П  Р  О  Т  О  К  О  Л

гр. Пловдив, 21 януари 2010 година

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи януари две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕТА МАХМУДИЕВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА

при участието на съдебния секретар Антоанета Калайджиева ..................,

и в присъствието на прокурора Милуш Павлов .........................................,

сложи за разглеждане докладваното от съдията Галя Георгиева .................,

ВЧНД № 26 по описа за 2010 година.

На именното повикване в 10.05 часа в залата се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /обвиняем/ П. Н. Б. се явява лично и с адв. С.З.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ /обвиняем/ Н. И. П. се явява адв. З.Т.

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА /обвиняема/ С. П. К. се явява лично и с адв. М.Ф.

ЗА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА – Пловдив се явява прокурорът М.П.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Налице са основанията.

Адв. З.: Да се даде ход на делото. Няма да представяме писмени доказателства.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото. Няма да представяме писмени доказателства.

Адв. Ф.: Да се даде ход на делото. Представям заверено копие от смъртен акт на бащата на С. К.

СЪДЪТ разясни на страните процесуалното им право съгласно разпоредбите на чл.274 и чл.275 НПК.

ОТВОДИ и нови искания не бяха направени.

СЪДЪТ намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВАХА се жалбите на адв. З., адв. Т., адв. Ф. от съдията докладчик Г. Г.

ПРОЧЕТЕ се и приложи по делото копие от смъртен акт .

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

Адв. З.: Нямам други искания. Поддържам жалбата изцяло.

Адв. Т.: Нямаме други искания.

Адв. Ф.: Нямаме други искания.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:

Адв. З.: Уважаеми съдии, моля да отмените първоинстанционното определението на Окръжен съд - Пловдив, въз основа на което е взета най-тежката мярка за неотклонение „З.”, като считам същото за необосновано, незаконосъобразно и неоснователно. Съображенията ми са следните: Не считам, че са налице и 3-те кумулативно дадени предпоставки, визирани в чл.63, ал.1 НПК. От доказателствата пред Вас, не може да се направи категорично извод на наличие на обосновано предположение, затова дали Б. е извършител на деянието, за което го обвинява Окръжна прокуратура. По делото са разпитани в качеството на свидетели 3-ма полицейски служители на отдел „Н.” към К. полиция, които буквално възпроизвеждат самото задържане, да не говорим, че разпитите им са изцяло идентични, наред с точките и запетаите. Наред с това, от оперативна информация, с която разполагала досъдебното производство, ние предполагаме, че са СРС-та, които според мен е недопустимо да се перифразират чрез показания на свидетели, най-малко служители на К. полиция. Оттам, най-вероятно се съди, че Б. е извършител на въпросното деяние. Защо? З. е попаднал на място където у други хора е попаднало количеството амфетамини. Никой не отрича, че той се познава с обвиняемата К. , но с другите обвиняеми не се и познава, не се и виждат. Каква вина да носи П. Б. , ако между тях е имало някакъв уговор – между другия обвиняем и С. К. Впоследствие у тях е намерено някакво вещество, но в П. не е намерено нищо, нито в апартамента, в който той обитава. Така, че само по себе си, обвинението, което му е повдигнато, при условията на опасен рецидив, би следвало за това обвинение да има някакво доказателство, т.е. да попадаме в ал. 2 на чл.63 НПК, но дали има такова предположение, което и да е обосновано, за да може да се счита, че е автор на престъплението. Не считам, че има такива доказателства. Дали обясненията на К. не са защитна реакция, тъй като само това има по делото. Що се касае за другите две алтернативи, категорично считам, че са налице защото Б. си има семейство, има постоянен адрес в Пловдив, има малко дете, работи тук, полага общественополезен труд. Не считам, че може да се укрие и извърши друго престъпление. Моля да не потвърждавате това определение и тази мярка. Моля да отмените същото и да определите по-лека мярка, макар и „Д.”, за да бъде със семейството си.

Адв. Т.: Уважаеми съдии, моля да отмените определението на Окръжен съд – Пловдив, с което бе взета най-тежката мярка за неотклонение на моя подзащитен. Горе-долу доводите ми сходни, с тези на колежката, като отчитам, че делото е в един начален стадий, но въпреки това няма нито едно доказателство и данна, че подзащитния ми е извършил първото обвинение - опит за разпространение на наркотично вещество. Това го изтъкнах и в Окръжният съд, но за съжаление съда ми отговори, че след като се е познавал с лица, които се занимават с тази дейност и щом не е съдействал на полицията, значи има нещо общо с цялата игра. От данните по делото се разбира, че той е шофирал автомобила, в който се е намирал единия обвиняем и още един свидетел по делото, до дома на въпросното момиче С. , където Д. И. неин приятел е оставил наркотичното вещество. Самите свидетели казват, че това е станало много бързо, че не е излизал, че самата С. не го споменава в показанията си, нито другия свидетел А. говори, че в колата тримата са били наясно къде се отива и какво следва да се направи. Затова считам, че не може да се направи обоснован извод, че моят подзащитен, в съучастие с други лица, за които дори не е доказано, че се познава е направил опит да достави наркотично вещество на обвиняемия Б. По отношение на второто обвинение, горе-долу съм съгласна, че може да има престъпление – държане на наркотично вещество, но няма данни, че това вещество което било изключително ниска доза, че е било предназначено за разпространение. В разговор с майка му дори разбрах, че в едното пакетче имало храна за риби, но тъй или иначе, съдържанието наркотично вещество в двете пакетчета било нищожно. Нещо повече, намерена една недопушена цигара марихуана, която е индикатор, че ако е притежавал подзащитния ми наркотично вещество, то не е било цел разпространение, а за лична употреба. Незначително е било количеството, които са описани като найлонови малки пакетчета. По отношение на второ обвинение, може да се направи обосновано предположение за държане на наркотично вещество, но не може да се направи обосновано предположение, че е с цел разпространение. От прокуратурата, в искането си, нито в определението на съда, не се изтъкна аргументиран факт, от който да считам, че може да се укрие и извърши престъпление. Напротив, той има постоянен адрес, живее с майка си и не е осъждан. Това, че притежава лек автомобил, не би следвало да се тълкува, че този автомобил е от наркотични вещества. Напротив, подзащитният ми е бил на бригада в А. и със събраните средства, го е закупил. Тепърва това ще се установява по делото. Без никакви аргументи и необосновано му се взе най-тежката мярка за неотклонение. Дори да е извършил държане на наркотични вещества, то по отношение на количеството, не налага вземането на най-тежката мярка за неотклонение, с оглед целите на мерките за неотклонение. Аз също считам като колежката, че една мярка „Д.” би изиграла своята роля. Смятам, че престъплението, ако се приеме, че е извършил второто, не налага най-тежката мярка за неотклонение и ето защо моля да отмените определението на Пловдивския окръжен съд и да постановите друго, с което да му наложите по-лека мярка, която също може да се окаже ефективна, с оглед участието на моя подзащитния ми наказателния процес.

Адв. Ф.: Също моля да отмените определението на Пловдивският окръжен съд, с което спрямо С. К. беше взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Неправилно и в противоречие със закона Окръжният съд е приел, че са налице основанията на чл.63,ал.1 НПК. Законът изисква кумулативното наличие на две предпоставки. На първо място изисква обосновано предположение, че К. е извършила престъплението и на следващо място, доказателствата по делото трябва да сочат, че е налице реална опасност, тя да се укрие или да извърши престъпление. Категорично считам, че в случая липсва точно тази втора предпоставка. От една страна наличието на реална опасност да се укрие, не може да се презумира по реда на чл.63, ал.2, НПК, тъй като по отношение на нея, не е налице нито една от три хипотези. Тази законова презумпция се оборва в случая от доказателствата по делото, че не съществува опасност К. да извърши престъпление и да се укрие. Напротив, от доказателствата по делото се установява липсата на такава опасност. На първо място, тя е неосъждана. Действително като непълнолетна има наказание – „Обществено порицание”, но е реабилитирана. Няма други образувани срещу нея наказателни производства, освен настоящото. На следващо място, има постоянен адрес в град Пловдив, на който живее и който е известен на разследващите органи. Освен това е оказала пълно съдействие на полицейските служители и е дала подробни обяснения. Не без значение е младата й възраст, както и тежкото семейно положение. Баща й е починал преди около 3 г. и в момента живее с майка си и брат си. Липсват основания за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, поради което моля да отмените определението на Пловдивския окръжен съд и да й наложите по-лека мярка за неотклонение.

Адв. З.: Пропуснах да кажа, че по делото има медицински документи, които са представени от доктора в ареста, видно от които подзащитния ми страда от диабет втори тип и моля да съобразите този факт.

ПРОКУРОРЪТ: По досъдебното производство обвиняемите са четирима, на които Пловдивският окръжен съд е взел най-тежката мярка за неотклонение „З.”. Трима от обвиняемите обжалват мярката за неотклонение. Тезата на защитата на обвиняемите е, че мярката следва да бъде изменена в по-лека. Намирам тази теза и за тримата обвиняеми за неоснователна. На първо място, моля да има предвид, че досъдебното производство е в съвсем начален етап. За една седмица не могат да се съберат всички необходими и възможни доказателства, но от събраните към настоящия момент доказателства, може да се направи обосновано предположение, че тримата обвиняеми са извършили тежко умишлено престъпление и то в съучастие. По отношение на Б. , съвсем правилно му е повдигнато обвинение, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив. Не само показанията на полицейските служители, но и показанията на една от обвиняемите – С. К. говори за неговата престъпна дейност. За този кратък период от време е извършен личен обиск на К. , претърсване в жилищата на другите обвиняеми. Да, открити са наркотични вещества. За Д. И. били в нищожен размер, но тепърва ще се установява в цялост неговата престъпна дейност. По делото се ползват и СРС-та и ще бъдат изготвени и ВДС-та. Към настоящия момент това са работни обвинения, но с оглед в бъдеще на доказателвения материал, може да се установи, че се касае и за организирана престъпна дейност. Така че, ако бъде изменена мярката им, съществува реална опасност, същите да извършат друго престъпление, с оглед и на криминалното минало на двама от обвиняемите. В този смисъл, моля да потвърдите определението на Пловдивският окръжен съд.

РЕПЛИКА на адв. Т.: Делото е образувано още през декември 2009 г. и според прокуратурата, макар и в началото на разследването, то тя е имала достатъчно време да събере доказателства по отношение на тази престъпна дейност, за която твърди. Освен това, според прокуратурата е възможно моя подзащитен да е стреля по новия или стария папа. Ние четем материалите, които се съдържат в папките на делото. До този момент какво ще стане за в бъдеще не е ясно. Тепърва какво ще се установява, ние просто можем да гадаем. Това е едно бъдещо несигурно събитие. На второ място, наркотичното вещество е намерено различно по вид и каквото щете, за да можем да го свържем с това по делото. Не на последно място, амфетамините така са били опаковани, в топка с диаметър 8 см., че не може да се установи при пръв поглед, че това действително е наркотично вещество. Може да се предполага, че подзащитният ми е знаел, но за това няма доказателства. Възможно е да има СРС-та, но до този момент, те не са предявени. В тези СРс-та може да не се съдържат данни за извършено престъпление и като не са представени, не могат да се тълкуват във вреда на обвиняемите.

РЕПЛИКА на адв. З.: Поддържам изцяло съображенията на колежката Т. Тези СРС- ги няма по делото, и няма тази равнопоставеност в състезателния наказателен процес. Ние сме изправени в този момент съвсем на колене. Значи обвинението разполага със СРС-та, но ние не ги знаем и какво се съдържа в тях, можем само гадаем. Ами ако нищо не излезе от тези СРС-та, ако това обвинение не може да докаже, тогава какво правим? Н. съучастие няма по отношение на моя подзащитен.

ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:

жалб. обв. П. Н. Б.: Ж. съм и имам дете на 11 години. Работи като готвач в ресторант в село П.. А. може да ми се промени мярката, защото жена ми е безработна. Жена ми не работи в семейния ресторант, тя си е отделно. Чухме със С. , да се видим пред дома й, нищо повече.

жалб. обв. Н. И. П.: Аз бях шофьор на „Бомбата”, защото той няма книжка. Него го познавам от малък, но от една година сме в по-близки отношения, обикаляме и пием кафета. В момента не работя. Преди това учих половин семестър „Аграрна икономика”. После прекъснах, за да отида в А. на бригада. В момента не работя, но не разчитам на майка ми. Прекъснах обучението си, за да отида в А. Имам сестра с 11 години по-голяма. Аз живея с майка ми. „Бомбата” ме използва за шофьор. Три месеца ме използва за шофьор. Не ми дава пари за това че шофирам. Рядко се е случвало да ми дава, ако аз съм нямал пари.

жалб. обв. С. П. К.: Съжалявам за деянието си. Не съм била досега свидетел по дела за наркотици. Познат ми е „Бомбата”. По професия съм сервитьорка, но една година не работя на трудов договор, тъй като исках да замина за чужбина. Ходя да работя на места където не се изисква трудов договор и където съм работила преди и ходя да помагам когато имат нужда.

ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА:

жалб. обв. П. Н. Б.: Ще бъда благодарен, ако ми се измени мярката. Нямам вина, че и другите са тук в тази зала, дори не ги познавам.

жалб. обв. Н. И. П.: Съжалявам за станалото. Ако може по-лека мярка.

жалб. обв. С. П. К.: Съжалявам много за услугата, която съм направила. Случвало се е и друг път да услужвам на Б.

Производството е по чл. 64 от НПК.

Обжалвано е определение № 43/15.01.2010 година, постановено по чнд № 200/2010 година на Пловдивският окръжен съд, в частта, в която е взета мярка за неотклонение на обвиняемия П. Б. , С. К. и Н. П.

В жалбите се правят доводи за незаконосъобразност и необоснованост, като се твърди от защитата и от тримата обвиняеми, че липсват каквито и да е основания за задържане на обвиняемите.

Оспорва се обоснованото предположение и опасността да се извърши друго престъпление.

Прокурорът даде заключение да се потвърди определението на Пловдивския окръжен съд.

Апелативният съд след като се запозна с оплакванията в жалбата и при направената служебна проверка, приема за установено следното:

ЖАЛБИТЕ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Обвиняемият Б. е извършил деянията при условията на опасен рецидив и за него има категорични доказателства, включително и обясненията на обвиняемата К. за това, че той е „поръчал” чрез нея доставката на наркотичните вещества, които се опитал да придобие.

Лицето е осъждан преди това за престъпления по чл. 345 а от НК. В случаят неотносими са предпоставките за задържане под стража – семейното му положение и здравословното му състояние.

По отношение на С. К. мярката за неотклонение също е адекватна, независимо от самопризнанията, които тя е направила. Начина на извършване на деянието и вида и количеството на наркотичните вещества, които се разпространяват чрез нея, сочат на опасност тя да извърши друго престъпление, а намеренията й да замине за чужбина, изразени пред настоящата инстанция, са опасност тя да се укрие.

Обвиняемият Н. П. също е привлечен да отговаря за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 от НК. Твърденията, че не знае какво се превозва в неговия лек автомобил, не могат да обосноват извода за липса на обоснованото предположение, че деянието е извършено. Данните по делото са, че от три месеца той служи за шофьор на Д. И. , който е основния доставчик на наркотичните вещества. В лекият му автомобил са намерени наркотични вещества. Съдът в производството по вземане на мярката за неотклонение, борави с предположения, а не с несъмнено доказване на обвинението. Доказването е предмет на друга част от наказателния процес. Налице е обосновано предположение, че с оглед отношенията, в които е бил Н. П. с Д. И. е знаел за какво се използва автомобила му. Освен това видно е, че обвиняемото лице не работи, не е продължило образованието си и отново се готви да замине в чужбина, според неговите изявление в днешното съдебно заседание. При това положение налице е опасност същия да се укрие. За него също важи извода, че начина по който е било организирано разпространението на различни наркотични вещества, за което е използван неговия автомобил, обосновава и предположението да бъде извършено и друго престъпление от това лице.

С оглед на горното, жалбите се явяват неоснователни, а определението в частта по отношение на взетите мерки за неотклонение на Б. , К. и П. , следва да бъде потвърдено, поради което Апелативният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 43 от 15.01.2010 година, постановено по чнд № 200/2010 година по описа на Пловдивския окръжен съд, в частта, в която спрямо обвиняемите П. Н. Б., Н. И. П. и С. П. К. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стра” по ДП № 205/2009 година по описа на ОД на МВР – Пловдив, сектор „КП”.

В останалата част, обжалваното определение е влязло в сила.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

ЗАСЕДАНИЕТО се закри в 11.11 часа.

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в С. З.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

ЧЛЕНОВЕ:

2.

СЕКРЕТАР: