ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Пловдивският апелативен съд, ІІ гр. състав в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и десета година в състав/:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДКА П.

ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

ГАЛИНА АРНАУДОВА

като разгледа ч.гр.д. № 627 по описа за 2010г. докладвано от съдия Дандарова и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал.1т.2 ГПК във вр. с чл. 396 ГПК.

С частна жалба от ЕТ”М.” ЕИК ********** гр. К. представляван от Д. М. Д. се обжалват определения № 50 от 08.04.2010г. и определение от 14.04.2010г. с което същото е допълнено и определение от 14.04.2010г., с които е допуснато обезпечение на субективно съединените искове по чл. 49 ЗЗД предявени от Н. П. Ч. лично и в качеството и на майка и законна представителна на малолетното си дете В.. Н. Ч. против ЕТ”М.” гр. К. с общ размер от 212 300 лв. чрез налагане на следните обезпечителни мерки: налагане на запор върху банковите сметки и банкови касети на едноличния търговец и на собственика на фирмата физическото лице Д. М. Д. във всички банки съгласно списъка на БНБ; запор на дружествените дялове на „М” ООД гр. К. собственост на съдружника Д. М. Д. ; възбрана върху ½ ид.част от недвижим имот в гр. К., представляващ апартамент № 4, бул.”. № 58, бл. „М.” вх. А, ет.* притежаван от Д. Д. в режим на СИО. Иска се отмяна на определението или при условие на евентуалност да се отмени изцяло обезпечението чрез обезпечителната мярка „възбрана” върху недвижим имот и чрез ОМ запор върху дружествените дялове в„М.„ ООД и изменение на обезпечението наложено чрез запор на банковите сметки и касети до размер на иска 212 300 лв. като запора се редуцира до размера действителната вероятна основателност на исковете. Подробни съображения са изложени в жалбата. Иска се на осн.чл. 278 ал.1 изр.2-ро ГПК жалбата да бъде разгледана в открито заседание.

Ищците по иска и молители по искането за обезпечение, чрез процесуалния си представител поддържат становище, че частната жалба е неоснователна. Осъденият извършител на деликта Я. М. работник на частния жалбоподател не е заплатил сумите за които е осъден, което се вижда от представеното копие на изпълнителния лист, върху който има отбелязване от застрахователя, че са изплатени одобрените от него суми като обезщетение, общо 45 000 лв.на тримата ищци. Заведеното гр.д. № 12 894/2009г. пред СГС по чл.226 ал.1 КЗ и чл. 45 ЗЗД е прекратено на 18.01.2010г. и определението не е обжалвано. Не е налице и свръх обезпечение. В пет от банките жалбоподателят няма сметки, а непосредствено преди завеждане на иска е продал недвижим имот.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е процесуално допустима, а по същество частично основателна.

Разглеждането на жалбата в открито заседание е възможност, представляваща изключение от правилото и настоящия състав намира, че не се налага нейното използване. С отговора на частната жалба се представят доказателства даващи отговор на въпросите от значение за обезпечителното производство.

Предявени са субективно съединени искове по чл. 49 ЗЗД против ЕТ ”М.” гр. К. за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди настъпили в резултат от смъртта на наследодателя на ищците на 13.10.2006г.при ПТП по вина на Я. М. работник на ответника едноличен търговец. Съпругата на пострадалия Н. Ч. претендира сумата 80 000 лв. неимуществени вреди, като майка и законна представителка на малолетното си дете В. претендира 80 000 лв. неимуществени вреди и сумата 12 300 лв. имуществени вреди- разходи за издръжка от датата на деликта до датата на исковата молба, бащата Б. Ч. претендира сумата 40 000 лв. неимуществени вреди. Претенциите са ведно със законната лихва от датата на деликта. Представени са доказателства, включително и в настоящата инстанция, че с влязла в сила присъда извършителят на деликта е осъден на съответно наказание и наказателният съд е уважил предявените граждански искове спрямо него, като на съпругата на пострадалия е присъдил сумата 60 000 лв. неимуществени вреди, на детето В. сумата 80 000 лв. неимуществени вреди и на бащата Б. сумата 20 000 лв. неимуществени вреди или общо сумата 160 000 лв. видно от копието от писмо изх. № 12-348/06.04.09г. на „З.”Български имоти” АД ,УС на дружеството е определил суми за обезщетение на наследниците на пострадалия, същите са преведени по сметките им на 25.03.09г. и за погашението е направено отбелязване върху изпълнителния лист издаден в тяхна полза срещу причинителя на ПТП. Видно от копието на изп.лист на съпругата са изплатени 20 000 лв., на детето 20 000 лв. и на бащата 5 000 лв. или общо 45 000 лв. Представени са доказателства за родствените връзки, за трудовите правоотношения между прекия причинител на вредата и ответника по предявените искове, документи са собственост на МПС управлявано от прекия причинител, застрахователна полица.

За да се допусне обезпечение на иск той трябва да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Отговорността на прекия причинител на деликта и възложителя на работата е солидарна. Предявените и уважени искове срещу единия от солидарните длъжници не засяга правата на кредиторите спрямо останалите съдлъжници, така че исковете по чл. 49 ЗЗД срещу възложителя на работата са допустими. Исковете са подкрепени с писмени доказателства изброени по горе, което ги прави вероятно основателни. В това производство е достатъчна индиция за основателност на исковете, а дали доказването ще се проведе докрай е въпрос по съществото на спора. Нормата на чл. 394 ГПК допуска съдът да допусне обезпечение на иска за пълния му предявен размер или само за онези части, които са подкрепени с достатъчно доказателства. В конкретния случай исковете са вероятно основателни до размера в който са уважени спрямо единия солидарен длъжник от който следва да се приспадне сумата погасена от застрахователя. На тримата ищци са присъдени от наказателния съд общо 160 000 лв. неимуществени вреди, от тях общо са погасени 45 000 лв. или остава за получаване сумата 115 000 лв. общо. До този размер, при условие че няма друго плащане от прекия причинител на вредата ще бъдат вероятно основателни исковете за неимуществени вреди. От детето на пострадалия се претендират и 12 300 лв. имуществени вреди. Иска е допустим и вероятно основателен, като точният му размер ще бъде установен в процеса, поради което е неоснователно възражението, че няма представени доказателства за точния му размер. Друг е въпроса че има несъответствие между фактическа обстановка и петитума на този иск, което вероятно ще бъде отстранено от решаващия съд. Така че общия размер до който предявените искове за неимуществени и имуществени вреди са подкрепени с достатъчно доказателства е 127 300 лв. и до този размер следва да се допусне обезпечение. Поради размера на паричното вземане очевидно е налице и обезпечителна нужда и поисканите обезпечителни мерки съответстват на нуждата и се явяват адекватни.

С оглед горното следва частната жалба срещу определенията с които е допуснато обезпечение на предявените искове по чл. 49 ЗЗД да се остави без уважение в частта им с която е допуснато обезпечение до общия размер на предявените искове за неимуществени и имуществени вреди от 127 300 лв. В останалата им част над този размер до общия размер от 212 300 лв.лдо който е допуснато обезпечение, частната жалба е основателна, определенията са неправилни и следва да бъдат отменени. По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕТ”М.” ЕИК ********** гр. К. представляван от Д. М. Д. против определения № 50 от 08.04.2010г. и определение от 14.04.2010г. с което същото е допълнено и определение от 14.04.2010г.,на Хасковския окръжен съд по гр.д. № 64/2010г. с които е допуснато обезпечение на субективно съединените искове по чл. 49 ЗЗД предявени от Н. П. Ч. лично и в качеството и на майка и законна представителна на малолетното си дете В.. Н. Ч. против ЕТ”М.” гр. К. до общ размер от 127 300/сто двадесет и седем хиляди и триста/ лв.чрез налагане на следните обезпечителни мерки: налагане на ЗАПОР върху банковите сметки и банкови касети на ЕТ”М.” гр. К. и на собственика на фирмата физическото лице Д. М. Д. в следните банки съгласно списъка на БНБ: „У.” АД, „Райфайзенбанк/България/” ЕАД, „А.” АД, „Д.” ЕАД, „Ю.” АД, „С.” АД, „Б.” АД, „М.” АД, „С.” АД, „Б.” АД,” Търговска банка” АД, „Т.” АД, „П.” АД, „ Е. банк” ЕАД, „П.„ АД, „К.” АД, „Ц.” АД, „Общинска банка” АД, „И.” АД, „Т.” АД, „Българска банка за развитие” АД, „Ч.” АД, „Н.” АД, клонове на чуждестранни банки в РБ: ИНГ Б. Н. В.-клон София, Алфа банка-клон България, БНБ”Париба С. А.-клон София, С. Н. А.-клон София, ТЕ- Д. З. банкасъ-клон София, Р. инвестиционна банка-клон България; ЗАПОР на дружествените дялове на „М” ООД гр. К. собственост на съдружника Д. М. Д. ; ВЪЗБРАНА върху ½ ид.част от недвижим имот в гр. К., представляващ апартамент № 4, бул.”. № 58, бл. „М.” вх. А, ет.* притежаван от Д. Д. в режим на СИО , представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 40909.118.153.1.4 по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед РД-18-66/18.10.2006г., с площ от 82.49 кв.м. и прилежащи мазе № 6 от 15.21 кв.м., таван № 6 от 8.29 кв.м.

ОТМЕНЯ обжалваните определения в останалата им част с която е допуснато обезпечение на исковете над общия размер от 127 300 лв. до 212 300 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: