непоследователност в нейните показания.

При приетата от въззивния съд фактическа обстановка е налице осъществено от обективна и субективна страна деяние по чл.142а ал.1 НК» противозаконно лишаване от свобода на св. Г., осъществено на 14.11.2008 год. След скарването между подсъдимия и св. Г. за намерения 8М8, подсъдимият напуснал жилището и заключил входната врата отвън, като вътре останала заключена св. Г. без да има възможност да осъществява свободен избор на движение по свое усмотрение. Тези действия на подсъдимият се намират в причинна връзка с ограничаване свобода на движение на св. Г. и невъзможността на същата по свое усмотрение да напусни жилището, което е противозаконно,като подсъдимият е сторил това умишлено, съзнавайки ограничението, което й е наложил. Сам подсъдимият не отрича тези си действия, а това се потвърждава и от показанията на св. Г. и е безспорно установено по делото.

По обвинението по чл.216 ал.1 НК обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е постановил оправдателна присъда. За унищожаване на мобилния телефон на св. Г. по делото липсват категорични и безспорни доказателства. Налице са противоречия между показанията на св. Г. и на св. Ч. и .Д. досежно обстоятелството унищожен ли е мобилния телефон на свидетелката. Последната твърди, че подсъдимия е счупил мобилния й телефон. В показанията си св. Л. и .Д. заявяват че с оглед съобщеното от им от св. Г., че е счупен мобилния й е телефон /факт на който той не е присъствувал/ са поискали от свидетелката да бъде показан, което същото сторила и видели, че е цял, като св. Д-. уточнява неговата марка "С", без да е ясно дали същия функционирал нормално. Сам подсъдимият не отрича, че е хвърлил мобилния апарат на св. Г. но по делото липсват безспорни и категорични доказателства , той да е бил унищожен, негоден за употреба. Съществуващите противоречия в

показанията между полицейските служители и св. Г. относно обстоятелството дали последната е показвала мобилния си апарат на полицейските служители, не са преодолени и при проведените очни ставни между тях както пред окръжния съд така и пред настоящия съд, като всеки от тях поддържа своите показания. С оглед на горното липсват категорични и безспорни доказателства установяващи, че процесния телефон е бил повреден, негоден за употреба в резултат на умишлени действия на подсъдимия М.. З. от св. Г., че е при позвъняване телефонът не е отговарял, не може да обоснове безспорен извод за неговата унищожаване. Наличието на противоречие в показанията на св. Ч.И. на Д-. с обясненията на подсъдимия затова от къде свидетелката Г. е извадили мобилния си апарат не обосновава извод за дискредитиране на показанията на полицейските служители, които са незаинтересовани от извода по делото при безспорно установеното, че същите не са се познавали със страните по делото и не са налице основания за тяхната преднамереност.

Неоснователно се поддържа в жалбата, за дискредитиране на показанията на полицейските служители, с твърдението че същите са колеги на подсъдимия. По делото е установено, че същите не са се познавали, като подсъдимия е работил в системата на МВР до 2007 год. в друго районно управление и липсват доказателства и факти установяващи, предишно познанство между тях.

Неоснователно както в протеста, така и в жалбата на частният обвинител се поддържа, че показанията на св. Г., Г. и К. установяват по безспорен и непротиворечив начин факти свързани със съставомерните признаци на чл.142 ал.1 НК. Изложените по- горе съображения за обективността на тези показания и съображенията на съда за това опровергава поддържаното в протеста. Изложеното в протеста, че отвличането може да бъде осъществено чрез измама, принуда или когато пострадалия е заставен сам да се движи са хипотези за които самия протест на държи сметка с оглед посочената в обвинителния акт фактическа обстановка за упражнено насилие от подсъдимия по време на движението и при слизането от лекия автомобил. Вярно е отразеното в протеста, че подсъдимата е била заключена в апартамента от подсъдимия без възможност да се движи по свое желание, но това обективира състава на чл.142а ал.1 НК по който текст подсъдимия бе признат за виновен с настоящата присъда. Неоснователно както в протеста, така и в жалбата се поддържа твърдение, че са налице доказателства установяващи осъществено деяние по чл.216 ал.1 НК. По делото с оглед на обсъдените по- горе

доказателства е прието, че свидетелката Г. е показала телефона на полицейските служители посетили апартамента, като св. Д-. установява и неговата марка, без да бъде установено по безспорен и категоричен начин дали същия е бил унищожен за което твърди единствено свидетелката Г.. Вярно е, че подсъдимият ядосан от прочетения 8М8 е хвърлил телефона на свидетелката в коридора, но дали това е довело до неговото унищожаване безспорни доказателства по делото липсват.

Неоснователно се поддържа в жалбата на частният обвинител, че съдът следва да кредитира изцяло показанията на св. Г. по съображения, че констатираните в нейните показания противоречия и непоследователност се дължат на страха й от подсъдимия. Свидетелката Г. е пълнолетна, при пристигането на полицейските служители същите на няколко пъти са провели разговор с нея включително насаме и пред нейния баща и св. К., но същата категорично отказала да подава жалба както и да е малтретирана от подсъдимия, заявявайки че се разделят с подсъдимия и си тръгва. Свидетелят Д-. заявява, че неговото впечатление е било, че свидетелката Г. е разтроена, но това е обяснимо към момента с оглед предшестващото и заключване в жилището и намесата на полицейските органи и баща й и безспорно развилото се преди това скарване с подсъдимия по повод проверката на личния й телефон и намереното 8М8 съобщение от подсъдимия и последващото му поведение на заключване в жилището. О. друга страна между подсъдимия и св. Г. са съществували дългогодишни приятелски отношение развили се с приливи и отливи, с чести караници между тях особено след връщането на подсъдимия от А. и каквото се е случило и процесния ден на 14.11.2008 год.

Предвиденото в закона наказание за престъпление по чл.142а, ал.1 НК в редакцията на закона към момента на осъществяване на деянието 14.11.2008 год. е лишаване от свобода до две години.

Налице е хипотезата на чл.2 ал.2 НК, което въззивния съд следва да приложи, като най-благоприятен за дееца /в сегашната редакция на този текст се предвижда наказание до шест години лишаване от свобода/, поради което са налице разпоредбите на чл.78а НК -освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание .

С оглед предвидената наказателна отговорност за престъплението по чл.142а ал.1 НК, императивният характер на разпоредбата на чл.78а НК, чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието, предвидената санкция и липсата на

причинени съставомерни имуществени вреди от деянието, са налице предпоставките за прилагане на чл.78а НК.

С оглед на горното, съдът наложи на подсъдимия административно наказание - глоба в размер на 1000 лв.като целите на наказанието, могат да бъдат постигнати по този начин. При определяне на размера й, съдът взе предвид добрите характеристични данни, чистото съдебно минало към момента на осъществяване на деянието, обстоятелствата при които то е осъществено. В този размер наложената глоба ще въздействува възпитателно и възпиращо за подсъдимия за да се въздържа за в бъдеще от подобен род деяние.

По изложените съображения, въззивния съд постанови
присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.