П Р О Т О К О Л 

 

гр. Пловдив, 05.02.2010г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори търговски състав, в публично съдебно заседание на пети февруари две хиляди и десета година, в състав: 

                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА ГЛОЖЕНСКА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН БОЖИКОВ

НЕСТОР СПАСОВ

 

при участието на съдебния секретар А. К.

и в присъствието на прокурора

сложи за разглеждане докладваното от съдия С.

В. Т. Д. № 1227 по описа на 2009 година.

 

На именното повикване в 10.04 часа се явиха:

За ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ „Р.” Е. не се явява представител – редовно призовани чрез адв. И..

За ОТВЕТНИКА З. Д. се явява адв. В..

 

А. В.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО.

 

Делото е образувано по въззивна жалба, изходяща от „Р.” Е. против поставеното по гр.д. № 83/2009г. Решение, с което е признато за установено по отношение на дружеството, че същото дължи на З. Д. сумата от 60000лв, представляваща част от общо задължение от 300000лв по запис на заповед, издадена в полза на Д.

В жалбата не са направени доказателствени искания. Такива не са направени и в отговора по жалбата.

Съдът счита, че следва да се отстрани установено процесуално нарушение досежно приложението на чл. 146 от ГПК. То се изразява в това, че съдът е преценил че липсата на подаден отговор в срок е пречка да даде указания за разпределяне на доказателствената тежест по отношение на ответника по делото.

Съдът счита, че по принцип дори липсата на отговор не е пречка да се укаже на страните, с оглед изисквания на чл. 146 ал. 1 т. 5 от ГПК, доказателствената тежест от формална страна. В случая по заповедното производство е налице възражение, което се явява неразделна част от настоящото дело и основание за образуването му. За съда не е било пречка да вземе предвид изложените във възражението доводи за несъществуване на вземането и на тази база да даде указания за разпределянето на доказателствената тежест.

В тази връзка настоящият състав посочва, че с оглед възражението на ответника, направено по гр.д. № 11025/2008г. на ПРС, твърдението за липса на задължения, произтичащи както от каузален юридически факт, така и от абстрактна сделка.

В тази връзка съдът намира, че е нужно да посочи, че исковата претенция се основава на вземане, произтичащо от абстрактна сделка, което от своя страна е обусловено от наличие на договор за заем, т.е. каузален юридически факт. От страна на ответника се възразява, че удостоверените задължения в договора за заем и в записа на заповед са привидни и са съставени след освобождаване на управителя на дружеството, подписал същите, от тази му длъжност.

С оглед така очертания предмет на спора ответната страна носи доказателствена тежест за установяване на твърденията за привидност на абстрактната и каузалните сделки, които доказателства следва да са съобразени и с разпоредбата на чл. 164 за установяването им.

В случая няма нови доказателствени искания.

 

Адв. В.: О. жалбата. Нямам възражения по уточнението на доклада. Нямам искания.

 

В тази връзка и поради липса на формулирани доказателствени искания от двете страни съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което счита, че следва да бъде даден ход на устните състезания. За това съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

 

Адв. В.: Уважаеми съдии, моля да оставите жалбата без уважение. Представям писмена защита.

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе в законния срок.

СЪДЪТ определя дата за обявяване на решението 05.03.2010г.

 

ПРОТОКОЛЪТ изготвен в с.з.

ЗАСЕДАНИЕТО закрито в 10.12 часа.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

СЕКРЕТАР: