ОПРЕДЕЛЕНИЕ

О. е определение № 304/14.01.2010 година, постановено по в.гр.д. №.691/2009година, с което Хасковският окръжен съд е оставил без разглеждане жалбата, подадена от Ц. А. Ш., К. В. Х. и С. В. Г., всички от гр. С. против действията на ДС И при Съдебно-изпълнителна служба на Районен съд Свиленград по изп. дело №16/2009, изразяващи се в отлагане на изпълнението по делото на основание чл.523, ал.2 от ГПК като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателката С. В. Г. е обжалвала определението с оплакване за незаконосъобразност. Моли да се отмени определението на Окръжен съд - Х. и спорът се реши като се отмени атакуваното действие на ДС И.

Пловдивският апелативен съд, като провери данните по делото, приема следното:

Обжалвани са действия на ДСИ при Съдебно-изпълнителна служба на Районен съд - Свиленград по изп. дело №16/2009г., изразяващи се в отлагане изпълнението по делото и даване възможност на трето лице претендиращо права върху имота, предмет на изпълнението, в 3 - дневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.

Изпълнителното производство е образувано по молба на жалбоподателките и други лица въз основа на изпълнителен лист № 315 от 06.04.2009г. издаден от PC - Свиленград по влязло в сила решение по гр.д. №315/2004г. на същия съд. След извършване на необходимите предварителни действия на 04.09.2009г. ДС И е насрочил въвод във владение на процесния недвижим имот. 11а тази дата обаче въвод във владение не е бил извършен, тъй като трето лице - С.К. е заявила върху процесния имот права, изключващи правата на взискателите и е представила в подкрепа на твърденията си нотариален акт за собственост. На основание чл. 523, ал.2 от 1 1IK съдебният изпълнител е отложил изпълнението, като е дал на третото лице 3 - дневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението. От приложеното изпълнително дело е видно, че третото лице С.К. е сезирала с такова искане Районен съд - Свиленград с молба вх. №436/18.09.2009г.

Касае се до законосъобразно действие съгласно чл. 523, ал.2 от ГПК, което обаче не съставлява отказ да се извърши исканото изпълнително действие, нито пък спиране или прекратяване на принудителното изпълнение. Съгласно чл. 435, ал.1 от II !К само посочените действия- отказ, спиране или прекратяване на принудителното изпълнение подлежат на обжалване от взискателя. В настоящия случай не са налице условията на чл. 435, ал.1 от ГПК, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата е недопустима и е оставил без разглеждане, като е прекратил производството по делото.

Ето защо Апелативният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 304/14.01.2010 година, постановено по в.гр.д. №.691/2009година, с което Хасковският окръжен съд е оставил без разглеждане жалбата, подадена от Ц. А. Ш., К. В. Х. и С. В. Г., всички от гр. С. против действията на ДСИ при Съдебно-изпълнителна служба на Районен съд Свиленград по изп. дело №16/2009, изразяващи се в отлагане на изпълнението по делото на основание чл.523, ал.2 от ГПК като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Р България с касационна жалба в едноседмичен срок от-съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.