О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер       663          Година          12.05.2010 г.             Град       Пловдив

 

                                                             

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,  ПЪРВИ СЪСТАВ, гражданско отделение, в закрито заседание на 12.05.2010 г.,    в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИАНА ХИТЕВА

        

                                               ЧЛЕНОВЕ :            РУМЯНА ЦОНЕВА

 

                                                                               ДОЧКА ВЪРБЕВА

 

 
                                                                                                                                                        

 

сложи за разглеждане докладваното от съдията Дочка Върбева

 

гр. дело № 502 по описа за 2010 година,

 

и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл.121 от ГПК .

С протоколно определение от 23.03.2010г. от открито съдебно заседание, постановено по гр.д. № 1016/2009г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.

Против така постановеното определение е подадена частна въззивна жалба вх. № 1488/25.03.2010г. на Пазарджишкия окръжен съд от адвокат В. пълномощник на ищеца по иска Б. А. А. от с. В., Община С., О. П., с оплакване за незаконосъобразност на определението. Моли същото да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения иск.

Ответникът по частната жалба – ответник по спора - З. „Б. имоти” АД - София не изразява становище.

Апелативният съд, след като обсъди данните по делото с оглед изискванията на чл.278 ГПК и като съобрази доводите, наведени от частния жалбоподател, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в процеса и е допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Гр.д. № 1016/2009г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е образувано по искова молба, предявена от Б. А. А. против Дружеството З. „Б. имоти” АД – София, за сумата 100 000 лева,

 

представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на детето му А. Б. А. , която смърт е била причинена при ПТП от лицето Г. К. А. при управление на МПС при наличие на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен с ответника.

В твърденията в искова молба и приложените към нея писмени доказателства се установява, че ПТП, при което е настъпила смъртта на детето на ищеца, е станало на третокласен път ІІІ 3704 в посока с. Б. гр. П., на територията на Пазарджишка област.

В производството по делото пред Пазарджишкия ОС ответникът е представил удостоверение за актуална регистрация на ответното дружество, от което е видно, че същото е със седалище в гр. С., като липсват доказателства за регистрирани клонове и поделения на същото в град П..

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че направеният отвод за местна подсъдност на спора по седалището на ответника е основателен.

Действително, съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. Съгласно чл.108 ал.1 от ГПК, искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. Искът в процесния случай може да се определи като иск на потребител, като съгласно разпоредбата на чл.113 от ГПК, същият може да бъде предявен и по настоящия или постоянен адрес на потребителя, в случая с. В. област. Съгласно § 1 т.1 от ДР на К. за застраховане, потребител на застрахователни услуги е застрахованият, третото ползващо се лице, третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен договор. В случая се касае до пряк иск против застрахователя за обезщетение за вреди от непозволено увреждане ,като деликтната отговорност на прекия причинител е обуславяща за договорната отговорност на застрахователя,а съгласно чл.115 от ГПК искът може да се предяви и по местоизвършването на деянието.

Апелативният съд намира, че изложените съображения от Пазарджишкия окръжен съд не следва да бъдат споделени, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на процесуалния закон. Без съмнение, прекият иск за обезщетение за вреди от ПТП с правно основание чл.226 ал.І КЗ е функционално обусловен от отговорността на прекия причинител на вредите от непозволено увреждане. Законодателят е предвидил в чл.115 ГПК възможност за ищците да избират пред кой съд да предявят претенциите си – този по седалището на ответника или този по местоизвършването на деянието. В разглеждания случай ищецът е упражнил правото си на избор, дадено му от чл.113,респ. – от чл.115 от ГПК, и е сезирал ОС – Пазарджик, в чийто район е местожителството му и е извършено деянието.

Основателно е възражението, поддържано в частната жалба, за приложимост на изборната подсъдност по чл.113 от ГПК – както се посочи по-горе, ищецът има качеството на трето увредено лице по смисъла на § 1 т.1 от ДР на КЗ, следователно се ползва по предявения пряк иск от предоставената му възможност по чл.113 от ГПК.

Ето защо се налага изводът, че направеният отвод за местна подсъдност на спора пред Софийски градски съд е неоснователен и не следва да бъде уважен.

Поради изложеното Апелативният съд намира, че обжалваното определение, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което производството по делото да бъде продължено от Пазарджишкия окръжен съд, на който делото се явява подсъдно, съгласно чл.115 и чл.113 от ГПК.

По изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, АПЕЛАТИВНИЯТ СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ изцяло протоколно определение от 23.03.2010г., постановено по гр.д. № 1016/2009г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, с което производството по делото е прекратено и делото е изпратено на Софийски градски съд по подсъдност.

Делото да се изпрати на Пазарджишкия окръжен съд – за продължаване на съдопроизводствените действия и разрешаване на спора.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

2.