РЕШЕНИЕ

Номер 289 Година08.02.2010 Град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД първи състав на 23.11.2009 г.

в публично заседание в състав: Председател: МАРИАНА ХИТЕВА

Членове: РУМЯНА ЦОНЕВА ДОЧКА ВЪРБЕВА при участието на секретар Росица Чолакова сложи за разглеждане докладваното от съдията Д. В. В гр. д. № 548 по описа за 2009 година.

Производството е по §2 ал.1 ГПК във вр. с чл.196 и сл. ГПК/отм./.

С решение № 29 от 22.04.09 г.,постановено по гр.д. № 2/08 г. по описа на Хасковския окръжен съд по искането,предявено от КУИППД-София на осн. чл.28 ЗОПДИППД против Б.А-.Н., А. Б. Н. и Г. С. Н. е постановено отнемане в полза на Държавата от Б.А-.Н. на следните недвижими имоти: 1. Обект „Ч." пред „Н." - гр. Д. с разгърната застроена площ от 20.79 кв.м. в кв.152 по плана на гр. Д., одобрен със Заповед №. 3408/ 18. 10. 1996 г. на кмета на община Д. при граници: с. място; изток -улица е паркинг, юг - улица, запад - трафопост;

2. П. с площ от 76 кв. м. към автоспирка пред „Н." в кв. 152 по плана на гр. Д., одобрен със Заповед № 3408/ 18. 10. 1996 г.;

3. Обект № 1 а със застроена площ от 50.30 кв. м., самостоятелно обособен съгласно одобрен архитектурен проект по чл. 202 ЗУТ от съществуващ търговски обект - аптека № 1, находяща се в гр. Д., бул. „България" №6, представляващ партерен етаж от

масивна четириетажна жилищна сграда, преустроен в магазин за промишлени стоки.

Осъден е ответника Б.А-.Н. да заплати на основание чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД на държавата сумата от 14 450 лв.,както и да заплати ДТ в размер на 1136 лв.и на КУИППД- София направените по делото разноски за вещи и юрисконсултско възнаграждение в размер на 3465 лв.

Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника пред ОС Б.Н. чрез процесуалния представител адв. В-. с оплакване за порочност на решението изцяло. Моли същото да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което да бъде отхвърлено изцяло като недоказано по основание искането на КУИППД-София. Сочи нови доказателства по см. на чл.205 ГПК / отм./.

Ответникът по въззивната жалба КУИППД-София чрез процесуалния си представител изразява становище пред въззивната инстанция за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд,не сочи нови доказателства по см. на чл.205 ГПК/ отм./, претендира разноски.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив дава заключение,че жалбата е неоснователна и предлага като правилно и законосъобразно обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Апелативният съд,след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на чл.188,чл.208 и 209 ГПК/отм./ и като съобрази доводите, наведени от страните,прие за установено следното:

Предявено е мотивирано искане от КУИППД-София против ответниците Б.А-.Н.,Г. С. Н.,двамата от гр. Д. и А. Б. Н. от с. Н.,Хасковска обл.,с правно основание чл. 28 ал.1 ЗОПДИППД.

В мотивираното искане против ответниците КУИППД-София / К. / твърди,че с нейно решение № 45/ 31.5.06 г. на осн. чл.13 ал.1 т.1 ЗОПДИППД е образувано производство по установяване на имуществото на ответника Б.Н. поради уведомление,че същият е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 227/01 г. по описа на РС Д. за престъпление по чл.339 ал.1 НК.

Подържа се твърдение,че в хода на проверката е установено, че Б.Н. от навършване на пълнолетие през 1988 год. до 2005 год. е придобил имущество - недвижими имоти и автомобили, на значителна стойност, като реализираните от него през този период доходи със законен източник са значително по-ниски. В искането се твърди,че през проверявания период ответникът Б.Н. е придобил недвижим имот - общинска собственост на 28. 08. 2000 г. в качеството си на едноличен търговец,съставляващ обект

„Ч." пред „Н." АД с пазарната стойност на който към момента на сключване на договора е 4350 лв., който с НА № 53/ 21. 10. 2004 г. продал на майка си Г.С.Н. кова. През

2004 г. Б. П. изградил пристройка, която заедно с „часовникарското ателие" били обособени като кафе - аперитив и работилница за закуски, пазарната стойност на който имот към 22. 04.

2005 г. възлиза на 15 730 лв. С договор за отстъпено право на строеж върху общинска земя от 22. 04. 2005 г. Б. Н. придобил за сумата от 1900 лв. от Община Д. право на строеж за построяване на пристройка към автоспирка пред „Н." АД. С НА № 171/09. 06. 2005 г.. Б.Н. закупил обект № 1а със застроена площ от 50.30 кв. м., самостоятелно обособен съгласно одобрен архитектурен план по чл. 202 от ЗУТ от съществуващ търговски обект - аптека № 1, за сумата от 10 837. 30 лв., пазарната стойност на който към датата на придобиване е 52 350 лв. Б.Н. придобил, а впоследствие отчуждил и следните МПС: лек автомобил „Т." модел „Р." с per. № 2332 1 1, чиято пазарна стойност към момента на придобиване - 18. 05. 1998 г., била 23 500 лв., а след това продал за сумата от 500 лв.; лек автомобил „М." модел „300 Д" с per. № Х7005АК, чиято пазарна стойност към момента на придобиване - 30. 10. 2001 г., била 22 621 лв., а след това продал за сумата от 13 250 лв.; лек автомобил „О." модел „В." с per. № X 3393 АТ, чиято пазарна цена към момента на придобиване била 8 693 лв., а впоследствие е бил подаден за сумата от 200 лв., както и лек автомобил „М." модел „ 190 Е". П. изложеното се иска да бъде постановено съдебно решение, с което да се постанови отнемане в полза на държавата на описаните недвимижими имоти, както и да бъде осъден Б.Н. да заплати сумата от 14 450 лв., получена от продажбата на леките автомобили.

Ответниците Б.А-.Н., А. Б. Н. и Г. С. П. чрез процесуалния си представител оспорват искането.

Представителят на Окръжна прокуратура - Х. изразява становище за основателност на искането.

Съдът, след анализ събраните доказателства поотделно и в съвкупност и съобразно чл. 188 от ГПК/ отм./, прие следното:

Не е налице спор досежно следните релевантни за спора факти и обстоятелства:

С влязла в сила на 26. 09. 2003 г. присъда но НОХД № 227/ 2001 г. на PC - Д. Б.А-.Н. е признат за виновен за престъпление по чл. 339. ал. 1 НК.

Въз основа на уведомление по § 5, ал. 2 от ЗОПДИППД от PC Д. за постановената осъдителна присъда с Решение № 45/ 31. 05. 2006 г. К. е образувала производство за установяване на

имущество, придобито от престъпна дейност по отношение на Б.А-.Н..

От писмените доказателства,събрани при проверката от К. и приети по делото,неоспорени от ответниците,се установява, че с договор от 28. 08. 2000 г. за покупко - продажба на недвижим имот,сключен с Община Д., ответникът Б.А-.Н. в качеството му на ЕТ „Б." е придобил собствеността върху обект „Ч." пред „Н."АД - Д. в кв. 170 по плана на града за сумата от 2200 лв. С нот.акт № 53, т. V, д. № 853/ 2004 г. ЕТ „Б." е продал гореопосочения имот на майка си Г. С. Н. за сумата от 2 229,60 лв.

Според назначената по делото тройна съдебно - оценителна експертиза (л. 352) пазарната стойност на ателието към момента на придобиване е 3 980 лв.

Безспорно е установено, че през 2001 г., без необходимите строителни книга, Б.А-.Н. изградил пристройка към „ Ч. ателие" е площ от 76 кв. м. С договор от 22. 04. 2005 г. Община Д. му отстъпила право на строеж за построяване на пристойка към „А." пред „Н." в кв. 152 по плана на гр. Д. върху 76 кв. м. за сумата от 1900 лв.

От назначената по делото тройна съдебна експертиза е видно, че разходите за вложени материали и труд за времето на изграждане (2001 - 2002 г.) на пристройката от 76 кв. м. в. на 10 200. 18 лв.

Представен е нот.акт № 171, т. II, д. № 371/ 2005 г., с който Б.А-.Н. е закупил следния недвижим имот: Обект № 1а със застроена площ от 50. 30 кв. м., самостоятелно обособен съгласно одобрен архитектурен проект по чл. 202 ЗУТ от съществуващ търговски обект -аптека № 1, находяща се в гр. Д., бул. „България" № 6, за сумата от 10 837. 30 лв.

Според цитираната по - горе експертиза пазарната стойност към момента на придобиване на имота е 41 500 лв.

Установи се също така, че въз основа на Разрешение за строеж № 140/ 13. 09. 2005 г. Б.А-.Н. е извършил преустройство на част от аптека в магазин за нехранителни стоки, находящ се в гр. Д., бул. „България" № 6.

Съгласно назначената тройна съдебно - техническа експертиза ( л. 500 ) разходите за труд и материали за преустройство на закупената от Б.А-.Н. част от аптека № 1 в магазин за нехранителни стоки възлизат на 5 406. 56 лв. без ДДС и процент печалба.

През проверявания период Б.Н. е извършил следните сделки с леки автомобили:с договор за покупко - продажба на МПС от 18. 05. 1998 г. Б.А-.Н. е закупил от А. Б. И. лек автомобил „Т" за сумата от 450 000 лв., който впоследствие на 12. 11. 2001 г. е продал на К. Д. Г. за сумата от 500 лв. Според заключението на назначената автотехническа експертиза (л. 293) пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване е 22 900 ден. лв.

С договор от 30. 10. 2001 г. Красимир Д. Г. е продал на Б.А-.Н. лек автомобил „М." за сумата от 500 лв., който впоследствие на 29. 07. 2005 г. продал на И.А. за сумата от 200 лв. Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване е 12 500 лв.

На 19. 01. 2006 г. Б.А-.Н. е закупил от А. В. - Германия лек автомобил „О" за сумата от 3900 евро, който на 12. 06. 2006 г. е продал за сумата от 200 лв. Пазарната стойност на автомобила към момента на придобиване според автотехническата екеретиза е в размер на 8 700 лв.

От материалите по делото (Справка per. № 979/ 20. 02. 2007 г. - л. 125) е видно, че на 05. 11. 1996 г. Б.А-.Н. е регистрирал на свое име лек автомобил „М.", който е закупил от А. Г. Л. Пазарната цена на автомобила към тази дата е 17 300 ден. лв. С договор от 28. 12. 1998 г. Б.А-.Н. е продал на М. С. С. лек автомобил „М." за сумата от 500 000 лв.

За установяване разходите на ответника Б.А-.Н. през проверявания период е прието заключение на тройна съдебно съдебно-счетоводна, експертиза (л. 464), според която за времето от м. ю. г. до м. м. г. включително разходите за живот на едно лице според данните на Националния статистически институт възлизат на 202. 91 минимални работни заплати, за периода м. ю. г. до м. а. г. разходите за двучленно семейство предвид раждането на детето Б.Н. на 27. 06. 2000 г. възлизат на 120. 48 МРЗ, а за периода м. с. г. до м. ю. г. обичайните разходи за издръжката на тричленно семйство с оглед раждането на дъщеря му М. П. през септември 2004 г. са в размер на 69. 21 МРЗ.

По делото е назначена и изслушана съдебна експертиза (л. 392) за определяне разходите на Б.А-.Н. за пътувания в чужбина съгласно Справка per. № 5732/ 21. 03. 2008 г. на ОДП - Х. за задграничните му пътувания за времето от 01. 01. 1997 г. до 20. 03. 2008 г. Според експертизата направените от Б.Н. разходи за задгранични пътувания, изчислени съгласно Наредбата за

служебните командировки и специализации в чужбина, възлизат на 10 086.29 лв.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства за реализирани от ответника Б.А-.Н. доходи от работа в чужбина и печалба от хазарт през проверявания период.

От същите се установява,че през проверявания период ответникът Б. Н. е имал регистрация като ЕТ"Б"- Д. ,като е установено, че през проверявания период ответникът Б.Н. не е реализирал доходи от трудово или гражданско правоотношение. От приложените по делото данъчни декларации е видно, че за периода 1996 г. до 1999 г. същият не е подавал данъчни декларации за дейността си като ЕТ „Б.". За периода 2000 -2004 г. същият е декларирал доход от търговска дейност общо в размер на 2 581. 03 лв., от които 295 лв. за 2002 г„ равняващи се на 2. 95 МРЗ, 753. 65 лв. за 2003 г. - 7. 53 МРЗ и 1715. 38 лв. за 2004 г. - 14. 29 МРЗ.

Установи се също така, че от залози на „Е." за периода 22. 06. 2004 - 30. 07. 2004 г. Б.Н. е реализирал печалба в размер на 8070 лв., представляващи 67. 25 МРЗ (л. 168-170).

Към доходите на Б.Н. през следва да се включат и получените средства от продажбата на обект „Ч." , както и от продажбата на леките автомобили, а именно: 2229. 60 лв. от продажбата на „Ч.", които се равняват на 18. 58 МРЗ, 500 лв. от продажбата на л. а. „Т." на 12. 11. 2001 г., представляващи 5 МРЗ, 13 250 лв. от продажбата на л. а. „М." на 29. 07. 2005 г. - 88. 33 МРЗ, 200 лв. от продажбата на л. а. „О" на 12. 06. 2006 г. - 1.25 МРЗ и 500 ден. лв. от продажбата на л. а.„М." на 28. 12. 1998 г. - 9. 35 МРЗ.

По несъмнен начин е установено, че на 31. 05. 2005 г. ответникът Б. П. е спечелил от игрални автомати сумата от 13 750 лв., каквато сума е декларирал пред КУИГП1Д в Д. вх. № 20/ 07. 02. 2007 г. В тази насока са показанията на св. Д.Н. и .С.К. (л. 477), които съдът кредитира изцяло като еднопосочни , последователни и незаинтересовани. Към 31. 05. 2005 г. сумата от 13 750 лв. се равнява на 91. 66 МРЗ.

Като доказателство за реализирани доходи през проверявания период отв. Б. Н. е ангажирал доказателства за получени заеми от физически лица. По отношение на представените договори за заем от 15. 12. 1997 г. за сумата 20 000 германски марки ( л. 297), от 14. 12. 1999 г. за сумата от 15 000 лв. (л. 298) и декларацията на Г.Н,. че през септември 1997 г. е дарила на сина си Б.Н. 10 000 щ. д. (л. 299), съдът приема,че същите не установяват по категоричен начин въпросните суми да са предадени на Б.Н..

З. е реален договор и се счита сключен от момента на предаване на вещта, а в случая липсват доказателства, че парите са предоставени на Б.Н., като и в самите договори липсва подобно удостоверително изявление. От друга страна договорите за заем нямат достоверна дата и са непротивопоставими на К. ,не са ангажирани и доказателства досежно това към 1997 г.ответницата Г. Ни кова, майка на ответника Б.Н. да е разполагала с посочената сума в размер на 10 000 щ.д.

От ангажираните гласни доказателства - показанията на св.св. Ж. Н. и П. П-. се налага извод,че в периода 1990-1993 г.ответникът Б.Н. е работел в Германия. Цитираните свидетели не установяват размер на доходите,реализирани от ответника Б. Н. през посочения период. В тази насока следва да бъдат дискредитиранит показанията на св. П-. за реализиран доход в размер на 30 000 германски марки,спестени от ответника Б. Н. и предадени на неговата майка,ответницата Н. Твърденията си,че през посочения период отв. Б. Н. е работел по трудов договор в Германия,като не е ангажирал писмени доказателства в тази насока,не са представени и надлежни доказателства за внасяне на посочената сума в България предвид на валутния режим през релевантния период,прочее - сочената сума противоречи на житейската логика предвид на размера й и разходите на ответника за издръжката му в Германия,а и в Д. си пред К. ответникът Б. Н. не е декларирал доходи от трудова дейност в чужбина и от заеми от физически лица. Изложеното налага извод,че както представените договори за заем с недостоверна дата,така и гласните доказателствата създадени за нуждите на настоящия процес и не установяват твърденията на ответника Б. Н. за наличие на законен източник на доход.

Установено е по несъмнен начин,че на 24.11.05 г.лицето З. Ж. ,живееща с ответника Б. Н. на съпружески начала,е получило банков кредит в размер на 29 600 лв. Посочената сума не следва да се приеме за доход на ответникадъй като след тази дата същият не е придобивал имущества,предмет на искането на К. ,с изключение на л.а."О".

И. налага извод,че през проверявания период ответникът Б.Н. е реализирал доходи от законен източник в размер на 41 081 лв.,равняващи се на 306,19 минимални работни заплати / МРЗ/.

Съпоставката между извършените от ответника разходи за придобиване на процесното имущество и реализираните от същия доходи със законен източник се налага поради необходимостта от обективен критерий предвид на обстоятелството,че проверяваният период - м.юни,1988 г.-м.януари,2006 г.включва период на

изключително висока инфлация в страната и момент на деноминация на лева.

По отношение разходите на Б.Н. от заключението тройната съдебно - икономическа експертиза се установи, че за времето от м. ю. г. до януари 2006 г. включително обичайните му разходи за живот възлизат общо на 376. 61 МРЗ.

Към тях следва да се добавят и разходите за задгранични пътувания до януари 2006 г. От приетата като доказателство по делото. От заключението на в. л. Таня З. е видно, че за процесния период разходите на Б.Н., база за определянето на които е послужила Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, възлизат на 8220. 27 лв., които се равняват на 69. 56 МРЗ, определени за съответния период.

Към извънредните разходи следва да се включат и направените разходи за инвестиционно проектиране за преустройство на обект № 1а в магазин за промишлени стоки в размер на 730 лв. -4. 86 МРЗ за 2005 г., както и заплатените митнически сборове за внос на „О" в размер на 1566 лв. съгласно П. № 7100 - 0050/ 17. 1 1. 2008 г. на М. Свиленград (л. 520), равняващи се на 9. 78 МРЗ.

При така очертаната фактическа обстановка Апелативният съд намира,че предявеното мотивирано искане с правно основание чл.28 ал.1 ЗОПДИППД е допустимо и изцяло доказано,поради което следва да бъде изцяло уважено. Съображенията досежно този извод са следните:

За основателността на искането законодателят е предвидил наличие на следните комулативно дадени предпоставки: За проверявания период проверяваното лице да е придобило имущество на значителна стойност, което да не е отчуждено по друг редда е налице влязла в сила осъдителна присъда по наказателно производство за престъпление от изчерпателно изброените в чл. З ал. 1 по отношение на проверяваното лице и имуществото на значителна стойност да е придобито пряко или косвено от престъпна дейност,в която насока е въведена оборимата призумпцията,че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето,доколкото не е установен законен източник на доходи. Липсата на която и да е от тези предпоставки води до неоснователност на искането за отнемане на имущество.

По смисъла на иар.1 т.2 ДР „значителна стойност „ е над 60 000 лв. Доколкото имуществото се схваща като комплекс от права и задължения на едно лице и законодателят е употребил общия термин имущество,следва да се приеме че е имал предвид на значителна стойност да е цялото имущество придобито през проверявания период.

Поставят се следните спорни въпроси: налице ли е значителна стойност на имотите,чието отнемане се претендира от К. , налице ли е законен източник на доходи на ответника Б. Н. за придобиването им през проверявания период с оглед презумпцията при липса на такъв да се

доказателствени средства. От своя страна ответникът Б. Н. е твърдял и е ангажирал доказателства досежно това,че посочената сделка е безвъзмездна,т.е.че прикрива дарение в него полза от страна на трето лице -майка на жената,с която живее съпружески.

При определяне на действително уговорената покупна цена следва да се държи сметка, от една страна, на закрепената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне, а от друга, на установената в гражданския оборот практика с цел избягване плащане на такси и данъци в договорите да се сочат цени, съответстващи на данъчните оценки на недвижимите имоти и застрахователните стойности на леките автомобили, които са неколкократно по - ниски от пазарните, при които реално се сключват сделките. Принципът на действителната стойност на вещта, предмет на отнемане, се извлича и от разпоредбата на чл. 4, ал. 2 ЗОПДИППД, според която когато имуществото по ал. 1 е прехвърлено на трето добросъвестно лице по възмезден начин, като е заплатена изцяло действителната стойност на придобитото, на отнемане подлежи само полученото от лицето по ал. 1.

За установяване на твърденията си досежно посочената сделка отв. Б. Н. е ангажирал гласни доказателства - показанията на св. Д.. Съдът намира показанията на св. Д. за недопустими и като такива не следва да се обсъждат, тъй като е тях ответникът Б.Н. се опитва да докаже, че обективираната в нотариалния акт покупко -продажба е привидна и прикрива дарение, което предвид разпоредбата на чл. 133, ал. 1, б. „е" 1 ПК (отм.) е недопустимо. По силата на чл. 134. ал. 2 ГПК (отм.), когато страна се домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно, свидетелски показания са допустими само при наличие на т. нар. начало на писмено доказателство -документ, изхождащ от противната страна или пък удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, които правят вероятно твърдението й, че симулацията е вероятна. При предявен от трето лице иск, ответникът може да докаже привидността на съглашението със свидетелски показания, включително и разпит на другата страна по сделката, само при наличие на т. нар. начало на писмено доказателство. По делото няма писмени доказателства, които да индицират привидността на продажбата, поради което тезата на защитата, че тя прикрива дарение е неоснователна. Следователно - сам ответникът Б. Н. е оспорил съдържанието на процесния договор досежно продажната цена на имота,признавайки неговата привидност При невъзможността да докаже твърдението си за прикрито дарение се налага извод за доказано оспорването от страна на К. за размера на действително платената цена и оттам се налага извод,че същата кореспондира на пазарната такава от 41 500 лв.

приеме,че имуществото е придобито от престъпна дейност, както и действителна ли е по отношение на държавата при усл. на чл.7 т.2 от ЗОПДИППД сделката за прехвърляне на процесния имот от ответника Б.Н. в качеството му на ЕТ в полза на ответницата Г.Н,. сключена между тях по отношение на обект „Ч.".

Апелативният съд намира,че следва да бъде даден положителен отговор на така формулираните въпроси,като се приеме за недействителна по отношение на държавата процесната сделка между ответниците от 2004 г.по следните съображения:

Преди всичко следва да се държи сметка за извършената през 1999 г.,включена в проверявания период, деноминация на българския лев, както и да се отчете влиянието на изразените през проверявания период значителни инфлационни процеси. Ето защо съдът приема,че следва да бъде извършена съпоставка между разходите за придобиване на процесното имущество и реализираните през периода доходи и разходи на ответника Б. Н. чрез критерия минимална работна заплата / МРЗ/ в страната през съответните периоди.

Към момента на влизане в сила на Закона законодателят е приел,че имущество на значителна стойност,подлежащо на отнемане,е това на стойност 60 000 лв.,съставляващи 400 МРЗ. Изчислена спрямо МРЗ за периода на придобиване,стойността на придобитото от отв. Б. Н. имущество възлиза на стойност 121 534,08лв. или 4227 МРЗ,следователно -налице е имущество на значителна стойност по см. на § 1 ,т.2 от Закона.

Относно стойността на придобитото имущество съдът приема

следното:

По несъмнен начин се установи,че през проверявания период ответникът Б. Н. е придобил възмездно собствеността върху трите недвижими имота,предмет на мотивираното искане,като възмездно е отчуждил един от тях - „Ч." в полза на своята майка през 2004 г. Посоченият имот,както и придобито право на строеж за преустройство от 2005 г. същият е придобил от Община -. съответно за сумите 2200 лв. и 1900 лв.,които следва да се приемат за действителни разходи по придобиването предвид на процедурите за продажба на общински имоти и предвид на това - невъзможността страните по договорите до отразят в тях цена,различна от договорената.

Относно действителните разходи за придобиването на третия имот - обект 1а,предмет на нот.акт № 171/05 г.съдът приема,че в договора е отразена привидна цена - данъчната оценка на имота,която е значително по-ниска и действителната му стойност в размер на 41 500 лв.,установена от заключението на СТЕ.

В тази насока именно са оспорванията от страна на К. и ангажираните от същата доказателства. Следва да се посочи,че договорът като скрючен между трети лица е непротивопоставим на К. и същата разполага с въможността да оспорва съдържанието му с всички

К. стойността на придобитото имущество следва да се включат и разходите за изграждане на пристройка към обект „Ч." през 2001 г. в размер на 10 200. 18 лв., представляващи 102 МРЗ , както и разходите за преустройство на обект № 1а в магазин през 2005 г. в размер на 5406. 56 лв., равняващи се на 36. 04 МРЗ .

За част от леките автомобили, а именно „Т" и „М." съдът намира, че посочените в договорите цени не отговарят на действително уговорените. Налице е съществено разминаване между обективираните в договорите и определените от вещото лице пазарни цени, при които реално се търгуват автомобилите, за да се приеме, че това е действителната продажна цена. Горният извод се потвърждава от обстоятелството, че ответникът Б.Н. е продал лек автомобил „М." с per. № Х7006АК на св. И.А. за сумата от 13 250 лв. (л. 273), въпреки че в договора като цена е посочена сумата от 200 лв. От друга страна за установяване на цената, за която са продадени лек автомобил „Т" и „М." по делото бяха разпитани св. А.И. и .А.Л. ( л. 623), но те не установяват конкретно на каква цена са продали въпросните автомобили. Ето защо за реална следва да се приеме определената от вещото лице пазарна цена, която за л. а. „Т" към момента на придобиването му - 18. 05. 1998 г., е 22 900 лв., равняваща се на 449. 54 МРЗ, за л. а. „М." - 12 500 лв., равняваща се на 125 МРЗ , а за л. а. „М." - 17 300 лв., представляващи 3145 МРЗ .

По отношение на лек автомобил „О" се установи, че ответникът Б.Н. го закупил от Германия за сумата от 3900 евро (7627. 34 лв.) и като се има предвид, че определената от вещото лице пазарна оценка от 8700 лв. не се различава съществено от посочената в договора, следва да се приеме, че тя съответства на волята на страните и е реално платената. Към 19. 01. 2006 г. сумата от 7627. 34 лв. се равнява на 47. 67 МРЗ. Или общо стойността на придобитото имущество през проверявания период е в размер на 121 534,08лв. или 4227 МРЗ. За релевантния по делото период -от месец юни 1988 г. -навършване на пълнолетие - до м. я. г., когато е закупен последния автомобил, ответникът Б.Н. е реализирал доходи със законен източник в размер на 306.19 МРЗ, а разходите му за обичайно съществуване възлизат на 460.81 МРЗ. В случая разходите на ответника значително надвишават доказаните доходи от законен източник и са на по - ниска стойност от придобитото имущество. Ето защо, доколкото не се установи законен източник на доходите, следва да се приеме, че не е оборена законовата презумпция и процесното имущество е придобито от престъпната дейност на Б.Н..

Съдът намира ,че не е налице изискване за наличие на пряка връзка между престъпната дейност и придобиването на и м у i цест во го, ч и ето отнемане се претендира- законодателят с коментираната по-горе презумпция е предвидил възможността за косвена връзка на придобиването с престъпна дейностжаквато се установи в настоящия процес. Следва да се посочи, че за ответника е налице възможността с всички допустими доказателствени средства да установи действително наличието на законен източник на доходите си, което същият не е сторил в процеса.

Изложенотощаред с наличието на влязло в сила присъда на ответника Б. Н. за престъпление от визираните в чл. З от Закона, налага извод за основателност на предявеното от К. искане,предвид на което следва да бъде отнето от ответника в полза на Държавата имуществото,предмет на мотивираното искане.

Съдът намира за доказано по основание твърдението на комисията за недействителност по отношение на държавата на сделката,сключена между двамата ответници през 2004 г.,с която отв. Б. Н. и прехвърлил недвижим имот - „Ч." на отв. Г. Н. за сумата 2229,60лв.

Хипотезата на чл. 7,т.2 от Закона визира сделка на проверяваното лице с трето лице,при което последното знае,че прехвърленото имущество е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. В разглеждания случай съдът приема,че по отношение на отв. Г. Н. е налице цитираното знание предвид на обтоятелството,че същата е майка на отв. Б. Н. и не са ангажирани доказателства за противното,т.е.за незнание за липса на законни доходи от страна на сина й при придобиването на процесния имот. Изложеното налага извод,че посочената сделка е относително недействителна по отношение на Държавата,поради което не е породила правното си действие и процесният имот не е напуснал патримониума на ответника Б. Н. ,от който следва да бъде отнет в полза на държавата. Следва съответно да бъдат отнети и останалите два недвижими имота,предмет на искането и отв. Б. Н. да бъде осъден да заплати в полза на държавата и сума в размер на 14500 лв.,съставляваща стойност на отчуждените през проверявания период леки автомобили.

Като е достигнал до същите изводи,решаващият окръжен съд е приложил правилно материалния и процесуалния закощизложил е подробни и задълбочени съображения,които се споделят от настоящия съдебен състав,поради което в решениетощредмет на обжалване, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в тежест на ответниците следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на К. на осн. 64 ал.2 ГПК/отм./ в размер на 1855,00 лв. за настоящата инстанция. Относно искането за присъждане на разноски пред първата инстанция следва да се посочи,че такива са присъди и решението в тази му част не е обжалвано.

I ю изложените съображения и на оси. чл.208 ГПК/отм./ АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 29 от 22.04.2009 г.,постановено по гр.д. № 2/2008 г.по описа на Хасковския окръжен съд.

ОСЪЖДА Б. АЛ. Н. ЕГН ********** от гр. Д.,ул."З."№19 вх. А ет.* ап.* да заплати в полза на К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност гр. С.,ул."Р."№112 с БУЛСТАТ* деловодни разноски за настоящата инстанция - юрисконсултско възнаграждение в размер на 1855,00 лв./ хиляда осемстотин петдесет и пет лева/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: V .--

ЧЛЕНОВЕ: