ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 172 Година 2010 Град Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД състав Първи наказателен
На 28.06.2010 г.
В закрито заседание в състав Председател ЮЛИАН РУСЕНОВ
Членове ХРИСТО КРАЧОЛОВ ИВАН РАНЧЕВ
Секретар Прокурор
Сложи за разглеждане докладваното от Съдия И. Р.
Ч.н. дело номер 288 по описа за 2010 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
С Определение от 09.06.2010 г. по чнд №2082/10 г. на Пловдивския окръжен съд в производството по чл. 243, ал. 3 и сл. от НПК е потвърдено постановление от 19.05.20Юг. на ОП-Пловдив за прекратяване на досъдебно производство №150/20Юг. по описа на РУ на МВР А. водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б."в" от НК, на основание чл.24, ал. 1, т. 1 от НПК.
Недоволни от така постановеното определение са останали наследниците на пострадалия Р.Ф. - М.Ф,.М.Р. и З. К. , които чрез своя повереник - ад в. Даниел А. го обжалват с оплакване за незаконосъобразност и необоснованост. Според тях първоинстанционният съд е нреповторил мотивите на окръжната прокуратура в атакуваното постановление, като са останали без отговор много от основните въпроси, свързани с изясняване на точното място от което е излязъл пострадалия на пътя, първоначалният момент, от който е възникнала опасността за водача и др. В тази връзка се отправя искане за преразпит на свидетелите - шофьора на автобуса и пътничката, провеждането на следствен експеримент, назначаването на допълнителна автотехническа експертиза, установяване и разпит на лицата, които непосредствено преди произшествието са били с пострадалия и др. Поради тези причини се предлага на въззивния съд да отмени атакуваното постановление и върне делото за доразследване с даване на задължителни указания за събиране на нови доказателства.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с материалите по делото, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения 7 дневен срок от лице е нужната процесуална легитимация и следва да бъде разгледана по същество.
Досъдебното производство по делото е било образувано срещу неизвестен извършител, за това, че на 0.03.20Юг. но пътя гр. А. с. Ч.. Пловдивска област при управление на МПС - автобус „М." с per. №РВ 05-17 ВС е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия Р.М.Ф,. с -оглед на престъпление по чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал. 1 от НК.
След приключването на разследването, същото е било предявено на всички наследници на починалия пострадал - М.Ф,.М.Р,.З.К. и И. Ф., които в присъствието на своя повереник адв. А. не са отправили искания, бележки и възражения към проведените процесуално-следствени действия.
Наблюдаващият прокурор по делото, на 21.05.20 Юг. е изготвил постановление за прекратяване на наказателното производство, според което водачът Г. Ф. е нямал техническа възможност да предотврати настъпилото произшествие, чрез безопасно, екстрено спиране или друга спасителна маневра и същото е настъпило в резултат на виновното поведение на пострадалия Р.Ф.. За това е приел, че по делото няма доказателства за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б."в" от НК, като на основание на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т. 1 от НПК, поради липса на извършено престъпление е прекратил наказателното производство.
Жалби срещу постановлението за прекратяване са подали, чрез своя повереник - адв. А. част от наследниците на пострадалия - М.Ф,.М.Р. и З. К. с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност и искане за отмяната му и връщане на делото за доразследване.
Пловдивският окръжен съд в атакуваното определение е приел, че фактическите изводи на прокурора, залегнали в постановлението за
прекратяване на наказателното производство са правилни и обосновани, тъй като се основават на събраните доказателства по делото, които са обсъдени в пълнота и интерпретирани с оглед на действителното им съдържание и смисъл.
Св. Г. Ф. е правоспособен водач на МПС, с категория за управление и на автобус. С автобус „М.", per. №>РВ 05 17 ВС извършвал специализиран превоз на пътници по линията с. Т. гр. А., Пловдивска обл.*,2010 г. около 20.00 ч. се движел по път 0-86, в посока гр. А. с. Ч.. В. било лошо, валял силен сняг и пътното платно било заснежено и кишаво, с натрупан сняг от двете страни на пътя. Водачът управлявал рейса с около 40 км/ч., като зад него се возела св. К.А.. Автобусът изкачил „М." и излязъл на хоризонтален участък от пътя с плавен десен завой и широка видимост. Тогава внезапно па платното за движение от запад на изток на около 4-5 метра прел автобуса се появил пешеходеца Р.Ф.. Водачът веднага предприел спасителна маневра, навивайки волана вляво и същевременно екстрено задействал спирачната уредба. Въпреки това, настъпил удар между автобуса в предната дясна част и лявата странична част на тялото на пешеходеца, което се завъртяло по посока на часовниковата стрелка и било отхвърлено в западния край на платното. Непосредствено след удара автобусът спрял с предната си част в източната част на насрещното пътното платно, до мантинелата. От удара настъпила смъртта на Ф. С изследване по надлежния ред било установено, че пострадалият е бил със съдържание на алкохол в кръвта 2,18 промила, а водачът на рейса не е употребил такъв.
В хода на разследването е била изготвена професионална, компетентна, пълна и ясна автотехническа експертиза, което е дало основание на окръжния съд да приеме изцяло нейното заключение, така както е сторил прокурора.
Вещото лице е преценило, че има няколко причини от техническа гледна точка за настъпване на въпросното ПТП- внезапното навлизане на пешеходеца върху платното за движение в посока запад- изток, движение на пешеходеца в зимни условия при силен снеговалеж в тъмната част на денонощието и след значителна употреба на алкохол, технически неправилни действия на пешеходеца по навлизане върху платното за движение пред насрещно движещо се МПС и по ненаблюдаване динамиката на развитие на пътната обстановка и да съобрази действията си с това.
Според заключението скоростта на автобуса от около 39,31 км/ч. е била съобразена с конкретната пътно-климатична обстановка и водачът е нямал техническа възможност за избягване на произшествието, чрез безопасно екстрено спиране или друга спасителна маневра, тъй като пострадалият внезапно и непридвидимо за него се е появил пред автобуса и удара е бил неизбежен, защото е попаднал дълбоко в опасната му зона за спиране. От друга страна, по автобуса няма технически неизправности, които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Констатирано е, че версията на водача Г. Ф. за настъпване на пътното произшествие се подкрепя убедително от автотехничееката експертиза, както и от показанията на пътничката св. А,. поради което съдът ги е кредитирал изцяло.
С оглед на така събраните доказателства, първоинстанционният съд не е приел за основателно възражението на повереника А., че делото не е изяснено пълно, всестранно и обективно, за да се налага събиране на нови доказателства и извършване на допълнителни процесуално-следствени действия.
Според съда при извършеното по делото разследване е бил даден отговор на всички поставени от жалбоподателите въпроси и главно на този за първоначалния момент на възникване на опасността, за да се прецени последващото поведение на водача за възможното й избягване, без настъпване на произшествие. Това е станало посредством показанията на разпитаните като свидетели водач на автобуса - Ф. и пътувалата с него - А. Други очевидци на ПТП няма, а и изготвената по делото автотехническа експертизата, убедително подкрепя техните показания. От друга страна при изготвянето на експертизата са взети предвид наред със свидетелските показания и огледния протокол, заключението на СМЕ, протоколите за химическите експертизи, като всички тези доказателства и доказателствени средства, които са пригодни способи за установяване на фактите, които са от съществено значение за изясняване на делото и неговото правилно решение.
Поради тези причини, при процесното транспортно произшествие, прокурорът законосъобразно е преценил, че липсва пряка причинно-следствена връзка между поведението на водача на автобуса св. Г. Ф. при неговото управление и настъпилите общественоопасни последици. Шофьорът не е нарушил правилата за движение, в резултат на което да е настъпило ПТП и да е причинен вредоносния резултат. Същият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпване на произшествието, защото появата на пострадалия пешеходец на пътното платно пред автобуса за него е била внезапна и изненадваща, опасността е възникнала непредвидимо за водача и в дълбоко опасната му зона за спиране. Т.е. налице е случайно деяние по смисъла на чл. 15 ПК, което не съставлява престъпление.
За това окръжният съд е решил, че прокурорът правилно е приел основанието за прекратяване по чл.24 ал. 1 т. 1 НПК - деянието не съставлява престъпление, поради което е потвърдил постановлението му като правилно и законосъобразно.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с доводите в жалбата, събраните по делото доказателства и провери правилността на атакуваното определение, приема следното:
Жалбата е неоснователна.
На първо място не отговаря на истината твърдението на адв. А., че първоинстанционният съд е преповторил мотивите на прокурора в атакуваното постановление, без да отговори на всички поставени от повереника основни за решаването на предмета на делото въпроси.
Напротив, Пловдивския окръжен съд обосновано е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Показанията на водача - св. Ф. са били детайлно анализирани и съпоставени с тези на пътувалата с него св. А,. резултатите от огледния протокол, заключенията на изготвените съдебномедицинска и автотехническа експертизи, протоколи от химически експертизи и др., като не са били установени противоречия. По случая няма данни за наличието на някакви други свидетели - очевидци или други доказателства, които са в противоречие или внасят някакво съмнение в установената по делото фактическата обстановка. В този смисъл не се налага извършването на допълнително разследване, при което да се преразпитват отново двамата свидетели, които са дали подробни обяснения по случая, извършването на следствен експеримент, назначаването на допълнителна автотехническа експертиза или търсенето на други свидетели-очевидци, тъй като няма данни за такива.
На второ място, настоящият състав споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, че в основата на случая стоят неправилните действия на пострадалия Ф,. който след значителна употреба на алкохол, при
влошени атмосферни условия, внезапно е пресякъл платното за движение пред насрещно движещия се автобус, без да наблюдава динамиката на развитие на пътната обстановка и да съобрази действията си с това.
За разлика от него водачът Ф. е управлявал автобуса със съобразена с конкретната пътно-климатична обстановка скорост и е нямал техническа възможност за избягване на произшествието, чрез безопасно екстрено спиране или друга спасителна маневра. Това е така. защото пострадалият пешеходец внезапно и непридвидимо за него се е появил пред автобуса и ударът е бил неизбежен, защото е попаднал дълбоко в опасната му зона за спиране. Св. Ф. при управлението на МПС не е допуснал нарушения на правилата за движение, в резултат на които да е настъпил съставомерния резултат и няма причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилите общественоопасни последици. Той не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпване на произшествието, понеже пострадалият се е появил внезапно на пътното платно и на сравнително малко разстояние пред управлявания от него автобус. Същият е направил всичко възможно, за да предотврати злополуката, като веднага е употребил спирачки и е предприел спасителна маневра със завой на ляво. Въпреки тези му действия, не е успял да избегне съприкосновението си с тялото на пострадалия, тъй като опасността е възникнала дълбоко в опасната му зона за спиране. За това е напълно законосъобразен крайният извод на окръжния съд за наличието на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, поради което от страна на св. Ф. няма виновно поведение, което да съставлява престъпление.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че следва да се потвърди определението на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено постановлението на ОП-Пловдив за прекратяване на досъдебно производство №150/20Юг. но описа на РУ А. за престъпление по чл.343, ал.1, б."в" от НК, а жалбата на наследниците на пострадалия Р. М. Ф. -М.Ф,.М.Р,.З.К. оставена без уважение.
Водим от горното и на основание чл.243, ал.7 от НПК, Апелативният
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 09.06.2010 г. по чнд №2082/10 г. на
Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено постановление от 19.05.201 Ог.
на ОП-Пловдив за прекратяване на досъдебно производство № 150/2010 г. , по
описа на РУ на МВР- А.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ,- 1.