Членове

КРАСИМИР КОЛАРОВ ЕМИЛ МИТЕВ

Секретар:

Докладчик:   Емил Митев

Като разгледа гр. дело № 1000/ 2009 г по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид слеедното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 629а ал.6 от ТЗ във връзка с чл.274,ал.1,т.2 ГПК.

Образувано е по частната жалба на „Р. / България / Е. - седалище и адрес на управление: град С., Район С. , ул. Н. В. Г. „№ 18-20,представлявана от изпълнителния директор А. на банката М. Т. П. чрез пълномощника си по делото юрисконсулт Д. С. М. против определение № 77/ 14.08.2009 г., постановено по търг.дело№ 140/2009 г по описа на ХОС.

По силата на обжалваното решение съдът в производството по допускане на предварителни обезпечителни мерки по реда на чл.629а от ТЗ е допуснал такива в полза на молителя „И.„ЕООД- град С. чрез спиране на изпълнението по изп.дело№ 20098740400448/ 11.08.2009 г по описа на ЧСИ № 874 С. П. ,длъжник по което изп.дело е „ В. Ф. „О. - град С.. По силата на обжалваното определение е постановено да бъде спряно изпълнението по всички изпълнителни дела, длъжник по които е „В."ООД- гр. С..

В частната жалба се излагат оплаквания за постановяване на обжалваното определение в нарушение на закона - чл.629а,ал.1 т. З

от ТЗ.

Поддържа се и оплакването, че допуснатата обезпечителна мярка чрез спиране на изпълнението по конкретно изпълнително дело е неадекватна на установената обезпечителна нужда - нарушение на чл.390, ал.4, изр.2 ро от ГПК.

Претендира се отмяната на обжалваното определение като незаконосъобразно и съответно да бъде обезсилена издадената обезпечителна заповед, с която е наложена предварителната обезпечителна мярка.

Пловдивският Апелативен съд след преценка на събраните по делото доказателства ,преценени в тяхната цялост ,както и с оглед на изложените в частната жалба оплаквания, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима и е депозирана от лице, което е легитимирано да обжалва наложената обезпечителна мярка, тъй като допуснатата предварителна обезпечителна мярка рефлектира върху правата на частния жалбоподател в качеството му на обезпечен кредитор с оглед на учредената в негова полза договорна ипотека по отношение на недвижимия имот, предмет на спряното изпълнително дело.

Частната жалба е депозирана в срок, процесуално допустима е , като разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Първоинстанционният съд е допуснал предварителната обезпечителна мярка чрез спиране на изпълнителните дела срещу длъжника „ В. Ф. „ О. - гр. С., като е приел че обезпечителната мярка е подходяща, т.е. адекватна по две основни съображения:

Първо , защото спирането на принудителното изпълнение не води до десезиране на търговеца от конкретната му търговска дейност с оглед предмета му на дейност.

Второ, защото така допуснатото обезпечение дават достатъчна гаранция за запазване на имуществото на длъжника, което ще бъде включено в масата на несъстоятелността.

И двата изложени аргументи са верни, но не могат да бъдат противопоставени на третото лице - частния жалбоподател „ Р. / България „Е. - град С., като кредитор и взискател по спряното изпълнително дело.

От представеното обявление за публична продажба на недвижим имотприложено на л. 119 от делото по несъстоятелност се констатира,че в полза на кредитора „ Р. „ / България/ Е. -София е учредена договорна ипотека върху недвижимия имот, предмет на публичната продажба ,предприета по конкретното изп.дело. В този смисъл банката е обезпечен кредитор с размер на обезпеченото вземане от 7 793 484 лв.

Качеството на привилигирован кредитор банката има по силата на закона - чл.722,ал.1 ,т. 1 от ТЗ и като такъв обезпеченият кредитор ще получи преди останалите / необезпечени / кредитори сумите, които ще постъпят при реализацията на обезпечението.

Основната цел на допускането на предвидените в чл.629а от ТЗ предварителни обезпечителни мерки е да бъде запазено имуществото на длъжника до постановяване на решението по молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

Тази цел на мерките в конкретния случай може да бъде постигната чрез вписване на възбрана върху недвижимия имот, предмет на принудителното изпълнение.

Следва да се отчете ,че спиране на изпълнението по изп. дело и то във фазата на обявена публична продажба рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на банката, която за обезпечаване на вземането си по договора за банков кредит е учредила договорна ипотека. Както и да се развие производството, образувано по молбата за несъстоятелност ,то банката ще си остане обезпечен кредитора по смисъла на чл.722,ал.1 т.1 от ТЗ с правото на предпочтително удовлетворяване на вземането си .

Следва да се признае интереса на банката и тя като кредитор да прецени кога да реализира обезпечението на вземането си, а не този интерес да бъде пожертвуван в зависимост от една неопределена продължителност във времето, до момента до който съдът постанови съдебен акт в производството по несъстоятелност.

Аргумент в подкрепа на тезата, че законът отчита интересите на обезпечените кредитори и не ги приравнява с необезпечените може да се извлече и от разпоредбата на чл.638,ал. З от ТЗ. В случая когато бъде предприето действие/ изпълнително/ в полза на обезпечен кредитор по реализация на обезпечението , съдът може да да разреши производството да продължи при съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора.

В конкретния случай при очевидната стагнация в пазара на недвижими имоти, особено на такива с производствено предназначение, какъвто е процесния недвижим имот за кредитора съществува напълно реална опасност от увреждане на интересите му при положение ,че реализацията на недвижимия имот чрез публичната му продажба се забави във времето. А и вземанията на банката също се увеличават,а те не са никак малки като размер -констатация, която може да се направи без затруднение от представените по делото 3 броя изпълнителни листове от 29.05.2009 г, кредитор по които е „Р." / България „ ЕАД-София.

При своевременна реализация на обезпечението ,то интересите на останалите необезпечени кредитори са запазени, но само ако се получи сума над размера на обезпечението, учредено в полза на банката като кредитор. Ако това е така интересите на останалите кредитори са защитени от закона - чл.638,ал. З изр. последно от ТЗ, получената над размера на обезпечението сума се внася / задължително / в масата на несъстоятелността.

Ако пък получената сума е под обезпечения размер,то необезпечените кредитори не биха могли да очакват дори за частично удовлетворяване на вземанията им . Този шанс все пак би бил по-голям при своевременна реализация на обезпечението и съответно би намалял ако последната се проточи във времето.

В този смисъл наложената предварителна обезпечителна мярка чрез спиране на изпълнението на публичната продажба не е адекватна,а и засяга неправомерно интересите на трето лице -банката в качеството й на обезпечен кредитор.

Незаконосъобразна е и втората обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по всички образувани срещу длъжника „В."О. - гр. С. изпълнителни дела. Предприетите изпълнителни действия са насочени срещу няколко солидарни длъжници наред с ответното дружество,а и не всички недвижими имоти, предмет на индивидуалното принудително изпълнение са собственост на „В."ООД- Свиленград. Наред с това е недопустимо да се спира изпълнение по дела, които не са конкретизирани изобщо.

Следва да се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно и тъй като настоящото определение ще бъде окончателно следва да се обезсили издадената въз основа на отменения съдебен акт обезпечителна заповед.

По тези съображения и Съдът

 

О ПРЕДЕЛИ: