ОПРЕДЕЛЕНИ Е683

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. ПЛОВДИВ 17.05.2010 г.

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 17.05.2010 г. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА ГЛОЖЕНСКА

ЧЛЕНОВЕ: НЕСТОР СПАСОВ

ЕАЛИНА АРНАУДОВА

като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ ч.т.. дело № 533 описа на ПАС за 2010 г., установи следното:

Производство по чл. 274 от El1К вр. с чл. 396 от ЕПК.

Същото е започнало по повод изходяща от „С." А. , гр. С., район Н. , бул.". № 16 частна жалба, с която се обжалват части от постановено по т. дело № 145 от 2010 на Пловдивския окръжен съд на дата 25.03. 2010 г. определение № 478.

С него съдът е допуснал обезпечение на предявените от „С." А. против У. „С." ЕА. , гр. П., бул. „. шосе" № 66 искове по чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата общо от 3 975 491, 44 лв. дължими, както следва:

1. по договор за доставка на лекарства от 02.04.2008 г. с отложено плащане на цената от 365 дни: 3 294 925, 20 лв. неплатена цена на доставени стоки, 30 095, 09 лв. договорна неустойка за забавено плащане,

2. по договор за доставка от 08.07.2008 г. с отложено плащане на цената от 368 дни: 413 593, 32 лв. неплатена цена на доставени стоки; 3 619, 39 лв. договорна неустойка за забавено плащане,

3. по договор за доставка на кардиохирургични консумативи от 27.06.2008 г. с отложено плащане на цената от 368 дни: 974, 64лв. неплатена цена на доставени стоки, 9, 74лв. договорна неустойка за забавено плащаме,

4. по договор за доставка на медицински консумативи от 12.05.2008 г. с отложено плащане на цената от 365 дни: 28 919, 58 лв. неплатена цена на доставени стоки, 267, 18 лв. договорна неустойка за забавено плащане,

5. по договор за доставка на лекарства от 31.07.2009 г. с отложено плащане на цената от 1 81 дни: 226 057, 19 лв. неплатена цена на доставена стока, 543, 96 лв. договорна неустойка за забавено плащане, ЧРЕЗ НАЛАЕАНЕ НА ЗАПОР НА БАНКОВИ СМЕТКИ НА ДЛЪЖНИКА, разкрити в ТБ „Общинска банка" А. , включително сметка BIC SOMB9130 IBAN BG36SOMB91301011684101, до общия размер на исковете от 3 975 491, 44 лв. и при условие на изключване на запор върху суми, постъпили по тези банкови сметки, като субсидия от републиканския бюджет съгласно чл.393 ал.2 във вр. с чл.520 ал.1 от ЕПК, като на основание чл.391 ал.2 от ЕПК е определил парична гаранция в размер на 993 872, 86 лв., вносима от ищеца по сметка на ПОС по номера на настоящото дело с основание за плащане „парична гаранция по обезпечение", както и е ОТХВЪРЛИЛ молбата по отношение на иска по чл.86 ал.1 от ЕПК в общ размер от 131 409, 89лв. и относно искането за НАЛАЕАНЕ на обезпечителната мярка - запор на вземания на длъжника от НЗОК за оказана болнична помощ, съгласно сключения с НЗОК чрез РЗОК Пловдив Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, до размера на претенциите.

В жалбата е посочено, че описаното по- горе определение се обжалва в частта, с която е отхвърлено искането за обезпечаване на исковете чрез налагане на запор върху вземанията на длъжника от НЗОК за оказана болнична помощ, както и в частта определяща гаранция от 993 872, 86 лв. за допускане на обезпечението чрез запор на банковите сметки.

От страна на жалбоподателя са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на определението в обжалваните му части. Поискана е отмяна на отказа за запор върху вземанията и съответно допускане на обезпечението чрез налагане на тази мярка, както и отмяна на определената гаранция или определяне на по- малка такава.

Ответникът в настоящето производство не е изразил становище по жалбата..

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което същият е постановен намери за установено следното:

На дата 05.03.2010 г. в Пловдивския окръжен съд е постъпила изходяща от „С." А. , гр. С. искова молба насочена против У. „С." ЕА. , гр. П.. В обстоятелствената част на същата се говори, че за периода от 09.05.2008 г .- 24.08.2009 г. по заявки от страна на ответника и в изпълнение на договор за доставка на лекарства от 02.04.2008 г., договор за доставка на кардиохирургични консумативи от 27.06.2008 г., договор за доставка на медицински консумативи от 12.05.2008 г., договор от 08.07.08 г. и договор за доставка на лекарства от 31.07.2009 г. ищецът е доставил и продал на ответника при условията на отложено плащане лекарствени продукти и консумативи на обща стойност от 3 976 318, 18 лв. с включен ДДС, за което са издадени и подписани от ответника фактури посочени в опис към исковата молба, като е споменато, че те изпълняват и ролята на приемо - предавателен протокол.

Споменава се, че въпреки изтичане срока на отложено плащане купувачът не е изпълнил задължението си за заплащане на продажната цена. В тази връзка е и казано, че в описаните договори има клаузи за заплащане на неустойка при неизпълнение на задълженията, която е в размер на 0, 2 % на ден, но не повече от 1% от стойността на неизпълненото. Посочено е, че общият размер на неустойката по тези договори възлиза на 34 535, 35 лв., а размерът на дължимото обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД възлиза на 165 945, 24 лв.

С оглед изложеното е отправено искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата общо от 4 106 901.33 лв., дължима както следва:

1. по договора за доставка на лекарства от 02.04.2008 г. с отложено плащане на цената от 365 дни - 3 294 925, 20 лв. неплатена цена на доставени стоки, 30 095, 09 лв. договорна неустойка за забавено плащане, 155 058 лв. законна лихва за забавено плащане до 22.02.2010 г.;

2. по договора за доставка от 08.07.2008 г. с отложено плащане на цената от 368 дни -413 593, 32 лв. неплатена цена на доставени стоки, 3 619, 39 лв. договорна неустойка за забавено плащане, 8 596, 70 лв. законна лихва за забава до 22.02.2010 г.;

3. по договора за доставка на кардиохирургични консумативи от 27.06.2008 г. с отложено плащане на цената от 368 дни - 974, 64 лв. неплатена цена на доставени стоки, 9, 74 лв. договорна неустойка за забавено плащане, 42, 45 лв. законна лихва до 22.02.2010 г.;

4. по договора за доставка на медицински консумативи от 12.05.2008 г. с отложено плащане на цената от 365 дни: - 28 919, 58 лв. неплатена цена на доставени стоки, 267, 18 лв. договорна неустойка за забавено плащане, 1 488, 61лв. законна лихва до 22.02.2010 г.;

5. по договора за доставка на лекарства от 31.07.2009 г. с отложено плащане на цената от 181 дни - 226 057, 19 лв. неплатена цена на доставена стока, 543, 96 лв. договорна неустойка за забавено плащане, 759, 74 лв. законна лихва до 22.02.2010 г.

С исковата молба е отправено и искане за обезпечаване на тези искове чрез налагане на запор

на:

1. вземания на длъжника от НЗОК за оказана болнична помощ, съгласно сключения с НЗОК чрез РЗОК Пловдив Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, до размера на претенциите;

2. банкови сметки на длъжника, разкрити в ТБ „Общинска банка" А. , включително сметка BIC SOMB9130 IBAN BG36SOMB91301011684101.

По повод на това искане първоинстанционния съд е постановил определение, в което е приел, че исковете са допустими.

Относно исковете за плащане на продажната цена и дължими неустойки е изразил становище за вероятна основателност на същите аргументирано с обстоятелство, че за част от представените фактури имащи характер и на приемо - предавателни протоколи няма подпис на ответника на местото на получател. На тази база е изразено мнение, чс следва да се допусне обезпечение на исковете, но е определяне на гаранция.

По отношение на иска за обезщетение в размер на законната лихва е изразено ста нови иде за вероятна неоснователност на същия, което е довело до извод, че по отношение на тях искането за обезпечение следва да бъде отхвърлено.

Също така е изразено мнение, че молителят има интерес от обезпечението, защото вземането му е за парична сума в голям размер и без него ще се създаде значително затруднение да реализира права при бъдещо благоприятно положително решение. Досежно обезпечителните мерки е прието, че първата - запор на вземания на ответника по договор с трето лице, не е индивидуализирана по никакъв начин чрез дата на сключване на договора, размер на вземането, падеж. По тази причина е прието, че това е пречка за изпълнение на обезпечението и в тази част молбата е отхвърлена.

Относно втората обезпечителна мярка - запор на банкови сметки на длъжника е прието, че е подходяща и отговаря на обезпечителната нужда. Споменато е , че ответникът не попада в кръга на лицата по чл.393 ал. 1 от ГПК, тъй като не е лечебно заведение по чл.5 ал.1 от ЗЛЗ. Прието е обаче, че в случая са налице предпоставки по чл. 393 ал.2 от ГПК и чл.520 ал.1 от ГПК и по тази причина налагането на запора е съобразено с това, че не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет, поради което обезпечението е допуснато под условие на изключване на тези суми от обхвата му при изпълнението.

Относно размера на гаранцията е споменато, че същата следва да е в размер на 1/4 от цената на исковете предмет на обезпечаване. Същата е определена в общ размер от 3 964 469.93лв. т.е. гаранцията е посочена в размер на 993 872.86 лв.

Недоволен от така постановеното определение в частта отказваща налагане на една от исканите обез лечител ни мерки и в частта определяща гаранция за допускане на другата е останал ищецът - молител в обезпечителното производство. По тази причина е подадена и жалбата станала повод за образуване на настоящето дело.

С оглед преценката на нейната основателност е нужно да се спомене, че в нормата на чл. 391 от ГПК е казано, че обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то:

а) ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или

б) ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД.
Анализът иа споменатите разпоредби на ГПК и факта, че при обезпечителното производство

се ограничават правата на трето лице води до извод, че в него съдът на първо место дължи преценка за допустимостта на исковата претенция. Това е така по простата причина, че с него се цели да се обезпечи ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПРАВА по едно съдебно решение, а такова ще е налице само ако исковата претенция е допустима и редовна.

На второ место при формиране на извод за допустимост следва да се даде отговор на въпроса за наличието на обезпечителна нужда т.е. дали ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението без обезпечение.

На трето место се дължи преценка за вероятната основателност на исковата претенция. Тя се извършва на база изложените обстоятелства в исковата молба и доказателствата представени към нея.

На последно место следва да се даде отговор и на въпроса е или не е налице нуждата от гаранция. Такава не следва да се определя в случаите, когато представените писмени доказателства са ДОСТАТЪЧНО УБЕДИТЕЛНИ. В хода на тази логика следва заключение, че съдът е задължен да определи гаранция при вероятна основателност на исковата претенция на база изложените обстоятелства за предявяване на същата и при липса на достатъчно убедителни доказателства към исковата молба. Относно размера на същата следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 391, ал. 3 от ЕПК, където е казано, че той се определя съобразно размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

По конкретния казус от съдържанието на исковата молба и уточненията към нея изводът за допустимост и редовност на исковата молба е несъмнен.

Несъмнен е и изводът за наличие на обезпечителна нужда при условие, че е налице една ситуация на недобросъвестно поведение на купувач по отношение на продавач и явно нежелание доброволно да престира дължимото.

Може да се направи и извод за вероятна основателност на исковете за плащане на продажната цена и неустойката. В случая е безспорно наличието между страните на описаните в исковата молба договори за доставка на лекарствени средства и консумативи. Безспорно е и че в процеса на изпълнение на същите е извършвано предаване на дължимите стоки от ищеца на ответника, което е удостоверявано с нужните счетоводни документи. Част от тях (тези приложени на листове 191, 205. 212, 259, 279, 299, 326, 327, 368, 371, 448, 449, 450, 451, 452, 453, от 454 до 461 включително) обаче не съдържат подпис на получател(купувач). Това е пречка да се формира несъмнен извод за получаване на стоката и дължимост на цената за същата. По тази причина за съда е несъмнено, че обезпечението на същите следва да се допусне при условията на чл. 391, ал.1, буква Б от ЕПК.

Не може обаче да се говори за вероятна основателност на претенцията по чл. 86 от ЗЗД при условие, че периодът на претендираното обезщетение съвпада напълно с този на търсената неустойка т.е. не следва извод, че са търси обезщетение за по- големи вреди. Това прави искането за обезпечаване на този иск неоснователно.

Размерът на гаранцията пък от своя страна с оглед нормата на чл. 391, ал. 3 от ЕПК е обусловен от характера на наложената обезпечителна мярка.

В случая, както се спомена по- горе от страна на ищеца са поискани две такива.

Първата е свързана с запориране на вземания на ответника към НЗОК възникнали по повод на осъществяваната от него лечебна дейност. Всяко вземане обаче се индивидуализира не само с юридическия факт, от който произтича, а и с размер и момент на възникването му. Такава индивидуализация липсва, което е пречка да се извърши преценка за целесъобразност на исканата обезпечителна мярка. От друга страна е нужно да се спомене, че втората обезпечителна мярка- запор на банковите сметки е допусната. Това съобразено с факта, че и вземанията от НЗОК видно от представения с частната жалба договор се превеждат по банков път води до извод, че така допуснатото обезпечение е достатъчно да обезпечи правата на ищеца по делото.

Досежно размера на гаранцията следва да се има предвид, че вредата от евентуалната невъзможност да се използува определено количество парични средства не следва единствено да се приравни на размера на лихвата, който ответника би платил за получаване на запорирания паричен еквивалент с договор за банков кредит. Това е така, тъй като такъв може да не бъде отпуснат и този ответник да претърпи и други вреди от евентуалното пропускане на изгодни търговски сделки. По тази причина съдът счита, че в случая размерът на гаранцията следва да е равен на 396 446 лв.

Изложеното до тук налага обжалваното определение да се потвърди в частта отказваща да се обезпечат предявените искове чрез налага на запор на вземания на длъжника от НЗОК за оказана болнична помощ, съгласно сключения с НЗОК чрез РЗОК Пловдив Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, до размера на претенциите. От друга страна определението следва да се измени в частта определяща размера на дължимата гаранция, като намали същата от 993 872.86 на 396 446 лв.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 145 от 2010 на Пловдивския окръжен съд на дата 25.03. 2010 г. определение № 478 в частта отхвърляща искането на „С." А. за обезпечавани на предявените от него против У. „С." ЕА. , гр. П., бул. „. шосе" № 66 искове по чл. 327, ал.1 от ТЗ , чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждането му да заплати сумата общо от 4 106 901.33 лв. дължима, както следва ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР на вземания на длъжника от НЗОК за оказана болнична помощ, съгласно сключения с НЗОК чрез РЗОК Пловдив Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, до размера на претенциите.

ИЗМЕНЯ постановеното по т. дело № 145 от 2010 на Пловдивския окръжен съд на дата 25.03. 2010 г. определение № 478, като НАМАЛЯВА определената на основание чл.391 ал.2 от ГПК парична гаранция от 993 872.86 лв. на 396 446 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: , ЧЛЕНОВЕ: 1.

_ - 2.