О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Пловдив, 01.07.2010 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на първи юли две хиляди и десета година в състав:
ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ГАЛИНА АРНАУДОВА
като разгледа докладваното от съдията Арнаудова гр.д. № 682/2010 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 248 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от С. А. и Г. А. против определение № 54/15.05.2010 г., постановено по гр.д. № 951/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІV гр.с., с което те са осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 4 085,74 лв. и държавна такса от 7 492,00 лв. Жалбоподателите твърдят, че то е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и неправилно по изложените в жалбата съображения, поради което молят съда да го отмени или евентуално да бъде намалено присъденото юрисконсултско възнаграждение като прекомерно с оглед извършените действия, действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на даденото пълномощно. Претендират разноски.
Ответникът по частната жалба Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ - С. счита, че тя е неоснователна, а обжалваното определение – правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде оставено в сила.
Съдът, след като разгледа направените от страните възражения и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
С решение № 99/19.01.2009 г., постановено по гр.д. № 951/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІV гр.с., е отнето в полза на Държавата недвижимо и движимо имущество на обща стойност 187 287,00 лв., придобито от престъпна дейност от съпрузите С. А. и Г. А. , подробно описано по вид, местонахождение, стойност и основни характеристики на движимите вещи.
На 26.01.2009 г. е постъпила молба от К. по реда на чл. 248 от ГПК за присъждане на направените от него по делото разноски – 63,50 лв. за публикация в ДВ и 4 085,74 лв. юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на В. адвокатски съвет, както и за присъждане на дължимата от ответниците държавна такса по делото, по които разноски съдът е пропуснал да се произнесе.
С обжалваното определение съдът е осъдил С. А. и Г. А. да заплатят държавна такса в полза на бюджета на органите на съдебната власт в размер на 7 492,00 лв., както и да заплатят на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 085,74 лв.
Съдът намира, че при постановяване на определението правилно са приложени законовите норми /чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 84, т. 1 от ГПК и чл. 78, ал. 8, пр. 1 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК/, определящи дължимостта от ответниците на държавната такса и направените от ищеца разноски под форма на юрисконсултско възнаграждение.
При изчисляване на техните размери първоинстанционният съд е взел предвид цената на иска, която определя дължимата държавна такса от 4 % за първоинстанционното производство /чл. 69, ал. 1, т 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/, както и адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което следва да се присъди на противната страна.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите за служебно сезиране на съда по искането за присъждане на разноски.
Както вече беше посочено, ищецът е подал молба за това в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, по която съдът се е произнесъл.
Предмет на това производство не са разноските, направени от страните пред въззивната инстанция по ч.гр.д. № 1177/2009 г. и по ч.гр.д. № 491/2009 г., и двете по описа на Апелативен съд – Пловдив, поради което не следва да се обсъждат въпросите за тяхната дължимост и начина за сезиране на съда с молбата за това.
Неоснователно е искането за намаляване на посоченото юрисконсултско възнаграждение, доколкото, независимо от действителната фактическа и правна сложност на делото, то не може да бъде в по-нисък размер от минимално определения такъв съобразно чл. 36 от ЗА /чл. 78, ал. 5 от ГПК/, който в случая е съобразен.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което подадената против частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. С. А., ЕГН **********, и Г. С. А., ЕГН **********, и двамата с адрес за призоваване: гр. С., ул. „Ком” № 59, частна жалба вх. № 7882/2010 г. против определение № 54/15.05.2010 г., постановено по гр.д. № 951/2008 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – ІV гр.с.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.