Номер

Производството е по чл. 274, ал.1 ,т.2 от ГПКвъв връзка с чл. 121

от ГПК.

Обжалвано е определение № 214/22.03.20Юг. , постановено по т.д. № 149/20Юг. по описа на Старозагорски окръжен съд , е което е

прекратено делото и изпратено по подсъдност на Районен съд С. Загора.

Недоволен от определението е останал ответника по делото, който обжалва определението относно подсъдността и моли да бъде отменено и спора да бъде разгледан от Окръжен съд С. Загора.

Ответника но частната жалба лицеи по делото не изразява становище и не дава отговор в срока по чл. 276 от ГПК.

Пловдивският Апелативен съд , търговско отделение , втори състав като провери обжалвания съдебен акт , обсъди направените в частната жалба оплаквания и приложените по делото доказателства и на основание чл. 278 от ГПК приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК , подадена е от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

С исковата молба вх. № 3810/17.03.20Юг. са предявени обективно съединени искове,е цена : главница 6 120.48 лв. и лихви - 304.10 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 118 от 1 11К всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Правилно окръжният съд е приел ,че съгласно чл. 103 и чл. 104 , г.4 от II (К исковете по търговски дела с цена на иска под 25 000лв. са подсъдни като първа инстанция на районен съд. Затова правилно е прекратил производството по делото и изпраща същото за разглеждане на Районен съд гр. С..

Р. на чл. 119 , ал.1 от 1 ПК е категорична ,че възражението за родова неподсъдност на делото може да се прави от страните,както и може да се повдига служебно от съда. Ето защо правилно окръжният съд е определил родовата подсъдност на спора.

По изложените мотиви и на основание чл. 278 от I IIК Пловдивският Апелативен съд , търговско отделение , втори състав

ПОТВЪРЖДАВА определение № 214/22.03.20101 г. ,постановено по т.д. № 149/201 Ог. по описа на Окръжен съд гр. С..

ОПРЕДЕЛИ: